Р Е Ш Е Н И Е

14.05.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 19 (деветнадесети) април Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 92 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от К.И.К. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №528/04.01.2016 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав.

В жалбата се излага, че с наказателното постановление на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба” в размер на 200.00 лв. за нарушение по чл.6 от ЗБЛД. В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършването на нарушението.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата, като изразява допълнително становище за допуснати процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП при посочване на датата на извършване на нарушението. Жалбоподателят, счита че наложеното административно наказание е необосновано тежко.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното писмо на основание чл.60 от ЗАНН, излага становище, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 20.12.2015 г., около 07.15 часа в гр.Велики Преслав на ул.“****“ от служители на РУ-В.Преслав, свидетелите Н.М. и М.Д. по сигнал за възникнал скандал до кафе – аперитив „Голд Дринг“ била извършена проверка. На посоченото място, заедно с други лица се намирал и жалбоподателя. При проверката, полицейските служители поискал документ за самоличност от жалбоподателя, но същия не представил такъв. За установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН по чл.6 от ЗБЛД. Въз основа акта било издадено и обжалваното НП. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: свид.Н.М.– актосъставител, свид. М.Д. – свидетел при извършване на нарушението.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок, ето защо същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.

Настоящият състав намира допуснатото процесуално нарушение при изписване на дата на извършване на административното нарушение /вместо 20.12.2015 г. е изписано 20.12015 г./ за несъществено, което не обуславя нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на визираното в чл. 80, т.5 от ЗБЛД административно нарушение. Показанията на свидетелите, съдът кредитира изцяло, като обективни, безпристрастни и логически последователни и няма индиция за тяхната заинтересованост. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от ЗБЛД, документите за самоличност удостоверяват самоличността, а при необходимост - и гражданството на лицето, чрез съдържащите се в тях данни. В чл. 6 от ЗБЛД е регламентирано задължение за българските граждани, при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност, като за неизпълнението на посоченото задължение в чл. 80, т.5 от ЗБЛД е предвидена административно-наказателна отговорност. С оглед на изложеното съдът намира, че нарушението е извършено както от обективна, така и от субективна страна.

Обстоятелството, че нарушителят е разполагал с документ за самоличност, който при необходимост и при проверка е представял и може да представи на компетентните органи, не изключва административно-наказателната му отговорност, тъй като не променя факта, че деецът на инкриминираната дата, не е бил в състояние да удостовери самоличността си по надлежния ред при поискване на документ за самоличност от компетентните контролни органи (каквито безусловно са полицейските служители, по арг. от чл. 64 от ЗМВР, регламентиращ правомощието на полицейските органи да извършват проверки за установяване самоличността на лица).

Процесното административно нарушение няма характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН и не представлява такъв, доколкото не се установиха каквито и да било фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи, които да характеризират конкретно деяние като отличаващо се със значително по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род административни нарушения. Касае се за нарушение на просто извършване, за чиято съставомерност не се изисква настъпването на неблагоприятни последици.

Наложеното административно наказание от наказващия орган е определено в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение и с оглед доказаността на нарушението и правилното му квалифициране, административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е наложил санкцията на нарушителя по чл. 80, т.5 ЗБЛД, но е определил размер на същата несъответен на тежестта на нарушението чрез налагане на глоба към максималния допустимия размер от 200 лв., който размер съдът счита за недоказано висок и съответно несправедлив. Настоящият състав намира за адекватно на нарушението и личността на нарушителя налагането на наказание глоба в минималния размер от 50 лв., тъй като по делото не бяха ангажирани доказателства от административно-наказващия орган за предходни нарушения на ЗБЛД от нарушителя, което е трябвало да бъде съобразено от АНО при индивидуализацията на наказанието за конкретното нарушение съгласно чл. 27, ал.2 от ЗАНН. Съдът счита, че в случай, че АНО има предвид определени отегчаващи вината обстоятелства, то последния е бил длъжен да вземе отношение по тях в текста на НП, като ги изброи или наведе такива в хода на съдебното следствие, което също не беше направено. Изложеното води до извода, че размера на наказанието "глоба" -200 лева не почива на посочените в чл. 27 ЗАНН предпоставки, а е определено самоцелно от АНО, което прави същото незаконосъобразно, т.к. наказанието винаги е подчинено на определени цели и следва да бъде съобразено с личността на извършителя и характера на извършеното и в този смисъл никога не бива да бъде самоцелно. Поради изложеното и липсата на каквито и да е отегчаващи вината обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че наказание в минималния посочен от чл. 80, т.5 ЗБЛД размер- 50 лева изцяло би постигнал целите на наказанието по ЗАНН. Поради изложеното така определеното наказание "глоба" следва да бъде изменено от 200 лева на 50 лева, който размер на глобата е и в пределите на предвиденото за това нарушение наказание и както се посочи е съобразен с всички релевантни за административно-наказателната отговорност обстоятелства, предвидени в чл. 27 от ЗАНН. Съдът намира така наложеното наказание за достатъчно за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №528/04.01.2016 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав, с което на К.И.К. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.6 от Закона за българските лични документи и на основание чл.80, ал. 1, т.5 от същия закон е наложено административно наказание ”Глоба” в размер на 200.00 лева. като НАМАЛЯ размера на така наложеното наказание "Глоба" от 200.00 лв. на 50.00 лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: