Р Е Ш Е Н И Е

№

15.04.2016 год., гр.Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, I-ви състав

На шестнадесети март през два хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Мирослав Марков

Секретар: М.А.,

като разгледа докладваното от Председателя

гражданско дело №514 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано, след като са предявени обективно съединени искови претенции с правно основание чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл.288, ал.12 от КЗ /в сила до 01.01.2016г./ и чл.86 от ЗЗД.

Гаранционен фонд–гр.София, ул. “Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от Изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б.И.М. е предявил регресен иск против Б.Х.Г. с ЕГН **********, с посоченото правно основание, с цена на иска 8185.31 лева, в качеството му на пряк причинител на имуществени вреди. В исковата си молба до съда ищцовата страна излага, че на 02.08.2010г. във Федерална република Германия, германският гражданин К.М. в качеството си на собственик на лек автомобил претърпял имуществени вреди при ПТП, причинено от ответника Б.Х.Г., който не е притежавал валидна застраховка “Гражданска отговорност”. На пострадалото лице е изплатена сумата от 4176,24 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. Претендира се връщане на левовата равностойност на платеното обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно с направените разходи. С регресна покана от 07.07.2010г., ответникът е поканен да възстанови платеното от ГФ обезщетение. Поради изложеното моли съда, да постанови решение, по силата на което да осъди ответника, да му заплати сума в посочения размер на 8185.31 лева, ведно с дължимата законна лихва от датата на завеждане на иска, както и направените по делото разноски.

Ответникът не е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК. В съдебно заседание, не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа становището, че искът е неоснователен и недоказан по основание и размер, поради което моли да бъде отхвърлен изцяло. Ответната страна не оспорва наличието на ПТП, последиците от него и вината за настъпването му. Изразява становище, че ищецът е извършил недължимо плащане, тъй като към датата на ПТП, процесният автомобил имал сключена „Гражданска отговорност“.

Съдът като се запозна с представените по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.08.2010г. във Федерална република Германия, в гр.Франкфурт на Майн, отв.Г. предизвикал ПТП с управляваният от него автомобил „Опел Вектра“ с ДК № Н 4435 АХ, при което пострадал автомобил „Опел Астра“, собственост на германския гражданин К.М. По-късно било установено, че автомобилът на отв. Б.Х.Г. не притежавал валидна застраховка “Гражданска отговорност”. На пострадалото лице е изплатена сума, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от НББАЗ на Немското бюро „Зелена карта“. От страна на ГФ на основание чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ, действащ към датата на деянието и плащането е възстановено обезщетението но нанесената щета.

По делото е представена справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд, от където е видно, че собственикът на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № Н4435АХ е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 0511000355406Е, с валидност от 10.04.2010г. до 09.04.2011г., но същата е била прекратена на 25.07.2010г.

Така приетото за установено, води до следните правни изводи:

Предявеният иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл.288, ал.12 от КЗ /в сила до 01.01.2016г./ и чл.86 от ЗЗД, е основателен и доказан в пълен размер и следва да се уважи.

Настоящият казус изпълва хипотезата на чл.288, ал.12 от КЗ, в сила до 01.01.2016г., който гласи, че: ”След изплащане на обезщетения по задължителна застраховка ГО, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне на обезщетението.

По делото е безспорно установено, че ответникът не е имал валидна застраховка към 02.08.2010г. и е предизвикал ПТП на същата дата, при което са нанесени материални щети на друг автомобил, собственост на трето лице, участник в същото ПТП, като тези щети са покрити от ищеца. В нарушение на Кодекса за застраховането, ответникът управлявал посоченият лек автомобил без да притежава за него валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното. В случая по щетата е платена сума в размер на 4176,24 евро, поради което, ответникът следва да я възстанови, ведно с платената сума за ликвидационни разноски.

Възраженията на ответника, че имал валидна застраховка със срок от 1 година, считано от 10.04.2010г. до 09.04.2011г., независимо, че не е платил дължими вноски по същата са неоснователни, поради следните съображения:

Договорът /Полицата/ за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в общите случаи се сключва за срок от 1 година. Премията или първата вноска от нея се плащат при сключване на полицата. При разсрочено плащане оставащите вноски се плащат последователно. При задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ законодателят е предвидил 15 дни гратисен период след падежа в който просрочена вноска може да бъде платена. В този гратисен период полицата е валидна, но плащането по нея е просрочено, като с изтичане на този период, ако дължимата вноска не бъде платена, полицата се прекратява. Прекратяването на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица № 0511000355406Е, по отношение на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № Н4435АХ, видно от приложената справка от базата данни на ИЦ към ГФ е станало на 25.07.2010г.

Предвид гореизложеното, съдът е мнение, че предявеният от ищеца иск по КЗ се явява доказан по основание и по размер. С оглед основателността на иска, доказана се явява и претенцията за законната лихва върху исковата сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.11.2015г., до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 327,41 лв. – разноски за държавна такса по делото съразмерно с уважената част от иска.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Б.Х.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Гаранционен фонд–гр.София, ул. “Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от Изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б.И.М. - на основание чл.288, ал.12 от КЗ, сумата от 8185,31 /осем хиляди сто осемдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Б.Х.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Гаранционен фонд–гр.София, ул. “Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от Изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б.И.М., сумата от 327,41 лв., представляващи разноски по делото, съразмерно с уважената част на иска, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: