Р Е Ш Е Н И Е

№ ........

12.06.2016г., гр.Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, Първи състав

На дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: М. Марков

Секретар: М.А.

Като разгледа докладваното от Председателя

Административно-наказателно дело № 78 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Съдебно производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №673/08.02.2016г., с което на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, за извършено административно нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, на И.Ш.З. с ЕГН ********** е наложена „ГЛОБА“, в размер на 100.00 лева и на основание чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението – 4 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „дъб“ и „габър“ и вещите послужили за извършване на нарушението – МПС Газ 53 с рег.№ ****.

Жалбоподателят оспорва констатациите в АУАН и НП. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП, както и твърдения, че е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира се неговата отмяна като постановено в нарушение на закона, със законните за това последици. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.

Административнонаказващият орган, призован на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН не изпраща процесуален представител, но чрез писмено становище взема отношение по жалбата. Представителят на въззиваемата страна счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, като моли съда същото да бъдат потвърдено.

За Районна прокуратура – Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява представител.

Съдът намира, че жалбата е били подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явяват процесуално допустима. По основателността на жалбата, съдът взе предвид следните съображения:

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Административнонаказателното производства е образувано с Акт за установяване на административно нарушение   №673 от 06.11.2015г. съставен от Р.С.Р., на длъжност ст.горски инспектор при РДГ - Шумен, за това, че при  извършена проверка на  01.10.2015г. на територията на Община Върбица, до с.Конево е установено, че И.Ш.З. транспортира с МПС „Газ 53“ с рег.№ **** дърва за огрев - 4 пр.куб.м. от дървесен вид „дъб“ и „габър“, непридружени с превозен билет доказващ законния им произход. Посочените нарушения са установени на 01.10.2015г. от О.О. – горски инспектор, за което той съставил констативен протокол с №000633.

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите.  Актът е подписан без възражения. Административнонаказващият орган на основание АУАН издал атакуваното наказателно постановление.

Съдът приема описаната по-горе фактическа обстановка и прави следните правни изводи:

Разгледани по същество жалбата е неоснователна.

И.Ш.З., е извършил транспорт на дървесина с посочения в акта товарен автомобил. дърва за огрев - 4 пр.куб.м. от дървесен вид „дъб“ и „габър“, непридружени с превозен билет доказващ законния им произход. Тези обстоятелства са установени непосредствено от съответните длъжностни лица и за тях не се спори между страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в АУАН съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че действително жалбоподателят е извършил посоченото нарушение, което е формално.

След извършената служебна проверка относно реквизитите на АУАН и НП, съдът не констатира нередовности, които да са от категорията на съществените. Спазени са формалните изисквания на закона, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил визираното в обстоятелствената част на акта и в НП деяние, тъй като извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина са били установени по безспорен начин.

За посоченото нарушение на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, се предвижда наказание глоба от 50 до 3000 лв.

Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал в почти минимален размер /за наказанието ”глоба”/ и в определения такъв съобразно посочените административнонаказателни разпоредби. Така определеното наказание съдът счита за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на нарушенията.

Съдът не споделя становището на жалбоподателя за наличието на нарушения на материалния и процесуалния закон изложени в жалбата, по изложените по-горе съображения. Наличието на транспортилане на дървесина е безспорно установено. Всички други доводи изтъкнати от жалбоподателя, съдът намира за неотносими към извършеното деяние.

Ето защо, настоящият съдебен състав е на мнение, че оспорваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата против него се явява неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде оставена без уважение.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. 1-во от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №673/08.02.2016г., с което на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, за извършено административно нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, на И.Ш.З. с ЕГН ********** е наложена „ГЛОБА“, в размер на 100.00 лева и на основание чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението – 4 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „дъб“ и „габър“ и вещите послужили за извършване на нарушението – МПС Газ 53 с рег.№ ****

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: