МОТИВИ на присъда № 14/30.05.2016 г. по НОХД № 411/2014 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав

Срещу подсъдимия Е.А.Е. е повдигнато обвинение за това, че „на 24.01.2013г. в землището на село Сушина, община Върбица, област Шумен, без редовно писмено позволително извозил с товарен автомобил „ГАЗ 53“ с рег. **** АХ, собственост на **** от град Велики Преслав от горския фонд – отдел 66“ж“ на ТП „ДГС Преслав“ град Велики Преслав, местността „Жълта локва“, дървета с общо количество 7,5 пр. куб. м.; дърва за огрев – еднометрови секции дъб и габър с количество 7 пр.куб.м. и нарязани дърва за печка в 4 бр. чували с количество 0,5 пр.куб.м. на обща стойност 216,00 лева, като деянието е извършено в съучастие със служител по горите – И.В.И. – горски стражар при ТП „ДГС Преслав“ град Велики Преслав, който възползвайки се от служебното положение умишлено е улеснил извършването на престъплението, като е разрешил извозването без редовно позволително на горепосочените дървета от горския фонд – престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, пр. 5 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.”.

Срещу подсъдимия И.В.И. са повдигнати обвинения за това, че:

1. „на 24.01.2013г. в землището на село Сушина, област Шумен, като помагач в съучастие с обв. Е.А.Е., като извършител умишлено е улеснил извършването на престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 235, ал. 1, предл. 5 от НК, като в качеството си на служител по горите, възползвайки се от служебното си положение – горски стражар при ТП „ДГС Преслав“ град Велики Преслав, разрешил без редовно писмено позволително извозването с товарен автомобил „ГАЗ 53“ с рег. **** АХ, собственост на **** от град Велики Преслав, от горския фонд – отдел 66 „ж“ на ТП „ДГС Преслав“, местността „Жълта локва“ на дървета с общо количество 7,5 пр. куб.м.: дърва за огрев – еднометрови секции дъб и габър с количество 7 пр. м. куб. и нарязани дърва за печка 4 бр. чували с количество 0,5 пр. куб., на обща стойност 216,00 лева – престъпление по чл.235, ал.3, т. 2 във вр. с чл. 235, ал. 1, пр. 5 във вр. с чл.20, ал .4 от НК.”

2. и за това, че „на 01.02.2013г. в град Велики Преслав, област Шумен, в качеството си на длъжностно лице – горски стражар при ТП „ДГС Преслав“ град Велики Преслав, в кръга на службата си съставил официални документи с невярно съдържание – Превозен билет № КС 246258/001461 от 01.02.2013г. и Превозен билет № КС 246258/001462, в които удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че описаната дървесина в двата документа е напуснала и извозена от отдел 66“ж“ на 01.02.2013г., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК“.

В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва, че „на 25.01.2013 г., на телефон 112 е получен сигнал за незаконно придобита дървесина, съхранявана в товарен автомобил, оставен в непосредствена близост до язовирната стена на язовир „Тича“. Съгласно установените правила, сигнала е подаден на дежурния в РУ на МВР град Велики Преслав и на дежурен при РДГ град Шумен – С.С.. Той от своя страна разпоредил на горски инспектори Д.К. и О.О. да отидат на място и извършат проверка по случая. Двамата съвместно със служител от РУ на МВР град Велики Преслав отишли до язовирната стена и на паркинга намерили т.а. „ГАЗ 53“, с рег. **** АХ натоварен с дърва за огрев от дървесен вид „бук“ и „габър“. Същите били еднометрови, наредени в камиона, а върху тях имало поставени 4 бр. чували пълни с нарязани дърва. При товарния автомобил нямало никой, при което инспекторите извършващи проверката и установили, че на автомобила има натоварени 7 пр. куб.м. дърва за огрев, едната част от тях били сухи, а другите сурови. В чувалите имало 0,5 пр.куб.м. дърва за огрев, нарязани и нацепени за печка. По дърветата инспекторите установили липсата на необходимите за целта обозначения - горска контролна марка (или производствена). Такова обозначение не намерили и на дървата, нарязани на дребно. След продължително търсене на място се явил М.А., който заявил, че е пренесъл дървата заедно с група работници, като ги е натоварил от местността „Изгорялата барака“. По разпореждане на ръководителите си, О. и К. наредили на М. А. незабавно да транспортира т.а. с натоварените дървета в двора на ДГС – В. Преслав. По-късно било установено, че автомобилът, на 24.01.2013 г., е управляван от подс. Е.А.Е., като с него са били и други две лица помогнали му да натоварят дърветата. Установено било също, че Е. и негова родственица Д.М.Х., по списък изготвен от кмета на Община Велики Преслав, получили право да закупят остатъчна дървесина от сечища в ДГФ след тяхното освидетелстване. Списъкът е изготвен на 21.08.2012 г. и е представен за одобрение на Директора на ДГС Велики Преслав. На Е. е издадено позволително за изкупуване на дървесина по реда на чл. 71, ал. 1, т.1, т. 2, т. 3 и т. 6 по НУРВИДГТ. Подс. Е. и Д.Х. с фактури № 2400004795/07.12.2012 г. и № 2400004797/07.12.2012 г. поотделно заплатили по 60,00 лева за закупуване на остатъчна дървесина от ДГФ отдел 66“ж“.

Съгласно позволително № 226/24.11.2012 г., Е. е следвало да извози дървесина в срок до 24.12.2012 г. Независимо от това, на 24.01.2013 г. или повече от месец след срока на разрешителното, същият, с разрешението на подс. И.В.И., с т.а. отишъл в ДГФ отдел 66„ж“ откъдето натоварил на автомобила посочените по-горе по вид и количества дърва. Сечището отстои на около 14 км. от паркинга, където е установен т.а. от горските инспектори на РДГ. Съгласно ЗГ и Наредба № 1 за контрола и опазване на горските територии, ползваната дървесина от горската територия е следвало да бъде маркирана с контролна горска марка и след натоварването на превозното средство незабавно е следвало да се издаде превозен билет в който да се опише количеството, категорията, дървесния вид, номер на КГМ, дата и час на тръгване, отдел и подотдел, както и номера на транспортното средство. В случая, превозваните дърва от ДГФ не са били маркирани с КГМ и не са били придружени с превозен билет, което съгласно събраните доказателства е извършено от подс. Е. с разрешението на подс. И. И., по това време „експедитор готова продукция“ към ТП „ДГС Преслав“ град Велики Преслав, който имал задължение след заплащането и разрешението за придобиване на дървата за огрев да измери, маркира същите и издаде превозен билет. Въпреки, че е бил уведомен от Е., че има намерение да извозва дърва предварително платени от него, И. умишлено е дал съгласие да бъдат извозени без да са маркирани и проверени дърветата натоварени и превозени от другия подсъдим, без позволително за извоз (превозен билет) дърва за огрев от ДГФ, най вероятно от отдел 66“ж“. В случая, И. в качеството си на длъжностно лице – горски експедитор към ТП „ДГС Преслав“ град Велики Преслав, умишлено е допуснал да се извърши товарене на немаркирана дървесина от горски територии - държавна собственост, не е извършил необходимия контрол от къде точно е извършено товаренето, разпоредил да се извърши транспорт на немаркирана дървесина без същата да е придружена от документ, доказващ законния й произход с което виновно е улеснил извозване на дървесина от държавни горски територии от подс. Е..“.

В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на ВПРП поддържа обвиненията против подсъдимите и пледира същите да бъдат осъдени, като им се наложат следните наказания: за подсъдимия Е. – лишаване от свобода, определено в размер на една година и глоба в минимален размер. Прокурорът сочи, че по отношение на същия са налице условията на чл. 68 от НК, поради което следва да бъде приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 89/2008 г. на ВПРС, чието изпълнение било отложено.; по отношение на подсъдимия И. – наказания „Лишаване от свобода” в размер на около една година за всяко от престъпленията, като изпълнението и на двете бъде отложено за срок от по четири години. Предлага, на същия да бъде наложено и наказание глоба в минимален размер за престъплението по чл. 235 от НК, а за престъплението по чл. 311 от НК – и наказание лишаване от право да се заема определена длъжност за срок от една година.

Защитникът на подсъдимия Е. пледира за постановяване на оправдателна присъда поради липса на безспорни и категорични доказателства, установяващи както обективната, така и субективната страна на престъпното деяние. Излага, че подзащитният му следвал стриктно указанията на другия подсъдим – горски служител. Намира, че у Е. липсвал какъвто и да е умисъл за извършване на престъпление по възведеното обвинение.

Подсъдимият Е.Е., в хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по делото. Същият не се признава за виновен, като се присъединява към изложеното от защитника му.

Защитникът на подсъдимия И.И. намира, че повдигнатите срещу подзащитния му обвинения са изцяло недоказани. Излага, че добитата от подс. Е. дървесина е в съответствие с издадените позволителни, поради което не е налице извършено престъпление по чл. 235 от НК от обективна страна. По отношение на повдигнатото обвинение по чл. 311 от НК счита, че в издадените от И. два броя превозни билети са удостоверени верни обстоятелства, поради което липсва годен предмет на престъпление. Предвид изложеното, моли подзащитният му да бъде оправдан изцяло по възведените му обвинения.

Подсъдимият И.И., в хода на съдебното следствие дава обяснения. Не се признава за виновен в извършването на вменените му престъпления, поддържайки заявеното в защитната реч на защитника си.

Съдът, като обсъди всички доказателства по делото: обясненията на подсъдимите, свидетелските показания, депозирани в хода на съдебното следствие от Д.С., Р.И., О.О., вкл. дадените от него в хода на досъдебното производство, прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, на Д.К., вкл. дадените от него в хода на досъдебното производство, прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, А.Д., С. Стойчева, вкл. дадените от него в хода на досъдебното производство, прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, Т.Л., вкл. дадените от него в хода на досъдебното производство, прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, ****., И.И., И.А., вкл. дадените от него в хода на досъдебното производство, прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, С.К., Е.Г., Б.Б., Г.С., В.В., вкл. дадените от последния в хода на досъдебното производство, прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, И.М., вкл. дадените от него в хода на досъдебното производство, прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, М.М., К.А., М.А., Д.Д., П.С., К.Г., вкл. дадените от него в хода на досъдебното производство, прочетени на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, от заключенията по изготвени експертизи: заключението по изготвената съдебно-лесотехническа експертиза от 10.02.2014 г. в частта му относно количеството дървесина по видове и категории, извозена от отдел 66ж и относно пазарната стойност на това количество дървесина, заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза от 05.02.2016 г., от огласения на осн. чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал – препис-извлечение от горскостопанската карта за горските територии – за отдел 231 по плана на ТП „ДГС Преслав“ от 2012 г., писмо изх. № 175/20.04.2016 г. от ОСЗ Върбица, ведно с извлечение от регистъра на земеделските земи, гори и земи в Горския фонд относно имот № 000108 в землището на бивше с. Виница, ЕКАТТЕ 99164, пълна история на имот № 000108 към 20.04.2016 г. в землището на бивше с. Виница и скица № К00542/20.04.2016 г., изд. от ОСЗ – Върбица, превозни билети №№ КС 246258/001461 от 01.02.2013 г. и КС 246258/001462, изд. от „ДЛС Преслав“ гр. В. Преслав, лично трудово досие на И.И. (л. 20 – 260, т. 3 от ДП), констативен протокол С:Д00А № 001326/25.01.2013 г., протокол за освидетелстване на сечище № 0044906/30.10.2012 г., фактури №№ 2400004788/06.12.2012 г., 2400004819/10.12.2013 г., позволително за сеч № 0032451, позволително № 226/24.11.2012 г. за закупуване на дървесина по реда на чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 от Наредбата по чл. 95, ал. 1 от ЗГ, опис за издадени позволителни за извоз, писмо-отговор от Хидрометеорологична обсерватория гр. Шумен, справка от КАТ, справки за съдимост на всеки от подсъдимите – рег. № 101/11.04.2016 г. изд. от БС при ВПРС, съотв. рег. № 1303/10.12.2015 г. (актуална и към 11.04.2016 г.), изд. от БС при ШРС и 2 бр. декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимите и от предявеното на страните веществено доказателство – електронен касов апарат - терминал с № КС246258, с надпис „КС-3002”, сериен № DТ246258, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

През 2012 г. всеки от подсъдимите Е.Е. и И.И. ***. Вторият от тях, считано от 02.07.2012 г., до 23.07.2013 г., изпълнявал длъжността „ЕГП“ („Експедитор „готова продукция”) в ТП „ДГС „Преслав”” гр. Велики Преслав на „Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен.

На 24.11.2012 г. на Е. и на негова родственица Д.Х. били издадени позволителни за закупуване на остатъчна дървесина от подотдел „66ж” на ДГФ, стопанисван от посоченото държавно предприятие. Двамата платили стойността на 7 куб. м дърва, за което им били издадени фактури. Поради неблагоприятните за извозване и транспортиране на дърва от горския фонд метеорологични условия през месец декември 2012 г., едва около 20.01.2013 г. Е. посетил ТП „ДГС Преслав“ гр. В. Преслав и при разговор с директора му – свид. Е.Г., последният му заявил, че може да посети отдела и да вземе платената дървесина, тъй като документите му са редовни. След предварителни уговорки между двамата подсъдими, тъй като И. бил служителят, отговарящ за подотдел „66ж”, на 24.01.2013 г. Е., заедно със свидетелите С.К. и К.А. отишли в същия подотдел, придвижвайки се с товарен автомобил марка „ГАЗ 53“ с рег. **** АХ, за да натоварят и транспортират закупеното количество дърва. Времето било студено (около нула градуса), с натрупана снежна покривка. През този ден подс. И. бил в гр. Смядово заедно със свид. Д.Д. и Т.Л. и поддържал връзка с другия подсъдим по телефона. Е. и помощниците му натоварили отделената суха дървесина в камиона и се насочили по пътя, водещ към язовирната стена на яз. „Тича“. В даден момент подс. Е. уведомил горския служител, че няма да могат да се придвижат поради множеството паднали клони и камъни по пътя, но впоследствие, след разчистване на пътя, успели да стигнат до язовирната стена, граничеща и находяща се изцяло в ДГФ като част от пояс първи на санитарно-охранителната зона на язовира, пояс, находящ се също изцяло в ДГФ. Същите преминали по асфалтовия път, построен върху стената и паркирали автомобила в отдел № 231, подотдел № 13 от Държавния горски фонд – до находящ се до бариерата фургон, ползван от охраната на яз. „Тича“. Пътят, изграден върху язовирната стена, считано от 1999 г. представлявал общинска публична собственост, имот № 000108 по КВС в землището на бившето с. Виница, общ. Върбица, с предназначение – „за нуждите на транспорта”. До 1999 г. бил собственост на МЗГ – Държавно лесничейство, като целият, към месеците януари и февруари 2013 г., се намирал в ДГФ – върху основното съоръжение „язовирна стена” на водоизточника с национално значение язовир „Тича”. Тъй като знаели, че не могат да продължат транспортирането извън горския фонд без дървесината да е маркирана от И., както и поради това, че транспортирането през вечерните часове не било разрешено, уведомили последния по телефона, че ще оставят натовареното с дървата превозно средство на мястото (на язовирната стена, до фургона на охраната й), като двамата подсъдими се уговорили маркирането да бъде извършено на следващия ден. Подс. Е. и помощниците му влезли във фургона при свид. И.А. (охранител на яз. „Тича”), за да се стоплят, като телефонирали на бащата на подсъдимия Е. да дойде да ги прибере в гр. В. Преслав. По времето, когато били във фургона, по главен път гр. В. Преслав – гр. Върбица, с лек автомобил, минавали свид. И.М., В.В. и П.С. и забелязали спрелия камион. На същите било известно, че той се ползва от подс. Е., а и видели последния край фургона. Тримата веднага след това се прибрали в гр. Велики Преслав, а подсъдимият Е. и помагачите му били транспортирани от бащата на същия. Тъй като през същата нощ започнал силен снеговалеж, на следващия ден било невъзможно подсъдимите да отидат на язовирната стена, за да бъдат маркирани и да продължи транспортирането на дървата. На 25.01.2013 г. свидетелите М., В. и С. отново се събрали заедно в гр. В. Преслав и тъй като В. и С. били в неприязнени отношения с подсъдимия Е. и неговото семейство, телефонирали на национален телефонен № 112, като съобщили за незаконен добив на дървесина, посочвайки паркирания на язовирната стена товарен автомобил. В резултат на това, на мястото били изпратени свидетелите Д.К. и О.О. – контролни органи при РДГ гр. Шумен. Същите констатирали наличието на товарния автомобил с натоварена дървесина без положена контролна горска марка и тъй като им било известно, че камионът се ползва от свид. М.Е., го открили в гр. В. Преслав. Същият съпроводил служителите на РДГ до мястото и по тяхно нареждане го транспортирал до двора на сградата на ТП „ДГС Преслав“ гр. В. Преслав, където К. и О. съставили констативен протокол. През следващите дни, свид. Е. посетил свид. Р.И., изпълняващ по това време длъжността директор на РДГ гр. Шумен и след като го запознал със случая, последният също провел телефонни разговори със служителите на териториалното поделение и установил, че подсъдимият разполага с редовни документи, след което разпоредил на свид. К. камионът да бъде освободен, като на Е. да бъдат издадени превозни билети. От своя страна, К. разпоредил на подс. И. (тъй като единствено последният имал правомощие да издава превозни билети за отдел „66ж” от терминално устройство) да издаде превозните билети. Подсъдимият И. извършил указаното му издаване, след което подс. Е. транспортирал дървесината до дома си.

Изложените фактически положения се установяват от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: от горепосочените обяснения на подсъдимите и показания на свидетелите Д.С., Р.И., О.О., Д.К., А.Д., С.С., Т.Л., ****., И.И., И.А., С.К., Е.Г., Б.Б., Г.С., В.В., И.М., М.М., К.А., М.А., Д.Д., П.С., К.Г., както и от относимия към предмета на доказване горепосочен писмен доказателствен материал, прочетен на основание чл. 283 от НПК.

В подкрепа на приетата за установена от съда фактическа обстановка са гореизброените кредитирани от съда свидетелски показания, събрани по делото. Те допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията, предшестващи, по време и следващи обсъжданата деятелност на подсъдимите, пряко и косвено възпроизвеждат отделни елементи от развитието й – времето на осъществяването, мястото, конкретните действия на подсъдимите. Същите са логични, непротиворечиви и кореспондират помежду си и взаимно се допълват. Обстоятелството, че при депозирането им в съдебно заседание същите не си спомнят подробности и детайли и констатирането на несъществени противоречия, не внася съмнение в тяхната правдивост и достоверност и не намалява тяхната доказателствена стойност. Обяснение за тези констатации е изминалият период от време от датата на възпроизвежданите обстоятелства до депозиране на показанията им пред съда.

В подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка са и приложените и приети по делото писмени доказателства, изброени по-горе, които съдът оцени като относими към предмета на доказване в настоящото производство.

За изясняване на фактическата обстановка допринася и изготвеното заключение по съдебно-техническата експертиза, назначена в хода на съдебното следствие. От същата се установява обстоятелство от съществено значение за установяване наличието на извършено престъпление от обективна страна.

Съдът счита, че показанията на свидетелите В.П., Д.Х., М.М. и С.Д., не изясняват обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.

По чл. 304 от НПК – съдът намери, че повдигнатото и поддържано обвинение срещу всеки от подсъдимите за осъществено при съучастие извозване на дървесина без редовно позволително не е доказано по несъмнен и категоричен начин.

На първо място, следва несъмнено и категорично да се приеме, че на 24.11.2012 г. на подсъдимия Е.Е. и негова родственица, след извършено плащане от тяхна страна в полза на ТП „ДГС „Преслав“ гр. В. Преслав, били издадени позволителни за закупуване на дървесина по реда на Наредба по чл. 95 от ЗГ. Именно въз основа на тях и след разрешение от директора на държавното предприятие, на 24.01.2013 г. подсъдимият Е., заедно със свидетелите С.К. и К.А. отишли в подотдел „66ж” на ДГФ, до където се придвижили с товарен автомобил марка „ГАЗ 53“ с рег. ****, за да натоварят определеното им при покупката количество дърва. Е. се уговорил предварително с подс. И. и съгласували действията си, за да може последният, като компетентно за това длъжностно лице, да маркира дървесината и да издаде превозни билети. Поради лошите метеорологични условия (снеговалеж и отрицателни температури) и поради свличане на каменни маси върху горския път, в края на деня, Е. и придружаващите го лица успели да достигнат с автомобила, на който същия ден натоварили дървесината, до асфалтов път върху протежението на язовирната стена на яз. „Тича“. Именно след преминаването по този път, представляващ неколкостотинметрова права отсечка (без разклонения, криви и уширения), съвпадаща напълно с цялото било на язовирната стена, граничеща в двата си края с територията на ДГФ, Е. и спътниците му паркирали товарния автомобил – в отдел № 231, подотдел № 13 от ДГФ, в близост до ползван от охранителите на стената фургон, при наличие на уговорка между двамата подсъдими И. да пристигне лично на това място на другия ден, за да изпълни задължението си за маркиране и издаване на превозни документи за транспортиране на дървата.

Второ – с оглед фактическите и правни предели на обвинението, ирелевантно по делото е и не следва да бъде обсъждано обстоятелството относно осъществен извоз на дървесина извън посочени в позволителното място и срокове, тъй като такова обвинение не е повдигано на подсъдимите.

Съдът намира, че не е налице изпълнително деяние, осъществено от всеки от подсъдимите, покриващо фактическия състав на чл. 235, ал. 1 от НК – осъществяване на извоз без редовно позволително. В случая обвинението е за липса на редовно позволително. Установи се, че такова позволително е издадено на името на подс. Е. и на негова родственица. На второ място, легалното определение на дейността „извоз на дървесина“ е дадено в § 1, т. 38 от ДР на Наредба № 8 за сечите в горите, но цитираната точка е в сила от 16.07.2013 г., поради което не следва да бъде обсъждана. Подсъдимият Е. е обвинен за това, че „извозил . . . от горския фонд“. Чрез заключението на назначената по делото СТЕ и приложените писмени доказателства, представляващи карти, се доказа, че мястото, до което бил управляван и бил паркиран процесният товарен автомобил е включено в горския фонд – находящо се в отдел № 231, подотдел № 13 на ДГФ. Моторното превозно средство е преминало по единствено възможния и използван обичайно от всички лица, добиващи дървесина от ДГФ стопанисван от ТП „ДГС „Преслав” асфалтов път. Този път, от една страна, не е част от републиканската пътна мрежа, не е общодостъпен – с действащи спрямо него пропускателен режим и такъв на пояс Първи от СОЗ на язовира, а от друга страна – макар да не е включен в територията на ДГФ, се намира изцяло в тази територия, вкл. и в тази на водоизточника, поради което не може да се приеме, че така както е преминало до мястото на горепосоченото паркиране, товарното МПС е напускало пределите на държавния горския фонд. Тоест, във фактическата обстановка по процесния случай не е налице нито един от елементите, включен в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 235, ал. 1, предл. 5 от НК. Този извод обуславя непосредствено произтичащия от него такъв, че осъщественото от подсъдимите извозване на дърва от мястото на добиването им в подотдел „66ж”, до отдел № 231, подотдел № 13 на ДГФ, не съставлява престъпление.

При така установените факти по делото следва да се направи и изводът, че нито у Е., нито у И., е бил налице умисъл за осъществяване на която и да част от обективната страна на престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК. Е. разполагал с редовно издадено позволително, въз основа на което събрал суха дървесина след извършена промишлена сеч, след предварително разрешение от директора на ТП „ДГС Преслав“ гр. В. Преслав. Същият предварително съгласувал с отговарящия за тази дейност горски служител – подс. И., времето и начина на фактическото извозване и транспортиране на дървесината от мястото на добиването й. Поради наличието на обективни условия – неблагоприятна за превоз на товари през горски пътища метеорологичната обстановка на 24.01.2013 г. и фактическата отдалеченост на служителя по горите И. от подотдел „66ж”, но изцяло в съответствие със създадената в ДГС практика, двамата постигнали уговорка дървесината, която била натоварена на товарния автомобил да бъде оставена на язовирната стена, без да се напуска ДГФ, като на следващия ден горският служител да маркира същата и да издаде превозен билет за транспортирането й до гр. Велики Преслав (на адреса на купувача). Тоест, нито у Е., нито у И. била налице представа, че извършва каквото и да е нарушение нито на ЗГ, нито на НК. В този смисъл е и заявеното както от свидетелите Р.И. и Е.Г., осъществяващи ръководни функции по това време в РДГ гр. Шумен и ТП „ДГС Преслав“ гр. В. Преслав, така и в тези на свид. П.С., сочещ се като длъжностно лице при търговец, осъществяващ също дейности по добив, извозване и транспортиране на дърва от ДГФ.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира за недоказано извършването от страна на подсъдимия Е. на описаното в обвинителния акт деяние, съставляващо от обективна и субективна страна престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, пр. 5, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. А именно, в хода на настоящото наказателно производство не се установи, че същият, на 24.01.2013 г., в землището на с. Сушина, общ. Върбица, обл. Шумен, без редовно писмено позволително извозил с товарен автомобил „ГАЗ 53” с рег. ****, собственост на **** от гр. Велики Преслав, от горския фонд – от отдел 66„ж” на ТП „ДГС „Преслав”” гр. Велики Преслав, местността „Жълта локва”, 7,5 пр. куб. м дървета, от които: 7 пр. куб. м дърва за огрев – еднометрови секции дъб и габър и 0,5 пр. куб. м нарязани дърва за печка в 4 бр. чували, на обща стойност 216,00 лева, като деянието е извършено в съучастие със служител по горите – И.В.И. – горски стражар в ТП „ДГС „Преслав”” гр. Велики Преслав, който се възползвал от служебното си положение – умишлено улеснил извършването на престъплението чрез разрешаване на извозването на горепосочените дървета от горския фонд без редовно позволително.

При абсолютно идентични с горните фактически изводи, съдът намира за недоказано по несъмнен начин и извършването от страна на подсъдимия И. на описаното в обвинителния акт деяние, съставляващо от обективна и субективна страна престъпление, по чл. 235, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, пр. 5, вр. чл. 20, ал. 4 от НК. А именно, в хода на настоящото наказателно производство не се установи, че същият, на 24.01.2013 г., в землището на с. Сушина, общ. Върбица, обл. Шумен, като помагач, в съучастие с извършителя Е.А. ***, умишлено е улеснил извършването на престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2 вр. чл. 235, ал. 1, предл. 5 от НК, като в качеството си на служител по горите, възползвайки се от служебното си положение – горски стражар в ТП „ДГС „Преслав”” гр. Велики Преслав, разрешил без редовно писмено позволително извозването с товарен автомобил „ГАЗ 53” с рег. ****, собственост на **** от гр. Велики Преслав, от горския фонд – от отдел 66„ж” на ТП „ДГС „Преслав””, местността „Жълта локва”, на 7,5 пр. куб. м дървета, от които: 7 пр. куб. м дърва за огрев – еднометрови секции дъб и габър и 0,5 пр. куб. м нарязани дърва за печка в 4 бр. чували, на обща стойност 216,00 лева.

Предвид изложеното, съдът счита, че на осн. чл. 304 от НПК, всеки от подсъдимите Е.А.Е. и И.В.И. следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Досежно повдигнатото срещу подсъдимия И. обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК:

Установи се, че подсъдимият И. притежавал качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.„б” от НК, а именно – същият, към 01.02.2013 г. (считано от 02.07.2012 г.), изпълнявал постоянно работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие – „експедитор „готова продукция” в ТП „ДГС „Преслав“” гр. В. Преслав.

На 01.02.2013 г. подсъдимият **** съставил два документа – превозни билети – №№ КС 246258/001461 от 01.02.2013г. и КС 246258/001462, представляващи официални документи по смисъла на легалната дефиниция, дадена в чл. 93, т. 5 от НК – издадени по установения ред и форма, от длъжностно лице, в кръга на службата му.

Описаните превозни билети представляват удостоверителни документи, тъй като се съставят, за да отразят осъществяването на определени факти и които авторът му възпроизвежда като възникнали в обективната действителност – в процесния случай мястото на добиване на дървесината, лицата, на които е издадено позволително, количеството и вида на дървесината, мястото, до което ще бъде транспортирана и лицето, което ще осъществи това. По делото се доказа, че отразените в процесните документи обстоятелства отговарят на обективната действителност. А именно – че дървесината е добита в подотдел „66ж” на ДГФ. По никакъв начин в документите не са отразени посочените в обвинителния акт факти. Тоест, подсъдимият не е извършил лъжливо документиране по смисъла на чл. 311 от НК.

Предвид така установеното, съдът намира за недоказано по несъмнен начин извършването от страна на подсъдимия И. на описаното в обвинителния акт деяние, съставляващо от обективна и субективна страна престъпление, по чл. 311, ал. 1 от НК. А именно, в хода на настоящото наказателно производство не се установи, че същият, на 01.02.2013 г., в гр. Велики Преслав, обл. Шумен, в качеството си на длъжностно лице – „горски стражар” в ТП „ДГС „Преслав”” гр. Велики Преслав, в кръга на службата си, съставил официални документи с невярно съдържание – превозен билет № КС 246258/001461 от 01.02.2013 г. и превозен билет № КС 246258/001462 от 01.02.2013 г., в които удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че описаната в двата документа дървесина е напуснала и извозена от отдел 66„ж” на 01.02.2013 г., „с цел да бъде използван този документ като доказателство” за тези обстоятелства.

Ето защо, И. следва да бъде оправдан и по това обвинение.

На основание чл. 111, ал. 1 от НПК, с присъдата съдът постанови връщане на Териториално поделение „ДГС „Преслав““ гр. Велики Преслав на „СИДП “ ДП гр. Шумен, на приложения като веществено доказателство по делото електронен касов апарат – терминал № КС246258, с надпис „КС-3002”, сериен № DТ246258.

Тъй като подсъдимите са признати за невинни по всички обвинения, по които са направени разноски, то на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът намери, че тези разноски следва да останат за сметка на държавата.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Дата на изготвяне и обявяване на мотивите:

01.07.2016 г.

Районен съдия: