Р Е Ш Е Н И Е

14.05.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 14 (четиринадесети) април Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

гражданско дело номер 170 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗС.

В исковата си молба от 09.04.2015 г. (датно пощенско клеймо от 08.04.2015 г.), вписана в Служба по вписванията гр. Велики Преслав с Дв. вх. рег. № 1769, акт № 5, том 4, дело № 952/25.06.2015 г., ищцата Ф.А.Д. твърди, че през 1919 г. дядо й Б.М. Ч. придобил чрез сделка три недвижими имота, находящи се в землищата на с. Бяла река и с. Виница, обл. Ш.. Впоследствие, през 1942 г., без съставяне на писмена форма, прехвърлил имотите на бащата на ищцата А.Б.М., който от своя страна, през 1975 г. ги подарил на Д.. През всички тези години наследодателите на ищцата, а понастоящем и тя владеели процесните имоти, като по този начин Д. била собственик на същите въз основа на изтекла придобивна давност, вкл. присъединявайки владението на праводателите си. Имотите не били включвани в ТКЗС, не били обобществявани. Към момента на депозиране на исковата молба те представлявали земеделски земи – поземлени имоти по картата на възстановената собственост на селата Бяла река и Виница. Ищцата случайно установила, че имотите били записани като частна общинска собственост на Община В.. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника Община В., че е собственик по давност, на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността и чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗС, въз основа на непрекъснато владение, считано от 1975 г., евент., считано от 1919 г., до предявяването на иска, на трите недвижими имота, посочени в исковата молба, находящи се в землищата на с. Бяла река и на бившето с. Виница, обл. Ш., както и да й бъдат присъдени деловодните разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. На първо място, счита, че те са недопустими, поради предвидения специален ред в ЗСПЗЗ за възстановяване на собственост. Оспорва претенциите и по същество, като отрича твърденията в исковата молба, че Д. и наследодателите й владяли процесните земеделски земи. Позовава се и на разпоредбата на § 1, ал. 1 от ЗДЗС (Обн., ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г., в сила от 01.06.2006 г.) в редакцията му от ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 31.12.2014 г., предвиждащ, че давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31.12.2017 година. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложените удостоверения за наследници изх. №№ 14 и 15/08.08.2014 г., изд. от Кметство Сушина, обл. Ш. е, че Ф.А.Д. е законен наследник на Б.М. Ч., починал на 15.11.1948 г. и на Б.Б.Б. (А.Б.М.), починал на 11.11.1985 година. Съдът констатира от протоколно решение № 1/18.02.2011 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед № РД 27-07/20.01.2011 г. на директора на ОД „Земеделие” гр. Ш., че били определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, придобити от Община В.. В приложение № 1 към решението, под номер 121 за землището на с. Бяла река и номера 21 и 27 за землището на бившето с. Виница, са описани процесните недвижими имоти. Същите, според отразеното в приложените скици №№ К00779, К00267 и К00269/02.12.2014 г., изд. от ОСЗ гр. В., представляват: нива с площ 46,583 дка, шеста категория, в местността „Саръ Келеме”, съставляваща имот № 000425 по КВС в землището на с. Бяла река; ливада с площ 23,454 дка, шеста категория, съставляваща имот № 000049 по КВС в землището на бившето с. Виница и ливада с площ 13,393 дка, четвърта категория, съставляваща имот № 000081 по КВС в землището на бившето с. Виница. За описаните земеделски земи е вписано, че са частна общинска собственост. Видно от представените удостоверения изх. №№ 313/03.06.2015 г. и 533/12.10.2015 г., издадени от ОСЗ гр. В. е, че Ф.Д., респ. наследниците на Б. Ч., не са подавали заявления за възстановяване на право на собственост.

Съгласно двете части на заключението по извършената по делото комплексна съдебно-техническа-агрономическа експертиза от месец декември 2015 г. (представено по делото на 10.12.2015 г.) и от 31.03.2016 г.: 1. имот № 000425 в землището на с. Бяла река е с начин на трайно ползване нива с площ 46,583 дка, шеста категория, неполивна; същият представлява ливада (мера, пасище) в силно пресечена местност, обрасла на места с диворастящи дървета и храсти; с отделни оголени петна без растителност, на място няма трайни граници. Имотът не се обработва, не са извършвани никакви агротехнически мероприятия, няма видими доказателства да е бил обработван в предходни години; 2. имот № 000049 в землището на бившето с. Виница е с начин на трайно ползване ливада с площ 23,454 дка, шеста категория, неполивна; същият представлява дере, обрасло с дървета и храсти;. Имотът не се обработва; 3. имот № 000425 в землището на бившето с. Виница е с начин на трайно ползване ливада с площ 13,393 дка, четвърта категория, неполивна; същият представлява самозалесила се площ с ниски дървета и храсти, на място няма трайни граници. Имотът не се обработва. Вещите лица сочат, че за описаните имоти няма отчуждителни преписки, като същите са били включени в блоковете на ТКЗС и че в двете землища не е имало частни земи в периода след създаване на ТКЗС. За имотите не са подавани заявления за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не са издавани актове за държавна или общинска собственост. Същите не са включени в държавния горски фонд, не са декларирани през последните десет години, не са обособени в реални граници, не се обработват от години, поради което са се самозалесили.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Обстоятелството, че ищцата се домогва да докаже правото си на собственост върху имоти, които са записани в картата на възстановената собственост в землищата на с. Бяла река и бившето с. Виница, обл. Ш. като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, стопанисвани от Община В., обосновава наличието на правен интерес по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК от съдебно установяване на правото на собственост върху недвижимите имоти, поради което депозираният иск се явява допустим.

За да обоснове правото си на собственост върху процесните недвижими имоти, ищцата се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност.

Установи се по делото, че претендираните недвижими имоти съставляват земеделски земи, находящи се в землищата на с. Бяла река и на бившето с. Виница, обл. Ш.. Ответната страна обосновава правото си на собственост с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, нереституираните земи стават общинска собственост. Именно, в съответствие с цитираната норма е постановеното протоколно решение № 1/18.02.2011 г. на комисията, назначена от директора на ОД „Земеделие” гр. Ш..

Ищцата, носеща доказателствена тежест да установи твърденията си за упражнявано от наследодателите й и от нея владение върху процесните земи, считано от 1975 г., евент., считано от 1919 г. до предявяването на иска, продължаващо и понастоящем, не ангажира каквито и да са доказателства в тази насока. Дори и да бе доказала че е осъществявано такова владение, то съгласно разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (в сила от 01.06.2006 г., понастоящем § 1, ал. 1 – в сила до 31.12.2017 г.), считано от 01.06.2006 г. не може да се придобие по давност вещ, която е частна държавна или общинска собственост, чрез постановеното със закона спиране на давността за придобиване на такива имоти от 01.06.2006 г. до 31.12.2017 година. Напротив, твърденията на ищцата изцяло се опровергават от изготвеното заключение по назначената комплексна експертиза по делото, от което (в двете му части) се установява, че имотите са включвани в ТКЗС, както и че не са обработвани от години.

Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че Ф.Д. не доказа по делото наличието на твърдяната собственост върху процесните недвижими имоти, представляващи земеделски земи.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 2075,00 лева.

На страните следва да бъде посочено, че на основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал. 1, б.„в” вр. чл. 112, б.„з”, вр. б.„а” от ЗС, настоящото решение, постановено по вписана искова молба, следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията гр. Велики Преслав.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф.А.Д. с ЕГН **********,*** с ЕИК ......, с адрес: гр. В., обл. Ш., ул. „С.В.” № 40, представлявана от Кмета М.М.Б., искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността и чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗС, за признаване за установено по отношение на Община В., че Ф.А.Д. е собственик по давност, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, респ., на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗС, въз основа на непрекъснато владение, считано от 1975 г., евент., считано от 1919 г., до предявяването на иска – 08.04.2015 г., на следните недвижими имоти: 1. нива с площ 46,583 дка, шеста категория, в местността „Саръ Келеме”, съставляваща имот № 000425 по КВС в землището на с. Бяла река, ЕКАТТЕ 07692, при граници: имот № 000423, имот № 000340, имот № 000430; 2. ливада с площ 23,454 дка, шеста категория, съставляваща имот № 000049 по КВС в землището на бившето с. Виница, ЕКАТТЕ 99164, при граници: имот № 180033, имот № 180027, имот № 000044 и 3. ливада с площ 13,393 дка, четвърта категория съставляваща имот № 000081 по КВС в землището на бившето с. Виница ЕКАТТЕ 99164, при граници: имот № 000080, имот № 100006 и имот № 000085, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Ф.А.Д. *** направените деловодни разноски в размер на 2075,00 лева (две хиляди и седемдесет и пет лева).

На основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал. 1, б.„в”, вр. чл. 112, б.„з”, вр. б.„а” от Закона за собствеността, настоящото решение, след влизането му в сила, следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията гр. Велики Преслав (по вписана искова молба Дв. вх. рег. № 1769, акт № 5, том 4, дело № 952/25.06.2015 г.).

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните, като на ищцата – лично, на горепосочения неин адрес н гр. Варна, а на ответника – чрез пълномощника – адв. Г.Г. от ШАК.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Ш., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: