Р Е Ш Е Н И Е

 

15.07.2016 г.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                     Година 2016                           Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                        трети състав

На 15 (петнадесети) юли                                                                         Година 2016

В закрито съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                              Председател Стоян Момов

Секретар . . . . . . . . . . . . . . . .,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 357 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 530 и сл. от ГПК вр. чл. 165, ал. 4, вр. чл. 130, ал. 3 от СК, образувано по молба на Д.А.Д., действащ в качеството на настойник от името на поставената под пълно запрещение М.А.Д.. Настойникът моли да бъде разрешено нему и на упълномощено от него непосочено лице, да се разпореждат вместо поставената под пълно запрещение и от нейно име с пълния размер на непосочена парична сума, постъпваща ежемесечно по конкретно посочена банкова сметка ***, с непосочена наличност по влога към датата на подаване на молбата. Представя доказателства за поставяне под пълно запрещение, за назначаване на настойник и настойнически съвет, за настаняване на лицето. Твърди (изводимо от мнението на настойническия съвет) като цел при разходването на сумите –плащане на дължимите периодично такси на „Защитено жилище 1” и ДЦВХУ гр. Смядово, на лекарства и на разноски за ежедневни потребности на недееспособната. Прилага писмено мнение на настойническия съвет, според което разпорежданията, за които си иска разрешението са в интерес на поставената под пълно запрещение. С отделна молба с приложения, моли представляваната от настойника да бъде освободена от плащането на такси и разноски в настоящото съдебно производство.

            Като взе предвид молбата на настойника, представените доказателства и посочените в нея потребности на лицето, за чието задоволяване се иска разрешение за разпореждания с влога, съдът намира, че в случая не са налице условията за разрешаване на исканите разпореждания с парични суми. Уредбата по чл. 165, ал. 4 вр. чл. 130, ал. 3 от СК на разпореждането с парични влогове на недееспособни предвижда съдебна проверка на материалноправните предпоставки относно разрешение за разпореждане с конкретни парични суми, за задоволяване на конкретни отделни потребности на недееспособните лица, е не относно родово определени, периодични (за определен или неопределен период) такива. С горепосочените норми, на съда е възложена отделна проверка при всяка отделно възникнала конкретна потребност. Даването на общо разрешение, така както се иска в настоящото производство, би представлявало преуреждане на уреден със закон ред на развитие на обществено отношение, макар спрямо ограничен кръг правни субекти. Последното е недопустимо. Ето защо, молбата по чл. 165, ал. 4, вр. чл. 130, ал. 3 от СК, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

            По молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК:

            От представените по делото документи (заповед за настаняване в Защитено жилище, договор за предоставяне на социална услуга, решение от 28.04.1995 г. по гр.д. 167/1995 г. по описа на Шуменски окръжен съд, заповед на органа по настойничество и попечителство в Община Смядово, заповед № С-10в/08.06.2011 г., изд. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” общ. В. Преслав, декларация за финансово и имуществено състояние на потребители на социални услуги от 11.01.2016 г., експертно решение на ТЕЛК от 02.04.2008 г.) е видно, че молителят М.Д., поставена под пълно запрещение, получавайки социални услуги чрез настаняване в дом за хора с увреждания, се подпомага при издръжката си единствено от пенсия и добавка към нея, няма други доходи и имущество, от което да се издържа. Като взе предвид тези данни и като ги съобрази с дължимия от молителя размер на държавна такса по делото – 25,00 лв., съдът приема, че доходите на молителя не позволяват заплащането на горепосочения размер на държавна такса. Този извод не се променя и след съобразяване на данните за собствеността на молителя върху жилищен имот - апартамент в гр. Шумен, тъй като липсват данни за реализиране на доходи от този имот.

            Предвид гореизложеното съдът приема, че по отношение на процесуално недееспособния молител М.Д. са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на дължимата в размер на 25,00 лв. държавна такса по молбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

            Водим от горното и на основание чл. 165, ал. 4 вр. чл. 130, ал. 3 от СК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ молбата, депозирана от Д.А.Д. с ЕГН **********, действащ в качеството на настойник вместо поставената под пълно запрещение М.А.Д. с ЕГН **********, настанена в настанена в защитено жилище в Комплекс за психично-здравни услуги в община Смядово гр. Смядово – „Защитени жилища” 1 и 2 и Дневен център за възрастни хора с увреждания гр. Смядово, обл. Шумен, ул. „Баба Донка” № 6А, с която се иска разрешение за разпореждания вместо поставената под пълно запрещение и от нейно име, с пълния размер на непосочена парична сума, постъпваща ежемесечно по принадлежащ на М.Д. банков влог по банкова сметка № 02/0000000011020909, IBAN  ***, BIC - ***Банка ДСК” ЕАД гр. София – Финансов център „Смядово”.

            ОСВОБОЖДАВА молителя М.А.Д. с ЕГН **********, поставена под пълно запрещение, от внасяне на дължимата в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) държавна такса по молба вх. № 3439/12.07.2016 г., въз основа на която е образувано гр.д. № 357/2016 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

 

            Препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на молителя, чрез настойника, на основание чл. 39, ал. 4 от ГПК.

 

            Решението, в частта му, с която молбата се отхвърля, на основание чл. 538, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му, пред Шуменски окръжен съд. В останалата му част, имаща характер на определение, по арг. от чл. 274, ал. 1 от ГПК, решението не подлежи на обжалване.

            На основание чл. 538, ал. 3 от ГПК, решението, в частта му, с която молбата се отхвърля, не е пречка да се подаде повторно молба пред ВПРС за издаване на конкретно разрешение.

МОМОВ

 

Районен съдия:

МОМОВ