Р Е Ш Е Н И Е
04.04.2016 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град В.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд трети състав
На 15 (петнадесети) март Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Стоян Момов
Секретар М.В.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия С. Момов
гражданско дело номер 410 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявени са обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 149
от СК.
В
предявената на 02.09.2015 г. искова молба ищецът М.Х.М. твърди, че с ответницата
Ф.А.А. са родители на децата С. и Х., родени на *** година. Двамата се
разделили през
В съдебно заседание пълномощникът на ищците прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
Ответницата не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, вкл. за разглеждане на делото в нейно отсъствие и не се явява в първото по делото заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.
В първото по делото заседание
на 15.03.2016 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено
решение срещу ответницата поради наличие на следните предпоставки по чл. 239,
ал. 1 от ГПК:
По чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответницата не се явява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. С определение от 05.10.2015 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
По чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищците се позовават на следните приети по делото доказателства: удостоверения за раждане от *** г., изд. въз основа на актове за раждане №№ 1441 и 1442/28.10.2009 г., съст. от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен, служебна бележка (недатирана), изд. от ЦДГ „Снежанка“ гр. В. Преслав, медицинска бележка от 26.06.2015 г., удостоверение изх. № 133/22.06.2015 г.изд. от „Одесосстрой” ООД гр. Аксаково и писмен доклад изх. № ЗД-11/0248 от 22.10.2015 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” общ. В.П..
Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 127, ал. 2, вкл. във вр. чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК. Тоест, предявените искове са вероятно основателни и обосновават наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Относно исковете с правно основание чл.
127, ал. 2 от СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на децата и за упражняването на родителските права са предявени единствено от ищеца М..
Установи се по делото, че родителите на децата С. и Х. не са сключвали граждански брак и са разделени отпреди близо две години. Доказа се, че същите живеят разделено, считано от 2014 година и че оттогава грижите по отглеждането на децата били поети изключително от ищеца. При разделеното живеене липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живеят децата, но и кой от родителите да упражнява родителските права.
При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на детето. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за личностово развитие и усъвършенстване, за общественополезен труд и за индивидуална реализация в личен и обществен план. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, които са от най-разнообразно естество: възпитателски качества на родителите – съдът намира, че бащата на децата С. и Х. притежава родителските качества, необходими за тяхното правилно отглеждане и възпитание. Не са представени доказателства, че ответницата притежава такива в необходимата степен. Желанието на родителите – изявената готовност от страна единствено на бащата да отглежда и възпитава децата е указание за неговата сериозна загриженост и желание да се изпълни родителският дълг; полът и възрастта на децата – децата не са в най-ранна възраст, когато се нуждаят засилено от непосредствена майчина грижа; социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живее детето е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на обкръжаващата социална среда. В тази насока, съдът счита, че по-благоприятна за развитието на децата е социалната среда в дома на ищеца; жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилището на ищеца са осигурени добри битови условия, докато липсват доказателства за жилищните условия, с които разполага ответницата.
След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на малолетните деца, съдът счита, че следва да бъде определено децата С. и Х. да живеят при своя баща – М.М., който да упражнява родителските права по отношение на същите. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че на майката следва да бъде определен режим на лични контакти с децата всяка трета събота от месеца, от 09,00 часа до 18,00 часа, както и една седмица през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Досежно
определянето на издръжка на децата по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2
от СК:
Установи се по делото, че след настъпилата раздяла между страните, децата С. и Х. били отглеждани, възпитавани и издържани изключително от баща си, подпомаган от неговите родители. Съдът, като съобрази потребностите на децата, обусловени от възрастта им и от здравословното им състояние, както и материалните възможности на родителите им, определя обща месечна издръжка за всяко от децата С. и Х. (които са близнаци), в размер на по 240,00 лв., от които майката следва да заплаща по 150,00 лв. месечно за всяко дете, а останалите 90,00 лв. следва да се заплащат от бащата. По-голямото парично участие на майката е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на децата се понася от бащата.
Размерът на така определените издръжки се дължи от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2015 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
Досежно претенциите с правно основание чл. 149 от СК: Предвид обстоятелството, че в настоящото производство се определя първоначално издръжка, както и факта, че родителите на децата са във фактическа раздяла отпреди близо две години, съдът намира, че са налице предпоставките на цитирания законов текст. Предвид горното, Ф.А. следва да бъде осъдена да заплати на всяко от децата си и издръжка за минало време за времето от 02.09.2014 г. до 01.09.2015 г., включително. Съдът, като съобрази установените по-горе обстоятелства относно доходите на родителите и потребностите на децата, определя обща месечна издръжка за този период за всяко от децата в размер на по 240,00 лв., от които майката следва да заплати по 150,00 лв. месечно, а останалата част следва да остане в тежест на бащата.
Поради необжалваемостта на настоящото неприсъствено решение, приложението на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК (допускане на предварителното му изпълнение), се явява безпредметно.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото в общ размер 556,80 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл. 1 от ТДТ по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху размера на присъдените издръжки с правно основание чл. 149 от СК, в общ размер 144,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА детето С. М.М. с ЕГН ********** да живее при родителя си М.Х.М. с ЕГН **********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето С. М.М. с ЕГН ********** на бащата М.Х.М. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на майката Ф.А.А. с ЕГН **********,*** с детето С. – всяка трета събота от месеца, от 09,00 часа до 18,00 часа, както и една седмица през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Ф.А.А. с ЕГН **********,***, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето С. М.М. с ЕГН **********, чрез родителя и законния му представител М.Х.М. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева), считано от 02.09.2015 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
ОСЪЖДА Ф.А.А. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на малолетното си дете С. М.М. с ЕГН **********, чрез родителя и законния му представител М.Х.М. с ЕГН **********, месечна издръжка за периода от 02.09.2014 г. до 01.09.2015 г., включително, в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева), ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане.
На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА детето Х. М. М. с ЕГН ********** да живее при родителя си М.Х.М. с ЕГН **********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Х. М. М. с ЕГН ********** на бащата М.Х.М. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на майката Ф.А.А. с ЕГН **********, с детето Х. всяка трета събота от месеца, от 09,00 часа до 18,00 часа, както и една седмица през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Ф.А.А. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето Х. М. М. с ЕГН **********, чрез родителя и законния му представител М.Х.М. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева), считано от 02.09.2015 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
ОСЪЖДА Ф.А.А. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на малолетното си дете Х. М. М. с ЕГН **********, чрез родителя и законния му представител М.Х.М. с ЕГН **********, месечна издръжка за периода от 02.09.2014 г. до 01.09.2015 г., включително, в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева), ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ф.А.А. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС държавна такса върху размера на присъдените издръжки с правно основание чл. 149 от СК, в общ размер 144,00 лева.
ОСЪЖДА Ф.А.А. с ЕГН ********** да заплати на М.Х.М. с ЕГН ********** направените разноски по делото, в размер на 556,80 лева.
Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответницата може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: