Р Е Ш Е Н И Е

25.04.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 25 (двадесет и пети) март Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

гражданско дело номер 513 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал. 12 вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането (Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г.).

В исковата си молба до съда, предявена, по арг. от чл. 62, ал. 2 от ГПК на 03.11.2015 г., Гаранционен фонд гр. София, представляван от Б. И. Б.М – Изпълнителен директор и Председател на управителния съвет, твърди, че изплатил на увредения при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.05.2010 г. в гр. Дуисбург, Федерална република Германия обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 10740,17 лв. (представляваща равностойността на 5491,36 евро), нанесени върху лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № GE-AT26. Вината за катастрофата била на ответника И.Я.Я. – като водач на моторно превозно средство марка „Форд Мондео” с рег. № СА 3867 НС. За управлявания от ответника автомобил не била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, а и ответникът го управлявал след употреба на алкохол. Независимо от отправените спрямо Я. покани да плати на ищеца посочената сума, същият не сторил това и понастоящем. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати цитираната сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.

Ответникът не подава отговор на исковата молба. Назначеният му, на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител счита предявения иск за недопустим. Прави възражение за изтекла погасителна давност и отправя искане за прекратяване на производството, респ. претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна. При условията на евентуалност, в случай, че съдът оцени правоизключващото му възражение за неоснователно, моли предявеният иск да бъде отхвърлен частично – до пълния предявен размер и уважен само за сумата от 7422,51 лв. (равностойността на 3795,07 евро) – представляваща общата пазарна стойност, без начислен ДДС, на нанесената щета по повредения автомобил „Рено Меган“.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: видно от приложеното известие за пътна злополука от 20.05.2010 г. (л. 74 от делото) по преписка № 501000-055050-10/7, съставено от Главен полицейски комисар в Полицейски президиум Дуисбург е, че на 20.05.2010 г., в гр. Дуисбург, ул. „Зеданщрасе“ в посока „Хохвелдщрасе“ и на нивото на „Антониенщрасе“, настъпило ПТП с участници И.Я.Я. и Ониемелукве Точукву Амаобичукву. В документа е отбелязано, че около 08,55 часа, ответникът се движел с лек автомобил „Форд Мондео“ (с рег. № СА 3867 НС) по Зеданщрасе в хосока Хохвелдщрасе (югоизточна посока). На нивото на Антониенщрасе той се отклонил поради неизвестна причина наляво от пътното платно и се ударил с предната част на лекия автомобил (лявата страна) в лявата страна на правилно паркирал автомобил „Рено Меган“ с рег. № D GE-AT26. Отразено е също така, че по последния описан лек автомобил са причинени материални щети – смачкан калник и врата на водача. Описано е, че от Я. е взета кръвна проба. От приложените протокол и заявление за установяване на алкохол в кръвта от 20.05.2010 г. (л. 121 дело), лекарски доклад от 20.05.2010 г. и 2 бр. протоколи за установяване наличието на алкохол от 21.05.2010 г. (л. 127 – 13 от делото) се установява, че съдържанието на алкохол в кръвта на ответника при причиняване на ПТП е 1,34 и 1,24 промила. Съдът констатира от справка от базата данни на ИФ към ищеца от 19.10.2010 г., че към датата на настъпване на ПТП, за управляваното от Я. МПС не е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От приложените документи: претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ гр. София на Бюро Шмиц ГмбХ, Кьолн, ФРГ по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация изх. № 1-2426/18.10.2010 г. при НББАЗ (л. 3 от делото);  нареждане за презграничен превод № 000927/14.10.2010 г. до „Булбанк“ гр. София;   нареждане за презграничен превод № 299FTRQ103070234/03.11.2010 г. до „Булбанк“ гр. София (л. 5 от делото);  доклад по щета за имуществени вреди № 12 0134/16.10.2010 г., изд. от Гаранционен фонд гр. София;   писмо изх. № 1-1732/15.07.2010 г. на НББАЗ (л. 6, 51 и 52 от делото); писмо реф. № BG-247.142-2010-В/22.06.2010 г. на Германско бюро Зелена карта е.Ф. – Хамбург (л. 6`, 53-55 от делото); междинна фактура № 10-04085/27.08.2010 г., изд. от Бюро Шмиц ГмбХ (л. 56 от делото), професионално уреждане на щети – Кьолн (л. 60 от делото); фактура № 104309/17.08.2010 г., изд. от Регулирунгсбюро Шмиц ГмбХ; писмо от Бюро Шмиц ГмбХ професионално уреждане на щети реф. № BG 11737-10/27.08.2010 г. – Кьолн; платежно нареждане/фактура № 2510063/26.08.2010 г. на Регулирунгсбюро Шмиц ГмбХ; 2 бр. писма от 17.08.2010 г. от Адвокатска кантора ЙОХАНЕС, Кьолн, ФРГ; писмо от 26.05.2010 г. от Х. Хаймовски – вещо лице по автомобилно дело, експертизи на ценности и злополуки, Дюселдорф, ФРГ, ведно с приложен заверен препис на експертиза № 100526674Н/26.05.2010 г., се установява, че били извършени опис и оценка на щетите, нанесени на автомобила, ползван от Ониемелукве Амаобичукву. Въз основа на същите, на пострадалия, от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи гр. София било изплатено обезщетение в размер на 5491,36 евро, а ищецът платил на НБАЗЗ посочената сума с преводно нареждане от 03.11.2010 година. Съдът констатира, че ищцовата страна, с регресна покана изх. № ГФ-РП-676/30.06.2015 г. (л. 45 от делото), неполучена от Я., поканил последния да възстанови изплатеното обезщетение.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, механизмът на причиняване на вреди по лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № D GE-AT26 е следният: на 20.05.2010 г. в гр. Дуисбург 47053, Федерална република Германия, при движение на автомобила по ул. „Зеданщрасе“ в посока ул. „Хохвелдщрасе“, приближавайки се до дом № 86, водачът на лек автомобил марка „Форд Мондео” с рег. № СА 3867 НС – ответникът И.Я., изгубил контрол над автомобила и се насочил към лявата част на платното за движение. С предната си част, автомобилът, управляван от Я., се удря в предната част на паркиралия срещуположно лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № D GE-AT26. Вещото лице излага, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото на 20.05.2010 г. ПТП и причинените вреди по описаното МПС – лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № D GE-AT26. Заключава, че общата пазарна стойност на нанесените вреди, включваща стойността на материалите и труда за възстановяването на автомобиле в състоянието, в което бил към 20.05.2010 г., непосредствено преди ПТП, възлиза на 4516,13 евро (с начислен ДДС).

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

 Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ (отм., ред. ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в действие към 03.11.2010 г.), Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Според алинея 12 на цитирания текст, след изплащане на обезщетението по ал. 1, фондът встъпва в правата на увреденото лице, до размера на платеното.

Установи се по делото, че на 20.05.2010 г., в 08,55 ч, при управляване на лек автомобил марка „Форд Мондео” с рег. № СА 3867 НС, ответникът И.Я. причинил ПТП, в резултат на което настъпили имуществени вреди за собственика на лек автомобил марка „Рено Меган“ с рег. № D GE-AT26 с ползвател Ониемелукве Амаобичукву от гр. Гелзенкирхен 45879, Федерална република Германия. Доказа се, че към датата на увреждането, виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. След сезирането му, Гаранционен фонд изплатил на увреденото лице обезщетение за причинени имуществени вреди на чуждо имущество в размер на 5491,36 евро.

С плащането на това обезщетение, за ищеца възникнало регресното право да иска от лицето, причинило имуществените вреди при управляване на лек автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност”, плащането на цитираната по-горе сума. Макар ищецът да е заплатил на увредения исковата сума и да се суброгира в правата му, спрямо причинителя на вредата, тези права не са безгранични и не се определят във всички случаи от размера на платеното, а от размера на действително претърпените вреди. Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, пазарната стойност на действителните щети, нанесени на лек автомобил марка „Фолксваген” с рег. № HN-D 6155 възлизат на 8832,78 лв. (представляващи равностойност в лева на 4516,13 евро).

В отговора на исковата молба, особеният представител на ответника прави възражение за изтекла погасителна давност. В случаите като настоящия, основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице и даденото от закона право на регрес, поради което началният момент на погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД е датата на плащане на застрахователното обезщетение в полза на правоимащия, и за този иск тече погасителна давност, различна от тази за задължението по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, което е изискуемо от момента на причиняване на вредите, от който момент длъжникът изпада в забава. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС на Република България. В случая се установи, че Гаранционен фонд платил на увреденото лице на 03.11.2010 г. – началният момент на погасителната давност на вземането на ищеца срещу ответника. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство е депозирана от ищеца по пощата на 03.11.2015 г. – тоест, в предвидения в закона петгодишен срок. Ето защо, съдът констатира, че регресното вземане на ГФ срещу И.Я. не е погасено по давност.

Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията се явява частично основателна, поради което ответникът И.Я. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 8832,78 лв. (равностойност в лева на 4516,13 евро), ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.11.2015 г., до окончателното й изплащане. Претенцията, в останалата й част, до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При направеното искане от ищеца, без представяне на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд гр. София направените разноски по настоящото исково производство съразмерно със степента на уважаване на иска – в размер на 1177,54 лв. – установено от представените в тази насока доказателства: документи за платена държавна такса по исковата молба в размер на 429,61 лв. и предварително внесени разноски в производството – 852,21 лв. за възнаграждението на особения представител на ответника, и 150,00 лв. – за възнаграждението на вещото лице.

Поради непредставяне по делото на списъци на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК, следва да бъде указано, че всяка от страните няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И.Я.Я. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати, на основание чл. 288, ал. 12 вр. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от Кодекса за застраховането (Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г.), на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище:***, адрес на управление:***, представляван от Б. И. Б.М – Изпълнителен директор и Председател на управителния съвет, със съдебен адресат – адв. М.П. ***, сумата 8832,78 лв. (осем хиляди осемстотин тридесет и два лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща изплатено на 03.11.2010 г., на пострадало лице – Ониемелукве Точукву Амаобичукву от гр. Гелзенкирхен 45879, Федерална република Германия, обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за имуществени вреди на чуждо имущество, причинени от И.Я. на 20.05.2010 г. в гр. Дуисбург, Федерална република Германия, ул. „Седанщрасе“ като виновен водач на моторно превозно средство „Форд Мондео” с рег. № СА 3867 НС при настъпване на пътнотранспортно произшествие при управляване на моторно превозно средство без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и след употреба на алкохол, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска – 03.11.2015 г., до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – с цена над 8832,78 лв., до пълния предявен размер от 10740,17 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА И.Я.Я. да заплати на Гаранционен фонд гр. София направените разноски по делото в размер на 1177,54 лв. (хиляда сто седемдесет и седем лева и 54 стотинки) – съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл. 80 от ГПК, всяка от страните няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, препис на настоящото решение ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните, както следва: на ищеца – чрез пълномощника му – адв. М.П. от ТАК и на непребиваващия на удостоверените по делото постоянен и настоящ адрес ответник – чрез особения му представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. Г.И. от ШАК.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: