Р Е Ш Е Н И Е

№

30.06.2016 год., гр.Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, I-ви състав

На четиринадесети юни през два хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Мирослав Марков

Секретар: М.А.,

като разгледа докладваното от Председателя

гражданско дело №512 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по повод предявени обективно съединени искови претенции с правно основание чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл.288 ал.12 от КЗ /в сила до 31.12.2015г./ и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищцовата страна – г.ф.–гр.с., ул. “г.и.” №2, ет.4, представляван от Изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Борислав Иванов Михайлов е предявил регресен иск, като излага, че на 21.12.2008г. във Федерална република Германия, германският гражданин Волфганг Киауш, в качеството си на собственик на имот в гр.Дуисбург, претърпял имуществени вреди при ПТП, причинено от ответника С.Р.М. с ЕГН **********, който не е притежавал валидна застраховка “Гражданска отговорност”. На пострадалото лице е изплатена сумата от 947,09 евро, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди. Поради което и моли съда, да постанови решение, по силата на което да осъди ответника - да му заплати сума в посочения размер, ведно с дължимата законна лихва от датата на завеждане на иска, както и направените по делото разноски.

В хода на съдебното производство е депозиран писмен отговор на исковата молба от страна на особен представител на ответника. В същия се оспорва основателността на исковата претенция по размер и доказаност. Прави се възражение за информираност на ищеца и за наличие на преклузивна давност. В съдебно заседание, ответникът не се явява, но се представлява от особен представител, който, с оглед представени допълнителни доказателства от страна на ищеца, не поддържа възраженията и оспорванията посочени в отговора на исковата молба. В заключение отбелязва, че делото от фактическа и правна страна е изяснено след допълнителните обяснения и писмени доказателства, като счита, че исковата претенция на „г.ф.“ гр. с. следва да бъде уважена.

Съдът като се запозна с представените по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.12.2008г. във Федерална република Германия, в гр.Дуисбург, отв. С.Р.М. с ЕГН ********** предизвикал ПТП с управляваният от него автомобил „Форд Ескорт“ с ДК № Н ......, при което пострадал недвижим имот, собственост на германския гражданин Волфганг Киауш. По-късно било установено, че автомобилът управляван от С.Р.М. с ЕГН **********, бил собственост на Зюлбие Гюнайдинова Хюсеинова и не притежавал валидна застраховка “Гражданска отговорност”. На пострадалото лице е изплатена сума, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от НББАЗ на Немското бюро „Зелена карта“. От страна на ГФ на основание чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ, действащ към датата на деянието и плащането е възстановено обезщетението но нанесената щета.

По делото е представена справка от база данни на Информационен център към г.ф., от където е видно, че по отношение на лек автомобил „Форд Ескорт“ с ДК № Н ...... е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“, с валидност от 27.06.2008г. до 26.06.2009г., но същата е била прекратена на 03.12.2008г.

Така приетото за установено, води до следните правни изводи:

Предявеният иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл.288, ал.12 от КЗ /в сила до 01.01.2016г./ и чл.86 от ЗЗД, е основателен и доказан в пълен размер и следва да се уважи.

Настоящият казус изпълва хипотезата на чл.288, ал.12 от КЗ, в сила до 01.01.2016г., който гласи, че: ”След изплащане на обезщетения по задължителна застраховка ГО, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне на обезщетението.

По делото е безспорно установено, че ответникът не е имал валидна застраховка към 21.12.2008г. и е предизвикал ПТП на същата дата, при което са нанесени материални щети на имот, собственост на трето лице, като тези щети са покрити от ищеца. В нарушение на Кодекса за застраховането, ответникът управлявал посоченият лек автомобил без да притежава за него валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното. В случая по щетата е платена сума в размер на 947,09 евро, поради което, ответникът следва да я възстанови, ведно с платената сума за ликвидационни разноски.

Относно валидността на застраховката със срок от 1 година, считано от 27.06.2008г. до 26.06.2009г. съдът отбелязва следното:

Договорът /Полицата/ за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в общите случаи се сключва за срок от 1 година. Премията или първата вноска от нея се плащат при сключване на полицата. При разсрочено плащане оставащите вноски се плащат последователно. При задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ законодателят е предвидил 15 дни гратисен период след падежа в който просрочена вноска може да бъде платена. В този гратисен период полицата е валидна, но плащането по нея е просрочено, като с изтичане на този период, ако дължимата вноска не бъде платена, полицата се прекратява. Прекратяването на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по отношение на лек автомобил „„Форд Ескорт“ с ДК № Н ......, видно от приложената справка от базата данни на ИЦ към ГФ е станало на 03.12.2008г.

Предвид гореизложеното, съдът е мнение, че предявеният от ищеца иск по КЗ се явява доказан по основание и по размер. С оглед основателността на иска, доказана се явява и претенцията за законната лихва върху исковата сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.11.2015г., до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 74,09 лв. – разноски за държавна такса по делото съразмерно с уважената част от иска, както и 360.00 лева платено възнаграждение за особен представител.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА С.Р.М. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на г.ф.–гр.с., ул. “г.и.” №2, ет.4, представляван от Изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Борислав Иванов Михайлов - на основание чл.288, ал.12 от КЗ, сумата от 1852,35 /хиляда осемстотин петдесет и два лева и тридесет и пет стотинки/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА С.Р.М. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на г.ф.–гр.с., ул. “г.и.” №2, ет.4, представляван от Изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Борислав Иванов Михайлов, сумата от 434,09 лв., представляващи разноски по делото, съразмерно с уважената част на иска, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: