Р Е Ш Е Н И Е
15.07.2016 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд трети състав
На 12 (дванадесети) юли Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Стоян Момов
Секретар М.В.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия С. Момов
гражданско дело номер 126 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 149 от
СК.
В исковата си молба ищецът Х.А.П. твърди, че с ответницата Д.К.Р. са родители на децата Н., родена на *** г., К., роден на *** г. и А., роден на *** година. Същите живели в с. М., обл. Ш.. През 2015 г., ответницата напуснала семейното жилище и заживяла с друг мъж в гр. Ш., а П., заедно с децата останал да живее в семейното жилище. Оттогава, ищецът полагал грижите по отглеждането и възпитанието на децата, а ответницата се дезинтересирала от тях, като единствено посещавала с. М., за да получава детските надбавки за тях. Моли съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на децата Н., К. и А. да бъде определено в жилището му в с. М., обл. Ш.; да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на трите деца; на ответницата бъде определен режим на лични отношения с децата; ответницата да бъде осъдена да заплаща на ненавършилите пълнолетие деца месечна издръжка на дете от родител в размер на по 110,00 лв.; ответницата да бъде осъдена да заплати на децата си и месечна издръжка за минало време – за пет месеца, преди депозиране на исковата молба в размер по 100,00 лв. месечно за всяко от децата; ответницата да бъде осъдена да му заплати деловодните разноски.
Ответницата не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание не взема категорично становище по предявените искове.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложените по делото удостоверения за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 61/29.05.2003 г., изд. от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Велики Преслав, от 13.04.2009 г., изд. въз основа на акт за раждане № 470/13.04.2009 г. и от 18.08.2010 г., изд. въз основа на акт за раждане № 1173/18.08.2010 г., и двата издадени от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Ш. е, че Д.К.Р. и Х.А.П. са родители на Н.Х.А., род. на *** г., на К.Х.А., род. на *** г. и на А.Х.А., род. на *** година. Съдът констатира от удостоверение № 65/09.03.2016 г., изд. от ПУ „Васил Друмев” гр. Ш., че детето Н. е редовна ученичка в посоченото учебно заведение, в шести клас, през учебната 2015/2016 година. По делото е представено експертно решение № 522/17.02.2016 г. на „МБАЛ“ АД гр. Ш., от което се установява, че на Н. е поставена диагноза умерена умствена изостаналост. Видно от справки №№ 23 и 24 от 09.03.2016 г., издадени от ЦДГ „Детелина“ с. М., обл. Ш. е, че децата К. и А. посещават редовно посоченото детско заведение.
В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. В. Преслав е отразено, че ищецът и ответницата имали общо пет деца, като живели в къща на П.,***. През м. октомври 2015 г. Д.Р. напуснала семейното жилище и заживяла с друг мъж в гр. Ш.. Оттогава грижите по отглеждането и възпитанието на детето били поети изцяло от ищеца. В жилището били осигурени задоволителни условия за отглеждането на децата. Бащата работил в областта на строителството, като получавал месечен доход, възлизащ на около 300-400 лева. По данни на учителките в детската градина, К. и А. били винаги спретнати, с чисти дрехи и обувки. Детето Н. посещавало помощно училище в гр. Ш..
Разпитаният в съдебно заседание свидетел Васил Геров сочи, че Х.П. и Д.Р. живели съвместно в къща в с. М., като имали общо пет деца. Преди няколко месеца ответницата напуснала семейното жилище и селото. Оттогава, ищецът сам полагал грижите за децата, като се затруднявал финансово, тъй като Р. получавала следващите им се детски добавки. Грижите, които полагал П. били добри, като последният отскоро работил като общ работник.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на децата Н., К. и А. и за упражняването на родителските права по отношение на същите са предявени единствено от ищеца П..
Установи се по делото, че родителите на децата не са сключвали граждански брак и са разделени отпреди около осем месеца, когато Д. Р. напуснала съвместно обитаваното жилище и се установила да живее с друг мъж в гр. Ш.. Това обстоятелство не се оспорва от ответницата. Оттогава грижите по отглеждането на децата били поети изключително от ищеца. При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живеят децата, но и кой от родителите да упражнява родителските права.
При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, които са от най-разнообразно естество: възпитателски качества на родителите – съдът намира, че бащата на децата Н., К. и А. притежава в пълна степен родителските качества, необходими за тяхното правилно отглеждане и възпитание. Съдът счита, че ответницата не доказа наличието на нужните родителски качества в необходимата степен. Основание за този извод е поведението на същата – фактическото разделяне с децата и дистанцирането й при отглеждането и възпитанието им, обстоятелство, сочещо фактическо отчуждение. Желанието на родителите – изявена е готовност за отглеждане на децата единствено от страна на ищеца. Този факт е указание за сериозната загриженост и желание да се изпълни родителският дълг от страна на П.; полът и възрастта на децата – детето Н. е на 13 години, детето К. – на 7 години, а детето А. – на 5 години – възраст, при която не се нуждаят от непосредствена майчина грижа; социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живеят децата е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че най-благоприятна за развитието на децата е социалната среда в дома на ищеца. Жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилището на ищеца са осигурени сравнително добри битови условия, докато данни за обитаваното от ответницата жилище няма.
След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на малолетните деца, съдът счита, че следва да бъде определено децата Н., К. и А. да живеят при своя баща – Х.П., който ще упражнява родителските права по отношение на същите. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че на майката следва да бъде определен режим на лични контакти с всяко от децата всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота, до 16,00 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Досежно
определянето на издръжка на всяко от децата по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК:
Установи се по делото, че след настъпилата раздяла между страните, децата Н., К. и А. били отглеждани, възпитавани и издържани изключително от баща си. При определяне на размера на необходимата за децата издръжка, настоящият състав съобрази възрастта им, нуждите им, материалните възможности на родителите им. След извършване на тази преценка, съдът определя обща месечна издръжка, както следва: за детето Н. в размер на 205,00 лв., от които майката следва да заплаща по 110,00 лв. месечно, а останалите 95 лв. следва да се заплащат от бащата, за детето К. и за детето А. в размер на по 190,00 лв., от които майката следва да заплаща по 110,00 лв. месечно, а останалите по 80 лв. следва да се заплащат от бащата. По-голямото парично участие на майката е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на децата се понася от бащата.
Размерът на така определените издръжки се дължи от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2016 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
Досежно претенциите с правно основание чл.
149 от СК: предвид обстоятелството, че настоящото
производство е за определяне на първоначална издръжка, както и установения със
свидетелските показания факт по делото, че родителите на децата са във
фактическа раздяла от мес. октомври
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.
С оглед този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от ТДТ по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху размера на всяка от присъдените издръжки с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК, в общ размер 475,20 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл. 1 от ТДТ по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в общ размер 150,00 лв. върху размера на присъдените издръжки с правно основание чл. 149 от СК.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото в общ размер 375,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА децата Н.Х.А. с ЕГН **********, К.Х.А. с ЕГН ********** и А.Х.А. с ЕГН ********** да живеят при родителя си Х.А.П. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Н.Х.А. с ЕГН **********, К.Х.А. с ЕГН ********** и А.Х.А. с ЕГН **********, на бащата Х.А.П. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на майката Д.К.Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:*** с всяко от децата Н., К. и А., всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота, до 16,00 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Д.К.Р. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето си Н.Х.А. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Х.А.П. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 110,00 (сто и десет) лева, считано от 15.03.2016 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
ОСЪЖДА Д.К.Р. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето си К.Х.А. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Х.А.П. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 110,00 (сто и десет) лева, считано от 15.03.2016 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
ОСЪЖДА Д.К.Р. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето си А.Х.А. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Х.А.П. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 110,00 (сто и десет) лева, считано от 15.03.2016 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
ОСЪЖДА Д.К.Р. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на малолетното си дете Н.Х.А. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Х.А.П. с ЕГН **********, издръжка за периода от 15.10.2015 г., до 14.03.2016 г., вкл., в размер на 100,00 лв. (сто лева) месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, считано от влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д.К.Р. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на малолетното си дете К.Х.А. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Х.А.П. с ЕГН **********, издръжка за периода от 15.10.2015 г., до 14.03.2016 г., вкл., в размер на 100,00 лв. (сто лева) месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, считано от влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д.К.Р. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на малолетното си дете А.Х.А. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Х.А.П. с ЕГН **********, издръжка за периода от 15.10.2015 г., до 14.03.2016 г., вкл., в размер на 100,00 лв. (сто лева) месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, считано от влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА Д.К.Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Велики Преслав, държавна такса върху размера на всяка от присъдените издръжки с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК, в общ размер 475,20 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева и 20 стотинки).
ОСЪЖДА Д.К.Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Велики Преслав, държавна такса върху размера на всяка от присъдените издръжки с правно основание чл. 149 от СК, в общ размер 150,00 (сто и петдесет) лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Д.К.Р., да заплати на Х.А.П. направените разноски по делото, в размер на 375,00 лв. (триста седемдесет и пет лева).
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Ш., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: