МОТИВИ на присъда № 12/12.05.2016 г., постановена по НОХД № 216/2015 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав

Срещу подсъдимия П.А.П. е повдигнато обвинение за това, че: „за времето от 01.10.2009 г. до 02.11.2009 г. в гр. Велики Преслав с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у С.Б.М. – управител на „***“ ЕООД и С.А.К. – пълномощник на „***“ ЕООД, че той и майка му М.Р.К. *** са единствени наследници и собственици на недвижим имот: нива с площ 15,819 дка, четвърта категория, представляващ имот № 015001 в местността „Калния вир“ по плана за земеразделяне на гр. Смядово и с това причинил имотна вреда на останалите наследници, а именно – Ц.И.К. *** в размер на 1984,25 лв., Т. *** в размер на 1984,25 лв. и Д.П.В. в размер на 1984,25 лв., всичко в общ размер на 5952,75 лв. – престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК.”.

Представителят на държавното обвинение – прокурорът от ВПРП, в публично съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие поддържа обвинението, като посочва, че то е доказано чрез събраните по делото доказателства. Пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода” в размер на десет месеца, което да бъде изтърпяно ефективно. Счита, че всеки от предявените искове е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 85 от НПК, за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство са приети предявените от всеки от Ц.И.К., Т.И.И. и Д.П.В. граждански искове срещу подсъдимия за причинените имуществени вреди от престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК в размер на по 1982,50 лева.

Гражданските ищци поддържат изцяло предявените искове срещу подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия счита, че по делото не било доказано, че същият е извършил вмененото му престъпление. Намира, че в случая не е налице субективния елемент на престъплението измама. Сочи, че поради липсата на специално образование и наличието на пълно съвпадение в имената на баща му и на прадядо му, липсата на посочване на ЕГН в решението на Поземлена комисия гр. Смядово, по силата на което на последния било възстановено право на собственост, у П. била налице представа, че имота, предмет на сключената от него разпоредителна сделка, принадлежал на него и майка му въз основа на наследяване на баща му. Моли, подзащитният му да бъде оправдан, а предявените граждански искове – отхвърлени.

По време на съдебното следствие подсъдимият дава подробни обяснения, чрез които заявява, че не се признава за виновен по възведеното му обвинение.

Съдът, като обсъди, всички доказателства, събрани по делото – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и приложения писмен доказателствен материал, установи от фактическа страна следното:

Бащата на П.А. П. – **** бил роден през 1938 г. и починал през 2002 г. Той бил съименник със своя възходящ от втора степен по права линия ****, който респ. бил възходящ от трета степен по права линия на подсъдимия. Прадядото на П. бил роден през 1895 г. и починал през 1964 година. С решение № С09 от 26.09.1996 г. Поземлената комисия (понастоящем Общинска служба по Земеделие) гр. Смядово възстановила правото на собственост на наследниците на ****, по преписка № С0873 от 08.01.1992г., образувана по молба от Д.П.В.. Един от имотите, включени в обхвата на реституционния акт била нива с площ 15,819 дка, четвърта категория, находяща се в местност „Калния вир“, съставляваща имот № 015001 по плана за земеразделяне на гр. Смядово. Според правилата за наследяване, съдържащи се в ЗН, законни наследници към датата на възстановяване на собствеността, на ****, роден през 1895 г. и починал през 1964 г. били: **** (роден през 1938 г.), Ц.К., Т.И. и Д.В..

Оригиналът на решението на ПК гр. Смядово се съхранявал от бащата на подсъдимия – ****, който до края на живота си (до 2002 г.) управлявал земеделските земи останали в сънаследство от неговия дядо ****. В тази връзка, той сключвал арендни договори за имота, като получавал арендните плащания, като впоследствие плащал и полагащите се части от тях на останалите сънаследници. Гражданските ищци К., И. и В. били в много добри отношения с цялото семейство на ****, вкл. съпругата му – М.К. и сина им, като често им гостували. След смъртта на **** през 2002 г., М.К. предала на подсъдимия всички документи, които касаели земеделските земи, останали в наследство от нейния съпруг, между които и оригиналът на решение № С09/26.09.1996 г. на ПК гр. Смядово. През 2009 г. П. имал финансови затруднения, поради което решил да се разпореди с описания по-горе недвижим имот. Тъй като останалите сънаследници не се интересували активно от останалите в сънаследство земеделски земи, а П. имал необходимост от повече средства, а не само с равностойността на полагащия му се дял и на майка му, подсъдимият, за да осигури пари за плащане на такси за обучението на децата си, решил да се възползва от пълното съвпадение между имената на неговия баща и прадядо му. За целта, на неустановена дата в периода 01.01.2009 г. до 23.10.2009 г. той се свързал с представители на юридическо лице с предмет покупко-продажба на недвижими имоти. По този начин, подсъдимият се срещнал със свид. М. – управител на „***“ ЕООД гр. Шумен, на когото представил скица на имота. Обяснил му, че само той и неговата майка били наследници на имота и двамата се уговорили за продажбата на нивата от 15,819 дка. Във връзка с уговорката между двамата, на 23.10.2009 г. П. се срещнал със свид. К., който бил пълномощник на дружеството и подготвял документи за бъдещи. Срещата се състояла в гр. Велики Преслав, пред кантората на нотариус ****, като присъствали и свид. М. и М.. П. предоставил на К. всички документи, с които разполагал, между които и удостоверение за наследници, изд. от Община Смядово, в което било отразено, че наследници на **** (род. 1938 г.) са само той и майка му, както и решението на ПК гр. Смядово, в което името на наследодателя **** не било придружено с ЕГН или дата на раждане. По тази причина, пълномощникът бил убеден от подсъдимия, че правото на собственост върху процесния имот принадлежи именно на П. и майка му. Това му било заявено изрично и от подсъдимия. През същия ден, П., заедно със свидетелите М. и М. довели М.К. ***. Преслав и пред нотариуса двамата подписали пълномощно рег. № 3939/23.10.2009 г., с което упълномощили св. К. да продаде на когото намери за добре поземления имот № 015001. След извършване на нотариалната заверка на подписите, в гр. В. Преслав свид. М. предал на подсъдимия неустановена сума пари, която била уговорена като цена за имота. След тази дата свид. К., въз основа на полученото от него пълномощно и предадената от него цена за имота, се снабдил със съответните необходими документи за извършване на нотариалния акт по продажбата на недвижимия имот. На 02.11.2009 г. той се явил пред нотариус ****. в гр. В. Преслав и като пълномощник, както на двамата продавачи – П. и К. от една страна, и от друга, като пълномощник на „***“ ЕООД гр. Шумен, сключил договор за продажба на недвижимия имот, който бил обективиран в нотариален акт № 31, том ІХ рег. № 4046 дело № 1101 от 02.11.2009 г., вписан на същата дата в регистрите на Служба по вписванията гр. В. Преслав.

През 2013 г. гражданските ищци решили да продадат описания по-горе недвижим имот, за който знаели, че е общ сънаследствен имот между тях и наследниците на техния братовчед, респ. брат **** – М. К. и П. П.. По този повод те посетили гр. Смядово и установили, че още през 2009 г. земеделския имот е продаден. След образуване на досъдебното производство, подсъдимият, по своя инициатива, обяснявайки на действителните си съсобственици Ц. К., Д. В. и Т. И., че при продажбата на имота действал с представата, че баща му бил изключителен собственик на земята, предложил да ги обезщети по-късно със съответна парична сума, с каквато към момента на това предложение не разполагал.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства: от обясненията на подсъдимия, от свидетелските показания, депозирани в хода на съдебното следствие от Ж.Ж., вкл. дадените от него в хода на досъдебното производство, прочетени на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, Ж.Ж., С.К., вкл. дадените от него в хода на досъдебното производство, прочетени на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, С.М., М.М., Д.В., Ц.К. и Т.И. и от огласения на осн. чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал – писмо изх. № 848/27.03.2014 г. на Община Смядово, ведно с копия на документи, на Решение № С09/26.09.1996 г. на ПК гр. Смядово, скица № К00504/10.06.1999 г., справка по лице от 16.10.2013 г., договор от 15.05.1969 г., удостоверение № 81/14.12.1990 г., договор за наем от 29.09.2000 г., удостоверения за наследници №№ 342/18.10.2013 г., 431/10.06.1999 г., 432/10.06.1999 г., нотариално дело № 1101/2009 г. на нотариус рег. № 592 на НК, преписка № С0873/1992 г. на ПК гр. Смядово, удостоверение за наследници № 287/12.12.2014 г. на Община Смядово, копия на ведомостите от 2001 г. до 2008 г. на Кооперация „Голяма Камчия“ гр. Смядово, приемо-предавателен протокол от 30.04.2015 г., декларация за семейно и имотно състояние на подсъдимия и справка за съдимост на подсъдимия.

За изясняване на фактите, включени в предмета на доказване по делото способства и заключението по извършената на досъдебното производство оценителна експертиза от 27.04.2015 г., според което пазарната цена на процесния недвижим имот към 02.11.2009 г. възлиза на 7937 лева.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, дадени по време съдебното производство, в частта им, в която същият отрича наличието на умисъл за извършване на престъплението. П. не отрича извършване на действия от негова страна, изразяващи се в разпореждане с недвижимия имот, но сочи, че не му било известно, че процесната нива била включена в наследството на прадядо му. Освен това, грешката в неговите представи се дължала на обстоятелството, че в решението на ПК гр. Смядово не бил изписан ЕГН на наследодателя, а е налице пълно съвпадение в трите имена на баща му и на прародителя му. Въпреки своята категоричност при отричането на субективната страна на деянието, обясненията са в противоречие с останалия оценен от съда като достоверен доказателствен материал. Твърдението в горния смисъл на подсъдимия съдът приема за категорично опровергано от събраните в подкрепа на обвинението писмени доказателства, преценени ведно с определената чрез оценителна експертиза по делото действителна пазарна на имота, а именно – горепосочените решение на поземлената комисия, нотариален акт по нотариално дело № 1101/2009 г. на нотариус рег. № 592 на НК, и удостоверение за наследници на **** (роден през 1895 г.), от които се установява, че подсъдимият, при осъществяване на изпълнителното деяние е бил наясно, че имотът с който се разпорежда бил реституиран през 1996 г., приживе на баща му (починал през 2002 г. и съименник на посочения в решението на ПК като починал /изводимо от посоченото изрично качество „наследодател”/).

В подкрепа на гореизложеното са свидетелските показания на свидетелите Ж.Ж., Ж.Ж., С.К., С.М., М.М., Д.В., Ц.К. и Т.И., депозирани в хода на съдебното следствие. Те допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията преди, по време и след извършването на деянието. Показанията са логични, непротиворечиви, кореспондират помежду си. От всички свидетелски показания се установяват отделните елементи от състава на престъплението – времето на неговото осъществяване, мястото, начина по който е извършено и авторството му. Обстоятелството, че са налице известни разминавания в изложените факти не влияе на оценката на достоверността им, като обяснение за това е изминалия дълъг период от време от обсъжданите събития.

В подкрепа на обвинението са и приложените и приети по делото писмени доказателства, изброени подробно по-горе.

За изясняване на обстоятелствата относно личността на подсъдимия, имащи значение за отговорността му, допринасят справка за съдимост рег. № 318/12.09.2015 г., изд. от БС при ВПРС и декларация за семейно и имотно състояние на същия от 07.05.2015 г. (т. 2, л. 17 от ДП).

При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимият П.А.П. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК.

При осъществяване на същото, подсъдимият за времето от 01.10.2009 г. до 02.11.2009 г., в гр. Велики Преслав, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С.Б.М. – управител на „***“ ЕООД гр. Шумен и у С.А.К. – пълномощник на „***“ ЕООД гр. Шумен, че той и родителят му М.Р.К. *** са единствени наследници и собственици на недвижим имот, представляващ нива с площ 15,819 дка, четвърта категория, в местността „Калния вир“, имот № 015001 по плана за земеразделяне на землището на гр. Смядово и с това причинил имотна вреда на Ц.И.К. ***, в размер на 1984,25 лв., на Т. ***, в размер на 1984,25 лв. и на Д.П.В. ***, в размер на 1984,25 лв. – общ размер на причинената имотна вреда – 5952,75 лева.

По този начин подсъдимият П. въздействал върху съзнанието на свидетелите М. и К., в резултат на което същите извършили действия, насочени и завършили със сключване на сделка – договор за продажба на процесния недвижим имот и М. се разпоредил със сума в размер на 2041,00 лв., представляваща цената по договора. Подсъдимият формирал у двамата свидетели неправилна представа досежно несъществуващо в посочения от него обем основание и условията, при които се осъществява този акт и по-конкретно относно обстоятелството, че само той и майка му са законните наследници на **** (посочен в реституционния административен акт на ПК - Смядово), чиято собственост върху недвижим имот, представляващ земеделска земя била възстановена с решението на ПК гр. Смядово. В резултат на всичко това настъпила имотна вреда в имуществото на всеки от останалите съсобственици (законни наследници на ****, род. през 1895 г.) – пострадалите Ц.К., Т.И. и Д.В..

Престъпното деяние е извършено при форма на вина предварително формиран и пряко насочен умисъл. П. предвиждал настъпването на вредните последици, предвиждайки и съзнавайки общественоопасния характер на деянието. Съзнавал е, че извършва измама чрез възбуждане и поддържане на заблуждение у свидетелите, участващи като законен представител на страна, съотв. от името на купувача по сделката. Налице са били предварителното решение у подсъдимия да се разпореди с чужди идеални части от съсобствеността и целта чрез тази част на разпореждането да набави имотна облага за себе си.

Ето защо, съдът счита, че П.А.П. следва да носи наказателна отговорност по цитирания текст на НК.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до несъобразяването и незачитането от страна на подсъдимия на нормите, гарантиращи от една страна неприкосновеността на правото на собственост, а от друга – добросъвестността при свободното договаряне, както и стремежът на подсъдимия да получи по противоправен начин парични средства. Като подбуди за извършване – възникналата за подсъдимия необходимост от осигуряване на пари за плащане на семестриални такси за обучението на низходящите му във ВУЗ. Като условия за извършване на конкретното престъпление се установи небрежността на други правни субекти, участващи в правоотношенията по реституция на земеделски земи и по последващи разпореждания със собствеността върху тях.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващото и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона.

Подсъдимият П.А.П., с ЕГН **********, е роден на *** ***. Същият е български гражданин, с постоянен адрес ***, със средно образование, разведен, не полага труд по правоотношение. Без трудови и други доходи. Не притежава други имоти, МПС и участия в капитал и имущество на търговци, освен 1 бр. МПС („микробус”) и участия в съсобствеността върху бивше семейно жилище (апартамент), и върху „къща”. П. е осъждан, както следва:

1) с определение за одобряване на споразумение № 21/23.01.2002 г. по НОХД № 199/2001 г. на ВПРС, влязло в сила на 23.01.2002 г. е осъден на три месеца “Лишаване от свобода”, чието изпълнение било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и 4 от НК, извършено през мес. май 1999 г.; 2) с определение за одобряване на споразумение № 764/21.12.2005 г. по НОХД № 318/2005 г. на ВПРС, влязло в сила на 21.12.2005 г. е осъден на „Пробация” за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, извършено на 22.03.2005 г. (в двумесечен срок след изтичане на изпитателния срок по предходното осъждане). Наказанието „Пробация” е изтърпяно на 15.02.2007 година.

Спрямо подсъдимия е постановен и друг (първи пореден за П.) съдебен акт – през 1980 г., по НОХД № 429/1980 г. на ПРС (ВПРС), за осъждането по който подсъдимият е реабилитиран по чл. 88а от НК на 10.12.1987 г. – на 10 месеца „Лишаване от свобода”, с 2-годишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 от НК, за извършено през 1980 г. престъпление по чл. 325, ал .1 от НК.

Санкцията на нормата на чл. 209, ал. 1 от НК, действала към момента на извършване на престъплението, приложима на осн. чл. 2, ал. 1 от НК при съобразяване, с оглед чл. 2, ал. 2 от НК, на действащата към момента на постановяване на присъдата нейна редакция, предвижда налагането на наказание – до 6 години лишаване от свобода.

Деянието по чл. 209, ал. 1 от НК като цяло се отличава със сравнително висока степен на обществена опасност предвид обществените отношения, които засяга. По вида си, условията на извършване и последиците за обществото, конкретното деяние се явява със сравнително висока степен на обществена опасност.

Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия данните за 1) материалното и социалното му положение; 2) горепосочените подбуди за извършване на престъплението; 3) направата от подсъдимия, по негова подбуда, на предложение до всяка от пострадалите за парично обезщетяване на причинените им с престъплението имуществени вреди; 4) същността на съставомерното в случая заблуждение във формата на осъщественото изпълнително деяние „поддържане” – при положение, че възбуденото от подсъдимия заблуждение би могло да бъде преодоляно от адресатите му чрез осъществяване по тяхна воля на пълния обем от добросъвестни преддоговорни действия, в частност, чрез направа на съответните справки в регистрите при Агенцията по вписванията и по гражданското състояние в съответната община. Като отегчаващо обстоятелство по отношение на П. съдът обсъди данните за предишните осъждания на подсъдимия, сочещи упорито незачитане, и след двукратно прилагане на института на условното отлагане на наложени му наказания лишаване от свобода, на установения ред в страната, както и изводимата от последното трайна нагласа за извършване на престъпления.

Предвид горното, съдът намира, че на подсъдимия, следва да бъде определено наказание в размер по-нисък от средния, по-близък към минимума, предвиден в закона, а именно десет месеца „Лишаване от свобода” (при среден размер на наказанието 3 години и 1,5 месеца).

С оглед гореизложеното, при определяне на адекватната мярка на държавна принуда, съдът, съобразявайки залегналите в чл. 36 от НК цели на наказанието, счита, че спрямо П. би се въздействало най-пълно чрез налагане на наказание, чието изтърпяване да бъде ефективно. Според настоящия състав, с оглед предупредителното и поправително въздействие върху подсъдимия, именно ефективното изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода” дава най-големи възможности за постигане на всички цели по чл. 36, ал. 1 от НК. В настоящия случай, съдът счита, че в пълнота ще се постигнат заложените генерална и индивидуална превенция на наказанието. По изложените съображения, съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание в посочения по-горе размер, като на основание чл. 41, ал. 6 от НК и чл. 57, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, определи първоначално настаняване в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, и първоначален строг режим за изтърпяването му.

Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши друго престъпление. То е съответно на целта П. да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде толерирана, а единствено наказвана. Така определено, наказанието на П. ще подейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, а така също, ще допринесе за удовлетворяване на общественото чувство за справедливост.

Досежно всеки от предявените граждански искове – установи се по делото, че с деятелността си по чл. 209, ал. 1 от НК, подсъдимият причинил на всеки от гражданските ищци Ц.К., Д.В. и Т.И. имуществени вреди в размер по 1984,25 лева. Размерът на вредата, причинена на всеки от трите граждански ищци се явява част от уговорената от П. продажна цена на съсобствения недвижим имот, съответстваща на притежаваната от всеки съсобственик идеална част от правото на собственост. Ето защо, предвид основателността на предявените претенции и съответно на пределите на обема на търсената защита (посочената от всеки от ищците цена на всеки от исковете), на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, съдът осъди подсъдимият П.П. да заплати на всеки от гражданските ищци сума в размер по 1982,50 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 02.11.2009 г., до окончателното изплащане, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

На основание чл. 112, ал. 4 от НПК, съдът постанови приложените в оригинал по делото книжа и писмени актове по нотариално дело № 1101/2009 г. по описа на Нотариус рег. № 592 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд гр. Велики Преслав, да се предадат на същия нотариус.

С оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди подсъдимия П. да заплати държавна такса върху уважения общ размер на всеки от гражданските искове, в размер на 237,90 лв., както и 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист за така присъдената държавна такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия П.П. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Шумен, сума в размер на 71,00 лв., представляваща направените по досъдебното производство разноски, както и 5,00 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за тези присъдени в полза на държавата разноски.

Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди подсъдимия П.П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, сума в размер на 73,55 лв., представляваща направените в съдебното производство разноски, както и 5,00 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за тези присъдени в полза на бюджета на съдебната власт разноски.

Според нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият П. бе осъден да заплати на гражданския ищец Ц.К. направените от последната разноски по делото в размер на 200,00 лв., както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, сума в размер на 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на този граждански ищец разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Дата на обявяване на мотивите:

13.06.2016 г.

Районен съдия: