Мотиви по Наказателно дело 2/2015г.

Мотиви към присъда по НОХД №2 по описа за 2015г. на Районен съд – Велики Преслав

На 07.01.2015г. от Районна прокуратура - Велики Преслав е внесен в Районен съд - Велики Преслав обвинителен акт, по който в същият ден е образувано производство пред първа инстанция срещу:

1. В.М.Н., родена на *** ***, българско гражданство, с висше образование, разведена, осъждана с ЕГН **********

ЗА ТОВА, че в периода от 30.06.2008г. до 17.09.2009г. в град Велики Преслав, обл.Шуменска, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - „Директор на ПГ по СС град Велики Преслав", след предварителен сговор с дъщеря си Т.Р. ***, присвоила чужди парични средства - средства от бюджета на ПГ по СС - град Велики Преслав, връчени й в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, като за улесняването на това престъпно деяние извършила друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК (сключила две неизгодни сделки, от които са произлезли значителни щети за учебното заведение), сключвайки два договора - „Граждански договор от 08.10.2008г. за извършване на работа чрез личен труд" с предмет изготвяне на заявления по проект мярка 111 «Професионално обучение, информационни дейности и разпространяване на научни знания» с контрагент Т.Р.Р. и «Договор за поръчка» с контрагент В.В. - Управител на «Агроойл» ЕООД село Иваново с предмет изготвяне на проектобюджети и учебни програми, с което присвоила парични средства от бюджета на ПГ по СС - град Велики Преслав в общ размер 20 408,74 (двадесет хиляди четиристотин и осем лева и седемдесет и четири стотинки) лева, за които били съставени РКО, както следва: - РКО № 234/30.06.2008г. -. за сумата 1175,00 лева, РКО № 298/30.09.2008г. - за сумата 1000,00 лева, РКО № 316/27.10.2008г. - за сумата 1130,00 лева, РКО № 348/21.11.2008г. за сумата 3616,00 лева, РКО № 91/16.03.2009г. за сумата 3000,00 лева, РКО № 223/31.07.2009г. за сумата 3987,74 лева, РКО № 234/28.08.2009г. за сумата 3000,00 лева, РКО № 245/17.09.2009г. за сумата 3500,00 лева - престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК;

2.Т.Р.Р., родена па *** ***, българско гражданство, със средно образование, неомъжена неосъждана с ЕГН **********

ЗА ТОВА, че в периода от 30.06.2008г. до 17.09.2009г., в град Велики Преслав, обл.Шуменска, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на съизвършител, след предварителен сговор с длъжностното лице В.М.Н. от гр.В.Преслав - „Директор на ПГ но СС - град Велики Преслав", присвоила чужди парични средства - средства от бюджета на ПГ по СС град Велики Преслав в общ размер 20 408.74 (двадесет хиляди четиристотин и осем лева и седемдесет и четири стотинки) лева, като за улесняването на деянието сключила с посоченото лице неизгодна за ПГСС сделка, и изпълнила в качеството си на пълномощник пред ПГСС предмета на сключена от Вл.Н. друга неизгодна за ПГСС-В.Преслав сделка, от което са произлезли значителни щети за учебното заведение - Два договора: „Граждански договор от 08.10.2008г. за извършване на работа чрез личен труд за изготвяне на заявления по проект мярка 111 «Професионално обучение, информационни дейности и разпространяване на научни знания» и Договор за поръчка, формално сключен с лицето В.В. - Управител на «Агроойл» ЕООД село Иваново - действителен изпълнител в качеството на пълномощник Т.Р., като изплащането на присвоените средства от бюджета на ПГ по СС - град Велики Преслав (в размер общо на 20 408,74лв) е било документирано чрез съставени ГКО както следва: - РКО № 234/30.06.2008г. -. за сумата 1175,00 лева, РКО № 298/30.09.2008г. - за сумата 1000,00 лева, РКО № 316/27.10.2008г. - за сумата 1130,00 лева, РКО № 348/21.11.2008г. за сумата 3616,00 лева, РКО № 91/16.03.2009г. за сумата 3000,00 лева, РКО № 223/31.07.2009г. за сумата 3987,74 лева, РКО № 234/28.08.2009г. за сумата 3000,00 лева, РКО № 245/17.09.2009г. за сумата 3500,00 лева - престъпление по чл. 202, ал. 1, т.т. 1 и т.2 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдебното производство е разгледано по реда на чл.371, т.1 от НПК, като от страна на страните е изразено съгласие, което е одобрено от съда, при постановяване на присъдата да се ползват непосредствено съдържанието на свидетелските показания от досъдебното производство на В.М.В., Н.Й.М., Н.П.Н., М.Т.К. и П. К. К.. В хода на производството е констатирано, че е необходим повторен разпит на св.В., който е проведен непосредствено от съдебния състав.

Преди началото на съдебното следствие пострадалото юридическо лице по депозирана преди съдебното заседание писмена молба е конституирано като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск за имуществени вреди.

В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие представителят на Районна прокуратура поддържа изцяло обвинението. Същият описва фактическата обстановка, така както е отразена в обвинителния акт. Сочи, че като представител и ръководител на ПГСС подсъдимата В.Н. е съзряла начин, по който може да отклони средства от бюджета на управляваното от нея учебно заведение за себе си и за своята низходяща. Налице е сключване на две неизгодни сделки, които е следвало да улеснят извършването на длъжностното присвояване планирано от подсъдимата Н., придавайки му законосъобразен вид за пред служителите от счетоводството и финансовия контрол на ПГСС. Предлага на съда, да наложи справедливо наказание от вида „Лишаване от свобода“, в размер около минимума, предвид липсата на обществена опасност на подсъдимите.

Разпитани от органите на досъдебното производство и в съдебно заседание подсъдимите не се признават за виновни. В хода на съдебното следствие дават обяснения, в които по същество сочат, че не са извършвали деянията, за които са им повдигнати обвинения. Защитниците на подс.Н. и подс.Р. пледират за оправдателни присъди.

След като обсъди посочените в чл.301 от НПК въпроси, съдът съобрази следното:

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПОДДЪРЖАНИ ОТ ОБВИНЕНИЕТО

В.М.Н. заемала длъжността „директор на Професионална гимназия по селско стопанство - гр.В.Преслав" на основание Споразумение № РД 12-144/07.02.2005г. считано от 08.02.2005г. ПГСС- гр.В.Преслав е юридическо лице, бюджетна организация - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерство на земеделието и храните със седалище в гр.В.Преслав. След присъединяването на Р.България към ЕС, за българските граждани била установена нормативно възможност за получаване на финансово подпомагане по множество програми, финансирани със средства от европейски фондове. В областта на земеделието, това подпомагане било организирано посредством Държавен фонд „Земеделие", чрез който се получавало финансово подпомагане по линия и на Програмата за развитие на селските райони. ДФ"Земеделие" е акредитиран от Европейската комисия да изпълнява функциите на Агенция САПАРД и на Разплащателна агенция. Условията и редът за финансово подпомагаме, както и изискванията към лицата, които следва да бъдат подпомагани, са били определени с наредби на министъра на земеделието и храните съгласно Националния план за развитие на земеделието и селските райони и Многогодишното финансово споразумение по Специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Р.България. Разплащателната агенция предоставяла на българските граждани финансово подпомагане от европейските фондове в областта на земеделието чрез четири инструмента, един от които се явява Мярка 111 „Професионално развитие, информационни дейности и разпространение на научни знания" от Програмата за развитие па селските райони. Наредба № 23/14.07.2008г. /влязла в сила на 05.08.2008г./ за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по горепосочената мярка е била издадена въз основа на § 35, ал.З от ПЗР към ЗИД на Закона за подпомагане на земеделските производители. Съгласно наредбата, финансовата помощ се предоставя на организации, които провеждат курсове /дългосрочни и краткосрочни/ и информационни дейности, като се подпомагат проекти, които допринасят за постигане на целите на мярката, а именно подобряване на човешкия потенциал в земеделието и горското стопанство чрез разпространение на знания и усъвършенстване на уменията, осигуряване на адекватно равнище на техническите и икономическите знания и умения за продуктите, устойчивото управление на природните ресурси и др. За всеки курс или информационна дейност е следвало да бъде обоснована тема и представена съответна учебна програма. Съгласно чл.14, ал.1 от Наредбата, за обучение чрез курсове и информационни дейности се финансират обучаващи организации, които са институции в системата на професионалното образование и обучение по смисъла на чл.18, т.т. 1, 2, 4 и 5 от Закона за професионалното образование и обучение и които провеждат обучение по една или повече специалности. Кандидатстващите следва да имат осигурена собствена или наета материална база за периода на провеждане на теоретичното и практическо обучение за съответния курс или информационна дейност, като изискванията към проектите са подробно регламентирани. В Раздел V на Наредбата са определени допустимите и недопустими разходи. В чл.22, ал.1 е посочено, че допустими за финансова помощ се явяват следните разходи за всеки курс или информационна дейност: предварителни разходи за разработване на учебната програма, преки разходи за провеждане на обучението, които включват възнаграждения за преподавателите; пътни за преподавателите; пълен пансион или дневни разходи за преподавателите в размер не повече от левовата равностойност на двадесет евро; нощувки за преподавателите размер не повече от левовата равностойност на тридесет евро; наем на учебни помещения; осигуряване на учебни материали, свързани с обучението; разходи за издаване на брошури, съобразени с изготвената обосновка на информационната дейност; пътни за обучаваните, пълен пансион за обучаваните в размер не повече от левовата равностойност па двадесет евро, нощувки за обучаваните в размер на не повече от левовата равностойност на тридесет евро, административни разходи за организация и управление на обучението. Съгласно ал.2 от същия нормативен текст, предварителните разходи за изработване на учебната програма следва да бъдат извършени не по-рано от една година преди датата на подаване на заявлението за подпомагане и не могат да надвишават пет процента от стойността па разходите по т.2. Разходите за издаване на брошури не могат да надвишават десет процента от стойността на допустимите останали преки разходи. От своя страна административните разходи не следва да надвишават двадесет процента от общата стойност на одобрените преки разходи. Съгласно разпоредбата на чл.23 от Наредбата са недопустими разходи от типа на: закупуване на обзавеждане, оборудване, превозни средства; закупуване на земя и сгради; данък добавена стойност, който подлежи на възстановяване; банкови такси, разходи за гаранции, изплащане и рефинансиране на лихви, плащания в брой; издаване на брошури, които не съответстват на изискванията на чл.50 от Наредбата. С този подзаконов нормативен акт са регламентирани и изискванията към документите и реда за кандидатстване, процедурата за разглеждане на заявленията за подпомагане, изплащането на финансова помощ, условията за изпълнението на проекта и контрол.

Подсъдимата В.Н. се явила в Централното управление на Разплащателната агенция, където подала Заявление за подпомагане по „Мярка 111". Същото било регистрирано с ИД 29/111/00106. Към заявлението е бил приложен от Н. и Договор за извършване на работа чрез личен труд с изпълнител обвиняемата Т.Р.Р. /нейна дъщеря/. Впоследствие от Разплащателната агенция на 06.03.2009г. са изпратили до ПГСС уведомително писмо /получено на 13.03.2009г./, относно установени множество непълноти и неясноти в подаденото заявление. Нередностите са били описани в седем пункта, включително неразчетен електронен носител. Коментираните неясноти и непълноти са били съществени и касаели непопълнени таблици за допустими разходи, липса на попълнено приложение №7, липса на точен брой записани курсисти за всеки отделен курс, неприложени проектобюджети на два от заявените курсове, липса на информация относно описание на бази за практическо обучение и обосновка на избора с методите на обучение, липса на задължителни теми в учебните програми и т.н. С уведомителното писмо е бил указан десетдневен срок за предоставяне на необходимата документация на електронен носител. В отговор на това писмо, подс. Н. изпратила относими документи в ЦУ на ДФ "Земеделие".

На 03.09.2010г., в ПГСС е било получено второ уведомително писмо, в което в девет пункта са били описани установени нови неясноти и непълноти в подаденото заявление за подпомагане, касаещи несъответствия във всички дванадесет учебни програми между разбивки по часове и представени графици за планирани обучения; липса на общ график за всички курсове; липса на описание на бази за практическо обучение; липса на разбивка по пера на административните разходи и обосновка за тях; липса на информация какви обекти се наемат и липса на договори за наем на учебни помещения и бази за практическо обучение в съответните общини; липса па обосновка исканите преки разходи за обучение; заявени разходи за пътни и нощувки за преподаватели, жители на гр.В.Преслав и др. Отново е била указана възможността тези неясноти и непълноти да бъдат коригирани чрез представяне на нужните документи за това. В отговор на това второ писмо, на 13.09.2010г. от името вече на новия директор на ПГСС, учебното заведение е уведомило ДФ"Земеделие - Разплащателна агенция, че отказва работа по проекта по „Мярка 111".

В обвинителният акт се правят следните изводи: въз основа на посочените уведомителни писма от ДФЗ, подаденото Заявление и приложенията към него не отговарят на изискванията на Наредба №23, тоест изпълнението по сключените договори се явява явно некачествено, неотговарящо на определените изисквания; подс. В.Н. безспорно е разполагала с информация относно Наредба № 23 и Мярка 111. Възможността от името на ПГСС да бъде подадено пред ДФ"Земеделие" - Разплащателна агенция „Заявление за подпомагане" по Мярка 111, подс. Н. използвала като повод да присвои парични средства от поверения й за управление бюджет на ПГСС. За осъществяване на престъпното си намерение тя решила да действа в съучастие с дъщеря си Т.Р.Р.. С цел да улесни пристъпното посегателство, Н. извършила други две престъпления. Тя сключила две неизгодни за представляваната от нея ПГСС сделки, за които били съставени Граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 08.10.2008г., а именно за изготвяне на заявления по проект Мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности, разпространение на научни знания" от ПРСР за 2007-2013г. /Наредба № 23/14.07.2008г./ с изпълнител дъщеря си - Т.Р.Р. с договорено възнаграждение в размер 23 205,00 лева. Освен това, сключен бил Договор за поръчка от 16.09.2008г., с изпълнител В.М.В. - управител на търговско дружество „Агроойл"ЕООД - с.Иваново с уговорено възнаграждение в размер 14 923,52 лева и с предмет „Изготвяне на проектобюджет по дейности и общ проектобюджет" съобразно изискванията на проекта по Мярка 111, както и „Изготвяне на учебни програми" съобразно изискванията на проекта по „Мярка 111". Към този втори договор за поръчка е било изготвено и пълномощно, с което В.В. е упълномощил Т.Р. да извърши от негово име възложените с договора дейности и за своя сметка, както и да го представлява пред ПГСС по сключения договор във връзки с изпълнението на проектното задание. В.Н., към процесната дата изпълнявала със заплата, постоянно, ръководна работа и работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущесгво в юридическо лице /ПГСС/ - второстепенен разпоредител с бюджети кредити към МЗХ. Представлявала е учебното заведение и е имала право да сключва сделки от негово име и за негова сметка. Посочените неизгодни сделки са сключени съзнателно, при пряк умисъл. От тези две сделки са произлезли значителни вреди за ПГСС в размер общо на реално заплатените по договорите 20408,74 лева. Деятелността на Н. е довела до намаляване на активите и увеличаване на пасивите на представляваното от същата юридическо лице.

Според обвинението, в нарушение на изискванията на Наредба № 23 не са били приложени принципите на ЗОП и действащата към процесния период от време НВМОП при избора на изпълнител по двата договора. В договора за поръчка, сключен със свид. В.В. /управител на ,,Агроойл"ЕООД - с.Иваново/ е вписана дата на сключване 16.09.2008г. със срок за изпълнение до 20.10.2008г. Договорено е било възнаграждение в размер 14 923,52 лв. като предмет на договора била задача по изготвяне на проектобюджет по дейности и общ проектобюджет, съобразно изискванията на проекта по Мярка 111 и изготвяне на учебни програми съобразно изискванията на проекта по Мярка 111 "Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания" на Програмата за развитие на селските райони. В чл.З от този договор е било вписано задължение за доверителя да заплати на довереника и/или на упълномощено от нето лице възнаграждение в размер на 14 923,52 лева. В ал.2 на същия текст е било регламентирано задължение за доверителя /ПГСС/ да заплати в брой на физическото лице, определено да извърши дейностите по съставяне на бюджета и по банков път на дружеството за изготвянето на учебни планове в срок до една година след отчитане на изпълнението. Съгласно буква „В" на чл.4 от Договора за поръчка, доверителят се задължавал да сключи договор с упълномощено от довереника лице. Към договора за поръчка е бил приложен документ „Пълномощно", с което В.В. е упълномощил Т.Р. да извършва от негово име възложените дейности по договора за своя сметка, да го представлява и подписва пред Доверителя - ПГСС-В.Преслав по договора там където възникне необходимост с оглед изготвяне на проектното задание за изпълнение. Сочи се още, че в пълномощното на реда с подпис и печат за упълномощител е изписана дата 16.09.2008г., а в частта за самоличност на упълномощителя В. е изписан номера на личната му карта, за който документ за самоличност е посочено, че е бил издаден на 22.07.2009г. т.е. значително време след формалното сключване на процесния Договор за поръчка.

Видно от материалите по делото, в представеното пред ДФЗ-Разплащателна агенция, заявление за подпомагане е приложен Граждански договор за извършване на работа чрез личен труд за изготвяне на заявления по проект Мярка 111 "Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания" от ПРСР 2007-201Зг. /Наредба № 23/14.07.2008г./ с Възложител - ПГСС, представлявана от обв.В.М.Н. и Изпълнител - Т.Р.Р.. По този договор е било договорено възнаграждение в размер 23 205,00лв. Видно от посочения договор, същият е бил сключен на 08.10.2008г. Съгласно чл.З от Договора, при изпълнение на поръчката Възложителят следва да заплати на Изпълнителя договореното в чл.2 възнаграждение при одобрен проект, в срок от един месец от одобряването. В задължение на Изпълнителя било да извърши възложената задача „според изискванията" и в срок до 29.10.2008г.

Допълнително в обвинителният акт се правят следните изводи: Изпълнител се явява лице в близка родствена връзка с Възложителя, а именно Т.Р.Р., която е дъщеря на В.М.Н., т.е. налице е личен мотив у Н. за осъществяване на длъжностното присвоително деяние по чл.202, ат.1, т.т.1 и т.2 от НК с цел облагодетелстване както на себе си, така и на Р.. Към момента на сключване на договора последната е на двадесетгодишна възраст и значителна част от приложената в заявлението за подпомагане документация представлява по същество административни документи, налични в ПГСС и тях Т.Р. не би могла да „изработи чрез личен труд". Сключената сделка се явява неизгодна защото не е имало необходимост от нея, а оттам и необходимост от разходване на парични средства от бюджета на гимназията, а договорения и платен разход на значителна стойност - пряка значителна вреда за представляваното от В.Н. учреждение. Според представителя на обвинението, подобно обучение ПГСС - В.Преслав няма капацитет да осъществи в нормативно регламентирания срок от осемнадесет месеца и със заявения прекомерен брой часове е целено единствено заявяването на по-голяма сума на средствата за допустимите преки разходи по проекта. Именно за тези предварителни разходи Наредба № 23 е установила, че техният размер не може да надвишава пет процента от преките разходи за провеждане на обучението.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ

В хода на производството са събрани следните доказателства: обясненията на подсъдимите; разпити на свидетелите: Е.А., С.М., Д.С., Н.Б., П.П., М.С., Й-А., Ж.К., К.А., Г.Д., В.В.; писмени доказателства – копие на граждански договор за извършване на работа чрез личен труд, сключен на 08.10.2008г., копие на РКО № 316/27.10.2008г., копие на РКО № 234/30.06.2008г., копие на РКО № 298/30.09.2008г., копие от касова книга м.06.2008г., копие от касова книга м. 09.2008г., договор за поръчка с дата 16.09.2008г., пълномощно, копие на трудов договор на св. Ст. М., копие на заповед № 564/30.06.2008г. за прекратяване на трудовия договор с М., копия на листи от касова книга на ПГ по СС за 2008г., копие на договор за поръчка от 16.09.2008г., списък на главни и оперативни счетоводители в ПГ по СС, разпит на св. С.М., писмо от РУ на МВР до Директора на ПГ по СС, отговор от ПГ по СС; протокол за взет сравнителен материал на подписи и текст от Т.Р., протокол за доброволно предаване, ведно с договор за поръчка с дата 16.09.2008г. и пълномощно, (оригинал), писмо до ДФ «Земеделие», заверено копие на Граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 08.10.2008г., копие на РКО № 91/16.03.200г., копие на РКО № 223/31.07.2009г., копие на РКО № 316/27.10.2008г., копие на РКО № 234/30.06.2008г., копие от касова книга за м.06.2008г., копие на РКО № 298/30.09.2008г., копие от касова книга за м. 09.2008г., копие на РКО № 245/17.09.2009г., заверено копие на Наредба № 23 от 14.07.2008г. на Министерство на земеделието и храните, заверено копие на Уведомително писмо от ДФ «Земеделие» № 149 до ПГ по СС, заверено копие на придружително писмо от ПГ по СС до ДФ «Земеделие», заверено копие на Уведомително писмо от ДФ «Земеделие» № 21 до ПГ по СС, копия на РКО № 223/31.07.2009г. и РКО № 234/28.08.2009г.; заверено копие на Споразумение № РД 12-144/07.02.2005г. издадено от Министерство на образованието и науката за назначаване на Вл. Н. на длъжността «Директор на ПГ по СС - В. Преслав», заверено копие на длъжностна характеристика за длъжността «Директор» на държавно училище, заверено копие на Заповед № РД 12-57/05.02.2010г. издадена от Министъра на образованието, младежта и науката за прекратяване на трудовия договор с Вл. Н.; уведомително писмо от МЗХ, ведно с приложени материали, копие на Договор за поръчка от 16.09.2008г., ведно с пълномощно, копие на РКО № 348/21.11.2008г., удостоверение за родствени връзки, незаверено копие на Граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 08.10.2008г., Справка № 1248/25.10.2011г„ ведно с приложените материали, Справка от Бюро по труда - В. Преслав, Справка от НОИ - Шумен, заверено копие на Пълномощно, Справка от ТД на НАП - Варна, офис Шумен; оригинал на РКО N° 190/30.06.2009г., ведно с контролен лист и предложение, оригинал на РКО № 91/16.03.2009г., ведно с контролен лист, оригинал на РКО № 234/28.08.2009г., ведно с контролен лист, оригинал на РКО № 298/30.09.2008г., оригинали на бюджетно платежно нареждане, ведно с фактура № 0000000100/05.11.2007г. издадена от «Рън уейлд» ЕООД, сборна ведомост м.11.2007г., ведно с РКО № 234/30.06.2008г., РКО № 316/27.10.2008г., РКО № 348/21.11.2008г., РКО № 357/28.11.2008г., ведно с контролен лист, бюджетно платежно нареждане, фактура № 2000000158/17.12.2008г. изд. от фирма «НУВЕ» ООД и бюджетно платежно нареждане, фактура № 2000000159/17.12.2008г. изд. от фирма «НУВЕ» ООД, РКО № 296/18.07.2007г. ведно с, фактура № 0000000017/21.05.2007г. изд. от фирма «Рън уейлд» ЕООД, контролен лист и предложение, бюджетно платежно нареждане, фактури № 000000075/30.09.2008г. и № 0000000147/13.05.2008г. и копие на фактура № 0000000145/08.04.2008г. изд. от фирма «Рън уейлд» ЕООД, приемо - предавателен протокол, ведно с РКО N° 223/31.07.2009г. и РКО № 245/17.09.2009г. ведно с контролни листи - оригинали, протокол за доброволно предаване от 26.11.2013г., ведно с оригинал на тетрадка в голям формат, справки за актуално състояние, справки за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимите, икономически експертизи и др.

На основание чл.372, ал.3 от НПК, с определение е одобрено от съда, ползването непосредствено на съдържанието на свидетелските показания от досъдебното производство на В.М.В., Н.Й.М., Н.П.Н., М.Т.К. и П. К. К..

Съдът намира, че посочените, събрани и обсъдени доказателства по делото водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение и обосновават решението на съда.

УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

В хода на съдебното производство се установи следната фактическа обстановка, която не съвпада изцяло с описаната в обвинителния акт като тези обстоятелства, съдът приема за безспорно установени, а именно:

В.М.Н. заемала длъжността „директор на Професионална гимназия по селско стопанство - гр.В.Преслав" на основание Споразумение № РД 12-144/07.02.2005г., считано от 08.02.2005г. ПГСС- гр.В.Преслав е юридическо лице, бюджетна организация - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерство на земеделието и храните със седалище в гр.В.Преслав.

След присъединяването на Р.България към ЕС, за българските граждани била установена нормативно възможност за получаване на финансово подпомагане по множество програми, финансирани със средства от европейски фондове. В областта на земеделието, това подпомагане било организирано посредством Държавен фонд „Земеделие", чрез който се получавало финансово подпомагане по линия и на Програмата за развитие на селските райони. Разплащателната агенция предоставяла на българските граждани финансово подпомагане от европейските фондове в областта на земеделието чрез четири инструмента, един от които се явява Мярка 111 „Професионално развитие, информационни дейности и разпространение па научни знания" от Програмата за развитие па селските райони. Наредба № 23/14.07.2008г. /влязла в сила на 05.08.2008г./ за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по горепосочената мярка е била издадена въз основа на параграф 35, ал.З от ПЗР към ЗИД на Закона за подпомагане на земеделските производители, като съгласно наредбата, финансовата помощ се предоставя на организации, които провеждат курсове /дългосрочни и краткосрочни/ и информационни дейности, като се подпомагат проекти, които допринасят за постигане на целите на мярката, а именно подобряване на човешкия потенциал в земеделието и горското стопанство чрез разпространение на знания и усъвършенстване на уменията, осигуряване на адекватно равнище на техническите и икономическите знания и умения за продуктите, устойчивото управление на природните ресурси и др. За всеки курс или информационна дейност е следвало да бъде обоснована тема и представена съответна учебна програма. Кандидатстващите следва да имат осигурена собствена или наета материална база за периода на провеждане на теоретичното и практическо обучение за съответния курс или информационна дейност, като изискванията към проектите са подробно регламентирани. В Раздел V на Наредбата са определени допустимите и недопустими разходи. В чл.22, ал.1 е посочено, че допустими за финансова помощ се явяват следните разходи за всеки курс или информационна дейност: предварителни разходи за разработване на учебната програма, преки разходи за провеждане на обучението, които включват възнаграждения за преподавателите и пр. Съгласно ал.2 от същия нормативен текст, предварителните разходи за изработване на учебната програма следва да бъдат извършени не по-рано от една година преди датата на подаване на заявлението за подпомагане и не могат да надвишават пет процента от стойността па разходите по т.2.

Със Заповед № РД 09-461/25.07.2008г., Министърът на земеделието и храните е наредил на Разплащателната агенция да започне приемането на заявления за подпомагане в деня, следващ влизането в сила на Наредба № 23 и е утвърдил обява за приемане на заявленията. Разплащателната агенция е определила срок за подаване на документите пред нея считано от 01.08.2008г. до 31.10.2008г. в централното управление на Разплащателната агенция в гр. София. За бенефициентите е било установено задължение да прилагат принципите на ЗОП /Обн., ДВ, бр. 28 от 6.04.2004 г., в сила от 1.10.2004г.; Отм., бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ и НВМОП /Приета с ПМС № 249 от 17.09.2004 г., обн., ДВ, бр. 84 от 27.09.2004г., в сила от 1.10.2004г.; Отм., бр. 17 от 28.02.2012г., в сила от 26.02.2012г., с изключение на разпоредбата на чл. 34, ал.6, която се отменя от 1.04.2012г./

Подсъдимата В.Н. се явила в Централното управление на Разплащателната агенция, където подала Заявление за подпомагане по „Мярка 111". Същото било регистрирано с ИД 29/111/00106. Към заявлението е бил приложен от Н. и Договор за извършване на работа чрез личен труд с изпълнител подс. Т.Р.Р. /нейна дъщеря/ на стойност 23 205,00 лева. Бил сключен и договора за поръчка с ,,Агроойл"ЕООД - с.Иваново, представлявано от собственика си В.В. с посочена дата на сключване 16.09.2008г. и със срок за изпълнение до 20.10.2008г., с договорено възнаграждение в размер 14 923,52лв. за изготвяне на проектобюджет по дейности и общ проектобюджет, съобразно изискванията на проекта по Мярка 111 и изготвяне на учебни програми съобразно изискванията на проекта по Мярка 111 "Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания" на Програмата за развитие на селските райони. По този договор, В.В. в качеството си на управител на „Агроойл"ЕООД - с.Иваново упълномощил Т.Р. да извършва от негово име възложените му дейности за своя сметка, както и да го представлява и подписва пред Доверителя - ПГСС-В.Преслав.

Впоследствие от Разплащателната агенция на 06.03.2009г. са изпратили до ПГСС уведомително писмо /получено на 13.03.2009г./, относно установени множество непълноти и неясноти в подаденото заявление. Нередностите са били описани в седем пункта, включително неразчетен електронен носител. С уведомителното писмо е бил указан десетдневен срок за предоставяне на необходимата документация на електронен носител. В отговор на това писмо, подс. Н. изпратила необходимите документи в ЦУ на ДФ "Земеделие". Междувременно В.Н. е била освободена от изпълнение на функциите си на директор, като трудовият й договор бил прекратен на 08.02.2010г.

На 03.09.2010г., в ПГСС е било получено второ уведомително писмо, в което в девет пункта са били описани установени нови неясноти и непълноти в подаденото заявление за подпомагане. Отново е била указана възможността тези неясноти и непълноти да бъдат коригирани чрез представяне на нужните документи за това. В отговор на това второ писмо, на 13.09.2010г. от името вече на новия директор на ПГСС, учебното заведение е уведомило ДФ"Земеделие - Разплащателна агенция, че отказва работа по проекта по „Мярка 111".

В хода на производството е установено, че в периода от 30.06.2008г. до 17.09.2009г. са били платени парични суми, за които били съставени разходни касови ордери на обща стойност 20 408,74 лева: РКО №234/30.06.2008г. за сумата от 1175.00 лева: РКО №298/30.09.2008г. за сума от 1000.00 лева; РКО № 316/27.10.2008г. за сума от 1130.00 лева; РКО № 348/21.11.2008г. за сума 3616.00 лева; РКО №91/16.03.2009г. за сума 3000.00 лева; РКО №223/31.07.2009г. за сума 3987.74 лева; РКО № 234/28.08.2009г. за сума 3000.00 лева и РКО №245/17.09.2009г. за сума 3500.00 лева. В посочените разходни касови ордери е посочен дебит по „сметка 6029/5011 (сметка 5011 - каса); параграф 10-20" - осчетоводяване на разходите като такива за външни услуги (сметка 6029-разходи за външни услуги: §10-20 - „външни услуги"). Част от паричните суми са предавани в брой на посочено от подс.Н. лице, а именно дъщеря й Т.Р.. Част от сумите са получавани в брой лично от пода.Н., като тя се е подписвала за получаването им от името на дъщеря си.

ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ И АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Според обвинението, подсъдимите са извършили при условията на предварителен сговор престъпление по смисъла на чл. 202, ал. 1, т.т. 1 и т.2 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдът на основание чл.304 от НПК е оправдал Т.Р.Р. по повдигнатите й обвинения за посочените престъпления.

Съдът е признал за виновна и е осъдил В.М.Н. за престъпление по чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като я е оправдал за първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл.202, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Основанията за това са следните:

Длъжностното присвояване, намира своята нормативна уредба в разпоредбата на чл.201 от НК и текста го определя като присвояване на чужди пари, вещи или други ценности, връчени на длъжностното лице в това му качество или поверени му да ги пази или управлява. Правната доктрина приема, че непосредствен обект на престъплението „длъжностно присвояване“ е чужда движима или недвижима вещ. Освен тях обаче това посегателство засяга и специфичните отношения по служба, в които участва субектът на престъплението, което може да бъде само длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК. В тази насока следва да се има предвид, че длъжностното лице следва да осъществя точно определена дейност, като тя да му е възложена от работодателя, за временно или постоянно. От обективна страна е важно да се установи отношението на субекта към предмета на престъплението /своенето/. Чуждите пари, вещи или ценности следва да се връчени или поверени за пазене или управление на длъжностното лице в това му качество.

Длъжностното присвояване е резултатно престъпление, то се счита за довършено със засягане на възможността - собственикът на вещта да се разпорежда с нея. Самото разпореждане най-често се осъществява чрез действие и своително намерение у дееца. Престъпният резултат на престъплението по чл.201 и следващите от НК е реално причинената вреда на чуждото имущество, което е следствието от акта на имущественото разпореждане. Длъжностното присвояване е престъпление, което се извършва с пряк умисъл, като интелектуалният момент включва съзнание у дееца за това, че предметът на престъплението са чужди пари или вещ, че са му връчени за пазене или управление, както и за действията, които му е позволено да върши с тях.

По отношение на описаното престъпление по смисъла на чл.201 от НК, следва да са налице следните признаци от обективна и субективна страна: деецът да притежава качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК; чуждите вещи, пари или други ценности трябва да са връчени на длъжностното лице в това му качество или да са му поверени да ги пази и управлява; деецът следва да е встъпил в изпълнение на функциите си по пазене или управление на това имущество; да се установят разпоредителни действия с повереното или връчено на дееца имущество като със свое, а именно-противозаконно юридическо или фактическо разпореждане чрез действие или бездействие, без намерение имуществото да се върне или замести; наличие на пряк умисъл за присвояване у дееца - да има съзнанието, че той няма други права върху поверено му в качеството му на длъжностно лице чуждо имущество, освен да го пази или управлява, но въпреки това да се разпорежда с него в своя или в чужда полза.

Съдът по настоящото дело след съобразяване на доказателствения материал е формирал мнение, че за описаното в присъдата деяние, извършено при условията на продължавано престъпление от подс. В.Н. е установено, че се разкриват всички признаци, обосноваващи от обективна и субективна страна съставомерност на длъжностното присвояване, предвид следното:

В.М.Н. заемала длъжността „директор на Професионална гимназия по селско стопанство - гр.В.Преслав" на основание Споразумение № РД 12-144/07.02.2005г считано от 08.02.2005г. В разглежданият случай от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че подсъдимата несъмнено е притежавала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК, а именно като директор, й е била възложена ръководна дейност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество, а именно това на ПГСС- гр.В.Преслав, което е юридическо лице, бюджетна организация - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерство на земеделието и храните. Подсъдимата е подписала на 31.07.2008г., актуализирана длъжностна характеристика за длъжността „директор на държавно училище“, като й е била възложена ръководна дейност, свързана с пазене и управление на имуществото на училището. В.М.Н. е постъпила на посочената длъжност и е встъпила в изпълнение на функциите си на 08.02.2005г. на основание Споразумение № РД 12-144/07.02.2005г. Изпълнявала е вменените й функции до прекратяване на трудовият договор на 08.02.2010г.

Съдът е приел съставомерност на чл.201 от НК, основният състав на длъжностно присвояване, във връзка с чл.26 от НК, тъй като са налице извършени няколкократни противоправни разпореждания, през кратки периоди от време, с парични средства, които по съществото си представляват извършена присвоителна дейност. Безспорно е установено, че са били платени парични суми, за които били съставени разходни касови ордери на обща стойност 20 408,74 лева: РКО №234/30.06.2008г. за сумата от 1175.00 лева: РКО №298/30.09.2008г. за сума от 1000.00 лева; РКО № 316/27.10.2008г. за сума от 1130.00 лева; РКО № 348/21.11.2008г. за сума 3616.00 лева; РКО №91/16.03.2009г. за сума 3000.00 лева; РКО №223/31.07.2009г. за сума 3987.74 лева; РКО № 234/28.08.2009г. за сума 3000.00 лева и РКО №245/17.09.2009г. за сума 3500.00 лева. В посочените разходни касови ордери е посочен дебит по „сметка 6029/5011 (сметка 5011 - каса); параграф 10-20" - осчетоводяване на разходите като такива за външни услуги (сметка 6029-разходи за външни услуги: §10-20 - „външни услуги"). Част от паричните суми са предавани в брой на посочено от подс.Н. лице, а именно дъщеря й Т.Р.. Част от сумите са получавани в брой лично от Н., като тя се е подписвала за получаването им от името на дъщеря си. Посочените факти, съдът намира, че са установени безспорно, както от приложените по делото писмени доказателства, така и от разпитите на свидетелите С., Б., К., които са изпълнявали длъжностите на касиер и гл.счетоводител през процесния период. По същество от страна на защитата не се оспорват, посочените по-горе обстоятелства.

Деянията са извършени през непродължителни периоди от време и осъществяват поотделно един състав на едно и също по вид престъплениепо смисъла на чл.201 от НК, при една и съща обстановка и при пряк умисъл, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, т.е. налице са условията на чл.26 от НК.

Основната теза на защитата е, че описаните деяния на първо място са несъставомерни, а на следващо място не са доказани. Несъставомерността е развита на основание за отсъствие на фактически състав, който да съдържа признаците на изпълнителното деяние. Поддържа се, че плащанията по двата договора за извършени правомерно, тъй като се касае за сключени договори, които са перфектно правно основание за разпореждане с паричните средства на училището. Нещо повече договорите за изпълнени, т.е. Т.Р.Р. е изпълнила задълженията си по тях и е съответно е получила договореното възнаграждение. Същата е имала нужната квалификация и способности да изготви въпросните документи, а това, че процедурата не е финализирана, е следствие от освобождаването на подс.Н. от длъжност.

Според настоящият съдебен състав тази теза на защитата не може да бъде споделена. Съдът е на мнение, че посочените парични суми са получени от Н. и Р. незаконосъобразно, т.е. липсва валидно правно основание за разпоредителните действия, както и налична доказателствена база за тяхното правомерно разходване.

Съдебният състав споделя мнението, че посочените два договора, които са послужили като основание за извършените плащания противоречат на закона и поради това не може да се приеме, че плащанията по тях са извършени правомерно. По тези договори, плащания въобще не е следвало да бъдат извършвани. Според настоящият съдебен състав, ирелевантно на спора е дали двата договора са неизгодни или изгодни за училището, нищожни, привидни и пр. По делото са налице категорични доказателства, неоспорени от страните, че по двата договора за извършени плащания, след съответните нареждания за това от подс.Н. в качеството й на директор на училището в полза на дъщеря й, или в своя полза.

В тази връзка следва да се отбележи и правно неиздържаната теза на защитата, че независимо от съществуващите недостатъци по описаните договори, същите представляват валидно правно основание, за да се извършат плащания по тях. Нещо повече, по някои от тях сумите са получавани от лицето, което е разпоредило плащането. За настоящият съдебен състав е необяснима, административната дързост и липсата на критичност на подсъдимата Н., да сключва договор, в случая със своя низходяща и да се разпорежда с бюджетни средства в своя полза или в полза на дъщеря си.

Относно установената от съда незакосъобразност, следва да се има предвид следното:

На първо място е бил нарушен Закона за народната просвета и Правилника за приложението му, действащи в инкриминирания период, в частност чл. 147, ал.1, т.5, в който се казва, че директорът, като орган за управление на училището съставя бюджет и отговаря за законосъобразното, целесъобразно и икономично разпореждане с бюджетните средства. В тази връзка съдът споделя мнението на прокуратурата, че не е спазена Наредба № 23/14.07.2008г. /влязла в сила на 05.08.2008г./ за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по горепосочената мярка е била издадена въз основа на параграф 35, ал.З от ПЗР към ЗИД на Закона за подпомагане на земеделските производители. В този подзаконов нормативен акт е било установено задължение за бъдещите бенефициенти да прилагат принципите на ЗОП /Обн., ДВ, бр. 28 от 6.04.2004 г., в сила от 1.10.2004г.; Отм., бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, и НВМОП /Приета с ПМС № 249 от 17.09.2004 г., обн., ДВ, бр. 84 от 27.09.2004г., в сила от 1.10.2004г.; Отм., бр. 17 от 28.02.2012г., в сила от 26.02.2012г., с изключение на разпоредбата на чл. 34, ал.6, която се отменя от 1.04.2012г./ Независимо от посоченото в тази наредба, задължение за всяко лице възложител на обществени поръчки е да спазва ЗОП и НВМОП. Нарушен е чл.2, ал.1, т.2 от НВМОП, касаеща услуга над 15 000 лева. Следвало е бъдат приложени нормативните изисквания на ЗОП и НВМОП, а не са приложени. Ако са били приложени е налице императивната разпоредба на чл. 47, ал.5 от ЗОП, при която - не могат да участват в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидати или участници, които са свързани лица с възложителя или със служители на ръководна длъжност в неговата организация.

Не може да има спор, че подсъдимата Н., с оглед на заеманата длъжност е имала качеството на ръководно длъжностно лице. При това положение, имуществото на училището, включително паричните суми, са й били връчени и поверени за пазене и управление, като правно и фактически единствено Н., в качеството й на директор, е имала права по отношение на финансовата дейност и паричните средства. Тя е разполагала и с пълната информация за финансово-икономическото състояние на училището и за начина на разходване на паричните средства. Всички основни задължения на Н. като директор на държавно училище са били описани и в длъжностната й характеристика, която тя е подписала.

Постоянната съдебната практика е категорична, че е достатъчно да се установи, че своенето, като механизъм на отклоняване на поверените парични суми и изразходването им в личен интерес или интерес на трети лица с оглед на тяхното обогатяване е за сметка на собственика на имуществото, който търпи щети в резултат на разпоредителните действия. В случая точно такова е било инкриминираното поведение на подс.Н.. Налице са извършени незаконосъобразни разпореждания с парични средства, при които паричните суми невъзстановимо са излезли от патримониума на училището и са довели до благоприятно изменение в имуществената сфера на подсъдимата и друго свързано със същата лице.

По отношение на престъплението описано в обвинителния акт като такова по чл.202, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Съдът намира, че за посочените обстоятелства по т.1. /ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание/, а именно престъпление по чл.220, ал.1 от НК и по т.2 /ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително/, в хода на делото не се събраха достатъчно доказателства. Ако в някаква степен, с оглед длъжностното качество на Н., може да се предположи, че по отношение на същата има частични косвени доказателства, то такива липсват в пълна степен по отношение на подс. Р.. С оглед обвинението, доказателствата трябва да бъдат в единство по отношение и на двете подсъдими.

В хода на цялото производство не се посочи или установи нито едно обстоятелство за „предварителен сговор”, т.е. двете лица предварително в спокойна обстановка да са обмислили всичко. За този признак в обвинителният акт е посочено, че „характерът на описаната процесна деятелност разкрива недвусмислено наличието на предварителен сговор у Н. и Р. за извършване на престъпно посегателство по чл.202, ал.1, т.1 от НК и в изпълнение на това си намерение обвиняемите са постигнали предварително сговор за начина, по който могат да получат посочената в двата неизгодни за ПГСС договори (реално платена до прекратяване на трудовото правоотношение на Н. парична сума от 20 408.74лв.).“ В хода на цялото наказателно производство не се събраха нито косвени, нито преки доказателства в тази насока. На практика, чрез обвинението се правят само предположения за постигането на предварителен сговор, изхождайки преди всичко от близката родствена връзка между подсъдимите.

В хода на делото, от страна обвинението е поставен въпроса, дали кандидатстването по Мярка 111 от ПРСР, което е послужило като основание за сключването на двата договора е било нужно от гледна точка на потребностите на ръководеното от подсъдимата училище и дали изначално това кандидатстване не е било направено с цел, за да бъде използвано от Н. за присвояване на посочените от обвинението парични средства. Съдът е на мнение, че доказателства за това не се събраха, а според настоящият съдебен състав, такива не могат да бъдат събрани към настоящия момент. Кандидатстването за т.н. финансиране със средства на ЕС, /без значение от програмите, освен ако не са целеви/ е в правомощията или в административната компетентност и оперативната самостоятелност на ръководителя на бюджетната структура. В този случай това е била подс. В.Н.. Кандидатстването и потребностите са едно, а осъществяването на процедурата е нещо съвсем друго, което при всички случаи трябва да е съобразено със закона.

Относно визираните улесняващи престъпления по см. на чл.220 от НК. За тези дейния се изисква особено качество на субекта, каквото не е спорно, че подс.Н. е притежавала. От обективна страна, изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в сключването на неизгодна сделка, от която е последвала значителна вреда, в случая за училището, представлявано от подсъдимата в качеството й на директор. Според съдебната практика, при преценката за неизгодността на сделката следва да се вземат предвид не само стойностният й еквивалент, а и количеството, качеството, сроковете, начина на изплащане, и всички други договорености, касаещи спецификата на дадената сделка. Субективната страна на това престъпление изисква наличието на пряк умисъл като форма на вината. Този умисъл следва да е налице към момента на сключване на сделката. Той трябва да обхваща съзнанието на дееца за общественоопасния характер на извършеното, деецът да предвижда неговите общественоопасни последици, включващи и причиняването на значителни вреди, както и пряко да ги цели. Също така следва да се посочи, че константната практика по прилагането на чл.220 от НК е категорична, че предмет на обсъждане и преценка при обосноваване на престъпната съставомерност на деянието са фактите, сочещи на реални представи в съзнанието на дееца за неизгодността на сделката към момента на нейното сключване, като освен индивидуализиращите я параметри, изводими от клаузите на договора, от значение са и всички други условия.

Предвид гореизложеното и във връзка с обвинението, според настоящият съдебен състав неизгодността на описаните две сделки е предполагаема. Не може да не се обсъдят обстоятелствата, че за наличието на това престъпление е необходим пряк умисъл и съзнание за всички елементи от състава на престъплението, че сделката е икономически неизгодна, че в резултат на нея ще настъпи вреда, която е значителна, че такава действително е установена да е налице, както и двамата извършители да са целяли настъпването й, т.е. да са съзнавали и резултата. В хода на съдебното производство се установиха обстоятелства, в частност показанията на свидетелите: Г.Д., Кр.А., М.С., П.П., от които може да се направи извод, че същите са имали информация за предстоящо тяхно участие в проект, т.н. Мярка 111. Според св.Д., зам. директор на училището през този период, проектът е бил осъществим при създаване на необходимата организация. Според св.А. с наличните средства на училището проектът е неосъществим. Както беше посочено и по-горе, участието в програми със средства на ЕС, е в правомощията и оперативната самостоятелност на ръководителя на бюджетната структура.

При анализа на целия събран и приет от съда доказателствен материал произтичат следните изводи:

Разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК изисква от съда да признае подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, като е недопустимо осъдителната присъда да почива на предположения. По настоящото дело, при така събраните на съдебното производство данни, съдът не би могъл да приеме за категорично доказано извършването на описаното в обвинителния акт престъпление от страна на подс. Т.Р.Р.. Обвинителната теза се гради по съществото си на предположения, които в голямата си част противоречат с установените в хода на съдебното производство обстоятелства. Без да се повтарят посочените по-горе обстоятелства за съставомерността на признаците „предварителен сговор“ и „друго престъпление по чл.220 от НК“, същите са от съществено значение за отговорността на подс.Р.. Мнението на съда, че за описаните признаци няма доказателства, обуславят и крайният извод за липса на престъпление по чл.202, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено от Т.Р..

При така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че не е установено по безспорен и несъмнен начин от обективна и субективна страна Т.Р.Р. да е осъществила престъпния състав на деянието, което е описано в обвинителния акт. Тежестта на доказване лежи върху обвинението, като всички съмнения за наличието или липсата на едни или други факти - предмет на изследване от съда, се тълкуват в полза на подсъдимите. За да бъде признато едно лице за виновно в извършването на определено престъпление, обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин. Това означава, че събраният и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал, в неговата пълнота, следва да обосновава единствено възможния, извод, че подсъдимият е автор на приписваното му престъпление. Само такъв извод може да служи за постановяване на осъдителна присъда. Винаги, когато обвинението не е доказано по посочения начин, съдът следва да признае подсъдимия за невиновен.

Независимо от посоченото е редно да се отбележи, че съдът е на мнение, че са налице данни за деяния по смисъла на чл.282 и чл.283 от НК, но с оглед липсата на такова обвинение, това не следва да бъде обсъждано.

ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ

По отношение на наказателната отговорност и при определяне вида и размера на наказанията на подсъдимата В.М. Н., съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимата, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона. При определяне на наказанието, съдът прецени следните обстоятелства: степента на обществената опасност на деянието е висока, предвид стойността на отнетото имущество и общественото положение на подсъдимата; степента на обществена опасност на подсъдимата е невисока, предвид данните за личността й и данните за липсата на осъждания към датата на деянието.

От друга страна съдът е бил длъжен да съобрази, като изключително по значение и последици обстоятелство, неразумно голямата продължителност на разглеждане на делото, около 7 години, което не се дължи на процесуалното поведение на подсъдимата. Такова забавяне на процеса, обосноваващо извода за допуснато нарушение на принципните норми на чл.22 НПК и чл.6 ЕКЗПЧОС е достатъчно основание наказанието да бъде индивидуализирано при условията на относителна отличителност на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът е съобразил, че тези обстоятелства не са в такава степен изключителни, за да намери приложението чл.55 от НК. Неотвратимостта и бързината на определяне на наказанието за извършеното престъпление са основните предпоставки, гарантиращи неговата ефикасност с оглед постигане на целите по чл.36 НК. Неопределеността във времето и относително голямата продължителност на процеса са противопоказни на изискването за предупредително възпиращото въздействие на наказанието. За това, наказание в размер към минимума е подходящо в случая. В тези случай, съдът е на мнение, че това наказание се явява съразмерно тежко, при съпоставяне с обстоятелствата, характеризиращи степен на обществена опасност на извършеното престъпление и тази на подсъдимата.

По отношение на така определеното наказание "лишаване от свобода", съдът взе предвид, че са налице законовите изисквания за приложението на чл.66, ал.1 от НК и счита, че не следва да изтърпя ефективно наказанието "лишаване от свобода". Поради това, съдът отложи изтърпяването на това наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Определеният размер на това наказание, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените, освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху тях и ще им се отнеме възможността да вършат и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Съдът не е постановил наказанията, които законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, а именно конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. На първо място не са налице искания за това от страна на обвинението. На следващо място по изразените по-горе съображения за неразумно голямата продължителност на разглеждане на делото, с налагането на тези наказания няма да е налице ефикасност с оглед постигане на целите по чл.36 НК.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

По отношение на предявения от гражданския ищец иск за претърпените имуществени вреди, съдът счита, че същият е допустим и основателен, по отношение на подсъдимата В.М.Н. по следните правни съображения:

Гражданският иск е разгледан по реда на чл.88, ал.1 от НПК. Предявен е своевременно и по реда на НПК. От страна на подс.Н. и нейният защитник не са направени възражения за допустимост или неоснователност. Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние имуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица. Съобразно съдебната практика гражданският иск е допустим в наказателния процес само ако вредата е настъпила от деяние на подсъдимия, за което има повдигнато обвинение. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 от ЗЗД. В кръга на претендираните имуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимите, в резултат на което са възникнали вредите и те са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за имуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са доказани и реално настъпили. Размерът на обезщетението за имуществените вреди следва да бъде съответен на частта на нанесените имуществени вреди според оценката по кредитираното заключение на вещото лице, възприето от съда, както и като се вземе предвид размерът на иска предявен от ищеца. Поради това съдът уважава гражданския иск предявен от гр.ищец срещу подсъдимата за сумата от 20 408,74 лева, представляваща уважен граждански иск за имуществени вреди.

Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: