Р Е Ш Е Н И Е

 

  28.04.2016 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2016                    Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                            трети състав

На 29 (двадесет и девети) март                                                  Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                   Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия  Момов

АНД номер 51 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от „С.и с.м.“ ЕООД ***, представлявано от Й.Н.Й. срещу наказателно постановление № 15-0323-000471/10.12.2015 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен.

            В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Сочи, че на посочената в наказателното постановление дата 17.04.2014 г. процесният товарен автомобил се намирал в гр. Смядово и за същия била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Излага, че вероятно в атакуваното НП е извършена грешка в изписването на годината, но към 17.04.2015 г., автомобилът бил със свалена скоростна кутия. Моли съда да постанови решение, по силата на което посоченото по-горе наказателно постановление да бъде отменено.

            В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си.

            Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, моли атакуваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

            Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 01.09.2015 г., полицай П.Г.П. – младши автоконтрольор при РУ „Полиция” гр. Велики Преслав, съставил акт за установяване на административно нарушение № 321/15 от 01.09.2015 г. срещу „С.и с.м.“ ЕООД ***, представлявано от управителя Й.Н.Й., за това, че „на 17.04.2015 г., около 09,00 часа, в гр. Върбица, в „Бетонов център“ е установен паркиран товарен автомобил „Камаз“ с ****, собственост на „С.и с.м.“ ЕООД ***, за който собственикът, чрез неговите законни представители не е изпълнил задължението си за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите, валидна към датата на проверката. Бетоновият център се намира на ул. „**** № 2А”, с което нарушил чл. 259, ал. 1, т. 1 вр. чл. 249, т. 1 от КЗ.”.

            На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „С.и с.м.“ ЕООД *** е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв., на осн. чл. 315, ал. 1, пр. 1, т. 2 от КЗ (отм.), за това, че „на 17.04.2015 г., около 09,00 часа, в гр. Върбица, в „Бетонов център“ е установен паркиран товарен автомобил „Камаз“ с ****, собственост на „С.и с.м.“ ЕООД ***, за който собственикът, чрез неговите законни представители не е изпълнил задължението си за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите, валидна към датата на проверката. Бетоновият център се намира на ул. „**** № 2А”, с което виновно нарушил чл. 315, ал. 1, предл. първо, т. 2 вр. 259, ал. 1, т. 1, вр. чл. 249, т. 1 от Кодекса за застраховането.”.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на П.П. (актосъставител), И.И. (свидетел по акта) и А.А., справка за нарушител от региона, докладна записка рег. № 323р-10322/15.05.2015 г., докладна записка № УРИ323р-4604/23.04.2015 г., застрахователна полица № BG/11/115002765351/10.11.2015 г., справка от базата данни на Информационен център към ГФ от 01.02.2016 г., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

            „С.и с.м.“ ЕООД ***, представлявано от Й.Н.Й. е собственик на товарен автомобил марка „Камаз“ с рег. № Н1507АК. На 17.04.2015 г., служителят на РУ гр. В. Преслав – ПУ Върбица при Од на МВР гр. Шумен А.Г. констатирал, че на същата дата, в гр. Върбица, обл. Шумен, в т. нар. „Бетонов център“, находящ се в същия град, на ул. „**** № 2А е паркиран описаният по-горе автомобил, като при направена справка установил, че за автомобила няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. За установеното, Г. съставил докладна записка до началника на РУ гр. В. Преслав. На 10.11.2015 г., законният представител на дружеството сключил застрахователен договор от посочения вид.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител, в законоустановения 7-дневен срок. Ето защо, същата е допустима.

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното. Актът и наказателното постановление са съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от КЗ(отм.) и съдържат нормативно предвидените реквизити – в съответствие с нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Обстоятелството, че в наказателното постановление е допусната техническа грешка при изписване на датата на нарушението, в частност – годината е посочена „2014“ вместо 2015 г. не се отразява на законосъобразността на същото. Грешката по никакъв начин не нарушава правото на защита на санкционираното лице, тъй като от всички материали по преписката, вкл. и в съставения АУАН датата е посочена точно.

            Съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 1, т. 2 от КЗ (отм. ДВ бр. 102/29.12.2015 г.), юридическо лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 от КЗ(отм.) („Гражданска отговорност на автомобилистите”), се наказва с „Имуществена санкция” от 2000 до 5000 лева. Тази норма е насочена към мотивиране на собствениците, респ. ползвателите на автомобили да сключват договор за застраховка от посочения вид. Императивният характер на разпоредбите на КЗ произтича от идеята при евентуално настъпване на застрахователно събитие, да бъдат обезщетени от застрахователя в пълна степен вредите, нанесени на трети лица в резултат на поведението на застрахования водач. В случая се установи, че жалбоподателят е собственик и ползвател на товарен автомобил марка „Камаз“ с рег. № Н1507АК. Доказа се, че към 17.04.2015 г. за този автомобил не бил налице валиден договор за задължителна застраховка. Тоест, налице били и двата обективни елемента на административното нарушение, визирано в нормата на чл. 315, ал. 1, пр. 1 от КЗ (отм.). Нарушението е извършено и при наличие на вина у законния представител на дружеството, доколкото същият, като собственик и ползвател на превозното средство, е могъл и е бил длъжен да знае, че към 17.04.2015 г., за автомобила няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Касае се за деяние на просто извършване, тоест, общественоопасните му последици са настъпили със самия факт на осъществяването му. Като е ползвало описаното моторно превозно средство без валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност”, „С.и с.м.“ ЕООД не е изпълнило задължението си, произтичащо от КЗ, при което проявената от членовете на органите му небрежност създава бъдеща невъзможност да бъдат компенсирани в пълна степен вредите, евентуално причинени на трети лица при настъпване на застрахователно събитие в резултат на нарушение по Закона за движение по пътищата.

            Съдът, при условията на служебно начало, намира, че случаят не е маловажен. За да бъде квалифицирано дадено деяние като маловажен случай, конкретното административно нарушение следва да бъде характеризирано като такова с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. В случая, по преписката не са налице данни, от които да се направи извод за по-ниската обществена опасност на осъщественото от жалбоподателя деяние. Съдът не намира, че случаят е маловажен, вкл. след съобразяване на обществените отношения, обект на защита чрез въвеждане на съответната норма в КЗ, предвиждаща наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при управление на моторни превозни средства.

            С оглед гореизложеното съдът приема, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

            Наложеното наказание на „С.и с.м.“ ЕООД *** е в рамките на предвиденото за конкретното нарушение в чл. 315, ал. 1, т. 2 от КЗ(отм.). При определяне размера на наложената имуществена санкция, административнонаказващият орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложил наказание в минималния предвиден размер от 2000 лева. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което приема, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естество да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН. С последващата законодателна промяна, осъществена чрез приемането на нов КЗ (Обн., ДВ бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), в разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 е предвидена административнонаказателна отговорност за лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Предвидената в новелата санкция за юридически лица е „Имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева. Тоест, и понастоящем, съобразявайки законодателните промени, следва да бъде констатирано, че наложеното на дружеството-жалбоподател наказание е съответно на закона – без наличие на основание за приложение на по-благоприятна разпоредба, приета до влизане на наказателното постановление в сила.

            С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното наказателно постановление № 15-0323-000471/10.12.2015 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 15-0323-000471 от 10.12.2015 г., издадено от **** – Началник на Районно управление гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 321/15 от 01.09.2015 г., съставен на 01.09.2015 г. от П.Г.П. – младши автоконтрольор при Районно управление гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, с което на „С.И С.М.“ ЕООД с ЕИК 127564930, със седалище:***, адрес на управление:***, представлявано от Й.Н.Й., за нарушение по чл. 315, ал. 1, пр. 1, т. 2 вр. чл. 259, ал. 1, т. 1, вр. чл. 249, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм., ДВ бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) и на основание чл. 315, ал. 1, т. 2 от КЗ (отм., ДВ бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000,00 лв. (две хиляди лева).

            На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

 

                                                                                                                      Районен съдия: