Р Е Ш Е Н И Е

 

18.05.2016 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                   Година 2016                            Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                        трети състав

На 18 (осемнадесети) април                                                                   Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

          Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

АНД номер 317 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Х.М.М. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 173/10.08.2016 г., издадено от Началника на М.В.

            В жалбата се излага, че с наказателното постановление на жалбоподателя е наложено наказание „глоба ” в размер на 1139,24 лв. за нарушение по чл. 126 от ЗАДС. Сочи се, че така издаденото наказателно постановление е постановено при допуснати процесуални нарушения, като несъдържащо всички обстоятелства от значение за случая. Освен това, не били обсъдени възраженията на жалбоподателя. Наказателното постановление било и неправилно, тъй като не е налице осъществяване на състава на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна. Твърди се, че откритият от проверяващите алкохол не бил собственост на Х. М.. Сочи се, че последният не може да бъде субект на нарушението по чл. 126 от ЗАДС. Освен това, не било доказано през коя година е изварена (дестилирана) процесната ракия – обстоятелство от значение при определяне на дължимия акциз. Предвид изложеното се иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно.

            В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа исканията в жалбата.

            Процесуалният представител на въззиваемата страна – Агенция „Митници” – Митница гр. Варна счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

            Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка № 173/2015 г. по описа на М.В. на 05.06.2015 г., във връзка с образувано досъдебно производство и след съобщаване от полицейски служители, служители на Митническо бюро гр. Шумен към Агенция „Митници” извършили проверка в недвижим имот, представляващ двуетажна постройка, находяща се в гр. Върбица, обл. Шумен, ул. „***” № 66, собственост на Х.М.М.. При проверката съставили протокол за извършена проверка рег. № 1423/05.06.2015 (№ 463/05.06.2015 г.). В последния е отбелязано, че в избено помещение (мазе) на сградата е открита течност с мирис на ракия: 53 бр. стъклени бутилки с вместимост 1 л и съдържание приблизително около 1 л, 4 бр. ПВЦ туби с вместимост 11 л и съдържание приблизително около 10 л и 3 бр. ПВЦ туби с вместимост 10 л и съдържание приблизително около 10 литра. Присъствалият по време на проверката Х.М. вписал, че няма възражения.

            На 01.07.2015 г., А.Н.А. – главен инспектор в Агенция „Митници” в ТМУ Варна, съставил акт за установяване на административно нарушение № 135/01.07.2015 г. срещу *** с ЕГН ********** за това, че „на 05.06.2016 г., при извършена проверка в частен имот, находящ се в гр. Върбица, обл. Шумен, ул. „***” № 66, представляващ 2-етажна тухлена постройка, стопанисвана от Х.М.М., се констатира наличие на акцизни стоки, както следва: в избено помещение /мазе/ се установи наличие на течност с мирис на ракия – 53 бр. стъклени бутилки с вместимост 1 л и съдържание приблизително около 1 л всяка, 4 бр. ПВЦ туби с вместимост 11 л и съдържание приблизително около 10 л всяка и 3 бр. ПВЦ туби с вместимост 10 л и съдържание приблизително около 10 литра всяка.”. На 06.07.2015 г. в административнонаказващият орган е постъпило възражение от М., в което се сочи, че откритата ракия принадлежи освен на него и на синовете му, като същата е изварена в период от около 6-7 години. Тя била изварена в специализиран малък обект за дестилиране, находящ се в с. Черница, обл. Бургас. Видно от протокол за установено количество и алкохолно съдържание № 32-117144/23.06.2015 г. е, че въз основа на извършено измерване на количеството и алкохолното съдържание на течности с мирис на алкохол, иззети с протокола от 05.06.2015 г., било установено, че в иззетите общо 53 бр. стъклени бутилки се съдържат 49,63 литра етилов алкохол – 44,2% алкохол; в 7 бр. ПВЦ бутилки се съдържат 68,3 литра етилов алкохол – 43,7% алкохол.

            На 20.07.2015 г., наказващият орган е установил служебно, че дължимият акциз на констатираните у жалбоподателя количества и видове алкохол възлиза общо на 569,62 лв. (чрез становище № 32-139164/20.07.2015 г., съст. от експерт в отдел „Акцизи” при М.В.

            Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 173/10.08.2015 г. на Началника на М.В. Със същото, на Х.М.М. е наложена глоба в размер на 1139,24 лв., на осн. чл. 126 и чл. 124, ал. 1 от ЗАДС за административно нарушение по чл. 126 от същия закон. А именно за това, че „На 05.06.2016 г., при извършена проверка в частен имот, находящ се в гр. Върбица, обл. Шумен, ул. „***” № 66, стопанисван от Х.М.М., държал акцизни стоки117,93 литра етилов алкохол (ракия) без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза” – нарушение по чл. 126 от ЗАДС. Освен това, било постановено отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на А.А. (актосъставител) и М.Р. (свидетел по акта), прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

            На 05.06.2015 г. след уведомяване от органите на МВР, служителите на Агенция „Митници”, М.В. – А.А. и М.Р. извършили проверка за наличие на акцизни стоки в имот, представляващ къща, находяща се в гр. Върбица, обл. Шумен, ул. „***” № 66, собственост и стопанисван от жалбоподателя. На проверката присъствал Х.М.. В хода на проверката било установено, че в избеното помещение на къщата се намирали 53 бр. стъклени бутилки с вместимост 1 л, 4 бр. ПВЦ туби с вместимост 11 л и 3 бр. ПВЦ туби с вместимост 10 л, съдържащи течност с мирис на ракия. За същите липсвали доказателства за платен акциз. Присъстващият собственик заявил, че пазил ракията за предстояща сватба на негов низходящ, както и че изварил същата в село, намиращо се в област Бургас. На жалбоподателя бил предоставен около 15-дневен срок да представи документите, удостоверяващи плащането на акциза, но това не било сторено.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата: последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок – наказателното постановление е връчено на 14.08.2015 г., а жалбата срещу него е депозирана пред М.В. на 03.09.2015 г. (по пощата – на 02.09.2015 г.). Ето защо, същата е допустима.

            Относно основателността на жалбата: актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, съгласно заповед № ЗАМ-822/21.08.2014 г. на Директора на Агенция „Митници”. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства.

Установи се, че на 05.06.2015 г. в имота, находящ се в гр. Върбица, ул. „***” № 66, стопанисван от жалбоподателя, било установено наличието на общо 60 бр. съдове (от стъкло и ПВЦ), съдържащи алкохол, за който не е платен дължимия акциз. Тезата на наказаното лице, изразена в хода на съдебното производство е, че част от алкохола принадлежи на низходящите му е неоснователна. Не се събраха доказателства в тази насока. Ирелевантно е по делото кое лице е посещавало пункт за дестилиране на алкохол, тъй като съставомерното действие в случая е „държане“. Именно Х.М. като собственик на процесния недвижим имот осъществява държането на алкохола.

Съдът намира, че административно наказващият орган правилно е съобразил, че процесният случай не е маловажен. Съгласно разпоредбата на чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС, за маловажни случаи на нарушения по чл. 118, чл. 122, чл. 123, чл. 126 и чл. 126а от закона, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. В алинея втора на първо цитирания текст е определено приложното поле на маловажните случаи – когато двойният размер на акциза за стоките, предмет на нарушението, не надвишава 50,00 лева. Тоест, налице е специална норма, дерогираща общите случаи на маловажни деяния по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай, размерът на неплатения акциз на стоките, държани от жалбоподателя възлиза на 569,62 лв. (двоен размер – 1139,24 лв.) – повече от предвидения минимален размер в чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС, поради което, при прякото и точно приложение на закона, осъщественото от жалбоподателя не съставлява маловажен случай. В този смисъл, изводите на наказващия орган са правилни и законосъобразни.

            С оглед гореизложеното съдът приема, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

            Наложеното на жалбоподателя наказание „Глоба” съответства на абсолютния размер, определен в нормата на чл. 126 от ЗАДС. Съгласно същата, размерът на имуществената санкция се определя в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева. Наказанието е съобразено с действащата редакция на цитираните разпоредби от Закона за акцизите и данъчните складове към датата на извършване на нарушението (ред. ДВ, бр. 105 от 19.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.).

            С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното наказателно постановление № 173 от 10.08.2015 г. на Началника на М.В. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 173/2015 от 10.08.2015 г., издадено от *** – Началник на М.В. въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 135/01.07.2015 г., съставен от А.Н.А. – главен инспектор в Агенция „Митници” – ТМУ Варна, с което на Х.М.М. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове (ред. ДВ, бр. 105 от 19.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), извършено на 05.06.2015 г. и на основание чл. 126 и чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1139,24 лева (хиляда сто тридесет и девет лева и двадесет и четири стотинки) и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, е постановено отнемане в полза на държавата на 53 бр. бутилки, съдържащи 49,63 литра етилов алкохол 44,2% и 7 бр. ПВЦ-туби, съдържащи 68,3 литра етилов алкохол 43,7%, заприходени със складова разписка № 19/23.06.2015 г. по описа на М.В. МБ - Шумен.

            На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

                                                                                                          Районен съдия: