Р Е Ш Е Н И Е

28.04.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 29 (двадесет и девети) март Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

АНД номер 38 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от В.Е.В. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 14-0323-000603/13.11.2014 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен.

В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Сочи, че действително на посочената дата В. управлявал автомобила, като просрочил плащането на периодичната вноска по сключен от него договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, но на следващия ден платил същата и представил доказателства пред административнонаказващия орган. Моли съда да постанови решение, по силата на което посоченото по-горе наказателно постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, моли атакуваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 24.10.2014 г., полицай Г.И.Т. – младши автоконтрольор при РУ „Полиция” гр. Велики Преслав, съставил акт за установяване на административно нарушение № 624/14 от 24.10.2014 г. срещу В.Е.В. с ЕГН **********, за това, че „на 24.10.2014 г., около 16,25 часа, в гр. Велики Преслав на ул. „*** срещу бензиностанция „Кастрол“ в посока гр. Търговище управлявайки л.а. „Рено Клио” с рег. № *** собственост на *** във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите, за МПС, което управлява, валидна към датата на проверката”, с което нарушил чл. 315, ал. 1 вр. чл. 249, т. 1 от КЗ.”.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на В.В. е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лв., на осн. чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ(отм.), за това, че „На 24.10.2014 г., около 16,25 часа, в гр. Велики Преслав на ул. „*** срещу бензиностанция „Кастрол“ в посока гр. Търговище управлявайки л.а. „Рено Клио” с рег. № *** собственост на *** във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите, за МПС, което управлява, валидна към датата на проверката. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило възражение. Приложена е застрахователна полица № 22114001409106 на ЗК „Лев инс“. Извършена е проверка в публичния регистър на Гаранционен фонд, от която се установи, че полицата е прекратена на 06.10.2014 година. Тоест, към датата на проверката, автомобилът е без действащ договор за задължителна ЗГО. Деянието не е маловажен случай по чл. 28а от ЗАНН, тъй като засяга обществени отношения в областта на задължителното имуществено застраховане по КЗ, където нарушаването на императивните изисквания винаги е с висока степен на обществена опасност. Лицето виновно е нарушило чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.”.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Г.Т. (актосъставител) и А.Т. (свидетел по акта), справка за нарушител от региона, застрахователна полица № 22114001409106 от 20.05.2014 г. на ЗК „Лев инс“, справка от базата данни на Информационен център към ГФ от 26.01.2016 г., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 24.10.2011 г. В.В. ***. Преслав, в посока гр. Търговище лек автомобил марка „Рено“ модел „Клио“ с рег. № 8768 АР, собственост на друго лице. При преминаването му край бензиностанция „Кастрол“ в града, същият бил спрян за проверка от полицейските служители Г. Т. и А. Т.. Същите констатирали, че на предното стъкло на автомобила няма залепен стикер, удостоверяващ наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за това МПС. Установили, че към посочената дата срокът на сключен преди това такъв договор бил изтекъл. Водачът заявил, че ще представи действащ договор в тридневен срок. На 28.10.2014 г., В. представил в РУ гр. В. Преслав застрахователна полица № 22114001409106 от 20.05.2014 г. на ЗК „Лев инс“, но след извършена служебна справка в базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, било констатирано, че към 24.10.2014 г. сключеният за същия автомобил задължителен договор бил прекратен.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител, в законоустановения 7-дневен срок (без отразен при наказващия орган входящ номер на подаване). Ето защо, същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното. Актът и наказателното постановление са съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от КЗ(отм.) и съдържат нормативно предвидените реквизити – в съответствие с нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм. ДВ бр. 102/29.12.2015 г.), лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с „Глоба” от 400 до 600 лева. Тази норма е насочена към мотивиране на собствениците, респ. ползвателите на автомобили да сключват договор за застраховка от посочения вид. Императивният характер на разпоредбите на КЗ произтича от идеята при евентуално настъпване на застрахователно събитие, да бъдат обезщетени от застрахователя в пълна степен вредите, нанесени на трети лица в резултат на поведението на застрахования водач. В случая се установи, че жалбоподателят е ползвател на лек автомобил марка „Рено Клио” с рег. № Н8768АР, като на 24.10.2014 г. управлявал посоченото МПС по улиците на гр. Велики Преслав. Доказа се, че към цитираната дата за този автомобил не бил налице действащ валиден договор за задължителна застраховка. Тоест, налице били и двата обективни елемента на административното нарушение, визирано в нормата на чл. 315, ал. 1, пр. 2 от КЗ(отм.). Нарушението е извършено и при наличие на вина у В.В., доколкото същият, като ползвател на превозното средство, е могъл и е бил длъжен да знае, че към 24.10.2014 г., за автомобила няма сключена действаща застраховка „Гражданска отговорност”. Касае се за деяние на просто извършване, тоест, общественоопасните му последици са настъпили със самия факт на осъществяването му. Като е ползвал описаното моторно превозно средство без валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност”, В. не е изпълнил задължението си, произтичащо от КЗ, при което проявената от него небрежност създава бъдеща невъзможност да бъдат компенсирани в пълна степен вредите, евентуално причинени на трети лица при настъпване на застрахователно събитие в резултат на нарушение по Закона за движение по пътищата. Ирелевантно е обстоятелството, че три дни по-късно бил сключен такъв вид договор – същото не се отразява на факта на осъществяване на деянието на 24.10.2014 година.

Съдът, при условията на служебно начало, намира, че случаят не е маловажен. За да бъде квалифицирано дадено деяние като маловажен случай, конкретното административно нарушение следва да бъде характеризирано като такова с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. В случая, по преписката не са налице данни, от които да се направи извод за по-ниската обществена опасност на осъщественото от В.В. деяние. Последващото сключване на застрахователен договор е мотивирано единствено от установяването на процесното нарушение от органите на МВР. Съдът не намира, че случаят е маловажен, вкл. след съобразяване на обществените отношения, обект на защита чрез въвеждане на съответната норма в КЗ, предвиждаща наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при управляване на моторни превозни средства.

С оглед гореизложеното съдът приема, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

Наложеното наказание на В.Е.В. е в рамките на предвиденото за конкретното нарушение в чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ(отм.). При определяне размера на наложената глоба, административно-наказващият орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложил наказание в минималния предвиден размер от 400 лева. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което приема, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естество да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН. С последващата законодателна промяна, осъществена чрез приемането на нов КЗ (ДВ бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), в разпоредбата на чл. 638, ал. 3 е предвидена административнонаказателна отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Предвидената в новелата санкция е „Глоба“ в размер на 400,00 лева. Тоест, и понастоящем, съобразявайки законодателните промени, следва да бъде констатирано, че наложеното на В. наказание е съответно на закона – без наличие на основание за приложение на по-благоприятна разпоредба, приета до влизане на наказателното постановление в сила.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното наказателно постановление № 14-0323-000603/13.11.2014 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 14-0323-000603 от 13.11.2014 г., издадено от *** – Началник на Районно управление гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 624/14 от 24.10.2014 г., съставен на 24.10.2014 г. от Г.И.Т. – младши автоконтрольор при Районно управление гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, с което на В.Е.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) и на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400,00 лв. (четиристотин лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: