Р Е Ш Е Н И Е

15.07.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 12 (дванадесети) юли Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 95 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

В исковата си молба ищцата Д.Й.С. твърди, че с ответника И.С.С. са съпрузи от 30.05.1982 година. От брака си имали родени две деца – Й. И С., понастоящем пълнолетни. Съпрузите заживели в къща в гр. Белослав, обл. Варна, като в началото съвместното им съжителство протичало нормално. След 2007 г. обаче, отношенията им се влошили, като същите многократно се разделяли, а впоследствие заживявали отново заедно. Ответникът започнал да злоупотребява системно с алкохол, като в пияно състояние упражнявал психически и физически тормоз над съпругата си. Поради това преди около пет години, двамата окончателно се разделили, като ищцата се установила в Република Италия, където работила. Оттогава съпрузите не поддържали никакви отношения помежду си. Д.С. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника; изразява желание да продължи да носи фамилно име С.; като не претендира направените по делото разноски.

Ответникът не взема становище по предявения иск.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 30.05.1982 г., когато с акт № 17/30.05.1982 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Белослав, обл. Варна сключват граждански брак. От брака си имат родени две деца, понастоящем навършили пълнолетие – С.И. С., роден на *** г. и Й.И. С., роден на *** г. (според отразеното в изисканите справки от Регистър „НБД“). Съдът констатира от приложените заповед за защита по ЗЗДН № 39/19.08.2009 г. по гр.д. № 7599/2009 г. на ВРС, СМУ №№ 946/23.08.2010 г. и 615/20.07.2009 г., изд. от МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, че в документите са отразени травматични увреждания, получени от Д.С., след причиняването на които същата получила защита по реда на ЗЗДН. Разпитаният в съдебно заседание като свидетел, Й. С. (син на страните) излага, че съпрузите живели в гр. Белослав, обл. Варна. Когато свидетелят навършил 9/10-годишна възраст, ответникът започнал да употребява големи количества алкохол и да упражнява психически и физически тормоз над цялото си семейство. Родителите му се разделили окончателно през 2010 г., след като С. пребил ищцата на публично място. Скоро след това, последната напуснала пределите на страната и се установила в Република Италия, тъй като изпитвала страх при местоживеенето си в близост до ответника.

Предвид установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства, съдът счита, че се доказа липсата на разбирателство, взаимно уважение, привързаност и другарски отношения между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Проява на настъпилото отчуждение между брачните партньори е и фактическата раздяла между тях от преди около шест години. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

Относно вината за разстройството на брака: системната употреба на алкохол от страна на ответника, упражнявания от него спрямо съпругата му и децата му психически и физически тормоз, няколкократното причиняване на травматични увреждания на С. квалифицирани и като домашно физическо насилие, са довели до разстройството на брака. Непредприемането от страна на ищцата на мерки, целящи съпрузите да се съберат отново за съвместен живот не може да се счете за брачна вина, поради укоримото поведение на С.. С оглед гореизложеното съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има изключително ответникът.

След развода ищцата Д.Й.С. следва да запази приетото при съставяне на акта за сключване на гражданския брак фамилно име – С..

По делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която предвид вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи върху ответника като виновен съпруг.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 30.05.1982 г., с акт № 17/30.05.1982 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Белослав, област Варна между И.С.С. с ЕГН **********,*** и Д.Й.С. с ЕГН **********,***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 49, ал. 1 вр. чл. 44, т. 3 от Семейния кодекс.

На основание чл. 49, ал. 3 от Семейния кодекс, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има И.С.С..

След развода Д.Й.С. ЗАПАЗВА фамилното име – С..

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева).

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА И.С.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Велики Преслав 40,00 лв. (четиридесет лева), представляващи държавната такса при решаване на делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: