Р Е Ш Е Н И Е

№

25.04.2016 год., гр.Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, I-ви състав

На двадесет и четвърти март през два хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

Председател: Мирослав Марков

Секретар: М.А.,

като разгледа докладваното от Председателя

гражданско дело №567 по описа за 2014година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред .

Ищецът Х.Х.А. с ЕГН **********, посочва в молбата си и в допълващата я такава, че иска от съда да бъде установен трудов стаж за периода 1956г., 1957г., 1958г., 1959г., през които твърди, че е работил като овчар в АПК „Верегава“-Върбица. Към молбата, молителят прилага относими според него писмени доказателства. В заседанието по същество на делото, редовно призован не се явява и не сочи други доказателства.

Ответната страна - ТП НОИ – Шумен, в писмен отговор и в съдебно заседание по същество на делото, чрез упълномощен процесуален представител сочи, че подадената молба е недопустима, а при приета допустимост изразява мнение, че същата е неоснователна по подробно изложени съображения.

Съдът след преценка на представените с исковата молба писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: От приложеното удостоверително писмо изх.№ ОА-В-1092/09.05.2014г. от ТП на НОИ-Шумен, се установява, че на Х. са издадени всички искани от него удостоверения, в които е отразен осигурителен стаж на ищеца за периода от 1957-1966г. на база на приети за съхранение, документи от АПК „Верегава“ с.Виница. От приложено удостоверение е видно, че за периода от 01.01.1956г. до 31.12.1956г. разплащателните ведомости и трудовоправните документи на АПК „Верегава“ с.Виница не са приети в ТП на НОИ – Шумен. За периода след 01.01.1957г. до 30.06.1975г. на ищеца са му издадени всички необходими документи удостоверяващи трудовия му стаж в ТКЗС – Виница, респ. АПК „Верегава“ с.Виница.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 т.3 и сл. от Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. По реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) може да се установява времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Според чл.3, ал.2 от ЗУТООСР, искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В настоящото дело, тъй като посоченият като работодател на ищеца е закрит без правоприемство, искът се предявява срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

В текста на чл.5 от закона е посочено кога този иск е допустим, като в случая конкретно приложима е нормата на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, съгласно която когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Такова е удостоверение изх.№ ОА-В-1092-ОА—И-870 от 09.05.2014г. на ТП на НОИ – гр.Шумен, което установява, че за периода от 01.01.1956г. до 31.12.1956г. разплащателните ведомости и трудовоправните документи на АПК „Верегава“ с.Виница не са приети в ТП на НОИ – Шумен и липсват данни за трудовия стаж на ищеца за претендирания период.

В чл.6, ал.2 от ЗУТОССР се урежда допустимостта на писмени доказателства при разглеждането на тези искове за установяване на трудов и осигурителен стаж. В нормата се казва, че в зависимост от характера на упражняваната трудова дейност писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат: 1.трудов договор; 2.уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор;3. допълнителни споразумения; 4. заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит;5. трудови книжки;6. осигурителни книжки;7. решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение;8. договори за възлагане на управление и контрол;9. други подобни документи.

По делото не са представени никакви писмени доказателства, от категорията на посочените по-горе.  По делото са поискани гласни доказателства. На основание чл.6, ал.1 от ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Независимо, че е декларирано от ищеца, че ще представи писмени доказателства, които обосновават направеното от него искане на свидетлски показания, такива не са представени. За това съдът, не е разгледал това искане и не се произнесъл по същество на същото. Още повече, свидетелят не разполага с писмено доказателство за положен труд при същия работодател.

Разглеждайки спорът по същество, съдът счита, че по делото не се установява, че ищецът е работил за периода 01.01.1956г. до 31.12.1956г. в АПК „Верегава“-Върбица, тъй като не са налице никакви данни за това. За годините: 1957г., 1958г., 1959г. на ищеца са издадени съответните документи за трудовият му стаж в АПК „Верегава“-Върбица, като също не се установяват изработени работни дни за този период. Искът е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

Разноски по делото не се дължат, тъй като съгласно чл.9, ал.3 от ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов стаж, не се плащат такси и разноски от ищеца.

По изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от  Х.Х.А. с ЕГН **********, иск за признаване на установено, на основание чл.1, ал.1 т.3 от Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, по отношение на Териториално поделение на Национален Осигурителен Институт – Районно управление “Социално осигуряване” - гр.Шумен, че е полагал труд за периода 1956г., 1957г., 1958г., 1959г. в АПК „Верегава“-Върбица, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: