Р Е Ш Е Н И Е

17.06.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 18 (осемнадесети) май Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административно-наказателно дело номер 111 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от В.Н.К. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 16-0323-000064 от 10.03.2016 г., издадено от Началника на Районно управление гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен.

Жалбоподателят счита, че атакуваното НП е постановено в противоречие и в нарушение на материалноправните и процесуалните норми. Счита, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в противоречие с правилата, предвидени в ЗАНН. Оспорва и констатациите в същия, като отрича да му е бил подаван сигнал от полицейски служител за спиране. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание, защитникът на жалбоподателя поддържа доводите си, изложени в жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 17.02.2016 г. полицай М.А.В. – младши автоконтрольор в РУ гр. В. Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, съставил акт за установяване на административно нарушение № 74/16 г. (Серия Т, бл.№ 970721) от 17.02.2016 г. срещу В.Н.К. ***, за това, че „на 14.02.2016 г. около 20,00 ч, в гр. Смядово по ул. „***“ № 2А,е управлявал л.а. Опел Астра с рег. № ***, собственост ***. При подаване на сигнал за спиране от мл. инсп. Н.Х. – ст. полицай РУ В. Преслав, водачът не спира, продължава,движението си и спира на ул. „***“ № 14 и при последваща проверка отказва да изпълни указанията на мл. инсп. Х., като не предоставя СУМПС и контролен талон, напуска мястото, с което е осуетил проверката, с което нарушил чл. 103 от ЗДвП.”.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 16-0323-000064 от 10.03.2016 г., с което на В.К. са наложени административни наказания: глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца, на осн. чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за това, че „на 14.02.2016 г., около 20,00 ч, в гр. Смядово, на ул. „***“ № 2А, като водач на лек автомобил – Опел Астра 1,6 И с рег. № Н3823АН, собственост *** от гр. Сядово; при подаване на сигнал за спиране от мл. инсп. Н.Х. – ст. полицай - РУ В. Преслав, водачът К. не спира, продължава движението си, спира на ул. „***“ № 14, вх. 2 и при последваща проверка отказва да изпълни указанията на мл. инсп. Х., като не предоставя СУМПС и контролен талон; напуска мястото, с което е осуетил проверката, с което е извършил следното: Отказва да предаде документите си или осуетява извършването на проверка от органите за контрол, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП.”.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на М.В. (актосъставител), П.Д., Р.Г. (свидетели по акта), Т.И. и Н.Х., установи от фактическа страна следното:

На 14.02.2016 г., около 20,00 часа, полицай Н.Х. изпълнявал служебните си задължения по улиците на гр. Смядово, като спрял управлявания от него служебен автомобил пред магазин за хранителни стоки, намиращ се на ул. „***“ № 2А с цел закупуване на бутилирана вода. Влизайки в търговския обект Х. се разминал с жалбоподателя, който излизал от помещението. Полицаят забелязал, че жалбоподателят е в явно нетрезво състояние – залитал. Независимо от това, К. се качил в лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № *** АН и го привел в движение. Полицаят се върнал в служебния автомобил и го привел в движение, управлявайки го на разстояние около 100 м след превозното средство, управлявано от жалбоподателя. Х. подал звуков и светлинен сигнал за спиране, но К. не се подчинил. Последният продължил да управлява моторното превозно средство, като спрял пред дома си на ул. „***“ № 14, вх. 2 и излязъл от автомобила. Непосредствено след него, на мястото пристигнал полицейският служител, представил се на жалбоподателя и поискал от последния да предостави свидетелството си за управление на МПС, като при разговора К. лъхал на алкохол. Последният като разбрал, че ще му бъде извършена проверка за употреба на алкохол от екип на „Пътна полиция”, който Х. междувременно повикал, помолил полицейския служител това да не бъде извършвано. След повторно разпореждане, К. не представил СУМПС, а лична карта, като се държал невъздържано с полицая. На жалбоподателя било разпоредено да остане до автомобила си, но последният демонстративно се прибрал в дома си.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото производство, жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи тази презумпция.

Независимо от това, следва да се отбележи, че по делото се доказа по безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и населено място – гр. Смядово, К. управлявал моторно превозно средство, като след подаване на змуков и светлинен сигнал за спиране от полицейски служител, не спрял и не изпълнил указанията на същия.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В случая, К. пряко е възприел подадените му от полицай Х. сигнали за спиране, тъй като се установи, че последният управлявал полицейския автомобил непосредствено след този, управляван от нарушителя. Подаденият от полицейския служител светлинен сигнал в тъмната част на денонощието, безспорно е бил възприет от К., но независимо от това същият не се подчинил на конклудентното разпореждане. Още повече, след паркиране на превозното средство пред дома си, нарушителят продължил да нарушава разпоредбата на чл. 103 от ЗДв.П, като не предоставил свидетелството си за управление на МПС и явно целейки да избегне проверка за наличие на алкохол в кръвта му, се прибрал в дома си.

Съдът намира, че деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като същият пряко е възприел действията на полицейския служител, имал е възможност да им се подчини, но не сторил това.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

В нормата на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети проверка от органите за контрол. Законодателят е предвидил наказание „глоба“ в размер от 50 лв. до 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един до шест месеца.

При индивидуализацията на наказанията административнонаказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. При преценка на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая, съдът взе предвид следното: от една страна – високата обществена опасност на деянието – административно нарушение, изразяващо се в неподчинение, вкл. и вербално, на разпореждания на униформени полицаи; осуетяване на проверка, при която евентуално би била ангажирана по-тежка административно-наказателна или наказателна отговорност за управление на МПС в пияно състояние. От друга страна, съдът обсъди като смекчаващо отговорността на К. обстоятелството, че същият е водач на МПС от 1985 г., срещу който за извършвани други нарушения по ЗДвП е издавано едно наказателно постановление. При съвкупната преценка на смекчаващите и отгечаващите отговорността на К. обстоятелства, съдът счита, че е налице превес на отегчаващите такива. Ето защо, настоящият състав намира, че размерите на всяко от наложените на жалбоподателя наказания са определени правилно от административнонаказващия орган.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0323-000064 от 10.03.2016 г., издадено от *** – Началник на Районно управление гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 74/16 г. (Серия Т, бл.№ 970721) от 17.02.2016 г., съставен от полицай М.А.В. – младши автоконтрольор в РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, с което на В.Н.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 175, ал. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева) и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от пет месеца.

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: