Наказателното
производство е образувано по тъжба, подадена на 12.08.2015 г. от Ф.С.А., с
която частната тъжителка повдига обвинение срещу подсъдимата К.Й.С. за деяние,
съставомерно по чл. 130, ал. 1 от НК, извършено на 28.07.2015 година.
На
основание чл. 85, ал. 1 от НПК, за съвместно разглеждане в наказателното
производство е приет предявения от частната тъжителка граждански иск против
подсъдимата в размер на 1500 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени с извършеното от С. престъпление.
В
обстоятелствената част на тъжбата се посочва, че частната тъжителка и
семейството й били съседи със семейството на подсъдимата К. С.,***. Отношенията между семействата били
влошени. На 28.07.2015 г., А. и съпругът й получили призовки за наказателно
производство пред ВПРС, образувано по тъжба от сина на подсъдимата. Двамата
решили да поискат обяснение от С. и съпруга й – **** поради което влезли в
двора към къщата на съседите си. Същите безпрепятствено стигнали до стъпалата
към входната врата на жилището, където било изградено остъкление. Там се
намирали подсъдимата и **** Между двете семейства започнала разправия, в хода
на която С. с помощта на метална кофа замахнала към лицето на А.. Последната
вдигнала ръка, за да се предпази, но от удара залитнала и с ръката си се ударила
в едно от стъклата, при което го счупила. Веднага след това, посетителите се
насочили към изхода от имота, но съпругът на пострадалата бил ударен с дървен
кол от сина на подсъдимата. Двамата успели да излязат извън имота на съседите
си, като тъжителката усетила, че от ръката й се стича кръв. Когато излезли на
улицата, там вече се намирали полицейски служители. Последните повикали спешна
медицинска помощ, като тъжителката била откарана в болнично заведение в гр.
Шумен, за да й се окаже медицинска помощ. На 30.07.2015 г. А. посетила лекар
при ОСМ при МБАЛ гр. Шумен, където било съставено медицинско удостоверение за
получените травматични увреждания.
В
съдебно заседание частната тъжителка заявява, че поддържа изцяло депозираната
тъжба.
В
хода на съдебните прения повереникът поддържа обвинението и пледира подсъдимата
да бъде осъдена. Сочи, че се установило извършване на престъпление по чл. 130
от НК, като предоставя на съда решаването на въпроса за конкретния вид и размер
на наказанието. Моли да бъде уважен в пълен размер предявения граждански иск.
Защитникът
пледира за постановяване на оправдателна присъда, тъй като не се установило по
несъмнен начин, че подзащитната му извършила престъплението, в което е обвинена.
Предвид събраните по делото доказателства, счита, че уврежданията на
тъжителката са получени в резултат на самонаравяне. Моли да бъде отхвърлен и
предявения граждански иск.
Подсъдимата,
в хода на съдебното следствие дава обяснения по повдигнатото й обвинение, като
не се признава за виновна. Отрича да е нанасяла удари по частната тъжителка и
моли да бъде оправдана.
Съдът, като обсъди
всички доказателства по делото – обясненията на подсъдимата, показанията на
свидетелите ****, ****, ****, С.Н., С.С. и М.М., депозирани пред съда,
заключението по съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, както и писмените
доказателства по делото – два броя призовки за страна № 1 и № 2, съставени на
28.07.2015 г. по НЧХД № 251/2015 г. по описа на ВПРС, прокурорска преписка Вх.
№ 613/2015 г. по описа на Районна прокуратура гр. Велики Преслав, СМУ №
231/30.07.2015 г., изд. от Н-к ОСМ при „МБАЛ-Шумен“ АД гр. Шумен, лист и
допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение №
15191/28.07.2015 г., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата
К.Й.С. ***, като обитава къща, заедно със съпруга си – свид. **** и сина си –
свид. **** В същото населено място, в непосредствена близост до дома на С.,***
живеят частният тъжител Ф.С.А. и намиращият се във фактическо съпружеско
съжителство с нея – свид. ****. През лятото на
Посочените на основание чл. 305, ал.
3, изр. 1 от НПК обстоятелства съдът приема за установени от следните
доказателствени материали:
1. Гласни
доказателства, съдържащи се в: обясненията на подсъдимата, показанията на св. ****,
****, С.Н., С.С. и М.М., депозирани на съдебното следствие;
2. 3аключения
на експертизи: на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 187/2015
г.;
3. Писмени
документи и други материали: два броя призовки за страна № 1 и № 2, съставени
на 28.07.2015 г. по НЧХД № 251/2015 г. по описа на ВПРС, прокурорска преписка
Вх. № 613/2015 г. по описа на Районна прокуратура гр. Велики Преслав, СМУ №
231/30.07.2015 г., изд. от Н-к ОСМ при „МБАЛ-Шумен“ АД гр. Шумен, лист и
допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение №
15191/28.07.2015 г. – приети по време на съдебното следствие.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА съдът намери за
установено следното:
По
чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК – няма извършено от подсъдимата деяние, осъществено
на 28.07.2015 г., което да представлява престъпление по НК.
По
чл. 305, ал. 3, изр. 1-во и 2-ро от НПК – в събраните по делото доказателства
са налице противоречия, които следва да бъдат обсъдени.
В
подкрепа на приетата за установена от съда фактическа обстановка са
свидетелските показания на свидетелите Н., С. и М., а частично – на свидетелите
****, **** и ****. Те допринасят за изясняване на фактическата обстановка по
делото досежно събитията, предшестващи, по време и следващи момента на
получаване на травматични увреждания от тъжителката. Същите са логични,
непротиворечиви и кореспондират помежду си и взаимно се допълват. Настоящият
състав не дава вяра на показанията на свидетеля ****. За тази оценка допринася
от една страна категоричното им опровергаване от съобщеното от свидетелите ****,
С. С. и М. М., отричащи твърдяния от **** факт, че видял лично, и то около
15,00 часа излизащите от двора на подсъдимата Ф.А. и ****, както и че именно
той превързал ръката на дъщеря си. Никой от изброените свидетели не сочи, че на
улица **** непосредствено след инцидента се е намирал някой друг освен
посочените две лица, както и че съжителят на тъжителката посетил дома им, за да
осигури превързочни средства. Обяснение за недостоверността на тези показания е
обстоятелството, че **** се намира в близки родствени отношения с частния
тъжител – неминуемо оказващо влияние на достоверността на показанията му.
Съдът
не кредитира изложеното от свидетеля **** относно механизма на получаване на
травматични увреждания от тъжителката. В тази си част, показанията на посочения
свидетел са вътрешно противоречиви. Същият твърди: „. . . в това време К. бутна
жена ми, тя залитна, падна върху стъклото на остъклението и там се е
порязала.“. В същото време излага: “Аз не видях като я бута., а когато залита.
. . . Жена ми беше на метър и половина от мен и като се обърнах тя вече се беше
ударила.“ Освен констатираните противоречия в изложеното от съжителя на А.,
част от показанията му са в противоречие с установените травматични увреждания:
„Тя (тъжителката) залитна назад. Тя се удари в остъклението, стъклото се счупи и
дори ръката й влезе във вътрешната част на предверието.“. Съобщеното е
несъответно на механиката на падане на тяло назад – невъзможно е при подобен
вид движение пострадалата да счупи
стъклото именно с дясната си ръка. **** е пряко заинтересован от изхода на
делото освен поради фактическото му съпружеско съжителство с А., но и поради
обстоятелството, че е (бил) подсъдим по наказателно производство, образувано по
тъжба на сина на подсъдимата – факти, безспорно повлияли на същия при депозиране
на показанията му. Ето защо, съдът не взе предвид данните, съдържащи се в
показанията на този свидетел касателно начина на получаване на уврежданията.
Съдът
намира за недоказано твърдението в тъжбата относно обстоятелството, че К. С.
замахнала с метална кофа, за да нанесе удар в главата на тъжителката. В тази
насока, дори и свидетелят **** не излага в показанията си, че на мястото на
инцидента се е намирал подобен предмет, както и че е използван такъв. Относно
същото твърдяно обстоятелство съдът взе предвид и показанията на полицейските
служители, разпитани като свидетели по делото. Същите сочат, че непосредствено
след инцидента, А. заявила следното: „Скарахме се и де порязах на едно от
стъклата. И аз не можах да разбера в суматохата как се порязах. Просто в един
момент видях ръката си цялата в кръв.“. Едва след завръщането си в гр. В.
Преслав, след посещение в болничното заведение в гр. Шумен, тъжителката
изложила версията си, че подсъдимата замахнала към нея с кофа и това е
причината да падне върху стъклото.
Съдът
не кредитира и изложеното в обясненията на подсъдимата и свидетелските
показания на ****, и ****, описващи механизма на получаване на травматични
увреждания от пострадалата като самонараняване, както и съобщеното, че
последната нанесла удар с ръка в областта на главата на С.. В тази им част,
тази съвкупност от доказателствени средства се опровергава от останалите гласни
доказателствени средства и най-вече показанията на полицейските служители. Обяснение
за недостоверността на изложеното от тримата е заинтересоваността им от изхода
на делото.
Гореописаното се
подкрепя и от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, имаща
значение за изясняване на обстоятелствата по делото, чрез посочване на получените
от частната тъжителка телесни увреждания, възможния механизъм на получаването
им, оръдията, с които биха могли да бъдат нанесени и причинената с тях степен
на засягане на телесната цялост и здравето им.
В
подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка са и приложените и приети по
делото гореизброени писмени доказателства, установяващи датата на връчване на
призовки по друго НЧХД, причинените на тъжителката травматични увреждания и
извършената проверка от полицейски служители.
По чл. 304 от НПК – съдът намери, че
повдигнатото и поддържано обвинение срещу подсъдимата К.С. за причиняване на
лека телесна повреда на Ф.С.А. не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
На
първо място следва несъмнено и категорично да се приеме, че на инкриминираната
дата частния тъжител получила телесни увреждания, описани подробно в приетото
по делото заключение на медицинската експертиза и представляващи лека телесна
повреда. Не се установи, обаче, че получените наранявания са причинени от С..
Единствените установени по несъмнен начин факти за получената контузия на ръката
на А. са: наличието им, че са причинени с твърди предмети, притежаващи остри
ръбове. Нито един от свидетелите, чиито показания съдът кредитира, не съобщава,
че е видял нанасяне на удар или бутане върху тялото на А. от страна на подсъдимата
или от когото и да било.
По
делото не са налице данни и за наличието на мотив у подсъдимата за иницииране
на конфликт с частния тъжител. Напротив, установи се по делото, че всички
действия, относими към главния факт на доказване по делото са осъществени в
имота на подсъдимата, при влизането без покана и без знанието на подсъдимата и
домашните й, на частния тъжител и съжителя й.
На
това основание, съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК, подсъдимата К.Й.С.
следва да бъде призната за невинна и оправдана по обвинението да е извършила
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК чрез действията, описани в обстоятелствената
част на повдигнатото й частно обвинение, а именно, че на 28.07.2015 г., в гр. Велики Преслав,
област Шумен, в дома си на ул. „**** причинила на Ф.С.А. от гр. В. Преслав лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Подсъдимата С. е неосъждана.
Това обстоятелство е без значение относно изводите по чл. 304 от НПК.
Досежно
приетия за разглеждане в наказателното производство граждански иск: основанията
и размерът на иска се определят от съставомерното деяние, включено в състава на
престъплението, предмет на обвинението по конкретното дело. Поради това, че в
настоящия процес не се установи, че подсъдимата е извършила инкриминираното
деяние, съдът намери, че предявения срещу нея граждански иск в размер на 1500
лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди с престъпление, извършено на
28.07.2015 г. се явява неоснователен и като такъв го отхвърли.
На
посоченото в присъдата основание съдът осъди частни тъжител и граждански ищец
да заплати в на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Велики
Преслав сума в размер на 60,00 лв. (шестдесет лева) – държавна такса върху
цената на отхвърления граждански иск и 5,00 лв. (пет лева) държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Съдът,
на осн. чл. 190, ал. 1 от НПК, осъди частния тъжител Ф.А. да заплати на подсъдимата К.С. направените от последната разноски по делото в
размер на 300,00 лв. (триста лева).
Разноските,
направени по делото от частния тъжител, на осн. чл. 190, ал. 1, пр. 2 от НПК,
остават в нейна тежест.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
Дата на изготвяне на мотивите:
28.04.2016 г.
Районен
съдия: