Наказателното производство е образувано по тъжба, подадена на 17.04.2015 г. от Е.К.А., с която частният тъжител повдига обвинение срещу всеки от М.А.О. и Н.Г.Х. за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, извършено от всеки от тях на 31.03.2015 г. в с. Риш, общ. Смядово, обл. Шумен.
На
основание чл. 85 от НПК, за съвместно разглеждане са приети предявените от
частния тъжител граждански искове против всеки от подсъдимите, с цена по 1500,00 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди с престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК –
предмет на обвинението по настоящото дело, ведно със законната лихва, на осн.
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, считано от 31.03.2015 г., до окончателното изплащане
В хода на съдебните прения повереникът поддържа
обвинението, като намира същото за доказано по несъмнен начин и пледира да бъде
постановена справедлива присъда, като бъдат уважени предявените граждански
искове.
Частният тъжител се присъединява към изложеното от
повереника.
Защитникът на подсъдимите пледира за постановяване на
оправдателна присъда. Счита, че получените от А. увреждания се дължали на нейно
поведение, като ударите, които подсъдимия О. й нанесъл били с цел да бъде
предотвратено нападение от нейна страна спрямо Н.Х..
По време на съдебното следствие всеки от подсъдимите дава
обяснения. О. и Х. не се признават за виновни по възведеното им обвинение, като
отричат да са нанасяли удари на частния тъжител.
Съдът,
като обсъди всички доказателства, събрани по делото – обясненията на подсъдимите,
показанията на разпитаните свидетели, приетата експертиза, както и огласения
писмен доказателствен материал, установи от фактическа страна следното:
Частният тъжител Е.А. ***, а полагала труд в с. Люляково, обл. Бургас,
като прехождала ежедневно. Същата била майка на две деца. На 31.03.2015 г.,
надвечер, А. заедно със свид. А1234 се прибирала към с. Риш, когато била
уведомено по телефона, че през същия ден между 8-годишния й син и подсъдимата Н.Х.
възникнал конфликт, като последната го посетила в учебното заведение и се
саморазправяла с него във връзка с конфликт между детето и нейната дъщеря.
Поради това, А. решила да посети дома на подсъдимата, намиращ се в с. Риш, на
ул. „****“ № 2. До там частната тъжителка била придружена от свид1234, която й
била и роднина по сватовство. Двете жени пристигнали на посочения адрес, като
след позвъняването им, от вратата излязъл подс. О. (роднина от първа степен по
права линия по сватовство с подс. Х.) и им заявил, че снаха му отсъства. А. и 1234
обаче, видели Х. на прозорец на къщата и я повикали. Последната излязла от
жилището и на двора на къщата, започнала разговор на висок тон с тъжителката, в
хода на който я хванала с ръце за връхната дреха и я съборила на земята. В това
време, в конфликта се намесил подс. О., който се приближил до падналите жени и
с носен от него бастун, нанесъл няколко удара на А. в областта на двете
мишници. Веднага след това, частната тъжителка станала и заедно със свид1234
бързо се отправила към дома си. Там споделила за случилото се със съпруга си –
свид. Исмаилов, който от своя страна уведомил полицейския служител – свид. М.
за инцидента.
На 02.04.2015 г. частната тъжителка посетила съдебен лекар и се
снабдила със СМУ, отразяващо уврежданията й.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: частично от обясненията на подсъдимите О. и Х., от свидетелските показания на 1234 1234 1234, 1234 **** М.М., частично от показанията на ****, депозирани по време на съдебното следствие, от приетото заключение по изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и приложения по делото писмен доказателствен материал.
Според съда, показанията на свидетелката Ю.Х.
не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите не служат за изясняване на
обстоятелствата по делото.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите Н.Х. и М.О. в
по-голямата им част, описваща инцидента между тях и частната тъжителка.
Твърденията им, че първата от тях била нападната от А., както и че О. не е нанасял
удари на последната, съдът намира за опровергани по делото. Тези твърдения,
съдът приема за неоснователна защитна теза, тъй като се опровергават от събраните
в подкрепа на обвинението доказателства. Защитните твърдения касателно тези
обстоятелства се оборват от съобщеното от свидетелката 1234 1234 както и от
приложените писмени доказателства и медицинска документация.
В
подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са свидетелските
показания на изброените по-горе свидетели, които съдът кредитира. Те допринасят
за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията,
предшестващи, по време и следващи извършването на деянието, установяват отделни
елементи от състава на престъплението – времето на осъществяването му, мястото,
начина на извършване, предмета на посегателство и авторството му. Същите са
логични, последователни както помежду си, така и с останалия оценен като достоверен
доказателствен материал, взаимно кореспондиращи и допълващи се. Действително,
при депозирането им в съдебно заседание се констатират известни противоречия в детайлите
на възпроизвежданите с тях обстоятелства. Горното, обаче, не внася съмнение в
тяхната правдивост и достоверност и не намалява тяхната доказателствена
стойност. Обяснение за тази констатация е изминалия период от време от датата
на извършване на инкриминираното деяние до датата на участието им в съдебно
заседание. Кредитираните от съда свидетели 1234, 1234 **** М.М. и **** не са
свидетели-очевидци на престъпното деяние, а възпроизвеждат пред съда факти,
съобщени им от участниците в конфликта. Независимо от това, те служат за
изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като допринасят за изясняване на
отношенията между страните по делото и за състоянието на пострадалата
непосредствено след получените травматични увреждания.
В подкрепа на обвинението са и приобщените по делото писмени доказателства
– : СМУ № 71/2015 г. от 02.04.2015 г., изд. от Н-к ОСМ при „МБАЛ-Шумен“ АД гр.
Шумен и епикриза ИЗ 11345/20.07.2014 г., изг. от ІІ ХО при „МБАЛ – Шумен“ АД гр. Шумен.
За изясняване на обстоятелствата относно личността на подсъдимите
допринасят справки за съдимост рег. № 118/20.04.2016 г., изд. от Бюро съдимост
при Районен съд гр. Велики Преслав и рег. № 4095/30.12.2015 г., изд. от Бюро
съдимост при Районен съд гр. Бургас.
Гореописаното се подкрепя и от изготвената по делото експертиза, имаща
значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
Според
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 130/2015
г., травматичните увреждания, получени от частната тъжителка са: кръвонасядания
по задновъншната страна на двете мишници, с по-светли централни зони – вляво –
две, вдясно – една. Вещото лице сочи, че уврежданията са характерни по
механизъм на причиняване и могат да се получат при силен и рязък удар от
тъпоръбест или цилиндричен предмет с неголям диаметър (пръчка, колче, тръба). Същите могат да се получат по време и начин,
съобщени от частната тъжителка – при нанесени удари със сопа, тояга или бастун,
а морфологичните им особености към момента на прегледа добре съответстват да са
получени в посоченото от нея време. Травматичните увреждания са причинили на
пострадалата болка и страдание, като средният срок за възстановяване е две-три
седмици.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА съдът намери за
установено следното:
I. По отношение на подсъдимата Н.Х.:
По чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК – няма извършено от
подсъдимата деяние, осъществено на 31.03.2015 г., което да представлява
престъпление по НК.
В
подкрепа на приетата за установена от съда фактическа обстановка са
свидетелските показания на посочените по-горе свидетели. Същите са логични,
непротиворечиви и кореспондират помежду си и взаимно се допълват. Установява
се, че подсъдимата предприела действия спрямо частната тъжителка, като я
хванала с ръцете си за връхната дреха и я съборила на земята. Не се доказа,
обаче, в резултат на тях, А. да е получила каквито и да са увреждания.
Гореописаното се подкрепя и от изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза, имаща значение за изясняване на обстоятелствата по делото, чрез
посочване на получените от частната тъжителка телесни увреждания, възможния
механизъм на получаването им, оръдията, с които биха могли да бъдат нанесени и
причинената с тях степен на засягане на телесната цялост и здравето й. Всички
констатирани увреждания, според вещото лице, са получени в резултат на удари с
цилиндричен предмет, но не и в резултат на падане.
Предвид
изложените съображения, не може да се приеме, че са доказани по несъмнен и
категоричен начин обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото,
обосноваващи наказателната отговорност на подсъдимата Х. за вмененото й
извършване на 31.03.2015 г. на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
На
това основание, съгласно разпоредбата на чл. 302 от НПК, подсъдимата Х. следва
да бъде призната за невинна и оправдана по обвинението да е извършила престъплението
по чл. 130, ал. 2 от НК.
II. По отношение на подсъдимия М.А.О.:
При така приетото за установено, съдът счита, че
подсъдимият М.О. осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. чл. 130, ал. 2 от НК.
При
осъществяване на престъплението подсъдимият, на 31.03.2015 г. в с. Риш, общ.
Смядово, обл. Шумен, причинил на Е.К.А. *** лека телесна повреда, изразяваща се
в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето – причиняване
на кръвонасядания по задно-външната страна на двете мишници.
Подсъдимият О. въздействал върху организма на А., като
предизвикал анатомични увреждания в него. Касае се за лек случай на травматично
увреждане, недовело до разстройство на здравето на пострадалата. Не е причинено
видимо нарушение на интегритета на тялото й, като увреждането е леко и
краткотрайно. Или, налице е лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2
от НК.
Престъпното деяние е
извършено при форма на вина – внезапно възникнал и пряко насочен умисъл. О. е
предвиждал настъпването на вредните последици, предвиждайки конкретните форми
на увреждане здравето на жертвата и е целял именно това увреждане.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитането от страна на подсъдимия на нормите, гарантиращи телесната неприкосновеност на личността.
По делото не се събраха доказателства в подкрепа на обвинението, че нанасянето на телесната повреда е извършено в съучастие с подсъдимата Х..
Ето защо, съдът намира, че подсъдимият
следва да носи наказателна отговорност по цитирания законов текст.
Съдът
намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК за
освобождаване на М.А.О. от наказателна отговорност и налагане на същия на
административно наказание:
1. За
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, което е умишлено, се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до шест месеца или „Пробация”, или „Глоба” от
сто до триста лева; 2. видно от приложената по делото справка за съдимост,
рег. № 118/20.04.2016 г. на БС при ВПРС, пълнолетният М.О. е неосъждан и не се
е ползвал от привилегията по чл. 78а от НК; 3. от деянието по чл.
130, ал. 2 от НК не са причинени имуществени вреди.
При определяне на размера на наказанието, съдът прецени
обществената опасност на деянието и личната опасност на дееца, оцени
отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията
на закона.
Подсъдимият М.А.О. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***.
Той е български гражданин, с основно образование, разведен, неосъждан е.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимия О. съдът прецени мотивите за
извършване на престъплението, социалния му статус, както и сравнително слабия
интензитет на нанасените удари. С оглед гореизложеното, съдът счита, че на
подсъдимия О. следва да бъде наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК, в
размер на минимума, предвиден в закона, а именно „Глоба” в размер на 1000,00 лева.
Досежно
предявения граждански иск против подсъдимия О. за претърпени от А.
неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК: съдът намира, че
същият се явява основателен. Установи се по делото, че подсъдимият извършил
виновно противоправното деяние. Доказа се, че тъжителката е претърпяла вреди,
изразяващи се в изпитани болки и страдание, както и причинната им връзка с
деянието. Като взе предвид всичко това, съобразявайки всички обстоятелства по
делото (включително и данните относно имотното състояние на подсъдимия) и
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за справедливо да присъди
обезщетение за претърпените от Е.А. неимуществени вреди в размер на 1500,00 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 31.03.2015 г., до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Гражданският
иск, предявен срещу подсъдимата Н.Г.Х., основан на увреждане, твърдяно като
причинено от престъплението, за което същата подсъдима е призната за невинна,
съдът отхвърли като неоснователен и недоказан.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди подсъдимия М.О., да заплати сума в размер на 06,24 лв.
(шест лева и 24 стотинки), в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд град Велики Преслав, представляваща направените по делото от
бюджета на съда разноски.
На
основание чл. 189, ал. 3 вр. чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди подсъдимия М.О. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд град Велики Преслав, сумата 60,00 лв.
(шестдесет лева), представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.
На
основание чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди подсъдимия
М.О. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
град Велики Преслав, сумата 05,00 лв. (пет лева), представляваща държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на бюджета на
съдебната власт такси и разноски.
На
основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът осъди частния тъжител и граждански ищец Е.А., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Велики Преслав държавна такса
върху цената на отхвърления граждански иск, в размер на 60,00 лв. (шестдесет
лева) и 5,00
лв. (пет лева) държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия
М.О. да заплати на частния тъжител Е.К.А. сума в размер на 328,50 лв. (триста
двадесет и осем лева и 50 стотинки) – частта от направените от последната
разноски по делото по обвинението срещу подсъдимия О., както и 05,00 лв. (пет
лева), в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд град Велики
Преслав – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за
присъдените в полза на частния тъжител разноски.
На
основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът осъди
частния тъжител Е.А. да заплати на подсъдимата Н.Г.Х.
направените от последната разноски по делото в размер на 200,00 лв. (двеста
лева), както и 05,00 лв. (пет лева), в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд град Велики Преслав – държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист за присъдените в полза на подсъдимата разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Дата на изготвяне и обявяване на
мотивите:
23.06.2016 г.
Районен съдия: