Р Е Ш Е Н И Е

11.07.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 16 (шестнадесети) юни Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 48 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 239 от ГПК – ПОСТАНОВЯВАНЕ НА НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността.

В подадената на 29.01.2016 г. вписана исковата молба (Дв. вх. рег. № 366/22.02.2016 г., акт № 148, том 1, дело № 209/2016 г. при Служба по вписванията гр. Велики Преслав) ищците Б.К.П., Л.Т.Д., Р.Д.А. и Н.Д.К. твърдят, че повече от двадесет години, вкл. чрез праводателите си – считано от 1914 г., владеят и обработват следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Я., общ. С., ЕКАТТЕ 87429, обл. Шумен: нива с площ 776 кв.м, десета категория, съставляваща имот № 000197 по КВС в землището, в местността „Поляната”, ведно с построените в имота жилищна сграда със застроена площ 69 кв.м и стопанска постройка със застроена площ 26 кв. метра. Имотът бил придобит от наследодателите им още през 1914 г., но не са се снабдявали с нотариален акт. До 1994 г. имотът бил владян от техния наследодател Колю Радков Дончев, а впоследствие – от тях. През 2015 г. ищците предприели действия за подготовка на документи за провеждане на нотариално производство за признаване на правото им на собственост по давностно владение върху горепосочения имот. Тогава установили, че същият се намира извън регулационния план на с. Я., като по КВС било посочено, че представлява общинска собственост на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ. Молят съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника О.С. че са собственици, на недвижим имот, находящ се в землището на с. Я., общ. С., ЕКАТТЕ 87429, обл. Шумен: нива с площ 776 кв.м, десета категория, съставляваща имот № 000197 по КВС в землището, в местността „Поляната”, ведно с построените в имота жилищна сграда със застроена площ 69 кв.м и долепена от източната й страна стопанска постройка (навес) със застроена площ 26 кв.метра, както и да им бъдат присъдени деловодните разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на ищците прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответната страна не изразява становище по иска, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, не се представлява като страна-юридическо лице в първото по делото заседание.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

В първото по делото заседание на 16.06.2016 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

– по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК: ответникът не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 29.02.2016 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявения иск, ищците се позовават на следните приети по делото доказателства: официално заверени преписи на удостоверение за данъчна оценка изх. № 7708000092/26.01.2016 г., изд. от О.С. удостоверение за наследници изх. № 94/28.10.2015 г., изд. от Кметство Я., геодезически снимки от мес. октомври и ноември 2015 г., ведно с ръчна скица и обяснителна записка от 03.11.2015 г., показанията на свидетелите Йорданка Кирова и Христо Х., както и на заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Обстоятелството, че ищците се домогват да докажат правото си на собственост върху имот, който е записан в картата на възстановената собственост в землището на с. Я., обл. Шумен като „земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, стопанисвани от О.С.”, обосновава наличието на правен интерес по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС от съдебно установяване на правото на собственост върху недвижимия имот, поради което депозираният иск се явява допустим.

По основателността на иска:

Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенцията по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС. Тоест, предявеният иск е вероятно основателен, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

За да обосноват правото си на собственост върху процесния недвижим имот, ищците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Установи се по делото, че претендираният застроен недвижим имот се намира извън регулационния план на с. Я., обл. Шумен, одобрен през 1967 г., действащ и понастоящем. По картата на възстановената собственост на землището на с. Я., същият представлява поземлен имот № 000197, в местността „Поляната“, с трайно предназначение „земеделска територия“ и начин на трайно ползване – нива, десета категория. Ответната страна обосновава правото си на собственост с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, нереституираните земи стават общинска собственост.

Не всички земи, които се намират извън регулационен план на населено място имат земеделски характер. Възстановяването на собствеността се извършва по отношение на посочените в чл. 10 от ЗСПЗЗ имоти, като всички хипотези касаят случаи, в които или собствеността е била отнета (както е при одържавяването) или без да е отнета, не е упражнявана в реални граници (както е при включването на имотите в ТКЗС или други селскостопански организации, без значение дали са реално обработвани от тях или не). В чл. 12, ал. 1 от ЗТПС (отм.) е регламентирана възможност за реално запазване на правото на собственост върху определен размер земеделска земя. Ако собственикът на такава земя не е бил член-кооператор и е владял земята си в реални граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не се прилага реституционното производство, предвидено по този закон. За тези земи не е съществувала забраната на чл. 86 от ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Този, който в съдебния процес оспорва възможността за придобиване на такъв имот по давност, следва да установи правоизключващото си възражение, като например докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Ако такива доказателства липсват, не може само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място да се прави извод, че той подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. С оглед изложеното и при липса на доказателства, представени от ответната страна държавата да е придобила имота на друго правно основание, следва да се направи извод, че процесният имот е запазил статута си на частна собственост и е могъл да бъде обект на придобивна давност. В тази насока е и постоянната практика на ВКС на РБ в решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.

По делото се доказа, че след 1994 г. (годината на смъртта на общия им наследодател) и до настоящия момент, ищците упражнявали фактическата власт върху претендирания имот, като владението му притежавало всички признаци, изискуеми от нормата на чл. 68 от ЗС.

Предвид изложеното, съдът приема, че ищците притежават правото на собственост върху недвижимия имот – предмет на делото, придобивайки го по оригинерен начин, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС – чрез непрекъснато владение в продължение на над 10 години, в частност – владение, продължило над 20 години.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан. Поради това, по отношение на О.С. следва да бъде признато за установено, че Б.К.П., Л.Т.Д., Р.Д.А. и Н.Д.К., на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС, са собственици по давност, на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Я., общ. С., ЕКАТТЕ 87429, обл. Шумен: с трайно предназначение „Земеделска територия”, с начин на трайно ползване „нива”, с площ 776 кв.м, десета категория, съставляваща имот № 000197 по КВС в землището, в местността „Поляната”, извън регулационните граници на с. Я., ведно с построените в северната част на имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ 69 кв.м и долепена от източната й страна стопанска постройка (навес) със застроена площ 26 кв.метра, при граници: от север – имот № 034044 – улица, от изток – имот № 000198 – нива, от юг – имот № 000030 – пасище, мера и имот № 000203 – населено място с. Я., от запад – имот № 000196 – нива. По кадастралния и регулационен план на с. Я., одобрен със заповед № 373/03.04.1967 г. имотът е с планоснимачен № 197 и представлява дворно място извън регулационните граници на селото, с предназначение за ниско жилищно строителство, с находящи се в северната част на имота: полумасивна жилищна сграда със застроена площ 69 кв.м и долепен от източната й страна навес със застроена площ 26 кв.метра, при съседи на имота: от север – ул. „Васил Левски”, от изток – имот № 198, от юг – улица, от запад – имот № 196. Така имотът е показан на Приложения 1 и 2 към заключението по СТЕ. Изготвените от вещото лице към заключението по съдебно-техническата експертиза от 08.06.2016 г. скица в мащаб 1:1000 на имот № 000197 по КВС на с. Я. с допълнително нанесени заснетите сгради – Приложение № 1 и извадка от действащия кадастрален и регулационен план на с. Я., одобрен със заповед № 373/03.04.1967 г. – Приложение № 2, следва да се считат за неразделна част от настоящото решение.

При направеното искане от ищците без прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответната община следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените разноски по делото в размер на 911,30 лева.

На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, на ищците следва да бъде даден шестмесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение, да извършат отбелязването му в Служба по вписванията гр. Велики Преслав.

Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността, по отношение на О.С. с ЕИК 000931657, с адрес: ***, пл. „Княз Борис I-ви” № 2, представлявана от Кмета Иванка Петрова Николова, че Б.К.П. с ЕГН **********,***, Л.Т.Д. с ЕГН **********,***, Р.Д.А. с ЕГН **********,*** и Н.Д.К. с ЕГН **********,***, всички – със съдебен адресат и пълномощник – адв. Р.П. ***, са собственици по давност, на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността, на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Я., общ. С., ЕКАТТЕ 87429, обл. Шумен: с трайно предназначение „Земеделска територия”, с начин на трайно ползване „нива”, с площ 776 кв.м, десета категория, съставляваща имот № 000197 по КВС в землището, в местността „Поляната”, извън регулационните граници на с. Я., ведно с построените в северната част на имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ 69 кв.м и долепена от източната й страна стопанска постройка (навес) със застроена площ 26 кв.метра, при граници: от север – имот № 034044 – улица, от изток – имот № 000198 – нива, от юг – имот № 000030 – пасище, мера и имот № 000203 – населено място с. Я., от запад – имот № 000196 – нива (по кадастралния и регулационен план на с. Я., одобрен със заповед № 373/03.04.1967 г. – имот с планоснимачен № 197, представляващ дворно място извън регулационните граници на селото, с предназначение за ниско жилищно строителство, с находящи се в северната част на имота: полумасивна жилищна сграда със застроена площ 69 кв.м и долепен от източната й страна навес със застроена площ 26 кв.метра, при съседи на имота: от север – ул. „Васил Левски”, от изток – имот № 198, от юг – улица, от запад – имот № 196).

Приложените скица в мащаб 1:1000 на имот № 000197 по КВС на с. Я. с допълнително нанесени заснетите сгради – Приложение № 1 и извадка от действащия кадастрален и регулационен план на с. Я., одобрен със заповед № 373/03.04.1967 г. – Приложение № 2 към заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза от 08.06.2016 г., СЕ СЧИТАТ за неразделни части от настоящото решение.

ОСЪЖДА О.С. да заплати на Б.К.П., Л.Т.Д., Р.Д.А. и Н.Д.К. направените по делото разноски в размер на 911,30 лева (деветстотин и единадесет лева и 30 стотинки).

На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ДАВА шестмесечен срок на ищците Б.К.П., Л.Т.Д., Р.Д.А. и Н.Д.К., считано от влизане в сила на настоящото постановено по вписана искова молба решение (Дв. вх. рег. № 366/22.02.2016 г., акт № 148, том 1, дело № 209/2016 г. при Служба по вписванията гр. Велики Преслав), да извършат отбелязването му в Служба по вписванията гр. Велики Преслав.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните, като на ищците – чрез пълномощника им – адв. Р.П. от ШАК.

Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.

Районен съдия: