Р Е Ш Е Н И Е

 

  

 

15.07.2016 год., гр.Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд Велики Преслав, I-ви състав

На двадесет и осми юни през два хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Мирослав Марков

                                                              Секретар: М.А.,

 

като разгледа докладваното от Председателя

гражданско дело №56 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1, във вр. с чл.50 от ЗЗД.

Настоящото дело е образувано, след като в съда е постъпила искова молба от Д.Г.Ч. против Х.К.Х. с посочено правно основание чл.50 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД.

В исковата си молба Д.Г.Ч. излага, че стадо свине, собственост на Х.К.Х., са причинили щети на стопанисвани от ищеца ниви, като претендира иск в размер на 265.00 лева, представляващ обезщетение за имуществени вреди, чиято стойност е определена от комисия назначена от Кмета на Община Смядово, при проведено производство по реда на ЗОСИ. Ищецът моли съда след установяване на основателността на исковата претенция, да осъди ответника да му заплати исканата сума, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

В съдебно заседание поддържа исковата си претенция и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, като отговорен за причинените вреди да заплати посочената сума, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание се явява лично, като по същество сочи, че искът е основателен, тъй като този ден неговите прасета са били в нивата на ищеца. Оспорва, че не само неговите, но и други прасета влизали в нивата на ищеца, предходните дни.

В хода на делото са събрани следните писмени доказателства: регистрационна карта на земеделски производител на лицето Д. Г.Ч.; незаверено копие от Договор за комасация на земеделска земя от 10.03.2014 г., сключен между ***, *** Х. и Д.Г.Ч.; незаверено копие от Протокол от 14.11.2014 г. за нанесени щети; Доклад по оценка на посеви в Община Смядово изготвен от Симеон Стефанов Бънков на 14.11.2014 г.; Постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.10.2016 г. по ДП № 121/2015 г. по описа на РУ гр. Велики Преслав. Събрани са и гласни доказателства, чрез разпита на св.Д.П. Х..

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи, че действително на 13.11.2014г., стадо прасета са влезли в нивата на ищеца. Безспорно е установено, същите са собственост на ответника. Образувано е било досъдебно производство за престъпление по см. на 216 от НК. Производството е било прекратено с постановление на прокурор от РПВП, поради наличие на чл.216, ал.4 от НК. С наказателно постановление на Кмета на община Смядово е наложена глоба на ответника, за нарушение на чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ, като постановлението не е обжалвано и е влязло в сила.  

Предвид така визираната фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че  е налице института на непозволеното увреждане уреден изрично в чл.45 от ЗЗД. За уважаване на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, следва да бъде доказано  наличието на елементите, включени във фактическия състав на сочената норма, а именно: Д.ие, противоправност на Д.ието, вреда, причинна връзка между Д.ието и вредата, както и наличието на вина. Воденото срещу ответника наказателно производство е приключило с влязъл в сила административнонаказателен акт. По аналогия с чл. 300 от ГПК, чл.84 от ЗАНН и чл.413, ал.2 от НПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, респ. наказателно постановление е задължителна за гражданския съд по въпросите - извършено ли е Д.ието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е Д.ието, т. е. в случая  влязлата в сила присъда, обвързва гражданския съд относно това дали е извършено Д.ието, неговата противоправност и виновността на дееца и в това отношение е задължително за гражданския съд, който разглежда иска по чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на вредите от същото Д.ие. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. По силата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.  Събраните по делото доказателства безспорно сочат на извода, че  ответникът е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане, във вр. с чл.50 изр.2-ро от ЗЗД, т.е.  за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. За това следва да бъде ангажирана неговата деликтна отговорност. Доказани са по безспорен начин три от предпоставките за ангажиране на отговорност за непозволено увреждане. По установените от съд факти касателно Д.ието, връзката му с причиненото на увреждане няма спор между страните по делото. Няма спор относно размера на обезщетението за имуществени вреди. Ответникът, освен твърденията си, не ангажира никакви доказателства.

С оглед материалите по делото, съдът намира, че претенцията на ищеца за обезвреда на имуществени вреди е основателна и доказана, като следва да е в размер на 265.00лв. Тъй като вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, то следва ответника по делото да бъдат осъден да заплати и лихви за забава именно от този момент  13.11.2014г., тъй като причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана.

Предвид всичко посочено по-горе,  ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 265.00лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.11.2014г. до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на делото настоящият състав на съда счита, че следва да осъди ответника да заплати  и претендираните от ищеца разноски по водене на делото, съобразно уважената част, които възлизат в размер на 550,00 лв.

       Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

          ОСЪЖДА Х.К.Х. с ЕГН ********** да заплати на Д.Г.Ч. с ЕГН ********** на основание чл.45, ал.1, във вр. с чл.50, изр.2-ро от ЗЗД, сумата от 265.00лв. /двеста шестдесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2014г. до окончателно изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Х.К.Х. с ЕГН ********** да заплати на Д.Г.Ч. с ЕГН ********** сумата от 550,00 лв., представляващи разноски по делото, съразмерно с уважената част на иска.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: