Р Е Ш Е Н И Е

 

28.04.2016 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                  Година 2016                  Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                            трети състав

На 29 (двадесет и девети) март                                                  Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                 Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административнонаказателно дело номер 37 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Х.А.Д. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № ЗК-74/22.12.2015 г., издадено от Директора на Р.з.и. ***.

            В искането по жалбата се излага, че с наказателното постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание за нарушения по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3/16.10.2000 година. В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Твърди се, че нарушението не е извършено, като пояс II от санитарно-охранителната зона на язовир „Тича” не бил обозначен в съответствие с изискванията на цитираната наредба, поради което за Д., навлизайки с моторна лодка по вода откъм с. Ловец не било известно, че се намира в санитарно-охранителна зона. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата.

            Процесуалният представител на въззиваемата страна – Р.з.и. *** счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

            Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 04.12.2016 г. А.Р.А. – здравен инспектор при РЗИ гр. Шумен съставил акт за установяване на административно нарушение № ЗК-0533/04.12.2016 г. срещу Х.А.Д. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 04.12.2016 г. лицето е навлязло във водите на яз. „Тича“ – санитарно охранителна зона пояс II с гумена лодка с двигател в местност „Ивановски ръкав” – срещу „Сушилните” в нарушение на установената забрана. Зоната е маркирана и означена. С горното нарушил чл. 8, ал. 2 и 3 и чл. 10, Приложение № 1, т. 22 от НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди”.

            На 07.12.2016 г. жалбоподателят депозирал възражения срещу акта за установяване на административно нарушение, като възразил срещу фактическите констатации в същия.

            На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № ЗК-74/22.12.2015 г., с което на Х.Д., на осн. чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв., за това, че „на 04.12.2016 г. лицето е навлязло във водите на яз. „Тича“ –  санитарно охранителна зона пояс II с гумена лодка с двигател в местност „Ивановски ръкав” – срещу „Сушилните” в нарушение на установената забрана. Зоната била маркирана и означена. Прието е, че Д. виновно нарушил чл. 10, ал. 1 вр. Приложение 1, т. 22 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди вр. чл. 34, ал. 2 от Закона за здравето.

            Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

            Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се установява, че на процесната дата жалбоподателят се намирал в плавателен съд, в акваторията на язовир „Тича”, в пояс втори от СОЗ, в района, общоизвестно наричан „Ивановски ръкав”, в началото на ръкава, спрямо установената със Закона за водите западна граница на пояс първи от СОЗ – срещу общоизвестния бивш селскостопански обект сушилни за тютюн (също общоизвестно наричан „Сушилните”), докъдето се придвижил с плавателния съд, в който се намирал и който управлявал – надуваема лодка, задвижвана от двигател с вътрешно горене.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на А.А. (актосъставител) и Н.К. (свидетел по акта), констативен протокол № 5188 от 04.12.2015 г., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

            На 04.12.2015 г. служители на РЗИ гр. Шумен, ОД на МВР гр. Шумен и ИАРА гр. Шумен извършвали проверка по спазване на разпоредбите на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди на язовир „Тича”. На всички разклони от асфалтови пътища били поставени бели пластмасови табели с надпис, указващ забрана за навлизане във „вододайна зона/зона едно”. По акваторията, в близост до с. Сушина, били поставени четири двойки шамандури, състоящи се от пригодени за целта боядисани амбалажни бутилки за минерална вода, без надписи по тях. В периода между 12,30 – 16,40 часа, контролните органи посетили район, т. нар. „Ивановски ръкав” – срещу „Сешилните”, пресичайки част от акваторията на язовира с лодка. В момента, в който съставяли акт за установяване на административно нарушение на други лица, същите видели жалбоподателя, управляващ гумена лодка, задвижвана от двигател с вътрешно горене. Д. насочил водоплавателното средство към брега на язовира. Длъжностните лица се приближили до жалбоподателя, като му съобщили, че извършва нарушение и след изискване, последният им предоставил личните си документи. На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който бил подписан от жалбоподателя с възражения.

            При така установените фактически положения, като извърши служебна проверка по допустимостта на жалбата и на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, обсъди направените с жалбата възражения и искане, взе предвид становищата на страните, и като извърши оценка на събраните доказателства, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок – наказателното постановление е връчено на 04.01.2016 г., а жалбата срещу него е депозирана пред РЗИ гр. Шумен на 11.01.2016 година. Ето защо, същата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното. Актът и наказателното постановление са съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 201 от ЗВ и съдържат нормативно предвидените реквизити – в съответствие с нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тази насока, възражението на жалбоподателя, че мястото на извършване на нарушението не е описано достатъчно конкретно, се явява неоснователно. Посоченото в АУН и НП „. . . . Ивановски ръкав срещу „Сушилните”“, с оглед съставомерното в случая деяние, е в достатъчна степен ясно и съответстващо на изискванията на закона.

            Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 10, ал. 1 вр. Приложение 1, т. 22 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди”. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата, в поясите II и III на СОЗ се забраняват, ограничават или ограничават при необходимост дейностите, посочени в приложения № 1 и 2. В т. 22 от приложение № 1 е записано, че в пояс II се забранява използване на плавателни средства с двигател с вътрешно горене, а в пояс III тази дейност се ограничава. В случая се установи, че Д. управлявал гумена лодка, представляваща плавателно средство, оборудвана и задвижвана от двигател с вътрешно горене, в пояс II от санитарно-охранителната зона на яз. „Тича“. Тоест, същият нарушил разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Предвид обстоятелството, че отговорността на същия не е ангажирана за извършване на дейност в пояс I, са ирелевантни възраженията му относно сигнализацията на поясите на СОЗ в язовира.

            В нормата на чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето е предвидена санкцията за подобен вид нарушения – „Глоба“ в размер от 100 до 600 лева. Наложеното наказание на **** е в рамките на предвиденото за конкретното нарушение, като при определяне размера на наложената глоба, административно-наказващият орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложил наказание в минималния предвиден размер от 100 лева. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което приема, че преценката на административно-наказващия орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естество да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

            С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното наказателно постановление № ЗК-74/22.12.2015 г., издадено от Директора на РЗИ гр. Шумен е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № ЗК-74 от 22.12.2015 г., издадено от **** – Директор на Р.з.и. ***, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № ЗК-0533/04.12.2015 г., съставен от А.Р.А. – здравен инспектор при РЗИ гр. Шумен, с което на Х.А.Д. с ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 10, ал. 1 вр. т. 22 от приложение № 1 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди вр. чл. 34, ал. 2 от Закона за здравето и на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100,00 лв. (сто лева).

            На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

                                                                                                          Районен съдия: