Р Е Ш Е Н И Е
05.05.2016
год.
Номер . . . . . . . . . . .
Година 2016 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд трети
състав
На
01 (първи) април Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Стоян Момов
Секретар М.В.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия С. Момов
гражданско дело номер 454
по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС, както и съединен при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
В
исковата си молба (уточнена и допълнена), С.О.Х. твърди, че била собственик на
УПИ III-201, понастоящем УПИ III-201а
в кв. 47 по плана на ....................., като го придобила въз основа на
дарение от родителите си. Чрез същия деривативен способ, ответникът Н.О.Т. (брат
на ищцата) придобил правото на собственост върху съседния УПИ IV-172 от кв. 49 по плана на селото. Между имотите
съществувала ограда – мрежа, която обаче, ответникът премахнал и заедно със
съпругата си С.И.Т. заявявали претенции по отношение на изграден сайвант, находящ
се в граничната част на нейния имот. В постройката, ищцата съхранявала движими
вещи, подробно изброени в исковата молба, които понастоящем липсвали. Освен
това, Т. постоянно влизал в недвижимия имот на Х.. Моли съда да постанови
решение, по силата на което да бъде признато по отношение на ответниците, че е
собственик и последните да бъдат осъдени да й предадат владението върху
недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ 1092 кв.м, съставляващ УПИ
III-201а от кв. 47 по плана на ....................., ведно с построените в
него къща и стопански постройки; ответниците
да бъдат осъдени да възстановят съществуващата оградна мрежа по имотната
граница между УПИ III-201а от кв. 47 и УПИ IV-172 от кв. 49 по плана на с.
Тушовица; ответниците да бъдат осъдени да възстановят електрическото захранване
на собствения й недвижим имот, представляващ стопанска постройка – сайвант,
находящ се в „предната лява страна на УПИ III-201а от кв. 47 по плана на с.
Тушовица, „построен успоредно на улицата“; по отношение на ответниците да бъде
признато, че ищцата е собственик и последните да бъдат осъдени да й предадат
владението върху движими вещи, описани в девет пункта – иск, съединен при условията на евентуалност
с иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, по който ищцата моли, в случай, че претендираните
собствени й движими вещи не
са налице у ответниците, последните да бъдат осъдени да й заплатят
сумата 495,00 лв., представляваща паричната равностойност
на вещите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска – 15.10.2014 г. до окончателното й изплащане. Претендира и
направените деловодни разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК всеки от ответниците, чрез пълномощника си –
адвокат, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Не оспорват правото на собственост на ищцата върху недвижимия имот,
представляващ УПИ III-201а от кв. 47 по плана на с. Тушовица. Излагат, че по
силата на действащия дворищно-регулационен план на населеното място, намиращият
се в североизточната част на имота на Х. сайвант е включен в притежавания от
ответниците недвижим имот, съседен на претендирания. Тази част била включена в
имота на Топчиеви по реда на § 8 от ПЗР на ЗУТ, като същите разполагали с
нотариален акт за това. Отричат да са упражнявали владение върху собствения на
ищцата недвижим имот. По отношение на предявения ревандикационен иск касателно
описаните движими вещи, излагат, че част от тях били оставени от Х. без
съгласието на ответниците, като никога не са възразявали тя да си ги вземе.
Отричат да са изключвали електрическото захранване на която и да е от
стопанските постройки, принадлежащи на ищцата, както и да са премахвали
изградена ограда между съседните имоти. Молят, всички предявени претенции да
бъдат отхвърлени като неоснователни, като им бъдат присъдени деловодните
разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложения нотариален акт № 71,
том I, дело № 1124 от 19.03.1999 г. на ВПРС е, че О. Ибрям Т. и Сафие Ахмед Т.
дарили на дъщеря си – ищцата С.О.Х. следния недвижим имот: дворище плсн. № 201,
съставляващо парцел III-201 от кв. 47
по плана на ....................., със собствено място 1355 кв.м, урегулирано
от 1400 кв.м – по скица и по нотариален акт – 720 кв.м, заедно с построените в
него къща и стопански постройки. Съдът констатира от представения нотариален
акт № 127, том I, дело № 266 от 27.05.1988 г. на ПРС, че Обретен Демиров
Топчиев (О. Ибрям Т.) и София Илиева Т. (Сафие Ахмед Т.) и ответникът Н.О.Т. (Невен
Обретенов Топчиев) сключили договор за дарение, по силата на който двамата
дарили на сина си следния недвижим имот: празно дворно място в .....................
с площ 335 кв.м, урегулирано от 800 кв.м, съставляващо парцел IV-172 от кв. 49 по плана на населеното място. На
26.03.1993 г. съдия в Районен съд гр. В. Преслав съставил нотариален акт № 47,
том I, дело № 139/1993 г., с който признал Н.Т. и С.Т. за собственици по
давностно владение на следния недвижим имот: дворно място от 1530 кв.м,
находящо се в ....................., съставляващо парцел IV-172 от кв. 47 по плана на населеното място,
застроено с къща и стопански постройки. По делото е представена Заповед №
576/02.04.2014 г., изд. от Кмета на Община Върбица, с която на основание § 8, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, вр. § 6, ал. 2 и ал. 4
от ПР на ЗУТ, било одобрено изменение на ДРП на с Тушовица, общ. Върбица
относно вътрешната регулационна граница между УПИ III-201
и УПИ IV-201 в кв. 47 по плана на селото, като
същата е поставена в съответствие със съществуващата граница между двата имота
преди одобряване на ДРП и придаване по регулация.
Разпитаните
в съдебно заседание свидетели Реджеб Хюсеинов (съпруг на ищцата) и Севджихан Х.
(дъщеря на ищцата) сочат, че по времето, когато родителите на С. Х. и Н. Т.
били живи, между процесните имоти съществувала ограда от тел. Впоследствие тя
била премахната от ответника. В процесния сайвант се намирали движими вещи –
около 8 кубика дърва, магарешка каруца, три тави за лютеница с вместимост
Свидетелят
Себайдин Мехмедов излага, че лично участвал в изграждането на процесния сайвант,
който бил построен през
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, по дворищнорегулационния
план на с. Тушовица, одобрен през
Предвид така визираната
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Относно
предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС касателно недвижимия имот:
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може
да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание
за това. Цитираната норма осигурява на всеки собственик на определена вещ,
който е лишен от фактическата си власт върху нея, възможността да иска тя да му
бъде предадена от всяко лице, което упражнява тази фактическа власт
неоснователно. Ревандикационният иск се предявява и провежда успешно при
наличието на следните три предпоставки:
– ищецът да е собственик на вещта – обект на
спорното материално право;
– вещта да се намира във владение или държане на
ответника;
– ответникът да владее или държи вещта без
основание.
По първата, посочена
по-горе предпоставка по чл. 108 от Закона за собствеността:
В случая се касае за следния недвижим имот: поземлен имот
с площ 1092 кв.м, съставляващ УПИ III-201а от кв. 47 по плана на .....................,
ведно с построените в него къща и стопански постройки. Същият е бил част от бившия
УПИ III-201 от кв. 47 по регулационен план, одобрен през 1991 година. Описаният
недвижим имот бил придобит от ищцата чрез сключване на договор за дарение през
1999 година. Впоследствие, през
Съгласно § 8 от ПР на ЗУТ, общинската администрация,
посредством издаване от кмета на заповед за изменение, служебно променя
дворищно-регулационните планове по писмено искане на заинтересованите
собственици, каквото искане в настоящия случай е налице. Такова „заинтересовано
лице” – молител се явява ответникът Н.Т.. Целта на това изменение е поставяне на
регулационните линии в съответствие с кадастралните (съществуващите) граници на
имотите по влезлия в сила кадастрален план. В конкретния случай това е сторено
и дворното място, имало статут на придаваемо, било придадено към УПИ IV-201.
В случая се установи, че не е налице идентичност между
УПИ III-201 и УПИ III-201а, поради описаното изменение на плана на с. Тушовица.
Ответниците не оспорват правото на собственост на С.О.Х. върху процесния УПИ
III-201а от кв. 47 по плана на с. Тушовица. Обстоятелството, че същата е
собственик на този имот с площ и граници, определени съобразно действащия
регулационен план на селото се доказва от всички събрани по делото
доказателства. Н.Т. и С.Т. не са оспорвали и извънсъдебно собствеността на Х. в
този й обем.
Тоест, налице е първата предпоставка за уважаване на
претенцията по чл. 108 от ЗС – С.Х. е собственик на претендирания недвижим
имот.
Досежно наличието
на втората изискуема по чл. 108 от ЗС предпоставка – вещта да се намира във
владение или държане на ответниците: по делото не се събраха доказателства
ответниците да владеят процесния имот. Действително, не се спори, че същите
упражняват фактическата власт върху спорния сайвант, но при съобразяване с
настъпилите изменения в регулационния план на с Тушовица, същият е изцяло
разположен в УПИ IV-201, тоест – в собствения на ответниците имот, а не в имота
на ищцата.
Ето защо, съдът приема за недоказано, че ответниците
осъществяват фактическата власт върху претендирания недвижим имот, собственост
на ищцата. При липса на втората предпоставка за уважаване на ревандикационния
иск, безпредметно се явява обсъждане на наличие на правно основание за това
владение.
С оглед всичко изложено дотук, съдът счита, че не са
налице две от предпоставките, визирани в чл. 108 от ЗС и претенцията се явява
неоснователна. Доколкото по делото бе доказано, че ищцата е собственик на
процесния недвижим имот, следва да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че С.О.Х. е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен
имот с площ 1092 кв.м, съставляващ УПИ III-201а от кв. 47 по плана на .....................,
ведно с построените в него къща и стопански постройки. Претенцията, в частта й,
съдържаща искане за осъждане на ответниците да предадат владението върху същия
недвижим имот следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Досежно депозирания иск с правно
основание чл. 109, ал. 1 от ЗС, съдържащ искане ответниците да бъдат осъдени да
възстановят съществуващата оградна мрежа по имотната граница между УПИ III-201а и УПИ IV-201 в кв. 47 по
плана на с. Тушовица:
Негаторният иск (какъвто е настоящият) предоставя правна
защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и
пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото
предназначение, отдадено от собственика й. Ищецът по същия следва да докаже, че
е собственик на имота и че правото му е нарушено от ответника.
Предвид установеното по-горе по отношение на
ревандикационния иск, съдът приема, че по делото е доказано наличието на първата
предпоставка за уважаването на иска по чл. 109, ал. 1 от ЗС – че С.Х. е
собственик на процесния имот. По отношение на втората предпоставка, обаче,
съдът намира следното: в случая твърдяното накърняване на правото на
собственост се изразява в разрушаване на поставена оградна мрежа на имотната
граница между съседните имоти на страните. В тази насока, чрез заключението на
изготвената СТЕ и показанията на свид. Себайдин Мехмедов се установи, че такава
не е съществувала по време на действието на регулационния план на с. Тушовица
до 2014 година. По отношение на това обстоятелство, съдът не кредитира
изложеното от свидетелите Реджеб Хюсеинов и Севджихан Х., тъй като освен, че
същите се намират в близки родствени, респ. съпружески отношения с ищцата,
показанията в тази им част се опровергават от посочените кредитирани
доказателствени средства. Доказа се, че изградената понастоящем оградна мрежа е
поставена точно върху имотната граница между УПИ III-201а и УПИ IV-201 в кв. 47
по плана на с. Тушовица, съобразно измененията в регулационния план на
населеното място, извършени през 2014 година.
Тоест, Н. Т. и С. Т. не са предприемали неправомерно
действие, изразяващо се в премахване на оградна мрежа, нито извършват такова
понастоящем.
Предвид гореизложеното, настоящият състав счита за
недоказано, че ответниците нарушават правото на собственост на ищцата по
негаторния иск и последният следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Касателно депозирания иск с правно
основание чл. 109, ал. 1 от ЗС, съдържащ искане
ответниците да бъдат осъдени да възстановят електрическото захранване на
собствения на ищцата недвижим имот, представляващ стопанска постройка –
сайвант, находящ се в „предната лява страна на УПИ III-201а от кв. 47 по плана на с. Тушовица,
построен успоредно на улицата“:
И
по отношение на тази претенция важат изводите, изложени по-горе. Установи се по
делото, че съобразно действащия регулационен план на .....................,
така описаният сайвант попада в УПИ IV-201 от кв. 47, собственост на
ответниците. Поради това, съдът намира за недоказани по делото и двете
предпоставки, необходими за уважаване на негаторния иск, а именно: С.Х. не е
собственик на процесната постройка и поради това действията на собствениците в
имота им не накърняват по никакъв начин правата на ищцата.
Ето
защо, и тази претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Относно предявения иск с правно
основание чл. 108 от ЗС касателно движимите вещи:
В
случая, обект на ревандикация са следните движими вещи: 7 куб. м дърва за
огрев; дървена каруца с гумени колела; 2 бр. черни тави; черна тава, изработена
от мед; 2 бр. скари за поставяне в двете тави; 1 бр. зелена тенджера с
непосочена вместимост; зелен бидон с непосочена вместимост; уред за ронене на
царевица, ведно със сандък; 1 бр. зелен метален варел с непосочена вместимост.
Установи
се по делото, че изброените вещи (с изключение на дървата за огрев) са
принадлежали на наследодателите на С. Х. и Н. Т., като се намирали в сайванта,
описан по-горе. Тоест, наследниците на последните са съсобственици на
процесните вещи, като ищцата не е индивидуален собственик. Твърденията на
същата в тази насока са неоснователни, поради което съдът приема, че не е
налице първата изискуема предпоставка за уважаване на ревандикационна
претенция. По отношение на втората необходима за това предпоставка: съдът
намира за недоказано, че Н. Т. и С. Т. владеят, респ. държат претендираните
вещи. В тази насока, разпитаните в съдебно заседание свидетели Реджеб Хюсеинов
и Севджихан Х. не сочат каквито и да са конкретни действия от тяхна страна,
като единствено описват съществуването на вещите в предходен момент преди
завеждане на делото. Освен това, предвид наличието на съсобственост, дори и да
бе доказано, че Н. Т. държи тези вещи, то съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.
1 от ЗС, всеки съсобственик
може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. По
отношение на претендираните 7 куб.м дърва за огрев – посочените свидетели не
доказаха установяване на владение от страна на ответниците върху същите вещи.
С
оглед всичко изложено, съдът счита, че не са налице две от предпоставките,
визирани в чл. 108 от ЗС (при чиято липса е безпредметно изследването на въпроса
дали ответникът владее с основание) и претенцията следва да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана.
Досежно предявения иск
с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД:
Същият е депозиран при условията на евентуалност, в
зависимост от уважаването, респ. неуважаването на главната претенция по чл. 108
от ЗС. Предвид обстоятелството, че последната е отхвърлена, съдът дължи
произнасяне по този иск.
За
да бъде уважен предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД, по делото следва да бъде доказано наличието на имуществено разместване,
причинило обедняване на ищцата и обогатяване на ответниците и второ, липсата на
основание за това имуществено разместване. В случая, предвид приетото за
недоказано по-горе, както и предвид указаното на Х. в доклада по делото, че
следва да установи по делото, вкл. до приключване на съдебното дирене
и стойността на процесните вещи; и проявеното процесуално бездействие от
същата, съдът намира за недоказано по делото наличието на предпоставките, необходими
за уважаване на претенцията за неоснователно обогатяване. Ето защо, претенцията
по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.Х. следва да бъде осъдена да заплати на Н.Т. направените
деловодни разноски по делото, в размер на 456,00 лева.
На
ищцата следва да бъде посочено, че на основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал.
1, б.„в”, вр. чл. 112, б.„з”, вр. б.„а” от ЗС, настоящото решение, постановено
по вписана искова молба, следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията гр.
Велики Преслав.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 108 от ЗС, по отношение на Н.О.Т. с ЕГН ********** и С.И.Т. с
ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, със съдебен адресат – адв. Г.Г.
***, че С.О.Х. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.Е. ***, е собственик на следния недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ 1092
кв.м, съставляващ УПИ III-201а от кв. 47 по плана на .....................,
ведно с построените в него къща и стопански постройки, при граници на имота:
улица, УПИ IV-201, улица.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.О.Х. против Н.О.Т. и С.И.Т. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с искане за осъждане да предадат владението върху
собствения на С.Х. недвижим имот,
представляващ поземлен имот с площ 1092 кв.м, съставляващ УПИ III-201а от кв.
47 по плана на ....................., ведно с построените в него къща и
стопански постройки, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.О.Х. против Н.О.Т. и С.И.Т. иск с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС, за възстановяване на съществуваща оградна
мрежа по имотната граница между УПИ III-201а и УПИ IV-201 в кв. 47 по плана на
с. Тушовица, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.О.Х. против Н.О.Т. и С.И.Т., иск с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС, за възстановяване на електрическото
захранване на собствения на ищцата недвижим имот, представляващ стопанска
постройка – сайвант, находящ се в „предната лява страна на УПИ III-201а от кв.
47 по плана на с. Тушовица, построен успоредно на улицата“, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О.Х. против Н.О.Т. и С.И.Т. иск с правно
основание чл. 108 от ЗС, с искане да
бъде признато за установено, че е собственик на следните движими вещи – 7 куб.
м дърва за огрев; дървена каруца с гумени колела; 2 бр. черни тави; черна тава,
изработена от мед; 2 бр. скари за поставяне в двете тави; 1 бр. зелена тенджера
с непосочена вместимост; зелен бидон с непосочена вместимост; уред за ронене на
царевица, ведно със сандък; 1 бр. зелен метален варел с непосочена вместимост,
и Н.Т. и С.Т. да бъдат осъдени да предадат владението върху същите, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.О.Х.
да заплати на Н.О.Т. направените разноски по делото в размер на 456,00 лева.
На основание чл. 115, ал. 1 вр. чл.
114, ал. 1, б.„в”, вр. чл. 112, б.„з”, вр. б.„а” от Закона за собствеността, настоящото
решение, след влизането му в сила, следва да бъде отбелязано в Служба по
вписванията гр. Велики Преслав (по вписана искова молба Дв. вх. рег. № 338, акт
№ 87, том 1, дело № 165/06.02.2015 г.).
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се
обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: