Р Е Ш Е Н И Е

№ ........

11.05.2016г., гр.Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, Първи състав

На дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: М. Марков

Секретар: М.А.

Като разгледа докладваното от Председателя,

Административно-наказателно дело № 37 по описа за 2015г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Съдебно производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производство е образувано въз основа на жалби от ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** - управител срещу Наказателни постановления №537 и №545, всички от 03.02.2015г., издадени от директора на РДГ гр.Шумен.

По посочените две наказателни постановления, са подадени жалби, по които са образувани две съдебни производства. Съдът като е взел предвид, че се касае за едно и също лице – жалбоподател, което е подало жалби срещу постановления издадени от един и същ административнонаказващ орган, е обединил делата в едно административнонаказателно производство.

Жалбоподателят оспорва констатациите в АУАН и НП. В жалбите се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваните НП, както и твърдения, че са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира се тяхната отмяна като постановени в нарушение на закона, със законните за това последици. В съдебно заседание, по същество на делото не се явява и не изпраща процесуален представител.

Административнонаказващият орган, призован на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН не изпраща процесуален представител, но чрез писмено становище взема становище по жалбите. Представителят на въззиваемата страна счита, че атакуваните наказателни постановления са законосъобразни и правилни, като моли съда същите да бъдат потвърдени.

За Районна прокуратура – Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява представител.

Съдът намира, че жалбите са били подадени в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Същите отговарят на изискванията на 84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явяват процесуално допустими. По основателността на жалбите, съдът взе предвид следните съображения:

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 14.05.2014г. служителите на РДГ – Шумен Г.Б. и Ж.Ж. извършили проверка в обект – склад и цех за преработка на дървен материал, стопанисван от „***“ООД в гр.Върбица. При проверката същите установили, че от „***“ООД, гр.Върбица били издадени превозни билети, с №№ 0093920 и 0093937 за превоз на дървесина, без фирмата да е оправомощена и в нарушение на нормативните актове регулиращи контрола и опазването на горските територии. На проверката присъствал и жалбоподателя, като законен представител – управител на „***“ООД, гр.Върбица, като на място бил съставен Констативен протокол С:ДООА №001052 от 14.05.2014 г. След констатиране на нарушенията на жалбоподателя били съставени два АУАН с №№537 и 545 от 13.08.2014г. за административни нарушения по чл.211, ал.3 от Закона за горите. Въз основа на актовете и след отхвърляне на възраженията направени от жалбоподателя били издадени и обжалваните НП.

Горната фактическа обстановка, съдът установи от показанията на свидетелите, които кредитира изцяло, както и от приложените по делото писмени доказатества, които кореспондират със свидетелските показания.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

Разгледани по същество, жалбите са основателни, тъй като обжалваните наказателни постановления са издадени при неправилно приложение на материалния закон.

Актовете за установяване на административно нарушение и наказателните постановления са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 3, ч

л. 274, ал. 1, т.1 от ЗГ и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ. Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

По отношение на установеното обстоятелство, че има образувано наказателно производство, следва да се отбележи, че в конкретният случай, въпреки образуваното досъдебно производство срещу жалбоподателя, няма тъждество на деянията, предмет на НП и наказателната норма на чл.235 от НК.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а и не се спори между страните, че от „***“ООД, гр.Върбица са издадени процесните превозни билети.

Жалбоподателят е наказан за извършени нарушения по чл.211, ал.3 от ДГ, за това че на посочените в НП дати, в качеството си на собственик и/или ползвател на обект, в който постъпва и/или се преработва дървесина, неправомерно издал посочените в НП превозни билети, за транспорт на фасонирана дървесина от обект регистриран по чл.206 от ЗГ на ЕТ“***“, с.Р. от с.Р., обл.Търговище до гр.Върбица, в нарушение на нормативната уредба, съгласно която превозен билет се издава от собственика или ползвателя на обекта от който се експедира дървесината. Съответно за всяко едно административно нарушение жалбоподателят е наказан за всяко отделно нарушение на основание чл.270 от ЗГ с имуществена санкция в размер на 100.00 лв.

Както АУАН, така и в обжалваните НП, словесното описание на нарушението не отговаря на неговата правна квалификация. Според настоящият състав, всяко едно административно нарушение следва да бъде квалифицирано, като нарушение по чл.162г, ал.5 вр. с ал.1 вр. с чл.94, ал.4 от ППЗГ, за това, че жалбоподателят, в качеството му на юридическо лице е издал документ за транспортиране на дървесина в нарушение на чл.94, ал.4 от ППЗГ, а именно превозния билет за транспортиране на дървесина, следва да се издаде от служител по горите на държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство, след като собственика и/или ползвателя на обекта, от които се експедира дървесината отказва или няма право да издаде превозен билет за транспортирането й.

Съответно за така квалифицираното административно нарушение, жалбоподателя следва да бъде наказан на основание чл.162г, ал.5 вр. с ал.1 вр. с чл.94, ал.4 от ППЗГ, която норма е едновременно санкционна и материално правна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции.

По безспорен начин се установи всяко едно извършено нарушение по чл.162г, ал.5 вр. с ал.1 вр. с чл.94, ал.4 от ППЗГ от обективна страна, нарушителят и законните разпоредби, които са били нарушени от търговеца, отговорността на последния е обективна, тъй като предвиденото наказание за нарушенията е имуществена санкция, която се налага на юридически лица, но съдът, действайки като въззивна инстанция в настоящото производство не би могъл да измени обжалваните НП като приложи закон за по-тежко наказуемо административно нарушение (арг. от чл. 337, ал. 1 вр. чл. 334, т. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), т.к предвиденото наказание по чл.162г, ал.5 вр. с ал.1 вр. с чл.94, ал.4 от ППЗГ е по – тежко от наложеното от административнонакзващия орган по чл.270 от ЗГ с обжалваните НП.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваните наказателни постановления следва да бъдат отменени изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №537/03.02.2015г. на Директора на РДГ гр.Шумен, с което на ***“ООД, ЕИК***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** – управител, за нарушение на чл.211, ал.3 от ЗГ, на основание чл.270 от същия закон е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 100.00 лв.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №545/03.02.2015г. на Директора на РДГ гр.Шумен, с което на ***“ООД, ЕИК***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** – управител, за нарушение на чл.211, ал.3 от ЗГ, на основание чл.270 от същия закон е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 100.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: