МОТИВИ на присъда № 8/15.04.2016 г. по
НОХД № 399/2015 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав
Срещу
подсъдимия Д.Г.Й. е повдигнато обвинение за това, че „на 02.04.2015 г. в село
Веселиново, област Шумен се е заканил с убийство на Г.Д.Г. от с.с., насочвайки
срещу него вила и с думите: „Черен си пред очите ми, ще те надупча и ще те
хвърля в реката да те отнесе водата . . . ще те убия и ще те хвърля в реката“ и
с това е би могъл да възбуди основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК”.
На
основание чл. 85 от НПК, за съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство е приет предявеният от Г.Д.Г. граждански иск срещу подсъдимия за
причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК в
размер на 1500 лв., ведно със
законната лихва, считано от 02.04.2015 г., до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението
и отправя искане подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението по възведеното му обвинение. Прави предложение да му бъде
наложено наказание шест месеца „Лишаване от свобода”, чието изпълнение да бъде
отложено. Счита, че гражданският иск следва да бъде уважен.
Повереникът на гражданския ищец счита, че по делото са
събрани доказателства, обосноваващи приетото от прокурора, че подсъдимият е
извършил престъпленията по чл. 144, ал. 3 от НК. Не взема становище относно
вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на Й.. Поддържа
изцяло предявения граждански иск, като моли същият да бъде уважен.
Защитникът счита, че по делото не било доказано, че подсъдимият
е извършил вмененото му престъпление. Излага, че по делото не било доказано Й.
да е отправял закана с убийство спрямо гражданския ищец. В показанията на последния,
както и на свид. С.С. имало редица противоречия, а и двамата били в лоши
отношения с подзащитния му. Поради това, счита, че тези показания не следва да
се кредитират. Моли, подзащитният му да бъде оправдан, а предявеният граждански
иск – отхвърлен.
По време на съдебното следствие подсъдимият дава подробни
обяснения, като не се признава за виновен по възведеното му обвинение.
Съдът,
като обсъди всички доказателства, събрани по делото – показанията на
разпитаните свидетели, обясненията на подсъдимия и приобщения писмен
доказателствен материал, установи от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.Г. ***. Същият се
намирал в родствена връзка с пострадалия
Г.Г. от с.с., но двамата не били в добри отношения от няколко години.
На 02.04.2015 г. привечер, Г. пасял
овцете си край река Брестова, пресичаща територията на населеното място. Тъй
като пострадалият се придвижвал трудно поради заболяване, животните навлезли в
дворно място, собственост на подсъдимия Д.Й., но Г. успял да ги изведе извън имота.
В този момент, на мястото, придвижвайки се със собствения си лек автомобил,
пристигнал подсъдимият. Той слязъл от автомобила си видимо ядосан, вземайки в
ръце земеделска вила, извадена от автомобила. Още с излизането, подсъдимият
започнал да отправя на висок тон закани срещу пострадалия чрез думите: „Черен
си пред очите ми, ще те надупча и ще те хвърля в реката да те отнесе водата”.
Докато крещял, Й. се придвижил към пострадалия и насочил носената от него вила
към роднината си. Последният се спрял на място. Погледът му разкривал уплаха.
През това време Й. продължил да го псува и да се заканва с думите „. . . ще те
убия и ще те хвърля в реката . . .”. Пострадалият единствено му извикал „Какво
става, какво направих, че ще ме убиваш”. В този момент свид. С.С. бил наблизо и
чул отправените закани. Тогава той извикал: „Ей, какво правите там, какво става!”.
Чувайки последния вик, подсъдимият се обърнал, качил се в автомобила си и се
отдалечил. Гражданският ищец благодарил на свидетеля и все още изплашен, отишъл
веднага в дома на своята сестра – свид. Й.Д., изпълнявала тогава функциите на Кметски
наместник в селото. Тя видяла, че брат й бил стресиран, треперел и се разплакал
докато й разказвал за случилото се. Свидетелката веднага телефонирала на свид. М.М.
– служител в РУ гр. В. Преслав, отговарящ за района на с. Веселиново и му
съобщила за случилото се.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства: от обясненията на подсъдимия, от свидетелските показания, депозирани
в хода на съдебното следствие от Г.Г., вкл. дадените от него в хода на
досъдебното производство, прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от
НПК, С.С., вкл. дадените от него в хода на досъдебното производство, прочетени
на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, Й.Д., М.М., Н.Х., П.П. и С.К., и
от огласения на осн. чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал – протокол
за полицейско предупреждение от 29.04.2015 г., декларация за семейно и имотно
състояние на подсъдимия, справка за съдимост характеристики и медицински
документи относно подсъдимия; от заключението на назначената по делото
съдебно-психиатрична експертиза от 07.02.2016 година.
В подкрепа на приетата за установена
от съда фактическа обстановка са гореизброените кредитирани от съда свидетелски
показания, събрани по делото. Те допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото досежно събитията, предшестващи, по време и последващи
обсъжданата деятелност на подсъдимия, пряко и косвено възпроизвеждат отделни
елементи от развитието й – времето на осъществяването, мястото, конкретните
действия на подсъдимия. Същите са логични, непротиворечиви и кореспондират
помежду си и взаимно се допълват. Обстоятелството, че при депозирането им в
съдебно заседание същите не си спомнят подробности и детайли и констатирането
на несъществени противоречия, не внася съмнение в тяхната правдивост и
достоверност и не намалява тяхната доказателствена стойност. Обяснение за тези
констатации е изминалият около годишен период от време от датата на
възпроизвежданите обстоятелства, до депозиране на показанията им пред съда.
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля С.К. в частта им, в която сочи, че подсъдимият,
при разговора си с пострадалия (наблюдаван от свидетелката от около
В подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка са и
приложените и приети по делото писмени доказателства, изброени по-горе, които
съдът оцени като относими към предмета на доказване в настоящото производство.
Установеното в съдебното производство от фактическа
страна се основава и на заключението по назначената съдебно-психиатрична
експертиза, според която, пострадалият Г. страда от
генерализирана епилепсия с гърчове – големи припадъци, от
При
така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимият Д.Й. осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр.
чл. 144, ал. 1 от НК.
При осъществяване на престъплението
подсъдимият, на 02.04.2015 г., в с. Веселиново, обл. Шумен, се
заканил на Г.Д.Г. *** убийство и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
Установи
се, че подсъдимият, чрез думите „Ще те убия и ще те хвърля в реката да те
отнесе водата” обективирал намерение към пострадалия, че ще извърши престъпление.
Устната закана била в извършване на престъпление против живота на Г.Г. – лице в
продължаващ отпреди и непрекъснат към датата на деянието конфликт с дееца, като
била съпроводена и с допълващи я физически действия – насочване към тялото на Г.
на годно средство за умъртвяване на човек – селскостопански инструмент – вила.
Без съмнение, обективирана по този начин, тази закана е създала съставомерната
в случая възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх за
осъществяването й. При преценка на това обстоятелство, съдът взе предвид съдържанието
на словесната част на отправяне на заканата, съпровождащите я фактически действия
на подсъдимия с годно за умъртвяване оръдие – насочено в готовност с такава цел
срещу тялото на адресата, преустановяването им не самоволно от дееца, а едва
след намесата на трето за конфликта лице – свид. С., обстановката при която е
отправена, в частност – непосредствено след и поради неправомерно поведение на
пострадалия спрямо неприкосновеността на правото на собственост на подсъдимия,
както и психичното състояние и поведението на пострадалия непосредствено след заканата.
Осъщественото
от Й. престъпление следва да се квалифицира по чл. 144, ал. 3 от НК с оглед същността
на съдържанието на заканата – закана с убийство.
Деянието
е извършено при форма на вина пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и въпреки това е
искал настъпването на тези последици. По време на деятелността си подсъдимият
съзнавал, че отправя към пострадалия заплаха с престъпление – убийство, както и
че заканата се възприема от последния, и че у него може да възникне основателен
страх за осъществяване на това престъпление.
Като причини за извършване на престъплението следва да се
отбележат несъобразяването и незачитането от страна на подсъдимия на нормите,
гарантиращи неприкосновеността на свободното протичане на психичните процеси у
другиго.
Ето защо, съдът счита, че Д.Г.Й.
следва да носи наказателна отговорност по горепосочения текст на НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност
на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени смекчаващите отговорността
обстоятелства и извърши проверка за наличието на отегчаващи обстоятелства,
съобразно изискванията на закона.
Подсъдимият
Д.Г.Й. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***. Същият е български гражданин,
със средно образование, неженен. Й. е неосъждан.
За
престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” до шест години.
Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия чистото
му съдебно минало, добрите характеристични данни във връзка с професионалното
му качество, включващо контролни функции по Закона за горите и правоспособност
за носене и употреба на огнестрелно оръжие, влошения му здравен статус. Съдът не
установи по делото отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Ето защо, съдът намира, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК.
С оглед така установените обществена
опасност на деянието и на дееца, и посочените многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът счита, че предвиденото в разпоредбата на чл. 144, ал. 3 от
НК наказание лишаване от свобода, не би спомогнало за осъществяване на целите
на специалната и генералната превенции. Налагането на по-тежко наказание
означава да се засегне съществено връзката на отделния деец с обществото и да
го лиши в съществена степен от социална перспектива. Наказанието в настоящия
случай би допринесло повече за поправяне и превъзпитаване на дееца към
спазването на закона със своята неизбежност, а не толкова със своите вид,
размер и строгост. Предвид изложеното досежно установеното наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че наказанието
в случая следва да бъде определено чрез приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2 от
НК, а именно чрез замяна на предвиденото наказание „Лишаване от свобода” с
наказанието „Пробация”.
При преценка на включените в
съвкупността мерки за контрол и въздействие, образуващи пробацията като вид
наказание, настоящият състав счете, че съответните в случая мерки се явяват
задължителните пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес”
и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, които наложи с периодичност на явяване и подписване
пред пробационния служител или определено от него лице два пъти седмично,
определяйки продължителността и на двете мерки за срок от по шест месеца.
Съдът счита, че така определеното по
вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му
отнеме възможността да върши друго престъпление. То е съответно на целта деецът
да бъде възпрян за в бъдеще от подобно поведение, да му се даде възможност да
го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да
бъде толерирана, а единствено наказвана.
Досежно
приетия за разглеждане в наказателното производство граждански иск: основанията
и размерът на иска се определят от съставомерното деяние, включено в състава на
престъплението, предмет на обвинението по конкретното дело. Поради това, съдът намира, че
претенцията се явява частично основателна. Установи се по делото, че
подсъдимият извършил виновно противоправното деяние. Доказа се, че пострадалият
претърпял вреди, изразяващи се в психични страдания, както и причинната връзка
с деянието. Като взе предвид горното, степента
на засягане на психичната сфера на Г.; начина на извършване на увреждането;
страданията, претърпени от пострадалия при причиняване на увреждането и съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за справедливо да присъди обезщетение
за претърпените от Г.Г. неимуществени вреди в размер на 300 лева. Ето защо,
искът с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД бе частично уважен,
като подсъдимият Й. бе осъден да заплати на гражданския ищец цитираната сума,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането –
02.04.2015 г., до окончателното й изплащане. Искът в останалата му част съдът
отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като по делото не бяха посочени и
събрани доказателства за причинени страдания през период на преодоляване на последствията на
увреждането.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Й. да заплати сума в
размер на 186,48 лв., в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд гр. Велики Преслав, представляваща направените в съдебно
производство разноски, с изключение на неопределеното към 15.04.2016 г.
адвокатското възнаграждение за служебно назначения на осн. чл. 100, ал. 2 от НПК повереник на гражданския ищец, както и 5,00 лв. – държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист за така присъдените в полза на
държавата разноски.
На основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 190, ал. 2
от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса в размер на 50,00 лв.
– върху уважения размер на гражданския иск, както и 5,00 лв. – държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист за тази присъдена в полза на
държавата държавна такса.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
Дата
на изготвяне и обявяване на мотивите:
14.05.2016
г.
Районен съдия: