Р Е Ш Е Н И Е

13.05.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град В.П.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 26 (двадесет и шести) април Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 642 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 239 от ГПК – ПОСТАНОВЯВАНЕ НА НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 365, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД (частичен).

В исковата си молба ищецът Териториално поделение „Д.Г.С. „Преслав““ гр. В.П. на „С.Д.П.“ ДП гр. Шумен, представлявано от Я.С.Й. твърди, че през 2013 г., въз основа на сключени с ответника „Л.“ ЕООД г.Т. представлявано от Я.Я. неформални договори, извършил услуги на същия. За същите били издадени фактура № 2400005098/28.03.2013 г. на стойност 3120,00 лв. и фактура № 2400006496/04.10.2013 г. на стойност 8580,00 лева. Тъй като през продължителен период от време дружеството-ответник не изпълнило задълженията си за плащане на посочените суми, на 31.03.2015 г. между страните била подписана спогодба. По силата на същата, ответникът следвало да плати общия размер по горепосочените фактури главно парично задължение от 11700 лв., както следва – в деня на подписването на спогодбата – първоначална вноска в размер на 1700 лв., а остатъка – на вноски. И до настоящия момент, обаче, не било извършено нито едно плащане. Съгласно чл. 3, ал. 1 от спогодбата, в случай на забава при плащането на която и да е част от гладницата по спогодбата, цялата главница става незабавно изискуема, при което длъжникът плаща и неустойка за забава върху главницата в размер на 1% дневно, до окончателното плащане на пълния размер на дълга. Моли съда да постанови решение, по силата на което „Л.“ ЕООД г.Т. да бъде осъдено да му заплати: сумата 11700,00 лв. – главница и сумата 11700,00 лв. – част от неустойката за забава, за времето от 04.04.2015 г. до 12.07.2015 г., (възлизаща към датата на предявяване на иска 23.12.2015 г., считано от 31.03.2015 г. в пълен размер 30888 лв. /за забавата от 264 дни/), основани на уговорени между страните с договор за спогодба главно парично задължение и такова за обезщетение за неизпълнение по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, с договор за спогодба от 31.03.2015 г., ведно с обезщетение за забавено изпълнение – неустойка, уговорена в чл. 3, ал. 1 от същата спогодба в размер на 1% дневно върху главното парично задължение от 11700 лв., считано от датата на предявяване на иска – 23.12.2015 г., до окончателното изплащане на главницата, като претендира и разноските по настоящото производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, не се представлява като страна-юридическо лице в първото по делото заседание.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

В първото по делото заседание на 26.04.2016 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

– по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК: ответникът не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 29.12.2015 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: договор за спогодба от 31.03.2015 г., фактури №№ 2400005098/28.03.2013 г. и 2400006496/04.10.2013 г., издадени от ищеца, счетоводна справка от ищеца, с натрупване, за периода месец ноември 2015 г. за сметка „Клиенти” („Л.” ЕООД), изд. от ищеца, извлечение от интернет-страницата на Търговския регистър за вписаните за ответника обстоятелства и удостоверение и фирмено досие – БУЛСТАТ за вписаните в Регистър БУЛСТАТ за ищцовото ТП обстоятелства, както и на заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 365, ал. 1 от ЗЗД:

Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенцията, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо договор за спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 от ЗЗД, създадено чрез сключване на договор. Установи се, ответникът не платил сумите, предмет на съглашението.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 365, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, „Л.“ ЕООД г.Т. следва да бъде осъдено да заплати на ТП „ДГС „Преслав““ гр. В. Преслав на „СДП“ ДП гр. Шумен сума в размер на 11700,00 лв., представляваща главно парично задължение, уговорено в договор за спогодба от 31.03.2015 г., ведно с обезщетение за забавено изпълнение – неустойка, уговорена в чл. 3, ал. 1 от договора за спогодба в размер на 1% дневно върху главното парично задължение от 11700 лв., считано от датата на предявяване на иска – 23.12.2015 г., до окончателното плащане.

Досежно частичния иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:

Налице е сключен между ищеца и ответника договор за спогодба. Налице е и неизпълнение на задължението на ответника за плащане на главното парично задължение, считано от 31.03.2015 година. Страните по сделката уговорили в чл. 3, ал. 1 и наказателна неустойка в полза на поделението на държавното предприятие, за неизпълнение от длъжника на задължението му – в размер на 1% дневно върху сумата 11700,00 лева.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че частичният иск за плащане на договорна неустойка се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 11700,00 лв., представляваща част от обезщетението за забавено изпълнение – неустойка, уговорено в чл. 3, ал. 1 от договора за спогодба от 31.03.2015 г., за времето на неизпълнение от 04.04.2015 г. до 12.07.2015 г., (възлизащо към датата на предявяване на иска – 23.12.2015 г., считано от 31.03.2015 г., в пълен размер 30888 лв. /за забава от 264 дни/).

При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ТП „ДГС „Преслав““ гр. В. Преслав на „СДП“ ДП гр. Шумен направените разноски по делото в размер на 2676,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Л.“ ЕООД с ЕИК 125550889, със седалище:***, адрес на управление:***, представлявано от управителя Я.И.Я., да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „Д.Г.С. „ПРЕСЛАВ““ гр. В.П. с ЕИК ......0023 на „С.Д.П.“ ДП гр. Шумен с ЕИК ......, представлявано от директора Я.С.Й., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 365, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 11700,00 лв. (единадесет хиляди и седемстотин лева), представляваща главно парично задължение, уговорено между страните в договор за спогодба от 31.03.2015 г., ведно с обезщетение за забавено изпълнение – неустойка, уговорена в чл. 3, ал. 1 от договора за спогодба в размер на 1% дневно върху главното парично задължение от 11700 лв., считано от датата на предявяването на иска – 23.12.2015 г., до окончателното плащане на главницата.

ОСЪЖДА „Л.“ ЕООД г.Т. да заплати на Териториално поделение „Д.Г.С. „Преслав““ гр. В.П. на „СДП“ ДП гр. Шумен, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 11700,00 лв. (единадесет хиляди и седемстотин лева), представляваща част от обезщетението за забавено изпълнение – неустойка, уговорено в чл. 3, ал. 1 от договора за спогодба от 31.03.2015 г., за времето на неизпълнение от 04.04.2015 г. до 12.07.2015 г., (възлизащо към датата на предявяване на иска – 23.12.2015 г., считано от 31.03.2015 г., в пълен размер 30888 лв. /за забава от 264 дни/).

ОСЪЖДА „Л.“ ЕООД г.Т. да заплати на Териториално поделение „Д.Г.С. „Преслав““ гр. В.П. на „СДП“ ДП гр. Шумен, направените по делото разноски в размер на 2676,00 лв. (две хиляди шестстотин седемдесет и шест лева).

Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.

Районен съдия: