На 11.12.2015 г. във
ВПРС е внесен обвинителен акт ведно с ДП№11/15 г. по описа на РУ гр.В.Преслав,
в който същия ден е образувано съдебно производство срещу:
Х.Х.А. с ЕГН **********,***,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, с основно образование,
женен, неосъждан, за това че на
неустановена дата за времето от 01.08.2008 г. до 08.09.2008 г. в гр.Велики
Преслав, обл.Шумен, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал у Е.Т.А. с ЕГН ********** ***, заблуждение, изграждайки и поддържайки
у него невярна представа, за това че той, братята му – А.Х.Ю., М.Х.Ю. *** и
сестра му от гр.В.Преслав, са наследници
по закон и собственици на недвижим имот – нива с площ 32.300 дка, ІV категория,
находяща се в местността „Ашламаджик“, съставляваща имот № 017065 по плана за
земеразделяне на землището на с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен, във връзка с
което на 08.09.2008 г. го упълномощават да владее, ползва, разпорежда,
включително и да продава, гореописания имот и с това причинил имотна вреда в
размер на 9 544.65 лв. на Е.Е.Т. *** – престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа
повдигнатото обвинение и счита същото за доказано по несъмнен начин от
събраните в хода на съдебното следствие и моли подсъдимият да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание шест месеца„лишаване
от свобода“ при строг режим. На основание чл.68, ал.1 от НК, прокурорът счита
че следва да бъде приведено в изпълнение и наложеното по предходна присъда
наказание „лишаване от свобода“, т.к
престъплението предмет на обвинението по настоящото дело е извършено в
изпитателния срок. Предлага гражданският иска да бъде уважен изцяло, като
основателен и доказан.
На основание чл.84 от НПК за съвместно
разглеждане в наказателния процес е приет предявеният от пострадалата Е.Т. граждански
иск срещу подсъдимия за причинените й имуществени вреди в размер на 10000.00 лв., заедно със законната лихва от деня на
увреждането.
Повереникът на гражданския ищец
моли да бъде уважен изцяло предявения граждански иск, като основателен и
доказан. Претендира и направените по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимия, счита че
обвинението, повдигнато на подзащитния му не е
доказано по несъмнен начин, както от обективна, така и от субективна страна,
като излага подробни мотиви в подкрепа на защитната си теза. Моли подсъдимият
да бъде оправдан. Съответно да бъде
отхвърлен изцяло предявения граждански иск.
Подсъдимият Х.А. не се признава за виновен и моли съда да
бъде оправдан.
Съдът, като обсъди всички доказателства,
събрани по делото – свидетелските показания, приетият по делото писмен
доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
През 2002 г. на наследниците на Ю.Х. *** б.ж.
на с.Бяла река с решение на ПК-Върбица, били възстановени земеделски земи, включително
и процесния недвижим имот – нива с площ 32.300
дка, ІV категория, находяща се в местността „Ашламаджик“, съставляваща имот №
017065 по плана за земеразделяне на землището на с.Бяла река, общ.Върбица,
обл.Шумен. Подсъдимият, братята му А.Х.Ю., М.Х.Ю. и сестра му , като наследници
по закон на проимащия Ю.Х. *** б.ж. на с.Бяла река,
придобили процесния недвижим имот. На 05.11.2002 г., подс.Х.А., представил се като
пълномощник на другите съсобственици, продал на *** *** Б. недвижимия имот нива
с площ 32.300 дка, ІV категория, находяща се в местността „Ашламаджик“, съставляваща
имот № 017065 по плана за земеразделяне на землището на с.Бяла река,
общ.Върбица, обл.Шумен за сумата от 2000.00 лв. За правната сделка бил сключен
между подсъдимия, като продавач и *** Б., като купувач предварителен договор за
покупко-продажба на недвижимия имот в писмена форма от същата дата. На
14.11.2002 г., подсъдимият се снабдил с пълномощно с посочени като
упълномощители А.Х.Ю., М.Х.Ю. и да
управлява и да се разпорежда със съсобствените им земеделски земи, възстановени
по реда на ЗСПЗЗ. Полагането на подписите на упълномощителите върху
пълномощното било удостоверено от кмета на с.Методиево, общ.Върбица, обл.Шумен
– св.М.Х.К.. Пълномощното било надлежно заведено в регистъра на кметството под
№31 от 14.11.2002 г. Свидетелят К.
извършил заверка на подписите на упълномощителите без същите да са се явили и
поставили подписите си пред него. След подписване на предварителния договор за
покупко – продажба на недвижимия имот и заплащане на подсъдимия на продажната
цена *** Б., започнал да ползва имота по предназначение, като земеделска земя. Поради
липсата на съдействие от подсъдимият на купувача за сключване на окончателен
договор за покупко-продажба на имота, ***
Б. на 02.05.2008 г. подал искова молба във ВПРС за обявяване на предварителния
договор за окончателен въз основа на която било образувано гр.д.№135/2008 г. по
описа на ВПРС. Исковата молба била вписана в Служба по вписванията – Велики
Преслав на 02.05.2008 г. След като узнал за предприетите от Б. действия, през
лятото на 2008 г., подсъдимият предложил на свой познат - св.Е.Т.А., заедно с
други земеделски земи, да му продаде и процесния недвижим имот нива с площ
32.300 дка, ІV категория, находяща се в местността „Ашламаджик“, съставляваща
имот № 017065 по плана за земеразделяне на землището на с.Бяла река,
общ.Върбица, обл.Шумен. Пред св.Е.Т.А., подсъдимия не споменал, че преди това е
продал на друго лице процесния имот. Тъй като по това време св.Е.Т.А. и
подсъдимия били приятели, А. не се усъмнил в действията на подс.Х.А.. Подсъдимият
обяснил на свидетеля, че предложените му за продажба земеделски земи са
съсобствени, като другите съсобственици са неговите роднини - братята му А.Х.Ю.,
М.Х.Ю. и сестра му . За извършената от него продажба на процесния недвижими
имот през 2002 г., подсъдимият не бил споделил, както с Е.А., така и с останалите
съсобственици - братята му А.Х.Ю., М.Х.Ю. и сестра му . Свидетелят Е.Т.А., като
заплатил на подсъдимия уговорената продажна цена и след консултация с адвокат
започнал да подготвя необходимите документи за извършване на сделката. Лично
отишъл и разговарял с останалите
съсобственици и бил упълномощен от тях, включително и от подсъдимия да се
разпорежда с процесния недвижим имот/пълномощни
рег.№№ 2503; 2504 от 22.08.2008 г.; 2501; 2502 от 22.08.2008 г. по описа на
Служба по вписванията – В.Преслав/. На 08.09.2008 г., св. Е.Т.А., като
пълномощник на собствениците - подс.Х.Х.А., А.Х.Ю., М.Х.Ю. и , продал на
свидетелката Е.Е.Т. /негова дъщеря/ процесния недвижим имот за сумата от
4800.00 лв., за което бил съставен нотариален акт за продажба на недвижим имот
от 08.09.2008 г., №11, том VІІ, рег.№2123, дело №1332/2008 г. по описа на ВПРС.
След тази дата св.Е.Т.А. започнал също да ползва недвижимия имот, но ползването
му било обезпокоявано от синовете на *** Б., които считали, че са собственици
на имота закупен от баща им. С влязло в сила на 20.04.2010 г., решение по
гр.д.№135/2008 г. по описа на ВПРС, отменено от ШОС и постановено ново по
въззивно гр.д.№11/2008 г. по описа на ШОС, образувано по искова молба от *** Б.
на осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД, сключеният между него и подсъдимия предварителен
договор за покупко – продажба на процесния недвижим имот от 05.11.2002 г., бил
обявен за окончателен. На 11.04.2011 г. *** Б. и съпругата му Айше Бузгова
дарили на синовете си М.Б. и А.Б., процесния недвижим имот с нотариален акт за
дарение на недвижим имот №139, том ІІІ, рег.№1224, дело №274/2011 г. по описа
на нотариус с рег.№592 с район на действие ВПРС. След като св.Е.Т.А., продължил
да ползва имота, свидетелите М.Б. и А.Б., депозирали във ВПРС искове с правно
основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД срещу Е.Е.Т.. Спорът между легитимиращите
се като собственици на процесния имот св.Е.Т. от една страна и М.Б. и А.Б. от друга бил окончателно разрешен
с влязло в сила на 10.04.2013 г. решение по гр.д.№68/2012 г. по описа на ВПРС,
с което е признато за установено на осн.чл.108 от ЗС, по отношение на Е.Е.Т. и Е.А.Т.,
че М.Ю.Б. и А.Ю.Б. са собственици на процесния недвижим имот.
Изложените фактически положения
се подкрепят от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства:
свидетелските показания на Е.Т.А., Е.Е.Т., М.Ю., Б., А.Ю.Б., А.Н.Ч., М.Х.К., Е.А.Ч.,
Ш.А.К., М.И.М., М.Х.Ю., част от тях дадени в хода на съдебното следствие, други
приобщени по реда на чл.281 от НПК, заключението на икономическата експертиза и
от оценения като достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283
от НПК писмен доказателствен материал-удостоверения
за наследници, пълномощни, нотариални актове и извлечения от регистрите на
Служба по вписванията – В.Преслав.
В подкрепа на приетата за установена
фактическа обстановка са свидетелските показания на Е.Т.А., Е.Е.Т., М.Ю., Б., А.Ю.Б.,
А.Н.Ч., М.Х.К., Е.А.Ч., Ш.А.К., М.И.М., М.Х.Ю., част от тях дадени в хода на съдебното следствие, други
приобщени по реда на чл.281 от НПК. С тях се установяват отделни елементи от
състава на престъплението – времето на неговото осъществяване, мястото,
предмета на посегателство и авторството му. Същите допринасят за изясняване на
фактическата обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимодопълващи
се данни за събитията по време и следващи извършването на деянията. Посочените
показания са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както
помежду си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал,
и взаимно се допълват.
От показанията на свидетелите Е.А., част от
показанията на А.Н.Ч./съпруг на починалата *** - сестра на подс-Х.А./ и Е.Т.,
които съдът кредитира изцяло се установява, че подсъдимия през лятото на 2008
г. е предложил да продаде на Е.А. процесния недвижими имот, заедно с други
земеделски земи, като го уведомил единствено че
земите са в режим на съсобственост между подс.Х.А., братята му А.Х.Ю., М.Х.Ю. и сестра му и поради влошените отношения между
подсъдимия и неговите роднини, св.А. провел разговори със съсобствениците и
същите го упълномощили да се разпорежда с процесния имот. Свидетелят А.
упълномощен от собствениците на земите и след като заплатил на подсъдимия
уговорената продажна цена, извършил разпореждане с тях, като ги продал на
дъщеря си Е.Т.. А. извършил действието на разпореждане със свое имущество - платил
на подсъдимия цената и инициирал и приключил нотариалното производство,
мотивиран от уверението на подсъдимия, че подсъдимия и роднините му продават на
свидетеля, собствения си недвижим имот, върху който след сключване на договор в
предвидената в закона нотариална форма ще бъде прехвърлено правото на
собственост върху св.Е.Т.. Съдът дава вяра на показанията на посочените
свидетели макар и част от тях да са пострадали от престъплението, тъй като
същите кореспондират с показанията на останалите свидетели, както и с писмените
доказателства. Противоречи на формалната и житейска логика, свидетелите, които
са закупили и други имоти от подсъдимия, да го уличават неоснователно в
извършване на престъпление. От показанията на св.Ч., които се подкрепят в тази
им част от показанията на св.М.Ю. се установява, че подсъдимият не е уведомил
участващите в сделката лица, че е преди това е продал вече процесния недвижим
имот.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите М.Ю.Б., А.Ю.Б., част от показанията на А.Н.Ч./съпруг на починалата ***
- сестра на подс-Х.А./, М.Х.К. и Е.А.Ч., които се
подкрепят от писмените доказателства – копие от пълномощно рег.№31 от
14.11.2002 г., влязло в сила решение по въззивно гр.д.№11/2008 г. по описа на
ШОС, с което е отменено от ШОС и постановено ново решение по гр.д.№135/2008 г.
по описа на ВПРС. От техните показания се установява, че подсъдимият преди да
се договори със св.Е.А. да му продаде процесния недвижим имот и да получи
продажната цена, съответно заедно с останалите съсобственици да продаде
процесния недвижим имот на св.Т., чрез пълномощника й Е.А. е продал същия през 2002
г. на друго лице *** Б., легитимирайки се като пълномощник на останалите
съсобственици. От показанията се установява, какви са били уговорките на подс.Х.А. с Б. за продажба на имота и как се е
снабдил с пълномощно да се разпорежда с имота от името на другите
съсобственици. Заверката върху подписите на това пълномощно е извършена от св. К.,
в качеството му на кмет на с.Методиево, без упълномощителите да са се явили
пред него и да са поставили подписите си пред него върху пълномощното и без да
е местно компетентен, т.к упълномощителната сделка има за предмет процесния
недвижим имот, който не се намира в землището на с.Методиево, обл.Шумен. От
действията на подсъдимия към този момент - 2002 г., а именно сключване на
предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот, набавяне на
пълномощно за разпореждане с него от останалите съсобственици, предаване
владението върху имота, в частност необезпокоявано ползване на същия от Б., се установява, че подсъдимия е съзнавал че
продава – прехвърля собствеността върху процесния недвижим имот на Б. срещу получена
от него определената в предварителния договор цена и съответно договора се
изготвя и подписва от тях с цел да обезпечи сключването на окончателен такъв-за
продажба на недвижим имот.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Ш.К., М.М.. От техните показания се установява кои лица и в какъв
период от време са обработвали процесния недвижим имот. Показанията им се
подкрепят от показанията на свидетелите Е.А. и М.Б.. Обстоятелството кой е
обработвал процесния недвижим имот се установяват и от проведените очни ставки
между свидетелите.
Показанията на свидетеля М.Х.Ю., прочетени по
реда на чл.281 от НПК, подкрепят установеното по горе, че подсъдимият не е уведомил
съсобствениците на процесния имот за извършената от него продажба на същия през
2002 г.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, който отрича да е продал процесния недвижим имот, както
на *** Б. през 2002 г., така и на пострадалата, чрез пълномощника – нейния баща
св.Е.А.. Твърденията
в горния смисъл на подсъдимия съдът приема за опровергани от събраните в
подкрепа на обвинението доказателства-гласни и
писмени, обсъдени по - горе. Имайки предвид, че обясненията
на подсъдимия, освен източник на доказателства са и средство за защита, съдът
оцени обясненията на подсъдимия по обвинението за изцяло защитни, тенденциозни,
необосновани, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото. По изложените
съображения съдът не кредитира обясненията и ги приема единствено като средство
за защита, упражняването на което не води до задължение за поведение, насочено
към разкриване на обективната истина.
Въпреки, че продал на Б. процесния недвижим
имот, след като узнал за предприетите от него действия, а именно обявяване за
окончателен на предварителния договор за продажба на имота по съдебен ред,
подсъдимия отново го предложил за продажба на св.Е.А., договорил се с него,
като му съобщил че имота е съсобствен и получил уговорената продажна цена.
Свидетелят А. извършил необходимите действия по приключване на сделката, платил
уговорената цена и се снабдил от подсъдимия и останалите съсобственици на имота
с пълномощни за разпореждане с имота, със съзнанието че ще придобие
собственост, мотивиран от уверението на подсъдимия, че е упълномощен от
собствениците на имота. Същото уверение подсъдимия е изразил пред св.Е.А., със
съзнанието, че вече е продал през 2002 г. процесния недвижим имот на *** Б..
Въведен в заблуждение от подсъдимия, в
качеството си на пълномощник св.Е.А., представлявал собствениците на имота при
изповядване при нотариус, сделката за продажбата на процесния имот на св.Е.Т. –
дъщеря на А.. След изготвяне на
нотариалния акт, св.Е.А. започнал да ползва имота по предназначение, като
земеделска земя. Едва тогава св.А., разбрал че други лица имат претенции за
собственост върху процесния недвижим имот - М. и А. Бузгови.
От писмените доказателства – копие от
пълномощно рег.№31 от 14.11.2002 г., влязло в сила решение по въззивно
гр.д.№11/2008 г. по описа на ШОС, с което е отменено от ШОС и постановено ново
решение по гр.д.№135/2008 г. по описа на ВПРС, предварителен договор за продажба
на недвижим имот от 05.11.2002 г., удостоверения за наследници, пълномощни и
нотариални актове се доказа по несъмнен начин, извършената продажба на
процесния недвижим имот от подсъдимия през 2002 г. и повторно извършената
такава от същия през 2008 г., съсобствениците на имота и упълномощаване
на св.Е.А. през 2008 г. да се разпорежда с недвижимия имот. От влязло в сила решение
по гр.д.№68/12 г. по описа на ВПРС се установява признаването на правото на
собственост на М.Б. и А.Б. върху процесния недвижим имот.
Заключението на икономическата експертиза
определя стойността на предмета на престъплението по чл.209, ал.1 от НК към
момента на извършване на деянието.
За изясняване на обстоятелствата относно
личността на подсъдимия, имащи значение за отговорността му, допринася справка за съдимост и декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние.
Като обсъди всяко от установените и изброени по-горе
обстоятелства, прецени ги в тяхната съвкупност и взаимовръзка и във връзка с
подлежащите на доказване по делото извършване на престъплението и участието на
подсъдимия в него, съдът счита, че същите в своето единство са безпротиворечиви
и водят до единствено възможния и непораждащ съмнения извод, че подсъдимият в посочения
в обвинението период и място, е извършил престъплението, в което е обвинен.
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност,
прие че подсъдимият на неустановена дата в периода 01.08.2008 г. – 08.09.2008
г. в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал у Е.Т.А. с ЕГН ********** ***, заблуждение, че той,
братята му – А.Х.Ю., М.Х.Ю. *** и сестра му от гр.В.Преслав, са собственици на недвижим
имот – нива с площ 32.300 дка, ІV категория, находяща се в местността
„Ашламаджик“, съставляваща имот № 017065 по плана за земеразделяне на землището
на с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен и като такива са упълномощили Е.Т.А. да
владее, ползва и да се разпорежда с посоченият недвижим имот, и с това причинил
на Е.Е.Т. с ЕГН ********** имотна вреда в размер на 9 544.65 лв. и с това си деяние е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от
общ характер по чл. 209, ал.1 от НК.
Съображенията за това са следните: непосредствен
обект на посегателство на престъплението са
обществените отношения, осигуряващи упражняването на правото на собственост
върху движими или недвижими вещи, включително правото на свободно разпореждане
с дадено имущество въз основа на взето решение. От обективна страна подсъдимият чрез своите действия възбудил и поддържал
заблуждение у измаменото лице – Е.Т.А., който под
въздействието върху съзнанието му добил погрешна представа за определени факти
и обстоятелства /че подсъдимия, братята му – А.Х.Ю., М.Х.Ю.
*** и сестра му от гр.В.Преслав, са
собственици на недвижим имот – нива с площ 32.300 дка, ІV категория, находяща
се в местността „Ашламаджик“, съставляваща имот № 017065 по плана за
земеразделяне на землището на с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен и като такива
са упълномощили Е.Т.А. да владее, ползва и да се разпорежда с посоченият
недвижим имот/ и мотивиран от погрешната си
представа е извършил акт на имуществено разпореждане – платил договорената продажна
цена за имота на подсъдимия, със знанието, че се легитимира като пълномощник на собствениците на имота и може да прехвърли собствеността на дъщеря си Е.Т..
Деянието в случая е довършено, тъй като
престъпния резултат е настъпил – причинена е имотна вреда на трето лице – купувача на имота Е.Т., която е
отстранена от същия и спрямо която е признато че други лица са собственици на
имота с влязло в сила съдебно решение.
Гражданската
измама се характеризира с неверни представи относно отделни елементи на
правната сделка, съдържащи се в сключения договор, респ. условията, при които
тя ще се изпълнява. При този вид измама обаче не се извършва акт на имуществено
разпореждане, както и няма настъпила имотна вреда. Резултатът от нея приключва
с договора, сключен между страните, в който се съдържат неверни представи
относно сделката. При наказателната измама от обективна страна се изисква и
причиняване на имотна вреда на измаменото лице, вследствие на извършено от него
имуществено разпореждане мотивирано от извършителя на измамата. Затова измамата
по чл. 209 НК е резултатно престъпление,
причиняващо имотна вреда, вследствие на това имуществено разпореждане. При
гражданската измама една от страните цели единствено сключване на договора,
съдържащ неверни представи за условията на изпълнението му и пр., докато при
измамата по чл. 209 НК задължително
извършителят преследва користна цел. Подсъдимият е знаел, че вече е продал /лично и в
качеството си на пълномощник на другите съсобственици/ на *** Б. процесния
недвижим имот, за което бил изготвен писмен договор и че изправната страна е предявила иск съдът да
обяви сключения между тях договор за окончателен по чл. 19, ал.3 от
ЗЗД, и въпреки това е възбудил заблуждение у Е.А., че след като бъде
упълномощен лично от подсъдимия и от останалите съсобственици, А. ще може да
прехвърли имота на себе си или трето лице, в резултат на което е получил
продажната цена.
Изложеното
се подкрепя, освен от гласните доказателства и от влезлите в сила решение по
гр.д.№135/2008 г. по описа на ВПРС, с което е обявен за окончателен
предварителния договор за продажба на недвижим имот и решение по гр.д.№68/12 г.
по описа на ВПРС за установяване по отношение на Е.Т., че *** Б. и А.Б. са
собственици на процесния недвижим имот. На осн.чл.297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда,
който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България. Поради което съдът, счита за неоснователни направените от защитата
възражения относно същността и действието на договора от 05.11.2002 г.
Защитата прави възражения за липса на признаци на
престъплението измама, както от обективна, така и от субективна страна, поради това,
че подсъдимият не бил прехвърлил собствеността върху процесния недвижим имот с
договора от 05.11.2002 г. на *** Б., тъй като договора нямал характер на
предварителен договор за продажба на недвижими имот, поради липса на съществени
елементи на същия, освен това и да бил такъв с него не се прехвърля правото на
собственост, още повече че подсъдимия знаел, че не е надлежно упълномощен да се
разпорежда с имота от останалите съсобственици, т.к същите не са дали
съгласието си и не са се подписали на пълномощното от 14.11.2002 г., заверено
от кмета на с.Методиево, т.е към момента на упълномощаване на Е.А., съответно
към дата на продажбата, подсъдимият и неговите роднини, като наследници по
закон на Х.А. ***, на които е била възстановена собствеността върху процесния
недвижими имот по реда на ЗСПЗЗ, са били собственици на имота, което води до липса
на обективни признаци на престъплението измама. Към този момент е била вписана
само исковата молба на 02.05.2008 г. на осн.чл.19, ал.3 от ЗЗД, което вписване
не прехвърляло правото на собственост, а имало единствено оповестително
действие, към този момент не е било влязло в сила и решението за обявяване за
окончателен на предварителния договор за продажба на имота от 05.11.2002 г. на ***
Б. и у подсъдимия не са били налице представи за правните последици, както от
вписването на исковата молба и евентуално положително произнасяне на съда по
иска. Освен това подсъдимия бил уведомил св.Е.А., че имота „бил спорен“. Посочените
обстоятелства според защитата правят деянието несъставомерно и от субективна
страна.
Съдът, счита
възраженията на защитата за неоснователни, поради следното:
Криминализираната измама, предпоставяща ангажиране на
наказателна отговорност по чл. 209 от НК
и от обективна страна представлява неправомерна дейност по въвеждане и
поддържане на заблуждение у физическо лице, чрез което се формира невярна
представа за действителността, мотивираща го да извърши акт на имуществено
разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди. Характеризиращи
субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и
специалната цел - имотна облага.
При установеното от фактическа страна, настоящият състав
е признал подсъдимия за виновен за това, че към инкриминирания период от време
е възбудил и поддържал заблуждение у Е.Т.А., че след като е упълномощен от
собствениците на недвижимия имот може да се разпорежда с него, т.е да прехвърли
собствеността на имота на гражданския ищец, в замяна на което е платил уговорената
цена. Основното задължение на предварителния договор е задължението да се
сключи окончателен договор- в случая прехвърляне на собствеността върху имота с
нотариален акт. Страните по предварителния договор го сключват когато желаят да
обезпечат, че другата страна няма да се откаже от окончателния договор, за
който е необходима допълнителна подготовка. В конкретният случай подсъдимият е
договорил продажба на процесния недвижим имот с *** Б., за което е сключил
договора от 05.11.2002 г., като е получил и посочената в договора цена. За
подсъдимия е било налице знание, че продава имота срещу определена цена. Независимо
от обстоятелството, че именно той не е съдействал за сключване на окончателен
договор и изправната страна е трябвало да защити правата си по съдебен ред с
иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Не може подсъдимия да черпи права от собственото си
неправомерно поведение, както твърди защитата, че той не бил прехвърлил
собствеността върху имота. Вярно е че с предварителния договор не се прехвърля
собственост, но същият е сключен за да се обезпечи приключването на продажбата
в предвидената от закона форма и прехвърляне на собствеността. Защитата
едновременно с твърдението, че подсъдимия не е знаел последиците от вписване на
исковата молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД и евентуалното решение, твърди че същия е
знаел че с писмения договор за продажба не може да прехвърли собствеността
върху имота. Подсъдимия е знаел, че към
датата на упълномощаване на Е.А., същият не може да прехвърли собствеността
върху имота, т.к същият имот е продаден на друго лице. В случай че Е.А. е знаел, че има такъв писмен договор за продажба на имота на друго
лице,
не би се съгласил да сключи изобщо такава сделка.
Налице е и предвидената в нормата на чл. 209 от НК
цел - получаване на материална облага, при кумулативната даденост на отсъстващо
намерение да престира дължимото, съгласно съдържимите се в двустранната сделка
клаузи, още в момента на постигнатото между страните споразумение, което при
конкретиката в разглеждания случай се явява и обективно невъзможно, поради
съществуваща, непреодолима пречка/предварителен договор за продажба на имота,
вписана искова молба за обявяването му за окончателен, поставящи под условие прехвърлянето
на вещното право/. В последствие след влизане в сила на решението, с което е
обявен договора за окончателен препятстващо прехвърляне правото на собственост.
От субективна страна деянието си подсъдимият е извършил с
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че със своите действия формира невярна
представа у св.Е.Т.А., че може да се разпорежда с имота, като свой, в следствие
на което последният е извършил акт на разпореждане - дал определена парична
сума на подсъдимия. Подсъдимият е съзнавал, че в резултат на това ще настъпи
имотна вреда за пострадалата, т-к тя няма да може да получи собствеността върху
имота срещу платената цена, а самият той ще получи имотна облага, което
означава, че той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е общественоопасните последици и е искал настъпването им с цел лично
облагодетелстване, още повече че в резултат от неговите действия се е стигнало
и до отстраняване на пострадалата от имота чрез ЧСИ, както и са водени няколко
граждански дела с предмет процесния недвижим имот, по които същата е заплатила
разноски.
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и
стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.
При определяне вида и размера на наказанието,
съдът прецени обществената опасност на
деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи
отговорността му обстоятелства, съобразно изискванията на закона.
Подсъдимия Х.Х.А. с ЕГН **********,***,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, с основно образование,
женен, неосъждан.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете, тежкото материално положение на подсъдимия, отдалечеността
във времето на деянието от осъдителния съдебен акт, ниската
обществена опасност на подсъдимия, както и напредналата му възраст.
Съдът отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство, осъждането на подсъдимия към
датата на извършване на престъплението.
Предвид изложеното, съдът намира,
че са налице многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което определи наказание на
осн.чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер на три месеца “лишаване от свобода” за
престъплението по чл.209, ал.1 от НК.
По
отношение на начина на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване
от свобода“ - ефективно или условно, съдът прецени, че не са
налице законовите предпоставки за отлагане изпълнението на
наложеното наказание, предвид предходното осъждане.
Така определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително
върху подсъдимия и ще му се отнеме възможността да извърши друго престъпление.
То е съответно на целта подсъдимият да
бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли
напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде
толерирана, а единствено наказвана.
Тъй като престъплението, с което е осъден подсъдимия с настоящата присъда,
независимо от настъпилата към момента реабилитация, е извършено в изпитателния
срок на предходно осъждане и на основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът постанови подсъдимият
Х.Х.А. да изтърпи и наказанието “лишаване
от свобода” в размер на три месеца при първоначален общ режим на изтърпяване, наложено
му с присъда №369/11.06.2007 г. по НОХД №287/2006 г. по описа на ВПРС, влязла в
сила на 16.11.2007 г., потвърдена с
решение на ШОС по ВНОХД№481/07 г. по описа на ШОС, изпълнението на което е било
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
Досежно
предявеният граждански иск – установи се по делото, че с деятелността си по чл.
209, ал. 1 от НК, като възбудил и поддържал у Е.Т.А., заблуждение, че той,
братята му – А.Х.Ю., М.Х.Ю. *** и сестра му от гр.В.Преслав, са собственици на недвижим
имот – нива с площ 32.300 дка, ІV категория, находяща се в местността
„Ашламаджик“, съставляваща имот № 017065 по плана за земеразделяне на землището
на с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен и като такива са упълномощили Е.Т.А. да
владее, ползва и да се разпорежда с посоченият недвижим имот причинил на гражданския
ищец Е.Е.Т. имуществени вреди. Съдът, прие за установена
процесуалната легитимация на гражданският ищец, чрез събраните писмени и гласни
доказателства. Гражданският иск в наказателния процес е акцесорен.
Виновното лице в този процес носи отговорност за причинените от него
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта до
размера на реално причинените вреди.
Съдът, при определяне
на размера на причинените имуществени вреди, се съобрази с приетото като
компетентно дадено заключение по икономическата експертиза досежно пазарната
стойност на процесния недвижим имот, към датата на извършване на престъплението.
Размерът на причинената от престъплението измама имотна вреда се изчислява с оглед реалното намаляване
на активите на измамения, а не договорената цена по сделката. Когато договорните
отношения се използват с измамлива цел, деецът по чл. 209 от НК няма изобщо намерение да изпълни задълженията си.
Имотната вреда настъпва в момента на извършеното имуществено разпореждане.
Вредата вследствие на това разпореждане е свързана с намаляване активите
(патримониума) на измамения. Размерът на същата следва да се определи при
остойностяване на предмета на имущественото разпореждане, в конкретния случай на продадения недвижим имот, а не договорената
цена.
Поради,
което съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския
ищец сума в размер на 9 544.65 лв., представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди от
престъплението по чл.209, ал.1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от 01.08.2008 г., до окончателното изплащане на сумата.
В останалата му част до пълния предявен размер, съдът
отхвърли гражданския иск като неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3
от НПК, ВПРС осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски по
обвинението, по което е признат за виновен, както и да заплати на гражданския
ищец направените от него разноски, съобразно уважения размер на граждански иск.
На основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди
подсъдимия да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд град
Велики Преслав, държавната такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: