Р Е Ш Е Н И Е

23.06.2016 год.

Номер . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 14 (четиринадесети) юни Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

гражданско дело номер 110 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано след преминаването му от такова по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК към развод по взаимно съгласие.

В молбата си, молителите Д.А.М. и М.С.М. излагат, че са съпрузи от 18.10.1986 година. От съвместното им съжителство се родили децата им – Стоянка М. Калоянова, родена на *** г. и Георги М.С., роден на *** г. – и двамата понастоящем пълнолетни. Твърдят, че са във фактическа раздяла от месец март 2015 г. и че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяването на брака си. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

В съдебно заседание на 14.06.2016 г. молителите се явяват лично и всеки от тях, по реда на чл. 330, ал. 3 от ГПК, потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяването на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 18.10.1986 г., когато с акт № 24/19.10.1986 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община С., сключват граждански брак. От брака си имат родени две деца, понастоящем пълнолетни – според изисканите и приложени служебно справки от Регистър „НБД“ от 09.03.2016 г. При сключването на брака съпругата Д.А. М. приела фамилното име на съпруга си – М..

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 18.10.1986 г. с акт за граждански брак № 24/19.10.1986 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община С., между М.С.М. с ЕГН **********,*** и Д.А.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес:***, със съдебен адресат – адв. К.Д. ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между М.С.М. и Д.А.М. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяването на брака Д.А.М. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – М..

2. След прекратяването на брака никой от молителите не дължи издръжка на бившия си съпруг.

3. Семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. С., обл. Ш., ул. „Б.” № 6, вх. 1, ет. 3, ап. 9 – съпружеска имуществена общност, след прекратяването на брака СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване на Д.А. М..

4. Жилище, представляващо жилищна сграда, построена в поземлен имот, находящ се в гр. С., ул. „В.Л.” № 7 – съпружеска имуществена общност, след прекратяването на брака СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване на М.С.М..

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв. (тридесет лева), като ОСЪЖДА М.С.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Велики Преслав, сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА Д.А. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, сума в размер на 15,00 лева.

Препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите, като на молителя Д. М. – чрез пълномощника й адв. К.Д. от ШАК.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: