Р Е Ш Е Н И Е

№ ......

09.05.2016г., гр.Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, Първи състав

На четиринадесети април през две хиляди шестнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: М.Марков

Секретар: М.А.

Като разгледа докладваното от Председателя

АНД № 54 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е след подадена жалба от С.Г.Р. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №15-0323-000465/16.12.2015г., издадено от Началника на РУП към ОДМВР Шумен РУ Велики Преслав.

Жалбоподателят оспорва констатациите в акта и наказателното постановление. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП. Претендира се неговата отмяна като постановено в нарушение на закона, със законните за това последици. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като моли съда да измени наказателното постановление, като намали размера на наложената глоба, предвид настъпилите по-благоприятни законодателни промени.

Административнонаказващият орган, призован на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН не изпраща процесуален представител, като в придружителното писмо изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствия и да бъде потвърдено наложеното наказание на водача.

За Районна прокуратура – Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява представител.

Съдът намира, че жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображения:

На 05.12.2015г. около 23:15 часа, служители на РУ Велики Преслав, спрели за проверка л.а. Фиат Стило с ДК № *** управляван от жалбоподателя. Било констатирано, че автомобилът е собственост на водача С.Г.Р. и за същия няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За установеното нарушение, бил съставен АУАН на жалбоподателя, в качеството й на собственик на л.а. Фиат Стило с ДК № *** за нарушение на чл.259, ал.1, т.1, във вр. с чл.249, т.1 от КЗ. На 16.12.2015г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на С.Г.Р. на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ било наложено наказание „глоба“ в размер на 400.00 лева.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

С обжалваното постановление на основание чл.315, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 400 лв. за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. В чл.315, ал.1, т.1 КЗ е предвидено административно наказание глоба от 400 до 600 лв. при първо нарушение за физическо лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2 или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Изложената фактическа обстановка, за която по същество не се спори, се установява от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, както и от събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира за достоверни всички събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че в хода на административнонаказателното производството, по конкретно при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до неговата отмяна. Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение е съставен, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Безспорно е установено, че при извършена проверка е констатирано нарушението и водачът на МПС не е изпълнил задължението си, което му се следва по Кодекса за застраховането. В този смисъл съдът не споделя мнението на жалбоподателя, изразено в жалбата, както за допуснати процесуални нарушения, така и за липса на нарушение. Посоченото нарушение е формално извършено и жалбоподателят може да бъде санкциониран на основание по чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, който към датата на деянието, предвижда имуществена санкция от 400 до 600 лева.

Съдът обаче намира по същество, че жалбата,  се явява частично основателна, по следните съображения:

Разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /отм/, действаща към момента на извършване на деянието, установява задължение за сключване на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по отношение на всяко лице, притежаващо моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Съгласно чл.249, т.1 от КЗ /отм./ застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите е задължителна такава. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че към посочената дата за притежавания от жалбоподателя и не спрян от движение автомобил, не е имало сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2015г. След като това е така, за съда се налага извода, че с бездействието си жалбоподателят действително е нарушил посочените разпоредби на КЗ /отм./ и е осъществил  състава на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./.

С оглед последвалата законодателна промяна с приемането на нов Кодекс за застраховането, обн. ДВ бр.102/29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г., съдът е на мнение, че е налице основание за изменение на НП в хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като с разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 от новия КЗ е предвиден по-малък размер на глобата за извършеното от жалбоподателя деяние, съставляващо нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Действащата към момента на извършване на деянието и към момента на издаване на НП разпоредба чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ предвижда за неизпълнение на задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност” адм. наказание глоба в размер от 400 до 600 лева, а текстът на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, обн. ДВ бр.102/29.12.2015г., предвижда наказание глоба в размер на 250 лева за същото нарушение. При това положение, тъй като КЗ, обн. ДВ бр.102/29.12.2015г., се явява по-благоприятен за дееца, НП следва да се измени в частта му относно основанието за налагане на наказанието, като същото се измени от такова по чл.315, ал.1, т.1 вр. чл.249, т.1 от КЗ /отм./ в такова по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, обн. ДВ бр.102/29.12.2015г., и като се намали размера на глобата от 400 на 250 лева.

Гореизложените обстоятелства са основание за правен извод за изменение на наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.3-то от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №15-0323-000465/16.12.2015г., издадено от Началника на РУП към ОДМВР Шумен РУ Велики Преслав, с което на основание чл.315, ал.1, т.1 вр. чл.249, т.1 от КЗ /отм./ на С.Г.Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, със съдебен адрес:***, *** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, като на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН, ИЗМЕНЯ основанието за налагане на наказанието от такова по чл.315, ал.1, т.1 вр. чл.249, т.1 от КЗ /отм./ в такова по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, обн. ДВ бр.102/29.12.2015г., и НАМАЛЯВА размера на глобата от 400 (четиристотин) на 250 (двеста и петдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено

ПРЕДСЕДАТЕЛ: