Р Е Ш Е Н И Е

07.07.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 07 (седми) юни Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар И.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 27 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувно по повод предявени от Ш.Р.Ш. с ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.Н.С. от ТАК срещу О.Х.А. с ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.Г.И. от ШАК, обективно съединени осъдителни искове: с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД с цена на иска 3700.00 лв./частичен от 28000.00лв./, с който наемодателя – ищец, претендира неизплатени наемни вноски на движими вещи, подробно описани в исковата и уточняващата молба по договор за наем на движими вещи, за периода от 04.09.2013 г. до 04.09.2014 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и иск с правно основание чл.236, ал.2, пр.1-во от ЗЗД с цена 1300.00лв./частичен от 7200.00лв./, за заплащане на обезщетение за неправомерно ползване на част от движимите вещи - 3 бр.валяци и 1 бр.брана 3.20 м, предмет на договора за наем, за периода след прекратяване на сключения между страните договор за наем за периода от 04.09.2014 г. до 04.09.2015 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-30.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за наем от 04.09.2013 г. на движими вещи – трактор Т-150 с рег.№Т01437, рама №Т0001993А, червен на цвят с мръсна бяла кабина, прикачен плуг 4/40 с рег.№780, рама №2723, червен на цвят, 3 бр. валяци с рег.№781 и № на рама 002177 и 1 бр. дискова брана 3.20 м, цвят вишнево - червен, с който ищецът, в качеството му на наемодател, предоставил на ответника, в качеството му на наемател, посочените движими вещи, като ответника се задължил да заплаща дневен наем общо в размер 80.00 лв. за всички вещи. Уговореният между страните срок на договора за наем бил една година от датата на сключването му. На 04.09.2014 г. ответника върнал на ищеца трактора с прикачния плуг, от който момент договора за наем бил прекратен. Ищецът при прекратяване на договора за наем поискал от ответника да му върне и другите вещи предмет на договора – 3 бр. валяци и 1 бр. брана, но ответника не ги е върнал. За времето от сключването на договора 04.09.2013 г. до прекратяването му 04.09.2014 г. ответника не бил заплатил дължимия по договора наем за движимите вещи в общ размер на 28800.00 лв. Поради което ищецът предявява настоящата искова молба, като моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 3700.00 лв., представляваща част от неплатения наем на движимите вещи за периода от 04.09.2013 г. до 04.09.2014 г. След прекратяване на договора ответника не върнал част от вещите – 3 бр. валяци и 1 бр. дискова брана, въпреки многократните покани да го стори. След изтичането на договора за наем, наемателя – ответник е продължил ползването на част от вещите – 3 бр. валяци и 1 бр. дискова брана, въпреки противопоставянето на наемодателя – ищец. Ето защо за ищеца възниквал интерес от предявяване на иск за заплащане на обезщетение в размер общ размер на 7200.00 лв. за периода от 04.09.2014 г. – 04.09.2015 г. , като претендира част от обезщетението в размер на 1300.00 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, в който заявява, че намира исковете за редовно предявени и допустими, но неоснователи. Оспорва, че между него и ищеца е бил сключен договор за наем, поради което недължи наемни вноски. Освен това твърди, че имуществените отношения между ищеца и ответника били уредени още през месец февруари 2015 г.

Предвид изложеното ответникът, счита че няма непогасени задължения към ищеца за наем, нито дължи обезщетение на каквото и да било основание.

В първото по делото заседание процесуалния представител на ищеца се явява и поддържа предявените искове.

Във второто съдебно заседание за събиране на гласни доказателства, ищеца не се явява и не се представлява.

Ответника се явява лично и с пълномощник в съдебно заседание, който поддържа изложеното в отговора становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното:

Предявените от ищеца обективно съединени осъдителни искове, предвид наличие на правен интерес са допустими.

Като писмени доказателства по делото са приети заверени от страните преписи от: договор от 08.03.2007 г. и Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника на колесен трактор Т-150К, рег.№Т01437; заверени от страната преписи на: постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 07.09.2015 г. вх.№446/15 г. на ВПРП; свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника за плуг, червен, с № на рама 2723.

По делото са разпитани и двама свидетели от страна на ответника – Иксан Исметов и Венцеслав Вълчев.

Прието е по делото заключението на назначената по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза от 09.05.2016 г., изготвено от вещото лице С.С.К. – вещо лице при ШОС, което определя стойността на наемните вноски на вещите, за които се сочи че са предмет на договор за наем и за претендирания от ищеца период.

Договорът за наем (уреден в чл. 228 - 239 от ЗЗД), чийто обект може да бъде, както недвижим имот, така и движима вещ (както и в настоящия казус), е двустранен (защото създава задължения и за двете страни), възмезден (срещу престацията на наемодателя наемателят дължи насрещна престация), консенсуален (страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие), неформален (няма законово изискване за форма за действителност, в която следва да бъде сключен) договор, с който наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ, а наемателят да му плати определена цена, която в практиката се нарича наем. За действителността му не е нужно да бъде извършен в писмена или нотариална форма, достатъчно е да е налице съгласие между страните, което може и да не бъде облечено в специална форма. С този договор не се прехвърлят вещни права върху наетата вещ, същият има само облигационно действие, т. е. наемателят е само държател на наетата вещ, която той държи за своя праводател. Тъй като този договор не е сделка на разпореждане, а на управление, в качеството на наемодател може да се изяви и несобственик на вещта, например - ползвател или владелец. Характерна особеност на този договор е наемният срок, но той може да бъде сключен и без определен срок, но за не повече от десет години. Наемната цена е съществено условие на този договор - ако не е определена, тя трябва поне да е определяема. Обичайно с договора се уговаря и как се дължат вноските - преди, по време или след изтичане на договора, а ако това не е уговорено, дължи се след ползването.

Съдът намира, че в хода на настоящото производството не се доказа между страните по делото да е сключван договор за наем, съгласно който ищеца, в качеството си на наемодател, да е предоставил на ответника, в качеството му на наемател, правото на ползване върху трактор Т-150 с рег.№Т01437, рама №Т0001993А, червен на цвят с мръсна бяла кабина, прикачен плуг 4/40 с рег.№780, рама №2723, червен на цвят, 3 бр. валяци с рег.№781 и № на рама 002177 и 1 бр. дискова брана 3.20 м, цвят вишнево - червен, за периода от

04.09.2013 г. до 04.09.2014 г., срещу заплащане на наемна цена общо в размер на 28000 лв., частично предявена в размер на 3700.00 лв. На първо място, няма данни да е постигнато съгласие между страните за сключването му. Освен това, не се събраха доказателства в подкрепа на тезата, че ищеца е предоставил ползването на вещите на ответника. Не са представени доказателства и за времето, през което се твърди, че ответника е ползвал вещите, предмет на твърдяния договор за наем.

От друга страна, няма данни каква наемна цена е била уговорена (и дали въобще е уговорена такава), начин и време на плащане и т. н., а както се спомена и по-горе, наемната цена е особено съществен елемент на договора за наем, която трябва да е определена или поне определяема.

Ищецът е доказал с писмени доказателства в настоящото производство единствено, че е закупил и е собственик на процесните движими вещи.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че твърденията на ищцеца, който носи и доказателствената тежест, в хода на производството не бяха подкрепени с доказателства, поради което основният иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан, което предопределя съдбата и на обусловените от изхода на спора по главния иск акцесорни ищцови претенции за присъждане на законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, и на разноските по делото, които също следва да бъдат отхвърлени, последната от тях, като неоснователна, тъй като разноските се заплащат от ответника, съразмерно с уважената част от иска. Ето защо и претенцията, с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 600.00 лв.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ш.Р.Ш. с ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.Н.С. от ТАК срещу О.Х.А. с ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.Г.И. от ШАК, иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД по който наемодателя – ищец, претендира неизплатени наемни вноски в общ размер на 3700.00 лв./частичен от 28000.00лв./ на движими вещи - трактор Т-150 с рег.№Т01437, рама №Т0001993А, червен на цвят с мръсна бяла кабина, прикачен плуг 4/40 с рег.№780, рама №2723, червен на цвят, 3 бр. валяци с рег.№781 и № на рама 002177 и 1 бр. дискова брана 3.20 м, цвят вишнево – червен, предмет на договор за наем на движими вещи от 04.09.2013 г., за периода от 04.09.2013 г. до 04.09.2014 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ш.Р.Ш. с ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.Н.С. от ТАК срещу О.Х.А. с ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.Г.И. от ШАК, иск с правно основание чл.236, ал.2, пр.1-во, по който ищецът претендира ответника да му заплати сума в размер на 1300.00лв./частичен от 7200.00лв./, представляваща обезщетение за ползване на част от движимите вещи – 1 бр. дискова брана и 3 бр. валяци - предмет на договора за наем, въпреки противопоставянето на наемодателя след прекратяване на договора за периода от 04.09.2014 г. до 04.09.2015 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, като недоказан.

ОСЪЖДА Ш.Р.Ш. с ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.Н.С. от ТАК, ДА ЗАПЛАТИ на О.Х.А. с ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.Г.И. от ШАК, сумата 600.00 лв. /шестстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: