Р Е Ш Е Н И Е

12.07.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 30 (тридесети) юни Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 85 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 239 от ГПК – ПОСТАНОВЯВАНЕ НА НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ.

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс.

В исковата си молба ищцата С.С.М. твърди, че с ответника С.Н.Х. са родители на детето Е., родeна на 07.07.2006 година. Страните живели в гр. Върбица, обл. Шумен, последователно в жилището на родителите на Х. и в това на родителите на ищцата. Двамата многократно се разделяли, а впоследствие отново заживявали заедно. Отпреди две години същите окончателно се разделили, като М. останала в жилището заедно с детето. От друга страна, ответникът пребивавал извън пределите на страната и напълно се дезинтересирал от дъщеря си. Моли съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на детето Е. да бъде определено при ищцата – в жилището й в гр. Върбица, обл. Шумен; да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете; ответникът да бъде осъден да заплаща на детето месечна издръжка на дете от родител в размер на 105,00 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.02.2016 година.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцата прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът не изразява становище по иска, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, вкл. за разглеждане на делото в негово отсъствие и не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

В първото по делото заседание на 30.06.2016 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

По чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 29.02.2016 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

По чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявения иск, ищцата се позовава на следните приети по делото доказателства: удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 768/10.07.2006 г., съст. от длъжностното лице по гражданско състояние в община Шумен, удостоверение за семейно положение, съпруг и деца изх. № 6/09.02.2016 г., изд. от Община Върбица, удостоверение № 592/09.02.2016 г., изд. от СОУ „Свети Паисий Хилендарски“ гр. Върбица, служебна бележка изх. № 32/09.02.2016 г., изд. от Дирекция „Бюро по труда“ гр. В. Преслав, писмен доклад изх. № ЗД-11/0073 от 05.04.2016 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” общ. В. Преслав и показанията на разпитаната в съдебно заседание като свидетел Зюлбия Мустафова.

Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенцията по чл. 127, ал. 2 вр. ал. 1 от СК, вкл. вр. чл. 143, ал. 2 от СК. Тоест, предявеният иск е вероятно основателен и обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на детето и за упражняването на родителските права са предявени единствено от ищцата М..

Установи се по делото, че родителите на детето Е. не са сключвали граждански брак и са разделени отпреди около две години. Доказа се, че същите живеят разделено, считано от 2014 година и че оттогава грижите по отглеждането на детето били поети изключително от ищцата. При разделеното живеене липсва обективно възможността за родителите да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живеят децата, но и кой от родителите да упражнява родителските права.

При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на детето. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за личностово развитие и усъвършенстване, за общественополезен труд и за индивидуална реализация в личен и обществен план. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, които са от най-разнообразно естество:  възпитателски качества на родителите – съдът намира, че майката на детето Е. притежава родителските качества, необходими за неговото правилно отглеждане и възпитание. Не са представени доказателства, че ответникът притежава такива в необходимата степен.  Желанието на родителите – изявената готовност от страна единствено на майката да отглежда и възпитава детето е указание за нейната сериозна загриженост и желание да се изпълни родителският дълг;  полът и възрастта на детето – общоприето е, че дете в сравнително ранна възраст, се нуждае засилено от непосредствена майчина грижа;  социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живее детето е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на обкръжаващата социална среда. В тази насока, съдът счита, че по-благоприятна за развитието на детето Е. е социалната среда в дома на ищцата;  жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилището на ищцата са осигурени добри битови условия, докато липсват доказателства за жилищните условия, с които разполага ответникът.

След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на малолетното дете, съдът счита, че следва да бъде определено детето Е. да живее при своята майка – С.М., която да упражнява родителските права по отношение на същото. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че на бащата следва да бъде определен режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в събота, до 18,00 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Досежно определянето на издръжка на детето по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК:

Установи се по делото, че след настъпилата раздяла между страните, детето Е. било отглеждано, възпитавано и издържано изключително от майка си, подпомагана от неин родител. Съдът, като съобрази потребностите на детето, обусловени от възрастта му и от здравословното му състояние, както и материалните възможности на родителите му, определя обща месечна издръжка за детето Е. в размер на 190,00 лв., от които бащата следва да заплаща по 105,00 лв. месечно, а останалите 85,00 лв. следва да са в тежест на майката. По-голямото парично участие на бащата е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от майката.

Размерът на така определената издръжка, съобразно времевите предели на искането, се дължи от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2016 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

Поради необжалваемостта на настоящото неприсъствено решение, приложението на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК се явява безпредметно.

Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 127, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА детето Е. С.Н. с ЕГН ********** да живее при родителя си С.С.М. с ЕГН **********,***.

На основание чл. 127, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс, ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Е. С.Н. с ЕГН ********** на майката С.С.М. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на бащата С.Н.Х. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес:***, с детето Е., всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в събота, до 18,00 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА С.Н.Х. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето си Е. С.Н. с ЕГН **********, чрез родителя и законния му представител С.С.М. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 105,00 лв. (сто и пет лева), считано от дата на предявяването на иска – 24.02.2016 г., ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК, до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката.

Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.

Районен съдия: