Р Е Ш Е Н И Е
10.06.2016 год.
Номер
. . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен
съд четвърти
състав
На 09 (девети) май Година
2016
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
И.Д.,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 35 по описа за 2016 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от ***, ЕИК ***, седалище:***, адрес
на управление:***-н ***,представляван по закон от всеки двама от членовете на
управителния съвет ***, представляван по пълномощие адв.Б.Г.
от ШАК срещу Наказателно постановление №103/24.01.2015
г., издадено от Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране /ДКЕВР/.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени
процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния
закон.
Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят
се представлява от редовно упълномощен защитник в съдебно заседание, който поддържа
жалбата. В съдебно заседание по същество и в приложената писмена защита, излага
подробни мотиви за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното НП.
Въззиваемата
страна изпраща представител, който изразява становище, че наказателното постановление
е правилно и законосъобразно и моли същото
да бъде да бъде потвърдено изцяло.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
При извършване на одит на дружеството жалбоподател от ДКЕВР на осн.решение
№ПАМ-5/20.12.2013 г. на същата, за периода 01.07.2008
г. - 30.11.2013 г., от служители на ДКЕВР, сред които
и актосъставителя Р.Ц., било установено,
че на 13.02.2013 г. представители на *** са извършили проверка на показанията на средството за
търговско измерване с фабричен №38079996 на обект ***“, находящ
се в с.***, абонатен №13511097, в отсъствие на потребителя, за която проверка
бил съставен Констативен протокол за техническа проверка №0448732 от 13.02.2013
г.
След като преценил, че установеното при одита, извършване
на проверка на показанията на СТИ без присъствието на потребителя и съставяне
на съответния за това констативен протокол, в нарушение на чл.34, ал.2 и чл.61,
ал.1 от ОУ ДПЕЕЕМ, които ОУ били неразделна част от издадената му лицензия за
извършване на дейност „разпределение на електрическа енергия“ е административно
нарушение по ЗЕ, на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение №КРС-1113 от 24.07.2014 г. за нарушение по чл.206,
ал.1 от ЗЕ. Въз основа на съставения
акт е издадено обжалваното Наказателно постановление, с което за извършено административно
нарушение по чл.206, ал.1 от ЗЕ и на
основание същата разпоредба в редакцията й към датата на извършване на
нарушението на жалбоподателят е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 20 000.00 лв.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия
номер в деловодството на административнонаказващия
орган).
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При съставянето
на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени
нарушения на административно наказателно-процесуалните
правила.
При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение
и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че
същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в
ЗАНН: Акта за установяване на административно нарушение е съставен в
петгодишния срок от извършване на нарушението, съобразно изискването на чл. 34, ал.2
от ЗАНН; спазен е тридневния срок за възражения по АУАН;
наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения в ЗАНН
шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл. 42
и чл. 57 от
ЗАНН. Същите са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.225 вр. с чл.77 от ЗЕ.
Проверяващите обективно
и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали безспорни
доказателства за извършеното нарушение, установявайки факта на извършената проверка
на СТИ и липсата представител на потребителя, както и на надлежно съставен
протокол /в присъствието на свидетели, в случай на отсъствие на потребителя/, в
нарушение на Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Енерго – Про Мрежи“АД и Закона за
енергетиката. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на
твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения
акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание
на самото нарушение, включително и на датата и мястото на извършването му,
както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна
квалификация по ЗЕ, както и правилно е определено административнонаказателно
отговорното лице. При определяне на наказанието правилно е било взето предвид,
че нарушението е извършено за първи път и наказанието е било определено в
предвидения минимален размер.
Наведените с жалбата и
поддържани в съдебно заседание основания за отмяна на наказателното
постановление, съдът намери за неоснователни поради следното:
С жалбата се изразява
позиция, че наказателното постановление е издадено след изтичане на сроковете
по чл. 34, ал.1
от Закона за административните нарушения и наказания. Според
описанието на нарушението в НП, същото е извършено на 13.02.2013 г. и установено
на 17.02.2014 г., от което било видно, че АУАН е съставен на 24.01.2015 г. след изтичане на преклузивния
тримесечен срок от откриване на нарушителя, а нарушението било установено една
година след извършването му.
Съдът не констатира да е
допуснато такова нарушение, доколкото актосъставителя
е действал в хипотезата на чл. 34, ал.2
от ЗАНН и правилно АУАН е съставен в рамките на тези срокове. В
настоящия казус, при неизпълнението на задълженията, вменени с ОУ, е осъществен състав на нарушение на Закона за енергетиката /чл. 206, ал.1
от ЗЕ/ и приложимата законова норма е именно тази на чл. 34, ал.2
от ЗАНН.
Правилно административнонаказващия орган е
посочил датата и мястото на извършване на нарушението, а именно на 13.02.2013
г. в с.***, на която дата и където е извършена проверката на СТИ от служители
на жалбоподателя и където е съставен констативния протокол за техническа
проверка.
Жалбоподателя, с
чита че наказателното
постановление е издадено при нарушение на материалния закон, тъй като не бил осъществен
състав на нарушение по чл. 206, ал.1
от Закона за енергетиката. Предприетите действия са в изпълнение на
задълженията на дружеството, вменени му с издадената му лицензия за дейността
"разпределение на електрическа енергия" и по -конкретно т.3.5 от
лицензията. Които задължения на дружеството съответстват на правата му,
предвидени в чл. 13, т.З и т.б от Общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на *** -да извършва периодични и извънредни технически проверки на средствата за
търговско измерване и да подменя по своя инициатива съществуващите средства за
търговско измерване с нови или с други с по-добри технически характеристики.
Чл. 13, т.б от Общите условия предвиждали, че подмяната на съществуващите
средства за търговско измерване с нови се извършвало при условията на чл. 61 от
ОУ. Член 61 предвиждал процедурата, която
се следвало, в случаите, в които според ОУ
следва да се съставяли констативни протоколи. Не било доказано по несъмнен
начин, че не са присъствали представители на ползвателя или други свидетели. Наказващият
орган бил приел, че с липсата на подпис върху констативния протокол е осъществен състав на административно
нарушение на чл. 61, ал.2 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия, които били част от индивидуалния административен акт -
Лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия и
е приложил чл. 206, ал.1
Закона за енергетиката. Този текст обаче не бил приложим при
нарушаване на условията на издадената лицензия, което не се визирало в АУАН и
НП. В АУАН и НП се визирало нарушение на Общи условия по договора за пренос на
електрическа енергия, които били неразделна част от лицензията, но по същество
не представлявали условия на лицензията.
Съдът не споделя
доводите на защитата като на първо място следва да се отбележи, че нарушението
е установено въз основа на предоставени от дружеството документи, един от които
Констативен протокол за техническа проверка №0448732 от 13.02.2013 г. на СТИ на
абонатен № 013511097. Отразеното в съдържанието на този протокол удостоверява
всички извършени действия по проверка на електромера, както и присъствалите
лица. При липсата на вписване на имена на потребител, представител или свидетел
и техни подписи, единствения възможен извод е, че такива лица не са присъствали
при извършване на интервенцията и при съставяне на протокола. Наличието на
писмено доказателство по преписката, установяващо горните факти, за актосъставителя и наказващия орган не е възникнало
задължение да извършва допълнително разследване, събирайки гласни
доказателства.
На следващо място,
съгласно чл. 13, т. 6 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на *** (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-060
от 07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР,
електроразпределителното предприятие може да подменя по своя инициатива
съществуващите средства за търговско измерване с нови или с други с по-добри
технически характеристики при условията на чл. 61 от ОУ. Чл. 61, ал.1 от ОУ
предвижда, че в случаите, когато по силата на тези Общи условия се съставя
констативен протокол, той се подписва от представителя на
електро-разпределителното предприятие и от ползвателя или от упълномощено от
него лице. Съгласно ал. 2 на същия член, ако ползвателят не присъства и/или
откаже да подпише констативния протокол, електроразпределителното предприятие
има право да състави констативния протокол, като протоколът се подписва от един
свидетел, който не е служител на дружеството.
Съгласно разпоредбата на
чл. 47, ал.
2, т. 7 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.)
и чл. 49, ал.
2, т. 7 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в
енергетиката (Обн., ДВ, бр. ЗЗ от
05.04.2013 г.), утвърдените от комисията Общи условия са неразделна част от
лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена на ***, за дейността "разпределение на електрическа енергия".
В този смисъл и като
лицензирано дружество *** е било длъжно при подмяната на средство за търговско измерване съгласно чл.
13, т. 6 от ОУ да състави констативен
протокол по реда на чл. 61 от ОУ. С
неизпълнението на това свое задължение *** е осъществило състав на
нарушение по чл. 206, ал.1
от ЗЕ.
Жалбоподателят, с
чита се още, че при
издаване на наказателното постановление не бил спазен принципът на законоустановеност на нарушението, който изисквал всеки да
бъде санкциониран единствено, конкретно и само за това, което виновно е
извършил и което е обявено от закона за наказуемо. Налагането на
административно наказание за малозначително
неизпълнение на задължения по една облигационно правна връзка, по която административният
орган не бил страна, въз основа на Общи условия по договор, които били част от
Лицензия и които не представляват условие за изпълнение на същата, било
нарушение на този принцип, както и на чл. 46, ал.2
и ал. 3 от
Закона за нормативните актове.
Съдът не споделя този
извод, като на първо място счита, че Общите условия са неразделна част от
лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена на ***, за дейността "разпределение на електрическа енергия". Предвид
изложените мотиви по - горе в тази насока.
На следващо място, по
отношение на субективните признаци на нарушението следва да се отбележи, че
извършител на административното нарушение и санкционирано лице е дружество, у
което липсват субективни прояви. Предвид горното не може да се изследва въпрос
за вина в проявните й форми.
На последно място жалбоподателят,
счита че посоченото в АУАН и НП нарушение е маловажен случай, поради което административнонаказващият орган е следвало да приложи
правилата на чл. 28, ал. 1
ЗАНН и да не налага административно наказание.
По делото
не се събраха доказателства нарушението, предмет на
настоящия казус да е със занижена степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на нарушения от този вид. От страна на наказващия орган правилно
са били преценени важността на засегнатите с нарушението обществени отношения,
свързани с разпределението на електрическа енергия през мрежата като всеобщо
предлагана услуга и задължението на лицензианта да
осигурява изпълнението на изискванията за сигурност на доставките на
електрическа енергия, както и имущественото състояние на задълженото лице и
правилно наказанието е било определено в минималния размер, предвиден в
действалата редакция на закона.
С оглед на гореизложеното съдът
прие, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
за извършеното нарушение, процесното Наказателно постановление №103/24.01.2015 г., издадено
от Председателя на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление №103/24.01.2015 г., издадено
от Председателя на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране, с което на ***, ЕИК ***, седалище:***, адрес на управление:***-н ***,представляван по закон от всеки
двама от членовете на управителния
съвет ***, за
нарушение по чл.206 от Закона за енергетиката и на основание същата разпоредба
в ред.ДВ бр.54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г., е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 20 000.00 лв.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен
съдия: