Мотиви към присъда по НЧХД № 268 по описа за 2015г. на ВПРС

На 27.07.2015г. е депозирана в РС - гр.Велики Преслав частна тъжба от Ю. *** срещу Р.А.Х. с ЕГН ********** *** във връзка с извършено от него престъпление от частен характер наказуемо по чл.130 ал.1 от НК, по която е образувано производство пред първа инстанция.

В частната тъжба е посочено, че: Р.А.Х. ***, причинил на Ю.Е.Ю. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което представлява престъпление по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Частният тъжител излага, че му бил нанесен побой от подсъдимия и в резултат на това получил травматични увреждания, описани в съдебно-медицинско удостоверение издадено от съдебен лекар.

Преди началото на съдебното следствие, тъжителят поддържа предявения с частната тъжба граждански иск в размер на 5000.00 лв. и моли да бъде конституиран като граждански ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от нея граждански иск за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, като бъдат заплатени и направените от него разноски по делото. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.

С оглед бъдещите отношения на страните по делото, съдът им предостави възможност на няколко пъти за помирение, като същите не се възползваха от това.

В съдебно заседание, частният тъжител лично и чрез процесуален представител поддържа така възведеното обвинение, ведно с гражданския иск и предлага на съда да наложи съответно наказание на подсъдимия съобразно закона, както и да бъде уважен гражданският иск, така както е предявен и претендира за направените разноски.

Подсъдимият Р.А.Х. не се признава за виновен. Процесуалният представител на подсъдимия моли съда за оправдателна присъда, тъй като действията му са били предизвикали от пострадалия.

Съдът, след като събра необходимите за изясняване на делото от фактическа и правна страна доказателства и след тяхното обсъждане, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и при реда и условията на чл.13, чл.81 и чл.301 и сл. от НПК , съобрази следното:

ОБСТОЯТЕЛСТВА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПОСОЧЕНИ В ТЪЖБАТА

На 19.01.2013г., частният тъжител Ю.Е.Ю., около 19.00 часа преминал покрай дома на подсъдимия на ул*** в гр.Велики Преслав, с приятеля си Л.Я.Л.. При преминаването покрай къщата, леко почукал на прозореца. След около един час, отново преминал по същата улица и отново почукал „на майтап“ на същия прозорец. От къщата излязъл подсъдимия, който настигнал пострадалия, на ул.“Б.Спиров“, хванал го и започнал да го удря по главата и тялото. Пострадалият паднал на земята, пред клона на БДСК в гр.Велики Преслав, след което подсъдимият го оставил. Пострадалият се прибрал в дома си. Споделил на баща си, че са го били и отишъл в болницата в гр.Шумен. На 20.01.2015г. Ю.Е.Ю. ***, където му е изготвено съдебно-медицинско удостоверение №10 от 2015г. от съдебен лекар д-р В.В.. В същото е посочено, че се касае за: контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на шията и контузия на крайниците, рана на главата, кожно охлузване на ограничена площ в областта на лицето, охлузване на шията, две охлузвания на кожата по колената и др.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ

В хода на производството са събрани множество гласни и писмени доказателства. Това са, разпитите на свидетелите: И. ***, П.В., П.В., *** А., Л.Л., П.И. и Ю.Е.Ю.. Приета от съда е съдебномедицинска експертиза по писмени данни. Събрани са относимите писмени доказателства, справки за съдимост на подсъдимото лице и др. Подсъдимият, се е възползвал от правото си по чл.115, ал.4 от НПК и е дал обяснения по обвинението. Сочи, че бил ядосан от това, че пострадалият му е удрял по прозореца и се е притеснил от неговите действия.

АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

От всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че между Ю.Е.Ю. и Р.А.Х. на посочената дата 19.01.2015г. и място е възникнал конфликт. Относно тези обстоятелства, по същество не се спори между страните.

Съдът кредитира в пълна степен назначената и приета в хода на процеса съдебномедицинска експертиза по писмени данни, от която са видни установените при освидетелстването на 20.01.2015г. травматични увреждания на Ю.Е.Ю.. Същите са причинени по механизма на удар с или върху твърди тъпи предмети, като са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота. В съдебно заседание вещото лице подробно обяснява механизма на причиняване и получаване на посочените увреждания, като сочи, че могат да бъдат получени по начин посочен от пострадалия.

Във връзка с посоченото по-горе, съдът кредитира показанията на свидетелите И. ***, П.В., П.В., Л.Л. и П.И., относно обстоятелството, че между пострадалият и подсъдимият е имало конфликт. Всички свидетели разказват, че знаят за конфликт, като част от тях са видели Х. да удря Ю.Е.Ю., като показанията им са житейски оправдани.

УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

Във връзка с гореизложеното, съдът приема за установено следното:

На 19.01.2013г., частният тъжител Ю.Е.Ю., около 19.00 часа преминал покрай дома на подсъдимия на ул *** в гр.Велики Преслав, с приятеля си Л.Я.. При преминаването покрай къщата, почукал на прозореца, който бил на самата улица. След около един час, отново преминал по същата улица и отново почукал на същия прозорец. От къщата излязъл подсъдимия, който настигнал пострадалия, на ул.“Б.Спиров“, хванал го и започнал да го удря по главата и тялото. Започнал „да го води в полицията“. Пострадалият паднал на земята, пред клона на БДСК в гр.Велики Преслав. На място се събрали, част от свидетелите и подсъдимият оставил Ю. на земята. Пострадалият се прибрал в дома си. Споделил на баща си, че са го били и отишъл в болницата в гр.Шумен. Оказана му е медицинска помощ. На 20.01.2015г. Ю.Е.Ю. ***, където му е изготвено съдебно-медицинско удостоверение №10 от 2015г. от съдебен лекар д-р В.В.. В същото е посочено, че се касае за: контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на шията и контузия на крайниците, рана на главата, кожно охлузване на ограничена площ в областта на лицето, охлузване на шията, две охлузвания на кожата по колената и др.

ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ

Обсъждайки събраните в хода на съдебното следствие доказателства - съдът приема, че на 19.01.2015г. в гр.Велики Преслав, обл. Шумен, Р.А.Х. причинил на Ю.Е.Ю. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота - контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на шията и контузия на крайниците, което представлява престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Съображенията на съда за този извод са следните:

Установеното безспорно временно разстройство на здравето, неопасно за живота е причинено от подс. Р.А.Х., чрез въздействие на организма на частния тъжител, което е довело до засягането му и е довело до контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на шията и контузия на крайниците.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице. Съдът приема, че престъплението е извършено от подсъдимия с евентуален умисъл, същият е предвиждал конкретното увреждане и е съзнавал общественоопасния му характер, като е допускал настъпването на съставомерния резултат.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ

При определяне на наказанието съдът прецени: степента на обществена опасност на конкретното деяние - касае се за престъпление против правата на човека; степента на обществена опасност на дееца - данните за личността му, подсъдимият за своята възраст е с чисто съдебно минало и това показва, че процесният случай е една инцидентна проява в неговия съзнателен живот, добросъвестното поведение в наказателния процес, положителните характеристични данни.

Предвид гореизложеното, съдът констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия Р.А.Х.: смекчаващите вината обстоятелства – неосъждан, добросъвестно поведение в наказателния процес, добри характеристични данни; както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като наказанието бъде определено по следния начин:

За престъплението по чл.130 ал.1 от НК към датата на извършване на деянието законодателят e предвидил наказание "лишаване от свобода" до две години или пробация. Съобразно действащото към датата на деянието законодателство - чл.78а от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от 1000лв. до 5000лв., когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. В настоящият случай за престъплението извършено от подс. Р.А.Х. се предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години или пробация. Освен това видно от справката за съдимост на подсъдимия, той е неосъждан и няма отбелязани налагани мерки по чл.78а от НК, а от деянието няма преки и съставомерни имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства разпоредбата на чл.78а от НК задължава съда да я приложи когато са налице предпоставките за това и да освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “глоба”. Съдът счита за безспорен факта, че при алтернативата “наказание” по смисъла на НК с всички законови последици и “административно наказание” и неговите последици, по-благоприятно е административното наказване на подсъдимия по смисъла на чл.78а от НК, пред възможността да бъде вписано осъждане в Бюлетина му за съдимост. С оглед на вмененото му от закона задължение, съдът счита, че подсъдимия следва да бъде освободен от наказателна отговорност и намира за справедливо предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца да му бъде наложено административно наказание "глоба" в размер на минимума предвиден от закона по време на извършване на деянието, а именно 1000.00 лв. Така определеното наказание и така определения размер на наказанието, съдът счита за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

По отношение на предявения граждански иск за претърпените от частния тъжител неимуществени вреди, съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения:

Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието, на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Понятието “справедливост” е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания и др. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният граждански иск да бъде уважен до размер 600.00 лв., като взема предвид претърпените болки и страдания в резултат на нанесените травматични увреждания в резултат на деянието на подсъдимия и причинната връзка между тях. Уваженият размер на гражданския иск следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането, а именно - 19.01.2015г. В останалата му част до пълния предявен размер, искът следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: