Р Е Ш Е Н И Е

№ .....

12.06.2016г., гр.Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, Първи състав

На дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: М. Марков

Секретар: М.А.

Като разгледа докладваното от Председателя

Административно-наказателно дело № 55 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Съдебно производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят „Водоснабдяване и канализация-Шумен” ООД, чрез Управителя **** обжалва:

Наказателно постановление №1228 от 09.12.2015г. на Директора на Б.д. „Ч.р.“, с което на дружеството е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 150.00 лв., за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, във връзка с чл.200, ал.1, т.1, б.“а“ от Закона за водите, за нарушение на буква „б“ от Раздел „Параметри на разрешеното водовземане“.

Жалбоподателят оспорва констатациите в АУАН и НП. В жалбата се излага доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП, както и твърдения, че е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира се неговата отмяна като постановено в нарушение на закона, със законните за това последици. В съдебно заседание, чрез процесуален представител поддържа жалбата и основанията към нея.

Административнонаказващият орган, призован на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН не изпраща процесуален представител, но чрез писмено становище взема отношение по жалбата. Представителят на въззиваемата страна счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, като моли съда същото да бъдат потвърдено.

За Районна прокуратура – Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява представител.

Съдът намира, че жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. По основателността на жалбата, съдът взе предвид следните съображения:

На 23.06.2015г. в землището на с.Ловец, при извършена контролна проверка от длъжностни лица от БДЧР, по условията за водовземане от подземни води, е констатирано, превишаване на разрешения годишен воден обем от каптаж „Ерелик-1“. Жалбоподателят имал издадено разрешително №21510253 от 09.09.2011г. каптаж „Ерелик-1“ , който е част от водоснабдителната система на с.Ловец, състоящата се от общо 4 водоизточника. Водоснабдителната система на селото, се състои от два каптирани извора „Ереклик 1“ и „Ереклик 2“ и два дренажа „Ловец 1“ и „Ловец 2“. От всички водоизточници водата постъпва в общо напорен водоем, от където тръгва във водопроводната мрежа на населеното място. След водоема има монтирано разходомерно устройство, което мери общото количество вода, което влиза в населеното място. Установено е, че общото количество вода изразходвано за 2014г. е 16 481 куб.вода. Жалбоподателят имал издадено разрешително №21510253 от 09.09.2011г. само за каптаж „Ерелик-1“, т.е. за единия водоизточник, с лимит - 4000 кубика. Последното е квалифицирано като нарушение нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, във връзка с чл.200, ал.1, т.1, б.“а“ от Закона за водите, за нарушение на буква „б“ от Раздел „Параметри на разрешеното водовземане“. Издаден е АУАН, а по-късно е съставено и атакуваното НП.

Разгледана по същество, жалбата срещу описано наказателно постановление е основателна. В тази насока, съдът взе предвид следното:

В хода на производството са разпитани актосъставителят Р.И.В. и свидетелят по акта Н.А.К.. От разпитаните свидетели се установява посочената по-горе фактическа обстановка. Налице е формално нарушение, което е извършено от дружеството-жалбоподател, но видно от материалите приложени към преписката, при наличието на разрешение за 4000 куб. метра, а изразходвани над 16000 куб.метра за календарната 2014г., нарушението няма как да не бъде извършено. Обратното би означавало, че при достигане на лимитираното количество, следва едно населено място, в случая с.Ловец, обл.Шумен да бъде оставено без водоснабдяване с вода за питейни и битови нужди. На практика това означава, че евентуално биха настъпили сериозни вредни последици с непредсказуем характер.

Ето защо, съдът намира, че при така установената фактическа обстановка, се касае за случай на маловажно нарушение. Ако се приеме, че жалбоподателят е извършил административно нарушение е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да се направи преценка на осъщественото от санкционираното лице административно нарушение като "маловажен случай" по смисъла на закона. Именно при наличието на установените факти и обстоятелства, че не са настъпили каквито и да било вредни последици, напротив били са предотвратени такива, наказващият орган е следвало да приеме наличието на малозначителност и да приложи хипотезата на чл.28 от ЗАНН. В случая формално е извършено административно нарушение, но случаят е маловажен.

Съгласно разпоредбата на чл. 28, б."а" от ЗАНН, преценката за наличие основанията на горецитирания текст за освобождаване нарушителя от административнонаказателна отговорност предпоставя задължение на административнонаказващия орган да съобрази тежестта на извършеното нарушение, причините за извършването му, причинените вреди, както и всички други смекчаващи вината обстоятелства.

В конкретния случай, след преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е санкционирано лицето, следва да се квалифицира като "маловажен случай". Описаното в АУАН и НП е очевидно маловажно нарушение, за което е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол и настоящата инстанция счита, че действително в случая нарушението е без или с много ниска обществена опасност, т.е. представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Като не е приложил тази разпоредба, административнонаказващият орган е нарушил материалния и процесуалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление.

Ето защо съдът намира, че обжалваното наказателно постановление на посоченото основание е неправилно и незаконосъобразно, а като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. 3-то от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1228 от 09.12.2015г. на Директора на Б.д. „Ч.р.“, с което на „Водоснабдяване и канализация-Шумен” ООД с ЕИК 837068284 е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 150.00 лв., за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, във връзка с чл.200, ал.1, т.1, б.“а“ от Закона за водите, за нарушение на буква „б“ от Раздел „Параметри на разрешеното водовземане“.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: