Р Е Ш Е Н И Е

25.05.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град В.П.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 25 (двадесет и пети) април Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар И.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 382 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава "ХХVІ" ГПК, чл.322 от ГПК – развод поради разстройство на брака, образувано по искова молба с правно основание чл.49 от СК, без произнасяне за вината, подадена от Н.Х.С. с ЕГН ********** ***, с пълномощник адв.В.Б. от ШАК срещу В.Б.С. с ЕГН ********** с адрес ***. На осн. чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени искове за ползването на семейното жилище и за фамилното име на ответницата след развода.

В исковата молба ищцата, твърди че с ответника са сключили брак на 27.06.1993 г. От брака си имали родени две деца, които към датата на подаване на исковата молба са пълнолетни. След сключване на брака, двамата са заживели в жилището на родителите на съпруга в гр.В.П., ул.“Р.Д.“№15-А. В началото отношенията им били нормални, двамата посрещали успехите и неуспехите, радостите и скърбите на съвместния им брачен живот. След като децата им пораснали и отпаднали общите грижи по отглеждането и възпитанието им, както поради несходството в характерите им не останало нищо, което да ги обединява. Всеки имал собствен начин на живот и отчуждението не би могло да бъде преодоляно от съпругата. На 25.07.2014 г., двамата взели решение съпругата да напусне семейното жилище и да се установи да живее при родителите си в гр.В.П., ул.“Тича“№….. От тогава били във фактическа раздяла. Бракът помежду им съществувал формално и не се консумирал, поради което съпруга счита че същия е дълбоко и непоправимо разстроен. Моли бракът да бъде прекратен без произнасяне по вината. Счита, че ползването на семейното жилище в гр.В.П., ул.“Р.Д.“№15-А, следва да бъде предоставено на него. Моли след прекратяване на брака да бъде възстановено предбрачното фамилно име на ответницата Димова. Издръжка между съпрузите, след прекратяване на брака не се дължи.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, подава отговор на исковата молба, с който се солидаризира със становището на ищеца, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен и не желае произнасяне за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Не се противопоставя на ищеца да бъде предоставено ползването на семейното жилище. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

От писмените доказателства оригинал оригинали, респ. официално заверени преписи на оригинал на удостоверение за граждански брак, издадено от Община В.П., обл.Шумен, изд. въз основа на акт за граждански брак №0026/27.06.1993 г. на Община В.П., се установява, че на 27.06.1993 г. Н.Х.С. с ЕГН ********** и В.Б. Д…….. с ЕГН ********** са сключили граждански брак, като съпругата ще носи след брака фамилно име С.. От показанията на св.Господинов, воден от ищеца, се установява че съпрузите живеят разделени от 2014 г., бракът им е разстроен и няма възможност за заздравяване, ответницата живеела от момента на раздялата при родителите си. Семейното жилище, собственост на родителите на ищеца е напуснато от ответницата.

Никоя от страните не е направила искане за произнасяне на съда относно вината за разстройството на брака, поради и което на основание чл.49 ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 53 и чл. 56 от СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49, ал. 3 ОТ СК:

Съгласно указанията на ВС, дадени в Постановление № 10 от 3.XI. 1971 г. на Пленума на ВС, развод се допуска само при дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Абсолютните бракоразводни основания са отречени. Във всеки отделен случай съдът трябва да установи, че брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът е опразнен от съдържание. Съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. Всяка конкретна причина, колкото и значителна да е тя (изневяра, пиянство и др.), не може да бъде приравнена със състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен брак. Възможно е тя да не е дала съществено отражение върху съзнанието на другия съпруг и върху брачните отношения. Съдът трябва да прекрати брака само когато констатира, че разстройството в него е дълбоко и непоправимо и че запазването му не създава нормални условия на живот на съпрузите и за отглеждане на децата им.

Дълбоко според ВС е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. Продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство. Нейното отражение върху състоянието на брачните отношения се преценява за всеки конкретен случай.

Доколкото в исковата молба и в отговора от страна на ответника не се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл. 49, ал.3 от СК, то съдът не дължи произнасяне и по този въпрос. Продължителната фактическа раздяла и по – кратките периоди на раздяла между съпрузите преди това са обстоятелства спомогнали за разпадане на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Събраните и обсъдени по-горе доказателства, според съда разкриват липсата на минимално изискуемото от морала и закона съдържание на брачната връзка, а именно между страните липсва физическа и морална близост, напротив налице е отчужденост, няма възможност за заздравяване на брака, което налага изводът, че същият е дълбоко и непоправимо разстроен, т.е. е налице основание за прекратяването му.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК

Семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Законът има предвид жилището, ползвано до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - деня на раздялата. Предвид, собствеността на жилището – на родителите на ищеца и напускането му от ответницата, съдът намира, че ползването на семейното жилище гр.В.П., ул.“Р.Д.“№15-А, следва да бъде предоставено на съпруга.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 322, ал. 2 ГПК вр. ЧЛ. 145 ОТ СК

Предвид, изразеното от страните и работоспособната възраст на ищцата и ответника, съдът счита, че издръжка между съпрузите не следва да се присъжда.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:

Предвид направеното от съпругата искане и извършаната промяна във фамилното й име след сключване на брака, съдът намира, че следва за в бъдеще да бъде възстановена предбрачната й фамилия – Димова.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК разноски между страните не се дължат. Съобразно същата норма и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно доходите на страните, съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна такса за водене на делото в размер на 80 лева, от които предварително от ищеца са внесени 40.00 лева, разликата от 40.00 лева подлежи на доплащане от ответницата.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал.1 от СК, брака между Н.Х.С. с ЕГН ********** и В.Б.С. с ЕГН **********, сключен на 27.06.1993 г. с акт за граждански брак №0026/27.06.1993 г. на Община В.П., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.В.П., ул.“Р.Д.“№…….на мъжа Н.Х.С. с ЕГН **********, като констатира, че жената В.Б.С. го е напуснала.

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име Димова.

ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат издръжка по между си.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6, т.2 от ТДТСГПК В.Б. Димова с ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата по сметка на ВПРС окончателна държавна такса в размер на 40.00 лева по иска за развод.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните, чрез процесуалните им представители, ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.

Районен съдия: