Р Е Ш Е Н И Е

09.06.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 09 (девети) май Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар И.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 558 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувно по повод предявени от „Е.П.” АД, с ЕИК ......., седалище:***, адрес на управление:***-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258,представляван по закон от П.С. С., Б Д. П., Я.М. Д., Г.К., представляван по пълномощие от М.Й.М. - юрисконсулт обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1-во от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, срещу Д.П.Л. с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на наследник по закон на М.П.П. ЕГН **********,***, за осъждане да изпълни реално задължението за плащане цената на доставена в имот находящ се в с.И., ул.“В.П.“№10/абонатен №......., клиентски №....... от 1081.17 лева, представляваща част от продажна цена на ел.енергия по издадени дебитно известие № ......./09.11.2011г. с падеж 29.11.2011г. към фактури №№ ......./31.10.2011 г.; ......./30.09.2011 г.; ......./31.08.2011 г.;......./29.07.2011 г......./30.06.2011 г......./31.05.2011 г. и КП№40129/02.10.2011 г.; фактура №.......08.10.2012 г. за сумата от 23.00 лв. с вкл.ДДС с падеж 08.10.2012 г., съгласно договор за продажба на ел.енергия, сключен между ищеца и наследодателя на ответниците М.П.П. починала на 07.11.2006 г., обективиран в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.О.Н България Продажби“АД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 26.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 425.34 лева, представляваща, обезщетение за забавата в размер на мораторната лихва върху главниците, считано от датата на падежа на всяка от посочените фактури до 22.10.2015 г. и направените по делото разноски и срещу Т.П.Л. с ЕГН ********** с адрес ***, в качеството му на наследник по закон на М.П.П. ЕГН **********,***, за осъждане да изпълни реално задължението за плащане цената на доставена в имот находящ се в с.И., ул.“В.П.“№10/абонатен №......., клиентски №....... от 1081.17 лева, представляваща част от продажна цена на ел.енергия по издадени дебитно известие № ......./09.11.2011г. с падеж 29.11.2011г. към фактури №№ ......./31.10.2011 г.; ......./30.09.2011 г.; ......./31.08.2011 г.;......./29.07.2011 г......./30.06.2011 г......./31.05.2011 г. и КП№40129/02.10.2011 г.; фактура №.......08.10.2012 г. за сумата от 23.00 лв. с вкл.ДДС с падеж 08.10.2012 г., съгласно договор за продажба на ел.енергия, сключен между ищеца и наследодателя на ответниците М.П.П. починала на 07.11.2006 г., обективиран в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.О.Н България Продажби“АД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 26.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 425.34 лева, представляваща, обезщетение за забавата в размер на мораторната лихва върху главниците, считано от датата на падежа на всяка от посочените фактури до 22.10.2015 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът „Е.п.” АД, ***, излага чрез пълномощника си, че всеки от ответниците, в качеството на наследник по закон на М. П. ***, клиент на ищеца, за през процесния период от време е негов абонат на ел. енергия в обект в с.И., общ.Върбица, обл.Шумен, адрес ул.“В.П.“№10 и за техните отношения регламентацията е от ОУ на ищцовото дружество, уреждащи и сроковете за заплащане на потребената ел. енергия/чл.17, т.2, чл.26, ал.6, чл.38, чл.27 от същите/. Твърди, че ответниците не са заплатили ползваната ел. енергия на процесният адрес с абонатен №....... за периода 09.11.2011г. – 19.03.2014г. в общ размер на 2 162.34 лв., фактурирана от ищеца. Твърди, че с настъпване на срока за плащане на всяка от месечните фактури, ответникът е изпадал в забава, за което му е начислена и мораторна лихва в общ размер 850.68 лв. за целия период на забавата. В съдебно заседание пълномощника на ищеца, уточнява че поради установено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на посочения обект, установено с приложените оп делото констативни протоколи, са издадени дебитни известия към фактурите, с които е определена сумата, която следва да бъде заплатена.

В предоставения срок ответникът Д.Л. е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции, тъй като посочените задължения не са за доставена ел.енергия, а за служебно начислена такава и то с получател майка му, която е починала. Прави и възражение за изтекла погасителна давност на част от задължението за заплащане на ел.енергия, претендирано от ищеца. Предвид изложеното, счита че няма непогасени задължения към ищеца и моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В предоставения срок ответникът Т.Л., чрез процесуалния си представител адв.С. от ШАК е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции, като излага подробни мотиви. Прави и възражение за изтекла погасителна давност на част от задължението за заплащане на ел.енергия, претендирано от ищеца. Оспорва пасивната си процесуална легитимация. Предвид изложеното, счита че няма непогасени задължения към ищеца и моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В о.с.з., страните редовно призовани, всеки от ответниците се представлява от пълномощник адвокат.

Процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание поддържа изложеното в исковата молба, като счита че предявените искове са доказани по основание и размер и моли съда да ги уважи изцяло.

Пълномощниците на ответниците в съдебно заседание, поддържат изложените в отговорите становища за неоснователност на исковите претенции.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество „Енерго-Про продажби”-АД-град Варна е краен снабдител по смисъла на чл.98а от Закона за енергетиката/ЗЕ/.

„Е.п.” АД, *** е правоприемник на „Е.ОН България Продажби" АД.

Клиент на ищеца с клиентски №........ и абонатен №....... за обект на потребление на адрес с.И., общ.Върбица, обл.Шумен, ул.“В.П.“№10 е М.П.П. ЕГН **********,***, починала на 07.11.2006 г.

Ответниците Т.П.Л. с ЕГН ********** с адрес *** и Д.П.Л. с ЕГН **********, с адрес *** са наследици по закон на М.П.П. ЕГН **********,***.

Видно от приложения по делото Констативен протокол от 24.02.2014 г., на същата дата служители на "Енерго-Про Мрежи" АД са извършили проверка по измерването на електрическата енергия в къща на наследодателката на ответниците, находяща се на посочения адрес, в присъствието на ответника Д.Л.. В хода на проверката е констатирано, че абонатът се е присъединил към електроразпределителната мрежа към фазов проводник АС-50 кв.мм, за нула ползвал тръбопроводната ВиК инсталация, с проводник 2х0.75 кв.мм захранва къщата, т.к е прекъснат поради неплащане, като консумираната по този начин ел.енергия не се отчита от СТИ. Протоколът е подписан от ответника Д.Л.. Съгласно представената по делото Справка №31442/26.02.2014 г. за корекция при неточно измерване на електрическата енергия, била извършена корекция в съответствие с с чл. 38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл.48 ал.1 т.1Б от ПИКЕЕ. Издадено е и дебитно известие №010560134 от 27.02.2014 г, в което е посочен период 27.11.2013 г. – 24.02.2014 г. за който е начислена служебно сумата за консумираната ел.енергия в размер на 215.45 лв. с ДДС за обект в с.И., адрес ул.“В.П.“№10.

Видно от приложения по делото Констативен протокол №0040129 от 02.10.2011 г., на същата дата служители на "Енерго-Про Мрежи" АД са извършили проверка по измерването на електрическата енергия в къща на наследодателката на ответниците, находяща се на посочения адрес, в присъствието на ответника Д.Л.. В хода на проверката е констатирано, че абонатът се е присъединил към електроразпределителната мрежа неправомерно, т.к бил прекъснат поради неплащане, чрез нулев проводник ПВО кв.6мм, като консумираната по този начин ел.енергия не се отчита от СТИ. Протоколът е подписан от ответника Д.Л.. Съгласно представената по делото Справка №19740/07.11.2011 г. за корекция при неточно измерване на електрическата енергия, била извършена корекция в съответствие с чл. 38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ за периода от 06.04.2011 г. – 02.10.2011 г. Издадено е и дебитно известие №....... от 09.11.2011 г, в което е посочен период 06.04.2011 г. – 02.10.2011 г. за който е начислена служебно сумата за консумираната ел.енергия в размер на 1923.89 лв. с ДДС за обект в с.И., адрес ул.“В.П.“№10.

Предявените от ищеца обективно съединени осъдителни искове, предвид наличие на правен интерес са допустими.

Като писмени доказателства по делото са приети представените от страните документи: заверени от страната преписи на: извлечение от сметка към 22.10.2015 г. на М.П.П., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 09.11.2015 г. на обект с клиентски №........, дебитно известие №......./09.11.2011 г., фактура №.......08.10.2012 г.; извлечение за фактури и плащания към 06.11.2015 г. на обект с клиентски №........; общ договор за снабдяване и разпределение на електрическа енергия; решение №ОУ-060 от 07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране; решение №ОУ-061 от 07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране; решение №ОУ-004 от 06.04.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране; публикации на общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби“АД от 30.11.2007 г. вестник „Черноморие“; вестник „Дневник“, вестник „Янтра днес“; публикации на решение №ОУ-004 от 06.04.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране във вестник „Варна“ и вестник „Дневник“; копие от статия от 25.02.2014 г., публикувана в електронното издание на Топновини България, извлечение от осигурителна сметка на Т.Л. за периода 1981 г. – 2014 г. от Служба са социално осигуряване, Регионален офис в Лимасол, РКипър -на гръцки език и в превод на български език, подробен списък на доходите на осигурения Т.Л. за 2015 г. от Министерството на труда и социалното осигуряване, Служба са социално осигуряване на РКипър от 10.02.2016 г. – на гръцки език и в превод на български език; удостоверение за наследници № 1/08.01.2016г. на М.П.П. издадено от длъжностно лице при Община Върбица; дебитно известие № 0105060134 от 27.02.2014г., и извлечение от сметка към 14.01.2016г.; Удостоверение с изх. № 20120920104027 от 20.09.2012г. от Агенция по вписванията –Търговски регистър, както и справка от АПИС регистър за Енерго-Про Продажби; констативен протокол от 24.02.2014г. с приложена справка 31442 за корекция при измерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия; както и констативен протокол от 02.10.2011г. с приложена справка 19740 за корекция при измерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.17, ал.1, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби" АД, потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. Последните са описани в чл. 26 от същите ОУ.

Общите условия са приети на осн. Чл. 98а от Закона за енергетиката, одобрени са от ДКЕВР, следователно отношенията между крайният потребител и доставчика се регулират от тях, като те имат обвързващо задължително и действие и за двете страни.

Ответникът Т.Л. оспорва, че е обвързан от договор за доставка на ел. енергия до посочения в исковата молба присъединен към преносната мрежа обект, което обстоятелство се потвърждава и от писмените доказателства, поради което съдът го приема за установено.

Основното твърдение на ищеца, че именно вторият ответник Т.Л. е бил негов абонат за процесния обект остана недоказано.

Безспорно се установи от събраните доказателства, че ответникът не е клиент на ищеца по посочения абонатен №......., съотв. клиентски №........ за обект с административен адрес с.И., общ.Върбица, обл.Шумен, ул.“В.П.“№10, за който се претендират неплатени задължения по посечените в исковата молба фактури, т.к не е ползвал имота на с.И., общ.Върбица, обл.Шумен, ул.“В.П.“№10. Съгласно § 1, т.42 от ЗЕ, “потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.4, ал.1 от Общия договор за снабдяване и разпределение на ел.енергия потребител на ел.енергия за битови нужди е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределенителната мрежа на „Е.О.Н България Мрежи“АД-правоприемник „Енерго – Про Мрежи“АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.О.Н България Продажби“ -правоприемник „Енерго – Про Продажби“АД. По делото не се установи, че именно ответника Т.Л. е собственик съотв.ползвател по смисъла на посочения договор, който е задължителен за страните. Клиент на ищеца с абонатен №......., съотв. клиентски №........ за обект с административен адрес с.И., общ.Върбица, обл.Шумен, ул.“В.П.“№10 е била М.П.П. ЕГН **********,***, починала на 07.11.2006 г. съответно лицето, което след смъртта му е продължило ползването на имота и или е придобило собствеността върху същия и което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.О.Н България Продажби“ -правоприемник „Енерго – Про Продажби“АД. От ищеца не бяха представени доказателства, че ответника Т. Л., освен че е наследник по закон на починалата М.П. е приел наследството, включващо и ½ идеална част от недвижим имот с административен адрес с.И., общ.Върбица, обл.Шумен, ул.“В.П.“№10 и съответно е ползвал както имота, така и електрическа енергия за домакинството си именно доставена от ищеца за процесния период. Напротив от представените от самия ответник писмени доказателства се установи, че същият от 2007 г. живее постоянно и работи в Република Кипър. Тъй като не се установи ответника Т.Л. да е бил абонат на ищеца на процесния адрес и период от време само на това основание искът следва да бъде отхвърлен.

Следва да се отбележи, че дори да бе установено наличието на твърдяната от ищеца договорна връзка, останаха недоказани всички основни факти, обосноваващи претенцията му – размерът на ползваната ел.енергия и нейната стойност, редовно проведена процедура по корекция на сметка.

Безспорно е по делото съществуването на договорна връзка между ищеца и лицето М.П.П. ЕГН **********,***, починала на 07.11.2006 г., по силата на която е осъществявана доставка на ел.енергия от ответника към това лице на абонатен №......., съотв. клиентски №........ за обект с административен адрес с.И., общ.Върбица, обл.Шумен, ул.“В.П.“№10. След като този потребител е починал ищецът не е прекратил доставката на ел.енергия до захранения обект – къща в с.И..

Съгласно § 1, т.42 от ЗЕ, “потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобен е и текстът на разпоредбата на чл.4, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби” АД. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса / чл.154 от ГПК/, надлежно указана на страните, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В настоящия казус, предвид спецификата на спора и характера на предявения иск, изцяло в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника Д.Л. са налице валидни облигационни отношения в посочения от него смисъл, а именно сключен при общи условия договор за продажба на електрическа енергия за процесния период, а именно за периода от 09.11.2011г. – 19.03.2014г., касаещ недвижим имот- къща, находящ се в с.И., общ.Върбица, обл.Шумен, ул.“В.П.“№10. По делото не се установи, че именно ответника Д.Л. е собственик съотв.ползвател по смисъла на посочения договор, който е задължителен за страните. Клиент на ищеца с абонатен №......., съотв. клиентски №........ за обект с административен адрес с.И., общ.Върбица, обл.Шумен, ул.“В.П.“№10 е била М.П.П. ЕГН **********,***, починала на 07.11.2006 г. съответно лицето, което след смъртта му е продължило ползването на имота и или е придобило собствеността върху същия и което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.О.Н България Продажби“ -правоприемник „Енерго – Про Продажби“АД. От ищеца не бяха представени доказателства, че ответника Д. Л., освен че е наследник по закон на починалата М.П. е приел наследството, включващо и ½ идеална част от недвижим имот с административен адрес с.И., общ.Върбица, обл.Шумен, ул.“В.П.“№10 и съответно е ползвал както имота, така и електрическа енергия за домакинството си именно доставена от ищеца за процесния период. В тежест на ищеца е и да установи и размерът на претенцията си, т.е. че така претендираната сума е определена и изчислена съобразно нормативните изисквания. Без да са извършвани промени по партидата на М.П., фактури за потребената ел.енергия са издавани на нейно име и след смъртта й, включително за процесния период, в края на който е извършена корекция по чл.38 ал.3,т.3 от ОУ на Договорите за доставка на ел.енергия, поради неизправност на СТИ - Въз основа не на реално отчетени по електромера показания за консумирана ел.енергия, а на база ОУ на дружеството е завишена сметката за електричество поради констатирани нередности по СТИ. По делото липсват данни,че лицата,извършили проверката на средството за техническо измерване на обекта на ответника,са били определени по предвидения от законодателя ред,със заповед на Министъра на икономиката,енергетиката и туризма или от Председателя на ДКЕВР,съобразно компетентността им по ЗЕ-чл.78 и 80 от ЗЕ.Извършването на контрол на средствата за търговско измерване на използваната ел.енергия не попада сред сферите,в които посочените държавни органи могат да осъществяват контролните си функции-чл.75 и 76 от ЗЕ.

Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ СТИ е собственост на преносното предприятие, поради което последното има задължение да осигури правилното и коректно функциониране на средството, като констатира своевременно грешката в измерването, което в случая не е извършено. Следва да се има предвид, че и съгласно ОУ средствата за търговско измерване /СТИ/ и таблата, в които те са разположени, са собственост на „ЕОН България Мрежи” АД /Енерго- Про Мрежи/, като дружеството поставя върху тях приспособления или знаци за ограничаване на достъпа. С оглед на гореизложеното, в тежест на ответното дружество бе да докаже осъществяването на нерегламентиран достъп до СТИ и то от страна на ищеца. При липса на доказателства, че не регламентирания достъп е осъществен именно от ищеца не би могло да се презюмира виновно поведение на потребителя, каквото е необходимо, за да намери приложение хипотезата на чл.38, ал.3, т.3 от ОУ. На следващо място, не се установи по категоричен начин правилното определяне на извършената корекция. Безспорно се установи, че същата е извършена съобразно изискването на разпоредбата на чл.38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕ, която норма се прилага в случаите, когато липсват СТИ, монтирани от “Е.ОН България мрежи”/Енерго- Про Мрежи/ или се отклонява енергия преди СТИ. Посоченото обстоятелство поражда съмнения относно правилността на извършената корекция предвид позоваването на посочената норма при изчисляване размера на дължимата сума. На следващо място съдът счита, че клаузите от ОУ, които регламентират едностранно, /от доставчика на електрическа енергия/, коригиране на сметките за електрическа енергия за предходен период от време без определянето на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, следва да се считат за неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП, доколкото въпреки изискването за добросъвестност, създават, в ущърб на потребителя, значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, като в този смисъл счита за несериозни възраженията, направени от ответното дружество в случая съдът да не се съобразява със задължителната съдебна практика. Разпоредбите на чл.25 от ОУДПЕЕ, предвиждаща, че в случай, че „ЕОН България Мрежи” АД с констативен протокол уведоми писмено „Е.ОН България Продажби” за неправилно фактуриране в следствие грешки при отчитане на използваните количества ел. енергия, „Е.ОН България Продажби” извършва корекция на сметката и изпраща в седемдневен срок справка на потребителя за дължимите суми в сроковете за плащане. Нормите на чл.38, ал.2 и чл.38, ал.3, т.3 от ОУДПЕЕ нарушават основните принципи на равнопоставеност между страните и защита интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Липсва защита интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал период, предприета от страна на дружеството - монополист, при неустановен период на грешно измерване или не измерване на електрическата енергия. По своята същност разпоредбите на чл.25 от ОУДПЕЕ и чл.38, ал.3, т.3 от ОУДПЕЕ предвиждат санкциониране на потребителя, без да се изисква виновно поведение от негова страна. Обективната отговорност е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя. Доколкото имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение е законодателно уредена с нормата на чл.82 от ЗЗД, то посочените клаузи противоречат и на тази правна норма, доколкото посочената отговорност е винаги виновна и се развива в границите, очертани от разпоредбата на чл.82 от ЗЗД. В този смисъл е и константната съдебна практика, с която съдът е длъжен да се съобразява, и по -конкретно Решение №189 от 11.04.2011 год. на ВКС по т.д. №39/2010 год., ІІ т.о., което е постановено по реда на чл.290 от ГПК и съгласно т.2 от ТР №1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.д. №1/2009 год. на ОСГТК. Поради гореизложеното съдът намира, че така предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани, поради което следва да се отхвърлят.

По изложените съображения, съдът намира, че извършената със справките за корекция промяна в консумираното през минал период количество ел.енергия, а оттам и извършената с издадените дебитно известия корекция в сметката на ищеца, в качеството му на потребител, са лишени от законово основание.

Останалите събрани по делото доказателства не следва да бъдат обсъждани предвид изначалната липса на основание за извършената корекция.

В настоящия случай, ищецът не е ангажирал никакви доказателства за установяване на твърдението си, че е доставил електроенергия, незаплатена от посочения в исковата молба абонат. Без да се проведе доказване на този положителен факт, това би позволило на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя енергия.

Предвид неустановяване на дължимостта на главната претенция, неоснователни се явяват и акцесорните претенциите за обезщетение за забава и разноски.

Относно възражението на пълномощниците на всеки от ответниците за изтекла погасителна давност, съдът намира за установено следното: Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл.111, б. „в” от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК е определено съдържанието на понятието „периодични плащания“ и според същото вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества са именно такива. Давността за всяко вземане – главно или акцесорно за лихви арг. от чл.114, ал.1 от ЗЗД, започва да тече от деня, в който същото е станало изискуемо. В процесният случай денят на изпълнението е нормативно определен от датата, следваща датата на издаване на съответната фактура. Следователно, на тази дата е настъпила изискуемостта на всяко едно от процесните вземания на главница и лихви. При това положение от тази дата според чл.114, ал.1 от ЗЗД започват да текат и давностните срокове за погасяването на всяко от тези вземания, като с изтичането от тази дата на тригодишния давностен срок по чл.111 б. „в” от ЗЗД от ЗЗД се погасява непогасената част от главницата по посочените фактури, а с изтичането от същата дата на тригодишния давностен срок по чл.111, б. „в” от ЗЗД се погасява и законна лихва за забава. Следователно от дата 10.11.2011 г. по фактура №......./09.11.2011 г. за сумата от 1923.89 лв. и от дата 09.10.2012 г. по фактура №.......08.10.2012 г. за сумата от 23.00 лв. е започнал да тече и давностния срок. От тези дати до подаване на исковата молба на 25.11.2015 г. за това вземане, срокът е изтекъл, тъй като са изтекли повече от три години. Изтекли са сроковете за заплащане и на мораторната лихва по посочените фактури.

Предвид изхода на спора, в тежест на ищеца остават направените от него разноски по делото. Следва да бъде осъден ищеца да доплати и държавна такса по увеличения размер на исковете/поради допуснато изменение на същите/ в общ размер на 58.62 лв.

На осн.чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да понесе направените от ответниците разноски по настоящото делото в размер на 392 лв. на ответника Т.Л., представляващи възнаграждение за адвокат и такси превод и призоваване на свидетел, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и 450.00 лв. за ответника Д.Л., представляващи възнаграждение за адвокат.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.П.” АД, с ЕИК ......., седалище:***, адрес на управление:***-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258,представляван по закон от П.С. С., Б Д. П., Я.М. Д., Г.К., представляван по пълномощие от М.Й.М. - юрисконсулт срещу обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1-во от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, срещу Д.П.Л. с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на наследник по закон на М.П.П. ЕГН **********,***, за осъждане да изпълни реално задължението за плащане цената на доставена в имот находящ се в с.И., ул.“В.П.“№10/абонатен №......., клиентски №....... от 1081.17 лева, представляваща част от продажна цена на ел.енергия, съгласно договор за продажба на ел.енергия, сключен между ищеца и наследодателя на ответниците М.П.П. починала на 07.11.2006 г., обективиран в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.О.Н България Продажби“АД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 26.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 425.34 лева, представляваща, обезщетение за забавата в размер на мораторната лихва върху главниците, считано от датата на падежа на всяка от фактурите до 22.10.2015 г. и срещу Т.П.Л. с ЕГН ********** с адрес ***, в качеството му на наследник по закон на М.П.П. ЕГН **********,***, за осъждане да изпълни реално задължението за плащане цената на доставена в имот находящ се в с.И., ул.“В.П.“№10/абонатен №......., клиентски №....... от 1081.17 лева, представляваща част от продажна цена на ел.енергия, съгласно договор за продажба на ел.енергия, сключен между ищеца и наследодателя на ответниците М.П.П. починала на 07.11.2006 г., обективиран в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.О.Н България Продажби“АД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 26.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 425.34 лева, представляваща, обезщетение за забавата в размер на мораторната лихва върху главниците, считано от датата на падежа на всяка от фактурите до 22.10.2015 г., като неоснователни и недоказани и погасени по давност.

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, с ЕИК ......., седалище:***, адрес на управление:***-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258,представляван по закон от П.С. С., Б Д. П., Я.М. Д., Г.К., представляван по пълномощие от М.Й.М. - юрисконсулт ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.Л. с ЕГН ********** с адрес *** направените от последната разноски по настоящото дело в размер на 392.00 лв.

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, с ЕИК ......., седалище:***, адрес на управление:***-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258,представляван по закон от П.С. С., Б Д. П., Я.М. Д., Г.К., представляван по пълномощие от М.Й.М. - юрисконсулт ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Л. с ЕГН **********, с адрес *** от последната разноски по настоящото дело в размер на 450.00 лв.

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, с ЕИК ......., седалище:***, адрес на управление:***-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258,представляван по закон от П.С. С., Б Д. П., Я.М. Д., Г.К., представляван по пълномощие от М.Й.М. - юрисконсулт ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВПРС сума в общ размер на 58.62 лв., представляваща държавна такса върху изменения-увеличен размер на исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: