Р Е Ш Е Н И Е

16.05.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 21 (двадесет и първи) април Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 643 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД от Х.Х.А. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Е.Т.А. с ЕГН ********** с адрес ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4360.00 лв., представляваща заем, предоставен от ищеца на ответника, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 28.12.2015 г. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата си молба до съда ищецът- Х.Х.А. с ЕГН ********** излага, че на 01.05.2005 г. е предоставил на ответника- Е.Т.А. с ЕГН ********** сума, в размер на 4360.00 лв., която сума ответникът се бил задължил да върне. Предоставената на ответника сума ищецът бил изтеглил от Банка ДСК, като сключил договор за кредит в посочения размер. След предаване на сумата на ответника, същия се задължил за заплаща месечните вноски по кредита на ищеца. През първите три месеца, след предаване на сумата, ответника дал на ищеца общо сумата от 314.00 лв. за погасяване на задължението, два месеца по 107.00 лв. и един по 100.00 лв. Ищецът заплатил изцяло вноските по сключеният от него договор за кредит с Банка ДСК. Поради гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 4 360 лв., предаставени в заем на ответника, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 28.12.2015 г., както и направените по делото разноски.

Ответникът изразява становище за неоснователност на иска, сочейки подробни аргументи. Прави и възражение за изтекла давност.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Видно от заверени от страната преписи от извлечения от „Банка ДСК“ЕАД, клон Велики Преслав за периода 29.11.2005 г. – 31.12.2008 г. – 7 листа, е че титуляра на сметката, от която е извлечението е ищеца, на същия е бил отпуснат кредит за текущо потребление в размер на 4 400.00 лв., на 01.12.2005 г. ищеца е получил сумата от 4360.00 лв. от банката и до 31.12.2008 г. е заплащал различни по размер суми по заем. Съобразно наведените от ищеца твърдения, а именно- за предоставена от негова страна на ответника парична сума, с насрещното задължение на последния за връщането й, съдът е квалифицирал претенцията по чл.240, ал.1 от ЗЗД. Не са направени надлежни възражения от ищеца по така направената от съда правна квалификация на правата, претендирани от него. Нормата на чл.240, ал.1 от ЗЗД предвижда, че с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. По своята правна природа договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката. Поради реалния характер на договора за заем за потребление предоставената сума представлява съществен елемент на договора, поради което установяване предаването на паричната сума със задължение за връщането й от заемателя, е доказване и на договора. В настоящия казус ответникът оспорва наличието на облигационни отношения между страните. Съобразно разпределението доказателствената тежест в процеса, предвид изложените от ответника възражения за несъществуването на облигационни правоотношения между страните, изцяло в тежест на ищеца е, в условията на главно и пълно доказване, да установи наличието на валидни облигационни отношения между страните, като в настоящия случай следва да установи, че е предал на ответника сумата от 4360.00 лв., като последният се е задължил да я върне. Ищецът не ангажира никакви надлежни доказателства, че е предал на ответника претендираната от негова страна парична сума срещу задължение за връщането й от ответника в определен срок.

Поради изложеното съдът намира, така предявеният иск за неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли изцяло.

Неоснователността на иска предполага оставяне без разглеждане на възражението за давност на осн.чл.110 от ЗЗД, своевременно предявено от ответника с отговора на исковата молба.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати извършените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 600.00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.Х.А. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Е.Т.А. с ЕГН ********** с адрес ***, иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4360.00 лв., представляваща заем, предоставен от ищеца на ответника, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 28.12.2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Х.Х.А. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Е.Т.А. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Оставя БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението за давност на осн.чл.110 от ЗЗД, своевременно предявено от ответника с отговора на исковата молба

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: