Р Е Ш Е Н И Е

 

11.05.2016 год.

 

Номер . . .  . . . .                                         Година 2016                              Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                        трети състав

На 26 (двадесет и шести) април                                                             Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                               Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 579 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

               Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано след преминаването му от такова по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК към развод по взаимно съгласие.

            В съдебно заседание молителите Б.Д.Ю. и Ю.Р.Ю. излагат, че са съпрузи от 26.02.2012 година. По време на брака си имали родено едно дете – Емир, роден на *** година. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят писмено споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, което допълват в съдебно заседание и в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

            В първото по делото заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 26.02.2012 г., когато сключват граждански брак в Република Турция, Авджълар, за което в Република България е съставен акт за сключен граждански брак № 0022/09.05.2014 г., от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Хитрино. От брака си имат родено едно дете – Е.Ш., роден на *** г. (видно от удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № 0016/14.05.2014 г., съставен в Република България от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Велики Преслав).

            Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, в състояние е да защити интересите на малолетното дете, поради което следва да бъде утвърдено.

            На осн. чл. 6, т. 3 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите.

            Молителят Ю. следва да заплати държавна такса и върху споразумението относно издръжката на детето – в размер на 75,60 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 26.02.2012 г. в гр. Авджълар, Република Турция, за което в Република България е съставен акт за граждански брак № 0022/09.05.2014 г. от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Хитрино, обл. Шумен, между Б.Д.Ю. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Г.И. *** и Ю.Р.Ю. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. В.К. ***,  ПО ВЗАИМНО  СЪГЛАСИЕ.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между Б.Д.Ю. и Ю.Р.Ю. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

            1. След прекратяването на брака Б.Д.Ю. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – М.

            2. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Е.Ш. с ЕГН **********, се предоставя на майката Б.Д. М.

            3. Определя се местоживеенето на детето Е.Ш. – при майката Б.Д. М.

            4. Определя се режим на лични отношения на бащата Ю.Р.Ю. с детето Е.Ш.:

                        – един път в месеца, от 08,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване);

                        – през всички празнични дни от втория годишен религиозен празник Байрям в четните години;

                        – през всички празнични дни от първия годишен религиозен празник Байрям в нечетните години;

                        – на рождената дата на детето – 22 ноември в нечетна година;

                        – както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като режимът на личните отношения на бащата с детето ще бъде осъществяван в Република България.

            5. Ю.Р.Ю. се задължава да изплаща на детето Е.Ш., чрез неговия родител и законен представител Б.Д. М., месечна издръжка в размер на 105,00 лв. (сто и пет лева), считано от 07.12.2015 г., до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху размера на всяко забавено изплащане, до окончателното изплащане.

            6. Семейното жилище на молителите се намира в Република Турция и се предоставя за ползване на Ю.Р.Ю..

            7. След прекратяването на брака никой от молителите не дължи издръжка на бившия си съпруг.

            8. Движимите вещи, включени в съпружеската имуществена общност, молителите са поделили доброволно преди подаването на молбата за развод.

            9. Разноските по делото остават в тежест на всеки от молителите така, както ги е направил.

     На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв. (тридесет лева).

            ОСЪЖДА Ю.Р.Ю. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС сума в размер на 15,00 лева и Б.Д. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС сума в размер на 15,00 лева, представляващи общо държавната такса при допускане на развода по взаимно съгласие.

            ОСЪЖДА Ю.Р.Ю. да заплати държавна такса в размер на 75,60 лв. (седемдесет и пет лева и 60 стотинки) – върху размера на определената издръжка.

 

            Препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите, като на молителя Б. Мехмедова – чрез пълномощника й адв. Г.И. от ШАК, а на молителя Ю.Ю. – чрез пълномощника му адв. В.К. от ШАК, на основание чл. 39, ал. 1 от ГПК.

            Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                              Районен съдия: