Р Е Ш Е Н И Е

№

21.07.2016 год., гр.Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, I-ви състав

На двадесет и осми юни през два хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Мирослав Марков

Секретар: М.А.,

като разгледа докладваното от Председателя

гражданско дело №118 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от А.И.А. с ЕГН **********, като родител и законен представител на Е. Е. Ю. с ЕГН ********** срещу Е.Ю.Ю. с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 2 и чл.149 от СК.

В исковата молба се сочи, че от съвместното съжителство на страните същите имат дете, като след 15.09.2013 г. страните са във фактическа раздяла и детето живее при майката. С исковата молба се прави искане да се определят родителските права на майката; да се определи местоживеенето на детето при майката; иска се да бъде осъден бащата да заплаща издръжка, както за в бъдеще, така и за минало време. За в бъдеще претендирата издръжка е в размер на 150,00 лв., а за минало време в размер на 130,00 лв. месечно. Предлага се режим на личните контакти.

В съдебно заседание, ищецът, чрез представителя си, поддържа исковата молба. Сочи, че в хода на делото са установени необходимите обстоятелства. Ищецът основава исковата си претенция на фактическите твърдения, че страните са родители на детето и понастоящем не живеят заедно. Твърди се, че страните не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него, издръжката му, поради което за ищеца е налице правен интерес от разрешаването на възникналият спор по съдебен ред. От съда се иска да бъде постановено решение, с което да бъде определено местоживеенето на детето при майката, като бъде определен режим на лични контакти с бащата.

По реда на чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от Е.Ю.Ю., в която се оспорват посочените в същата фактически положения. Относно упражняването на родителските права, не се спори, като се сочи, че същите следва да бъдат присъдени на майката. Издръжката на детето да бъде определена в минимален размер, както за в бъдеще, така и за минало време. Да бъде определен режим на лични контакти на бащата, като спорният момент е преспиването на детето.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства –отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор относно следните обстоятелства, които са от значение на делото:

А.И.А. и Е.Ю.Ю. са родители на малолетното дете Е. Е. Ю. с ЕГН **********. Родителите нямат сключен граждански брак, живели са на съпружески начала, като от съвместното им съжителство е родено детето, което към настоящия момент е навършило 3 години и през календарната 2016г. посещава детска градина в гр.Велики Преслав.

Съвместното съжителство на страните продължава до средата на м.септември 2013г. Към датата на образуване и на делото, А.И.А. живее при родителите си в кв.Кирково на гр.Велики Преслав, а Е.Ю.Ю.,***.

След фактическата раздяла между страните бащата е осъществявал лични контакти с детето, в дома на родителите на майката.

По делото има спор по въпросите относно режима на лични отношения на бащата с детето, както и размера на дължимата издръжка.

По делото са приложени и приобщени социални доклади, изготвени от АСП Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав и АСП Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Омуртаг.

Настоящият съдебен състав е на мнение, че от определящо значение за настоящото производство са двата социални доклади, изготвени от АСП Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав и АСП Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Омуртаг. В първият доклад се посочва, че към момента майката полага ежедневни грижи за детето, което предвид ниската възраст е силно привързано към нея. Едновременно с това, видно от вторият социален доклад, бащата има необходимият родителски капацитет, притежава загриженост и отговорност по отношение на малолетния си син. Налице са подходящи битови условия в дома на бащата за отглеждане на детето и задоволяване на жизнените му потребности.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Предявеният в настоящото производство иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 127, ал.2 СК. Съгласно същата ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК.

Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на детето. Установено по делото е, че към настоящия момент детето живее с майка си, която полага преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност на същия да ги полага и за напред, или които да опровергаят родителските й качества. Съобразявайки горното, както и привързаността на детето поотделно, към всеки един от родителите, неговия пол и възраст, възможност за помощ от трети лица при обгрижването и възпитанието на детето, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, които са посочени по-горе, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене ***.

На бащата, при гарантираната от закона възможност и с оглед пола и възрастта на детето, следва да се определи режим на личен контакт. Преценката е служебна, извършва се от съда като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от ищеца или тази на ответника, ако има такава. Детето Е. има навършени три години. Не са налице конкретни данни за влошено здравословно състояние. Родителите на детето живеят в различни населени места. Поради това, следва да се даде възможност на бащата да има лични отношения с детето, с преспиване в дома, в който живее, един път месечно. В този смисъл, съдът не споделя мнението на ищцата, че не следва да се осигури възможност на бащата за лични контакти с детето, с преспиване. Сочените два аргумента в тази насока са: „синдром на родителско отчуждение“ и психичното заболяване на сестрата на ответника, с която живеят в едно домакинство. Първият аргумент настоящият съдебен състав трудно може да коментира. Следва да се отбележи обаче, че отчуждението не се преодолява с ограничение на контактите. Вторият аргумент, също не може да се приеме за основателен. Психичното заболяване на сестрата на ответника е отбелязано в социалният доклад изготвен по делото. От материалите по делото е видно, че в това домакинство живеят бащата, бабата, дядото и лелята на детето. Не може да се приеме за логично, че има разлика в това дали детето ще пребивава в домакинството на баща си, с преспиване или без преспиване, като и в двата случая, ще се осъществят преки контакти с роднините на бащата на детето, респ., които са и роднини на детето. От друга страна в социалният доклад на АСП, Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Омуртаг не се съдържат данни за проблемни обстоятелства, които да са известни. Няма доказателства по делото, по отношение на конкретното лице да са налице процедури по Закона за здравето. Поради горното, съдът намира, че режимът на лични отношения следва да бъде съобразен и деференциран, към настоящият момент с възрастта на детето, а именно: лични контакти на бащата с детето, като същият да има възможност да го вижда всяка първа събота и неделя на месеца от 10:00ч. в събота до 16:00ч. в неделя, с приспиване; всяка трета събота и неделя на месеца от 10:00ч. до 16:00ч. в събота и от 10:00ч. до 16:00ч. в неделя без приспиване, както и 30 дни през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск.

По отношение религиозните празници, е редно да се отбележи, че празникът „Рамазан /Шекер/ Байрам“ продължава 3 дни, а „Курбан Байрам“, продължава 3 или 4 дни, в зависимост от общността. Посочените религиозни празници, са с еднаква продължителност, през всяка календарна година. Съдът е на мнение, че искането за лични контакти по време на религиозни празници е основателно и полезно. Същото не е прекомерно, тъй като е свързано с упражняването на традиционни обреди, което може да бъде само от полза за възпитанието и развитието на детето.

Предявени са искове за издръжка по чл. 127, ал.2, във вр. с чл. 143 от СК, считано от завеждане на исковата молба в съда – 10.03.2016г.

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на детето съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на децата разходи. Детето Е. Е. Ю. е на 3 години. Относно размерът на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. От събраните по делото писмени доказателства за доходите на страните, съдът намира, че издръжка плащана от бащата в размер на 150.00 лв. месечно за детето, се явява основателен и следва да бъде уважен.

Що се отнася до иска по чл.149 от СК, съдът намира и този иск за основателен. Не се спори, че родителите са се разделили през м.септември 2013г. от когато и основно ищцата полага постоянни грижи за детето. Съдът намира, че претенцията за издръжка за минало време е основателна и доказана и следва да бъде уважена в поисканият размер от 130 (сто и тридесет) лева на месец, считано за една година преди предявяването на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от влизане в сила на съдебното решение до окончателното плащане на сумата. 

 При този изход от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени разноски на ищцата, в размер на 300 (триста) лева, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, както и съдебни разноски в размер на 30.00 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Е.Ю.Ю. следва да бъде осъден да заплати държавна такса за присъдените издръжки, в общ размер от 172,80 лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Е. Е. Ю. с ЕГН **********, на майката А.И.А. с ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл. 127, ал.2 от СК.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Е. Е. Ю. с ЕГН **********, при майката А.И.А. с ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл.127, ал.2 от СК.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Е.Ю.Ю. с ЕГН **********,***, с детето Е. Е. Ю. с ЕГН **********, както следва:

1. Всяка първа събота и неделя на месеца: от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, с преспиване, когато събота и неделя не са религиозен празник „Байрам“;

2. Всяка трета събота и неделя на месеца: от 10,00ч. до 18,00ч. в събота и от 10,00ч. до 18,00ч. в неделя, без преспиване, когато събота и неделя не са религиозен празник „Байрам“;

3. 30 дни през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск;

4. От 10.00ч. до 17.00 ч. в последният ден на религиозния празник „Рамазан /Шекер/ Байрам“;

5. От 10.00ч. до 17.00 ч. в първият ден на религиозния празник „Курбан Байрам“;

на основание чл. 127, ал.2 от СК.

ОСЪЖДА бащата Е.Ю.Ю. с ЕГН **********, да заплаща в полза на детето Е. Е. Ю. с ЕГН **********, чрез майката А.И.А. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, считано от 10.03.2016г., платима до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване, на основание чл. 127, ал.2, във вр. с чл. 143 от СК.

ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК Е.Ю.Ю. с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на А.И.А. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете Денис Шефкетов Салиев с ЕГН ********** сумата от 1560.00 лв., представляваща дължима издръжка за периода от 10.03.2015г. до 09.03.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Е.Ю.Ю. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на майката А.И.А. с ЕГН ********** в качеството на майка и законен представител на детето Е. Е. Ю. с ЕГН **********, направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 330.00 лв./триста и тридесет лева/ на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Е.Ю.Ю. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Велики Преслав общо държавна такса върху присъдената издръжка за минало и бъдеще време в размер на 278,40 лв.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД - ШУМЕН в двуседмичен срок от връчването му страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: