Р Е Ш Е Н И Е
№
21.07.2016 год.,
гр.Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав, I-ви състав
На двадесет и осми юни през две хиляди и шестнадесета година
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател: Мирослав
Марков
Секретар: М.А.,
като разгледа
докладваното от Председателя
гражданско дело №303
по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 233, изр.1-во от ЗЗД.
Производството е образувано по депозирана в съда искова
молба от ***“, гр. Велики Преслав с ЕИК ...... и адрес на управление ***,
представлявано от Р.П.С. - председател срещу ЕТ „Р.Ч.“*** с ЕИК ...... и адрес
на управление:***, представлявано от Р. М.Ч. с посочено правно основание чл. 233, изр. I-во от ЗЗД, като се иска от съда да
бъде осъден ответника да върне полученият по силата на Договор за наем от
01.12.2009 г. магазин за хранителни стоки в с. Сушина.
В исковата молба с сочи, че ищеца и
ответника са били страни по Договор за наем, като същият, след сключен Анекс е
бил продължен до 01.12.2015г. Сочи се, че през месец февруари 2015 година,
ответникът е преустановил задължението си по договора за наем. От страна на ***“
гр. В.Преслав е била отправена покана от 11.06.2015 г. за доброволно изпълнение
и предизвестие за разваляне на договора. Ответникът е уведомил ищеца с писмо от
19.06.2015 г., че счита договора за развален. В исковата молба се сочи, че
договорът е развален считано от 27.06.2015 г., с която молба се представят
писмени доказателства, претендират се и разноските по делото. В съдебно
заседание, чрез процесуален представител поддържа становището, че между ищеца и ответника е сключен договор за
наем от 01.12.2009 г., който първоначално е бил изпълняван точно и коректно от
ответника до месец февруари 2015 г. Сочи, че е предявен облигационен иск,
поради което и ответникът е длъжен да изпълни задължението си по договора, и да
върне на ищеца, а не на някое трето лице наетият магазин по договор за наем. Счита,
че ответникът е в пълно неизпълнение на задължението си да върне ползването и
държането на процесния магазин на ищеца.
В представен отговор на исковата
молба, ответникът е посочил, че счита претенцията за неоснователна. Оспорва, че
ищецът е собственик на имота, за който претендира. Посочва, че е сключил
договор с Община Върбица за наем на същият недвижим имот. Представя писмени
доказателства относно своите твърдения. В писмена защита сочи, че при наличието
на писмени доказателства, че Община Върбица е приела владението на процесния
имот на 27.08.2014г., т.е. преди датата на завеждане на исковата молба,
ответникът няма фактическата възможност да предаде държането на магазина на
ищеца, или да го опразни.
По
делото са събрани следните доказателства: договор за наем от 01.12.2009 г. между ***“ гр.
В.Преслав и ЕТ „Р.-Р. Ч.“***; Анекс към договор за наем от 01.12.2009 г. между ***“
гр. В.Преслав и ЕТ „Р.-Р. Ч.“***№ 0000004319/11.03.2015г. за сумата от 515,62
лв, 0000004350/10.04.2015г. за сумата от 533,14 лв., 0000004379/12.05.2015г. за
сумата от 337,04 лв., 0000004408/11.06.2015г. за сумата от 341,30 лв.; покана
за доброволно изпълнение и предизвестие с Изх. № 33/11.06.2015г. от ***“ гр.
В.Преслав до ЕТ „Р.Ч.“*** с приложено известие за доставяне от 16.06.2015г.;
писмо с Изх. № 001/19.06.2015г. от ЕТ „Р.Ч.“*** до председателя на ***“ гр.
В.Преслав; разпечатка от търговския регистър за *** разпечатка от търговския
регистър за ЕТ „Р.Ч.“*** от 27.08.2014г.; Договор за отдаване под наем чрез
търг на имот частна общинска собственост от 12.05.2015г. между Община Върбица и
ЕТ „Р.Ч.“.
СЪДЪТ,
като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът и ответникът са били страни по
Договор за наем, като същия след сключен Анекс е бил продължен до 01.12.2015г. От
представеното писмо от Община Върбица, се установява, че общината е приела
владението на процесния имот - магазин за хранителни стоки в с. Сушина,
общ.Върбица, обл.Шумен на 27.08.2014г., като след тази дата магазинът е
опразнен от ответника.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства.
С
оглед установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Хипотезата
на чл. 310, ал.1, т. 2 от ГПК предвижда разглеждане на искове за опразване на
наети и заети за послужване помещения. Извън това приложно поле остават
претенции за връщане на наети и заети за послужване движими вещи, претенции за
предаване държането /владението/ на заемани без основание недвижими имоти, на
дадени под аренда имоти и т. н. За това делото не е разгледано по реда на
бързото производство.
Настоящият
осъдителен иск е и облигационен, като същият визира неизпълнение на едно
облигационно задължение на ответника за връщане на наетата вещ, на основание
сключения договор за наем. Правата и задълженията по такъв договор възникват и
имат обвързващо действие само за договарящите страни, в случая това са ищеца и
ответника в съдебното производство. Щом отношенията между страните са
облигационни, то за уважаване иска на наемодателя, който може да бъде и
несобственик на наетата вещ е необходимо същият да удостовери надлежно това
свое качество и да докаже, че договорът е прекратен и въпреки това наемателят
продължава (вече без правно основание) да държи вещта.
За да е
основателен такъв иск обаче, към деня на
предявяване на иска, следва да е налице осъществяване на фактическа власт от
страна на ответника върху процесния имот. Само в този случай, за ищеца ще е
налице правен интерес да иска от съда да го осъди да опразни и върне наетите
помещения.
От
писмените доказателство, по конкретно официалното писмо от Община Върбица,
изх.94-Р-99/25.05.2016г. се установява, че общината е приела владението на
процесния имот - магазин за хранителни стоки в с. Сушина, общ.Върбица,
обл.Шумен на 27.08.2014г. Иначе казано, към датата на завеждане на исковата
молба, а именно 06.07.2015г., ответникът не е осъществявал владението и фактическа
власт върху процесния имот.
Вярно
е, че се съдържат обстоятелства за неизпълнение на посоченият договор, но
същите не могат да бъдат предмет за разглеждане в настоящото производство,
предвид конкретно предявеният иск от ищеца. За ищеца, към датата на подаване на
исковата молба не е съществувал правен интерес от предявения иск.
По
горните съображения предявеният иск се явява неоснователен и недоказан по
основание, поради което същият следва да бъде отхвърлен изцяло, със съответните
законни последици, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца следва да бъде
осъдена да заплати на ответника и сумата от 440.00 лева направени в производството
разноски – за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък.
Водим
от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ***“, гр. Велики Преслав с ЕИК ...... и адрес на
управление ***, представлявано от Р.П.С. - председател срещу ЕТ „Р.Ч.“*** с ЕИК ...... и адрес на управление:***,
представлявано от Р. М.Ч. с посочено правно основание чл. 233, изр. I-во от ЗЗД, за опразване и връщане на
ищеца на магазин за хранителни стоки в с.Сушина,
общ.Върбица, обл.Шумен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ***“, гр. Велики Преслав с ЕИК ...... и адрес на управление
***, представлявано от Р.П.С. - председател да заплати на ЕТ „Р.Ч.“*** с ЕИК ...... и адрес на управление:***,
представлявано от Р. М.Ч. сумата от 440,00 лв., представляващи разноски по
делото, съразмерно с уважената част на иска.
Решението може да
бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: