Р Е Ш Е Н И Е
28.04.2016 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2016 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 21 (двадесет и първи) март Година
2016
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Д.Д.,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 435
по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от РПК«ТИЧА», ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***»Борис
Спиров»№50, представлявано по закон от Р.П.С. – председател, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответника О.В. не
притежава право на собственост върху недвижим имот – едноетажна сграда със
сутерен, със застроена площ 423 кв.м. с идентификатор 70398.501.151.1,
построена в поземлен имот с идентификатор 70398.501.151 по кадастралната карта
на с.Сушина, общ.Върбица, обл.Шумен.Претендира се и заплащане на направените по
делото разноски.
В исковата молба ищецът „РПК«ТИЧА», ЕИК ........, твърди че през 1987 г. РПК“Ново
време“, гр.Върбица е построила със собствени
средства процесната сграда: търговска
сграда от 423 кв.м, находяща се в поземлен имот с идентификатор 70398.501.151.1
по кадастралните регистри на с-Сушина, УПИ ІІІ в кв.28 по регулационния план на
с.Сушина. Сградата била масивна едноетажна със сутерен и етаж над сутерена
състоящ се от ресторант, сладкарница и магазин. С решение на Общото събрание на РПК“Ново време“, гр.Върбица от 11.05.1990
г. от същата се е отделила РПК“Нов път“, с.Иваново. В регистрите на РПК“Нов
път“, с.Иваново била заведена като основно
средство в активите процесната сграда. С решение от 17.10.2002 г. по ф.д.№3/1990 г. по описа на ШОС е вписано прекратяване на
РПК“Нов път“, с.Иваново и вливането й в РПК“Тича“, гр.В.Преслав, като
последната поема всички активи и пасиви, права и задължение на РПК“Нов път“,
с.Иваново. Процесната сграда била построена с кооперативни средства върху земя,
отчуждена по реда на чл.265 ЗТСУ/отм./. РПК“Ново време“, гр.Върбица проектирала
и построила със собствени средства процесната сграда и на осн.чл.63, ал.1 от ЗС
била придобила правото на собственост върху нея през 1987 г. От момента на
построяването на сградата ответника, в качеството му на правоприемник на
РПК“Ново време“, гр.Върбица и РПК“Нов път“, с.Иваново, осъществявал фактическа
власт върху процесната сграда повече от
10 години, поради което на осн.чл.79 от ЗС е придобил правото на собственост
чрез непрекъснато владение, поради което бли носител на правото на собственост
на основание добросъвестно давностно владение, макар и да не притежавал
нотариален акт за собственост. От 01.12.2009 г. ищецът, като собственик на
процесната сграда я е отдал под наем на ЕТ“Реал-Ридван Черкезов“, с.Ловец. На
19.06.2015 г. наемателят на недвижимия имот ЕТ“Реал-Ридван Черкезов“ уведомил
наемодателя – ищеца РПК“Тича“, гр.В.Преслав, че счита договора за наем за
развален, тъй като собственик на сградата не бил ищеца, а ответника О.В. който
манифестирал правото си на собственост с АЧОС№678/27.08.2014 г. Актът за частна общинска собственост №678/27.08.2014
г. съставен от О.В. за процесната
сграда, освен че не отговарял на изискванията на закона за съставянето му, но и
нямал правопораждащо действие, а само констативно-информационно значение по
отношения правото на собственост. В исковата молба освен давностно владение се
сочи и обстоятеството, че процесната сграда не е станала общинска собственост
на осн.пра.7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА и чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, тъй като не е била
държавна собственост от построяването й и до момента, а кооперативна
собственост, поради което не е могла да премине в собственост на О.В. имемнно
поради построяването със средства на кооперацията праводател на ищеца. След
като кооперацията установила,
че собствеността на сградата е спорна между нея и ответника завела настоящият иск, с който е моли, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че О.В. не е собственик на имота.
Ответникът
в депозирания по делото писмен отговор и в с.з. оспорва
основателността на иска. Счита, че не е налице правоприемство на собствеността
на ищеца за процесния недвижим имот. Не било учредено право на строеж на съответната кооперация върху имот държавна
собственост и процесната сграда е станала собственост по приращение на
ответника. Собствеността на ответника върху процесната сграда е придобита по
силата на закона след влизане в сила на ЗМСМА пар.7, т.6 от ПЗР на закона.
Неоснователни били твърденията на ищеца за придобиване на имота по давност, т.к
по силата на пар.1, т.1 от ЗР на ЗДИЗС давността по отношение на имоти частна
общинска собственост спира да тече до 31.12.2017 г. Предвид изложеното, счита че искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и да бъдат присъдени на ответника направените по
делото разноски.
В о.с.з., страните редовно призовани, ищеца се представлява от представителя по
закон – председателя на кооперацията и редовно упълномощен процесуален
представител – адвокат, ответника се представлява от редовно упълномощен
процесуален представител - адвокат.
Процесуалния представител на ищеца в съдебно
заседание поддържа изложеното в исковата молба, като счита че предявеният иск е
основателен и доказан и моли съда да го
уважи изцяло, както и да му присъди направените по делото разноски.
Процесуалният представител на ответника
в съдебно заседание, поддържа изложеното в отговора становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира и разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и
правна страна следното:
Видно от протокол от 11.05.1990 г. на общото
събрание на РПК“Ново време“, гр.Върбица, решение от 26.09.1990 г. по ф.д.№3/90
г. по описа на ШОС, решение от 17.10.2002 г. по ф.д.№3/90 г. по описа на ШОС,
ищецът РПК“Тича“, гр.Велики Преслав по силата на правоприемство е придобил
активите и правата по отношение на имотите на РПК“Ново път“, с.Иваново, отделила
се от РПК“Ново време“, гр.Върбица.
Със заповед №РД-25-757/07.08.1984 г. за
отчуждаване на недвижим имот, заповед № РД-25-758/07.08.1984 г. за отчуждаване
на недвижим имот и заповед РД-25-759/07.08.1984 г. за отчуждаване на недвижим
имот са отчуждени имоти пл.№173 и пл.№174 в парцел ІІІ, кв.28 по плана на
с.Сушина в полза на РПК“Ново време“-Върбица за мероприятието „магазин“
предвидено в застроителния и регулационен план.
От събраните доказателства съдът намира за установено, че процесната търговска сграда е
построена през 1986 г. /АДС№315/02.10.1987 г./, върху земя собственост на държавата, без да е учредено право на строеж.
Безспорно се установи от писмените доказателства - скица №25/05.02.2003 г.; удостоверение изх.№67-00-80/20.04.2004 г. от
гл.архитект на О.В. обяснителна записка и генерална сметка за обект „търговска
сграда“, с.Сушина от 28.03.1985 г.; скица №15-397476/12.09.2015 г. от
СГКК-Шумен, акт за държавна собственост №313/28.09.1987 г.; акт за държавна
собственост №314/28.09.2987 г.; акт за държавна собственост №315/02.10.1987 г.;
писмо изх.№94-00-877/2/ от 23.04.2003 г. на областния управител на Област
Шумен; Заповед №РД-18-75/10.06.2003 г. на областния управител на Област Шумен;
писмо изх.№001/19.06.2015 г.; акт за частна общинска собственост
№678/28.08.2014 г.; заявление изх.№39/207.2015 г.; писмо
изх.№39-00-8/30.07.2015 г.; фактура №22187/12.06.1985 г.; фактура
№028713/20.08.1985 г.; фактура №22312/м.10.1985 г.; жалба от 19.07.1990 г.;
план за обект „търговска сграда“, с.Сушина, ведно с планове и спецификации., както и от ангажираните гласни доказателства -
св.Гълбка Васева и Анифе Халилова, че РПК“Ново време“-Върбица е изградила
със собствени средства процесната сграда - магазин.
От
заключението на съдебно-техническа експертиза се установи, че процесният
имот в неговата цялост е идентичен с имота, описан в строителните книжа на РПК“Ново време“-Върбица и описан в АДС№315/02.10.1987 г. и АЧОС№678/27.08.2014 г.
Видно от писмените документи по делото, постройката
е заведена като основно средство в активите на РПК“Нов път“, с.Иваново, вляла
се в РПК“Тича“, гр.В.Преслав като активите и пасивите, правата и задълженията
на РПК“Нов път“, с.Иваново са поети от ищца. РПК "Нов път", с.Иваново
е регистриран по фирмено дело № 3/1990 г. на ШОС с решение от 26.09.1990 г. и предвид
решението на общото събрание на РПК“Ново време“, гр.Върбица, обективирано в
протокол от 11.05.1990 г. за отделяне на клон с.Иваново от нея, ищцовата кооперация е правоприемник на кооперацията,
построила процесната сграда по отношение на сградата. От момента на
построявянето й през 1986 г. до 19.06.2015 г., първоначално чрез праводателите
си, РПИ“Тича“, гр.В.Преслав е владяла непрекъснато и необезпокоявано процесната
сграда.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗТСУ (отм.);, недвижими имоти
на граждани, кооперации и обществени организации могат да бъдат отчуждавани за
осъществяване на мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации,
предвидени по застроителния и регулационен план. В случая с плана на с.Сушина е
предвидено мероприятие - построяване на магазин. Във връзка с това мероприятие
е проведена надлежна процедура по оценка на имотите на физическите лица които
ще бъдат отчуждени и определяне на начина на обезщетяването им. За самото
отчуждаване са издадени и надлежни заповеди от компетентния за това орган - ОНС
гр.Шумен в предвид правомощията му по реда на чл. 98 от ЗТСУ(отм) в която подробно е
индивидуализиран имота който се отчуждава, от кого се отчуждава и какво
обезщетение се предвижда за него. Липсват данни тези заповеди да са обжалвани
респективно отменени. Съответно мероприятието, за което са отчуждени в полза на
държавата посочените в заповед №РД-25-757/07.08.1984
г. за отчуждаване на недвижим имот, заповед № РД-25-758/07.08.1984 г. за
отчуждаване на недвижим имот и заповед РД-25-759/07.08.1984 г. за отчуждаване
на недвижими имоти в с.Сушина, е реализирано- извършено е строителство на
магазин от РПК“Ново време“, гр.Върбица, праводател на ищеца.
Установените по – горе обстоятелства
попадат в хипотезата на чл. 2, ал.3 от ЗОС / Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от
1.06.1996 г. отм. ДВ, бр.101/2004 г./, който предвижда, че не са
общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на
сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991
г., включително и прилежащият терен. С тази разпоредба посочените обекти се
изключват от обхвата на общинската собственост и стават собственост на
кооперативните организации, които са ги построили без учредено право на строеж.
Придобиването на собствеността става по силата на самия закон, от датата на
влизането му в сила, тъй като не е предвидено провеждането на нарочно
административно производство. Отмяната на посочената разпоредба няма обратно
действие и не може да се отрази на вече придобитото по силата на закона право
на собственост от кооперативните организации /в този смисъл е решение №
1985/17.10.2005 г. по гр.д.№ 1075/2005 г., ІV г.о. на ВКС/.
С влизане в сила на ЗМСМА
през 1991 г., по силата на закона - § 7, т.6 ПЗР ЗМСМА, общинска собственост са
станали "обектите на общинската инфраструктура с местно значение,
предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно,
образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално
обслужване". Така правото на собственост върху процесната по настоящото
дело постройка, представляваща безспорно търговски обект, е преминало в
патримониума на О.В. ведно с терена върху, който е построена по силата на
закона.
С влизане в
сила през 1996 г. на ЗОС, законодателят е разграничил видовете общинска собственост
и разделението е намерило израз в разпоредбата на чл. 3 с.з. Собствеността на
Общината е регламентирана като такава, свързана със задоволяване на обществени
потребности от общинско значение в широк смисъл - публична и частна, която не
се вмества в горната характеристика.
Теренът, в
който е изградена процесната сграда, е станал автоматично публична общинска
собственост в резултат от приложението на чл. 3, ал.2, т.2 ЗОС като имот,
предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско
значение.
Преди да
регулира публичната и частната общинска собственост, законодателят е предвидил изключение по чл. 2, ал.3 ЗОС (ред. към 1996 г.), относно
изграденото от кооперациите: "Не са общинска собственост сградите и
постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието
строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият
терен".
Систематичното
място на разпоредбата навежда на извод за изключване на изградени от
кооперативните организации постройки и прилежащия им терен от кръга както на
частната, така и на публичната общинска собственост. Както е видно, според
законовия текст няма функционална връзка между придобиването на собственост от
страна на кооперациите и вида на общинската собственост - т.е. изводът е, че
независимо в какъв имот е изградена постройката на кооперацията, тя става нейна
ex lеge в резултат от влизане в сила на закона. Не са въведени и условия за
законност на строежа - наличие на строителни книжа, разрешения и др., изискуеми
за всяка постройка.
Наличието
или липсата на отстъпено право на строеж в полза на кооперациите също не са
елемент от фактическия състав на придобиване на собственост по реда на чл. 2,
ал.3 ЗОС (отм.).
За да
обоснове собственост върху постройка и прилежащ терен една кооперация, е
достатъчно да докаже, че е такава по § 1 ДР ЗК, изградила е обекта със собствени
средства и това е станало до 13.07.1991 г.
В настоящия
случай наличието на горните условия се установи по достатъчно убедителен за
съда начин. Като се оцени и факта, че РПК“Тича“, гр.В.Преслав е предявила
отрицателен установителен иск, предмет на който е само фактът, чието
съществуване или несъществуване ищецът цели да установи /Учебник Българско
Гражданско Процесуално Право – автор Живко Сталев, университеско издателство
„Св.Кл.Охридски/ и О.В. е тази, която носи тежестта на доказване на правото на
собственост върху спорния имот, съдът намира че установителният иск против нея,
по който е образувано настоящото гражданско дело е доказан по основание. Съгласно нормата на чл. 77 от ЗС,правото на собственост се
придобива чрез правна сделка,по давност или по други начини,определени в
закона,като доказателства за придобиване собствеността върху спорния имот по
някой от тези способи не са представени от страна на ответника по делото. В случая
основен аргумент на ищеца за отричане правото на собственост на ответника е
придобиването по давностно владение на осн.чл.79 от ЗС на процесната сграда от
ищеца, но в исковата молба са посочени и обстоятелства, че сградата е
кооперативна собственост, поради построяването й от кооперацията праводател на
ищеца.
С оглед
разпоредбата на чл. 86 от ЗС в различните й редакции от
1951 г., които до 1996 г. не допускат придобиването на собственост върху имоти
- държавна или общинска собственост, а след 1996 г. - само върху имоти, които
представляват частна общинска собственост, към което се наслагва и разпоредбата
на § 1 от ЗД на ЗС с последно изменение в сила
от 31.12.2011 г.), според което давността за придобиване на държавни и общински
имоти спира да тече до 31 декември 2014 г., за да може да е придобиван по
давност един имот, същият следва да се намира в гражданския оборот и да не е
била налице предпоставка за определяне на статута му като общинска собственост.
Процесната сграда по силата на закона е станала
кооперативна собственост от влизане в сила на ЗОС - 01.06.1996 г. - чл. 2, ал.3 от същия закон.
В контекста
на казаното по-горе, съдът приема, че О.В. не успя да противопостави на
РПК“Тича“, гр.Велики Преслав, права върху сградата, предмет на спора. Доводите
във връзка с приращението - чл. 92 ЗС не са издържани при обсъждането
им в съвкупност с нормите на § 7, т. 6 ПЗР ЗМСМА и чл. 2, ал.3 ЗОС.
Фактите по
изграждането на обектите могат да се установяват с всички доказателствени
средства, включително и със свидетелски показания. Законът не изисква да бъде
установена законността на реализираните по този ред постройки, а само те да са
изградени до 13.07.1991 г.
Текстът е аналогичен на отменената ал. 3 на чл. 2 от Закона за общинската собственост, която гласи, че не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до
13.07.1991
г., включително и прилежащият терен. С тази разпоредба се създава по силата на
закона право на собственост на кооперативните организации върху сгради, строени
от тях до 13.07.1991 г. върху държавна земя без отстъпено право на строеж,
включително и върху прилежащия терен. Последващата отмяна на текста не води до
отнемане на вече възникналите по силата на закона права. Запазването на тези
права се потвърждава и с разпоредбата на § 26 от ПЗР на ЗИДЗК.
По изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответника
не е собственик на търговска сграда от 423 кв.м, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 70398.501.151.1 по кадастралните регистри на с-Сушина, УПИ ІІІ в
кв.28 по регулационния план на с.Сушина, общ.Върбица, обл.Шумен, е основателен
и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 2 481.47
лева представляващи държавни такси /181.47 лв./, изплатена част от адвокатско
възнаграждение /2000.00 лв./ и възнаграждение на вещо лице /300.00лв./.
Направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на осн.чл.78,
ал.5 от ГПК, съдът счита за неоснователно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, минимално определения
размер /1211.40 лв./ съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата вр. с чл.7, ал.2, т.4 и ал.6 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на РПК«ТИЧА», ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***»Борис
Спиров»№50, представлявано по закон от Р.П.С. – председател, че О.В. с адрес ***40, представлявана от кмета Мердин Мустафа Байрям, не е собственик на ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ТЪРГОВСКА
СГРАДА СЪС СУТЕРЕН, със застроена площ 423 кв.м, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 70398.501.151.1 по кадастралните регистри на с.Сушина, УПИ ІІІ в
кв.28 по регулационния план на с.Сушина, общ.Върбица, обл.Шумен.
ОСЪЖДА О.В. с адрес ***40, представлявана от кмета Мердин Мустафа Байрям, да заплати на РПК«ТИЧА», ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***»Борис
Спиров»№50, представлявано по закон от Р.П.С. – председател, сумата 2 481.47 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: