Р Е Ш Е Н И Е

№ . . . . .

09.05.2016 год., гр. Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, I-ви състав

На дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател:Мирослав Марков

Секретар: М.А.,

като разгледа докладваното от Председателя,

гражданско дело №641 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ.

Производството е образувано по депозирана в съда искова молба от С.Ж.Г. с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес ***, обл. Добрич, ул. „Четвърта“ № 4 срещу „В.“ ООД с ЕИК *** със седалище *** и адрес на управление:***, Индустриална зона, представлявано от В.А.К. за сумата от 11 433,36 лв., от които 10 000 лева-главница и 1433,36 лева законна липва върху главницата, за периода от 25.07.2014г. до датата на предявяване на исковата молба, а именно 21.12.2015г. В исковата молба се сочи, че са съществували търговски взаимоотношения между страните, като ищецът е предоставил на ответника цвят от лавадула, за което са му били издадени фактури на обща стойност 34 350 лв. Предмет на исковата претенция е остатък от сумата, която до момента не е платена.

Представител на ответното дружество не е депозирал отговор на исковата молба. Преди първото заседание по делото, с молба посочва, че се водят преговори за доброволното уреждане на взаимоотношенията между страните. Процесуалният представител на ищеца, посочва в съдебно заседание, че паричната сума предмет на исковата на претенция не е платена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че страните са се намирали в договорни отношения през процесния период. Страните са търговци, поради което по отношение на сключените от тях сделки намират приложение правилата за търговска продажба. Съгласно общата норма на чл.293, ал.1 от ТЗ за действителността на търговската сделка не е необходима писмена форма. За установяване на съществуването на правоотношение и доказването на сключена сделка е необходимо съставянето на документ. В чл.321 от ТЗ е регламентирано задължение за продавача да издаде фактура, по искане на купувача, а по съгласие на страните и други документи.

В хода на производството са представени Фактура № 0000000030/24.07.2014г. за сумата от 34 350 лв.; товарителници с номера №№ 000798 от 01.07.2014г. и 000799 от 02.07.2014г.; товарителници с номера №№ 000800 от 03.07.2014г. и 000801 от 04.07.2014г.; товарителници с номера №№ 000802 от 05.07.5014г. и 000803 от 07.07.2014г.; извлечение от систематичен регистър за годината от 21.12.2015г. относно клиент „В.“ ООД; извлечение от хронологичен регистър към 30.11.2015г. относно клиент „В.“ ООД.

Представената данъчна фактура е първичен счетоводен документ съгласно чл.7 от Закона за счетоводството, същата носи задължителното съдържание от наименование и номер, дата на издаване, предмет и стойностно изражение на стопанската операция, име, фамилия и подпис на съставителя. Предвид гореизложеното съдът приема за установено по делото съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от договор за търговска продажба. Нещо повече, фактурата е подписана и от двете страни.

Товарителницата е първичен счетоводен документ, който е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, във връзка с чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството. Същата би могла да послужи за доказателство относно отразеното в нея, за извършен превоз или доставка, ако съдържа необходимите реквизити. В представените по делото 6 броя товарителници, изпращача и получателя са отразени по безспорен начин.

Ответникът не ангажира по делото доказателства, че е изпълнил задължението си за плащане по процесната фактура.

По изложените съображения съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД са основателни и доказани в претендирания общ размер от 11 433,36 лв., от които 10 000 лева-главница и 1433,36 лева законна лихва върху главницата, за периода от 25.07.2014г. до 21.12.2015г., изчислена с публично известен онлайн калкулатор, поради което следва да бъде уважени.

Следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.12.2015г. до окончателното изплащане на сумите, съгласно петитума на исковата молба.

Предвид това, че съдът уважава претенцията на ищеца, то на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1327,34 лв., представляваща направените по настоящото дело разноски.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА - „В.“ ООД с ЕИК ***, със седалище *** и адрес на управление ***, Индустриална зона, представлявано от В.А.К. да заплати на С.Ж.Г. с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: ***, представляван по пълномощие от адв. Г.С.М. *** - на основание чл.327, ал.1 от ТЗ, сумата от 10000.00 лв., представляваща частично дължима сума на продажна цена на цвят от лавандула по данъчна фактура с №30 от 24.07.2014г., /издадена за сума в размер на 34350,00 лева/, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 22.12.2015г. до окончателното плащане, както както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетение за забава за периода от 25.07.2014г. до 21.12.2015г. в размер на 1433,36 лева.

ОСЪЖДА „В.“ ООД с ЕИК ***, със седалище *** и адрес на управление ***, Индустриална зона, представлявано от В.А.К., да заплати на С.Ж.Г. с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: ***, представляван по пълномощие от адв. Г.С.М. *** сумата от 1327,34 лв. представляваща направените по настоящото дело разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от връчването му от страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: