Р Е Ш Е Н И Е

15.07.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град В.П.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 30 (тридесети) юни Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 59 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от Закона за енергетиката и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба, ищецът „Е.П.П.” АД гр. В. твърди, че през периода, посочен във фактури, издадени от него в периода от 25.06.2015 г. до 20.08.2015 г., изпълнило задълженията си по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия. От друга страна, ответникът Ш.З.С., който бил клиент на дружеството с клиентски № 1300105247, за обект с абонатен номер 0201601175 (след уточнение на исковата молба), находящ се в гр. В.П., обл. Ш., ул. „Й.Г.“ № 12, не заплатил възникналите задължения в сроковете, уговорени между страните и останал задължен към ищеца в качеството му на продавач (краен снабдител на електрическа енергия) за сумата 402,06 лева. Забавата на ответника основавала и дължимостта на парично обезщетение в размер на законната лихва като за конкретната забава, същият му дължал сума в размер на 7,46 лева. Поради това, ищецът депозирал пред ВПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 636/2015 г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, Ш.С. подал възражение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществуват вземанията на ищцовото дружество в посочените размери, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата, като претендира и разноските по настоящото исково производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК и по заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, подава отговор на исковата молба. Счита, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Счита, че за посочения период е невъзможно да е консумирал отчетеното количество електрическа енергия, тъй като бил извън пределите на страната, а и доставката на енергия била спряна от ищцовото дружество. Оспорва и изправността на средството за техническо измерване. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: по делото са представени „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД“, одобрени с решение № ОУ-06/21.07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Според чл. 2, т. 1, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди. В чл. 16, ал. 1, т. 2 от ОУ е предвидено задължение за клиента да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в срок и начин, подробно уредени в общите условия. Според предвиденото в чл. 22, ал. 1 от ОУ, „Е.П.П.“ АД ежемесечно фактурира дължимите от клиента суми въз основа на предоставените от „Енерго-про мрежи“ АД данни за измереното количество електрическа енергия. В чл. 25 от ОУ е предвидена възможността за ищеца в случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия да извърши корекция на сметките на клиента. Съдът констатира, че ищцовото дружество издало фактури №№ 0237916577/20.08.2015 г. и **********/25.06.2015 г., за сума в размер 383,06 лв. за консумирана енергия за обект № 0201601175 за периода от 08.07.2015 г. до 06.08.2015 г. и съответно (по втората фактура), за сума в размер на 19,00 лв. – за възстановяване на електрозахранването. Видно от справка за прекъсванията и възстановяването на ел. захранването по кл. № 1300105247, изг. от ищцовото дружество е, че електрическата енергия, доставяна на ответника била прекъсвана на 09.03.2015 г. и на 25.06.2015 г., а възстановявана – на 19.06.2015 година.

Съгласно заключението по извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, за периода, посочен в процесните фактури, издадени на 25.06.2015 г. и на 20.08.2015 г., незаплатените суми за потребена електрическа енергия за обект № 0201601175 и адрес на потребление: гр. В. Преслав, обл. Ш., ул. „Й.Г.“ № 12 и за възстановяване на захранване, възлиза общо на 402,06 лв., от които цена на електроенергия 383,06 лв. и 19,00 лв. – за присъединяване, а на мораторната лихва върху тази сума, до 04.12.2015 г. – на 7,46 лева.

Съгласно заключението по извършената по делото съдебно-техническа експертиза, консумираната електрическа енергия на процесния адрес на потребление се отчита от електромер с фабр. № 1114021047261657, монтиран на 03.09.2010 г., който е в метрологична годност. Вещото лице сочи, че за отчетните периоди – месеците февруари, март, април, май, юни и юли 2015 г. не е извършван отчет от отчетник поради неосигурен достъп до електромера, като са издавани „нулеви” фактури. Според процесната фактура, реално консумираното в периода 08.07.2015 г. – 06.08.2015 г. количество електрическа енергия е в количество от 2065 KWh (киловатчаса), като според извършените изчисления в съответствие с ПИКЕЕ, същото е невъзможно да бъде реално доставено/потребено за този период при конкретно установената в случая пропускателна способност на проводника със сечение 2,5 мм², с който обектът е свързан към доставящата електроенергията мрежа.

От приложеното ч.гр.д. № 636/2015 по описа на ВПРС се установява, че ищецът „Е.П.П.“ АД подал на 17.12.2015 г. по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 281/23.12.2015 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане и за разноски по делото в общ размер 325,00 лева. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 29.12.2015 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „Е.П.П.” АД гр. В. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Ш.С. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 281/23.12.2015 г. по ч.гр.д. № 636/2015 г. на ВПРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника за следните парични суми: 402,06 лв., представляваща стойността на консумирано количество електрическа енергия за периода, посочен във фактури, издадени в периода от 25.06.2015 г. до 20.08.2015 г., в обект на потребление с абонатен номер 0201601175, находящ се в гр. В.П., обл. Ш., ул. „Й.Г.“ № 12, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска – 17.12.2015 г., до окончателното плащане и 7,46 лв., представляващо сбора от лихвите за забава, дължими поотделно, считано от падежа на всяко от отделните главни задължения, до 04.12.2015 година.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 636/2015 г. на ВПРС, общите условия, при които е сключен договорът за продажба на електрическа енергия, горепосочените фактури и заключенията по назначените съдебни експертизи.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от ЗЕ:

В настоящото производство, ищецът следва да докаже, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на договор за продажба на електрическа енергия. По силата на същия, ищецът, като краен снабдител, се задължава да продава на ответника, като клиент, електрическа енергия за конкретен обект на потребление. Основанието за плащане на електрическата енергия е нейното ползване, поради което клиентът дължи плащане на цената на реално доставената му и получена от него електрическа енергия за конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по надлежния за това ред със средство за техническо измерване (СТИ) – електромер, за същия обект на потребление.

В настоящото производство, ищецът следва да докаже, че в изпълнение на сключения договор доставил на ответника именно претендираното количество електрическа енергия. Според приетото в Общите условия, „Е.П.П.“ АД следва да фактурира ежемесечно дължимите от клиента суми. В случая, ищцовата страна фактурирала през мес. август 2015 г. количеството електрическа енергия, консумирано в процесния обект на потребление в продължение на месеци, като през периода мес. февруари 2015 г. – мес. юли 2015 г. не извършвало това поради неосигурен достъп до СТИ на служители на „Енерго-про мрежи“ АД гр. В.. Горното не се отрича от ищцовата страна и се потвърждава от вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза по делото. Именно и поради това, в заключението се сочи, че фактурираното количество електроенергия, възлизащо на 2065 KWh е невъзможно да бъде потребено за фактурирания период от време. В такива хипотези, представляващи „неизмерена електрическа енергия“ по смисъла на ОУ, в последните е предвидена възможността на електроснабдителното дружество да извърши корекция на сметките на клиента. Това, обаче, в настоящия случай не е сторено. Предвид изложеното, съдът намира за недоказано по делото, че през процесния период – от 08.07.2015 г., до 06.08.2015 г. „Е.П.П.“ АД доставило на Ш.С. претендираното количество електрическа енергия. Недоказан по делото е и твърдяният от ищеца факт, че на 25.06.2015 г. е извършено и присъединяването на обекта на ответника, за което се претендира за установяване като дължима и сум в размер на 19,00 лева. В представената от ищеца изходяща от него справка за прекъсванията и възстановяването на ел. захранването по кл. № 1300105247 е отразено прекъсване, а не възстановяване на захранването на 25.06.2015 г. – в противоречие с посочената във фактура № **********/25.06.2015 г. дата на събитието.

Поради това, съдът намира, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от ЗЕ се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.

Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: същият се явява акцесорен по отношение иска за установяване на главното вземане. Предвид обстоятелството, че съдът намира претенцията за установяване на вземане за парична сума, представляваща цена на потребена електрическа енергия за неоснователна, искът за парична сума в размер на 7,46 лв., представляваща сбора от лихвите за забава, дължими поотделно, считано от датата, следваща падежа по всяка от фактурите, издадени от ищцовото дружество, до 04.12.2015 г. също следва да бъде отхвърлен.

Относно искането на пълномощника на ответника за определяне на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и осъждане на ищеца да му заплати същото: според нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите, когато е оказана безплатна адвокатска помощ по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В случая, в представеното по делото пълномощно, с което ответникът упълномощил адв. С.Б. да го представлява в настоящото исково производство, не е посочено никое от основанията по чл. 38 от ЗА за оказана безплатна правна помощ. Поради това, не се дължи и присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред. Ето защо, искането в тази насока следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.П.П.” АД със седалище ***, ЕИК ....., адрес на управление:***, обл. В., район „В.В.”, бул. „В.В.” № 258, „В. Тауърс – Г”, представлявано по закон от Биляна Георгиева Матева, Боряна Димитрова Пенева и Пламен С. Стефанов, против Ш.З.С. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от Закона за енергетиката, за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в размер на 402,06 лв. (четиристотин и два лева и 06 ст.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.12.2015 г., до окончателното плащане, представляваща цена на консумирана през периода от 08.07.2015 г., до 06.08.2015 г., посочен във фактури, издадени в периода от 25.06.2015 г. до 20.08.2015 г., електрическа енергия по клиентски номер № 1300105247, за обект с абонатен номер 0201601175, находящ се в гр. В.П., обл. Ш., ул. „Й.Г.“ № 12, за плащането на което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 281/23.12.2015 г. по ч.гр.д. № 636/2015 г. по описа на Районен съд гр. В.П., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.П.П.” АД гр. В. против Ш.З.С. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в размер на 7,46 лв. (седем лева и 46 стотинки), представляваща сбора от лихвите за забава, дължими поотделно, считано от датата, следваща падежа по всяка от фактури №№ 0237916577/20.08.2015 г. и **********/25.06.2015 г., издадени от ищцовото дружество, до 04.12.2015 г., за плащането на което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 281/23.12.2015 г. по ч.гр.д. № 636/2015 г. по описа на Районен съд гр. В.П., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ искането на адв. С.Б. от ШАК – пълномощник на ответника Ш.С., с правно основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, за определяне на адвокатско възнаграждение за представителството на ответника в настоящото исково производство и за осъждане на ищеца да й заплати същото.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните, чрез пълномощниците им – юрк М.М. и адв. С.Б. от ШАК.

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. № 636/2015 г. по описа на ВПРС, III-ти състав, ДА СЕ ВЪРНЕ на същия, ведно със заверен препис на настоящото решение.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Ш., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: