О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

Великопреславският районен съд трети състав

На 22 (двадесет и втори) юни Година 2016

В закрито съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар . . . . . . . . . . . . . . . .,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 258 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 130 от ГПК.

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск с посочено правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК (иск за съществуване на вземане), предявен на 29.03.2016 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 153/2016 г. по описа на ВПРС – при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, от „Енерго-про продажби” АД гр. Варна, представлявано от Боряна Пенева, Пламен Стефанов, Яна Димитрова и Георги Коршия, срещу А.М.Х. с ЕГН ********** ***.

В исковата си молба ищецът излага, че след подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение ответникът платил паричните си задължения, посочени в заповедта за изпълнение, с изключение на присъдените в заповедното производство деловодни разноски. Иска се съдът да установи в решението си съществуването на дължимостта на тези разноски и издаването на изпълнителен лист въз основа на заповедта само в тази й част.

Във възражението по чл. 414 от ГПК, подадено срещу заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 153/2016 г. по описа на ВПРС длъжникът твърди (неоспорвано и признато изрично от кредитора-ищец в исковата молба), че платил задълженията си по заповедта за изпълнение на 04.04.2016 г. – дата, съвпадаща с датата на издаване на заповедта за изпълнение.

Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на правен интерес. Установителният характер на претенцията на ищеца произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати определена парична сума. Целта на предявяване на иск при подадено възражение от длъжника е да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. В случая, както във възражението по чл. 414 от ГПК, така и в исковата молба по чл. 422 от ГПК се твърди, съответно признава, че паричните задължения на ответника-длъжник (за консумирана електрическа енергия и за обезщетение за забавата при плащането) са платени на ищеца-кредитор след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – на датата, съвпадаща с тази, на която е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 56/04.04.2016 г. по ч.гр.д. № 153/2016 г. по описа на ВПРС. Поради това, за заявителя и ищец по делото липсва правен интерес от предявяване на установителен иск относно признатите от него като платени парични задължения. Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато искът е предявен за установяване на съществуването на вземане за разноските, направени в заповедното производство. В този смисъл е задължителната за съдилищата съдебна практика.

Ето защо, при констатацията за недопустимост на така предявения иск, на основание чл. 130 от ГПК, производството по него следва да бъде прекратено

При прекратяване на производството настоящият исков съд дължи произнасяне по въпросите за деловодните разноски, направени и в заповедното производство, и относно частичното обезсилване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 153/2016 г. по описа на ВПРС.

Поради недопустимостта на иска, разноските направени в настоящото исково производство следва да останат в тежест на ищеца, така както ги е направил. Ответникът не е дал повод за завеждане на настоящото исково производство, тъй като плащането на задълженията му по заповедта за изпълнение е извършено от него преди началото на срока за подаване на възражението по чл. 414 от ГПК и преди за ищеца да възникнат каквито и да са предпоставки за защита на правото му на разноски в заповедното производство.

Обратен на горния е изводът за дължимостта на разноските, направени от ищеца в заповедното производство. При условието на аргумент от чл. 78, ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на ищеца-заявител в заповедното производство. За подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение повод е дал именно ответникът – с неплащането в срок на задължението за плащане на потребена електрическа енергия.

Като последица на прекратяването на настоящото производство, съгласно задължителната съдебна практика, следва да бъде обезсилена и издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 153/2016 г. по описа на ВПРС.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

На основание чл. 130 от ГПК, ВРЪЩА искова молба вх. № 2566/30.05.2016 г. (датно пощенско клеймо от 26.05.2016 г.) при Районен съд гр. Велики Преслав, ведно с приложенията към нея, на „Енерго-про продажби” АД с ЕИК 103533691, със седалище:***, адрес на управление:*** тауърс” – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от Боряна Пенева, Пламен Стефанов, Яна Димитрова и Георги Коршия, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 258/2016 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав по предявения чрез пълномощник – юрк М.Й.М., иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК против А. М. Х. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за признаване за установено, че съществува вземането за парична сума в общ размер 325,00 лв. (триста двадесет и пет лева), представляващи разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 153/2016 г. по описа на ВПРС, от които 25,00 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и 300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, ПОРАДИ НЕДОПУСТИМОСТ НА ИСКА.

В тежест на ищеца остават направените в настоящото исково производство разноски.

На основание арг. от чл. 78, ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА А.М.Х. да заплати на „Енерго-про продажби” АД гр. Варна сумата 325,00 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща общия размер на разноските по заповедното производство по ч.гр.д. № 153/2016 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав, от която 25,00 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и 300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 46, ал. 2, пр. 1 от Закона за нормативните актове, по аргумент от чл. 415, ал. 2 от ГПК, ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение № 56/04.04.2016 г., невлязла в сила, издадена по ч.гр.д. № 153/2016 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав.

Препис на настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните, като на ищеца чрез пълномощника – юрк М.М., на основание чл. 39, ал. 1 от ГПК.

Връщането на исковата молба и прекратяването на производството може да се обжалва от ищеца, в 1-седмичен срок от съобщаването на настоящото определение, с частна жалба, пред ШОС, без представяне на препис за връчване на ответника.

Определението, в частта му за деловодните разноски, може да се обжалва с частна жалба, пред Шуменски окръжен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на определението, заверен препис от него ДА СЕ ПРЕДСТАВИ по ч.гр.д. № 153/2016 г. по описа на ВПРС, III-ти състав – за изпълнение на обезсилването на заповедта за изпълнение.

Районен съдия: