Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ............                     

 

06.07.2016г., гр.Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд-Велики Преслав,                                          Първи състав

На четиринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: М. Марков

Секретар:  М.А.

Като разгледа докладваното от Председателя

Административно-наказателно дело № 30 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдебно производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

     Обжалвано е Наказателно постановление с №278/15.12.2015г. издадено от  Началника на М.В. с което на основание чл. 123, ал.2 от ЗАДС е наложено наказание „имуществена санкция” на „***“ ЕООД, ЕИК 127626378, представлявано от **** в размер на 2000 /две хиляди/ лева, отнети са в полза на държавата стоките предмет на нарушение и търговецът е лишен от право да упражнява търговска дейност за срок от един месец.

Жалбоподателят оспорва констатациите в АУАН и НП. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП, както и твърдения, че е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира се неговата отмяна като постановено в нарушение на закона, със законните за това последици. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата на посоченото основание.

Административнонаказващият орган, призован на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН  изпраща процесуален представител и взема становище по жалбата. Процесуалният представител на въззиваемата страна – М.В. счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, като моли съда същото да бъде потвърдено.

За Районна прокуратура – Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява представител.

Съдът намира, че жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.  Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

 По основателността на жалбата, съдът взе предвид следните съображения:

 

УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

          От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

          На 04.09.2015г., служителите на М.В.А.А. и М.Р. извършили проверка в хранителен магазин в с.Бяла река, обл.Шумен, ул.“****№1. Магазинът се стопанисвал от жалбоподателя. При проверката върху  стилаж с алкохолни напитки, се установило общо 9 на брой бутилки от различен по вид алкохол, с алкохолно съдържание между 37,5% и 40%, които били облепени с бандероли с изтекъл срок на валидност до 30.06.2015г.  

За установеното бил съставен на жалбоподателя АУАН за административно нарушение по чл.123, ал.2 от ЗАДС - държане в търговски обект на  акцизни стоки, облепени с акцизни бандероли с изтекъл срок на валидност, а именно алкохолни напитки облепени с български акцизни бандероли.  За установеното на „***“ ЕООД, във връзка с така съставения АУАН, било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.  Съдът кредитира изцяло показанията на  разпитаните по делото свидетели В.П., Т.Т., А.А. и М.Р., тъй като същите пресъздават това, което са възприели и са в синхрон със служебните им задължения.

 

ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ И АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

При  така описаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По делото безспорно е установено следното:  жалбоподателят е търговец; в търговски обект на жалбоподателя на 04.09.2015г. са намерени общо 9 на брой бутилки от различен по вид алкохол, с алкохолно съдържание между 37,5% и 40%, които били облепени с бандероли с изтекъл срок на валидност;  срокът на валидност на бандеролите бил до 30.06.2015г. 

  Държането в търговски обект на  акцизни стоки, облепени с акцизни бандероли с изтекъл срок на валидност, а именно алкохолни напитки облепени с български акцизни бандероли е формално административно нарушение по чл.123, ал.2 от ЗАДС. Касае се за норма на закона за съхранението на акцизни стоки от търговци. Иначе казано, осъществен е състава на нарушението, за което е съставен АУАН за административно нарушение и е издадено наказателно постановление с 278/15.12.2015г.  

Настоящият състав, намира, че макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, предвид малкото количество на акцизните стоки в търговския обект,  деянието разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, при което положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, а именно 2000 лв. се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

При горната фактическа и правна обстановка е редно да се отбележи, че според  чл. 126б, ал.2 от ЗАДС маловажни случаи на нарушения по чл. 123 от ЗАДС са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 50 лв. Посочената разпоредба създава привилегирован състав на нарушението и е в пряка връзка с приложението на чл. 39, ал.2 от ЗАНН. Даденото легално определение на маловажен случай в  чл. 126б, ал.2 от ЗАДС касае именно нарушения, които могат да се квалифицират по чл. 123 от ЗАДС, за които е предвидена възможност за налагане на глоби с фиш по реда на чл. 39 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав споделя мнението, което се налага от актуалната съдебна практика, че наличието на предвиден от закона привилегирован състав, не изключва възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН, по отношение на основния състав на нарушението. Нормата на чл. 126б от ЗАДС се явява задължителна предпоставка за приложение на чл. 39 от ЗАНН, но не и пречка за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка не могат да бъдат споделени възприетите от наказващия орган аргументи за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,  с оглед особената важност на регулираните от ЗАДС обществени отношения.  Посоченото обстоятелство не може да бъде основание административнонаказващият орган, а впоследствие съдът да игнорират задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. При наличието на описаните по-горе факти административният орган, е следвало да извърши преценка по смисъла на чл.28 от ЗАНН за наличие на маловажен случай. Настоящият състав счита, че в случая предпоставките по чл. 28 от ЗАНН са налице, доколкото нарушението не е повторно, настъпилите вредни последици са незначителни, стойността на акцизните стоки е минимална, поради което е налице и изключително ниска степен на обществена опасност.

От описаните факти е видно, че се касае до търговец, който извършва търговия в малко населено място, с малък оборот, като се има предвид малкото количество акцизна стока, стойността на посочения дължим акциз в размер на 26.50 лв., неголемият изтекъл срок на бандеролите, е очевидно, че вредните последици от нарушението са явно незначителни, или въобще липсват, което обуславя и по-ниската степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи по чл.123, ал.2 от ЗАДС.  Нещо повече, касае за акцизни стоки, които са с платен акциз, т.е. много е спорна вредата за фиска, която не се изследва от митническите органи в подобен род производства.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН да издаде НП едва след като провери дали не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В процесният случай в НП само формално е посочено, дали са налице  основанията на чл.28 от ЗАНН, при преценка тежестта на нарушението.  Съгласно разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, преценката за наличие основанията на горецитирания текст за освобождаване нарушителя от административнонаказателна отговорност предпоставя задължение на административнонаказващия орган да съобрази тежестта на извършеното нарушение, причините за извършването му, причинените вреди, както и всички други смекчаващи вината обстоятелства. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

 

ПО АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ

С оглед изложеното, съдът намира, че наказателно постановление №278/15.12.2015г. в частта му по п.І, с която на основание чл.123, ал.2 от ЗАДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на същата разпоредба, е издадено в нарушение на материалния закон. В останалата му част (п.ІІ), с която на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на общо 9 бутилки алкохол, наказателното постановление се явява законосъобразно, предвид регламентираният в ЗАДС забранителен режим за бутилирани алкохолни напитки (чл.99, ал.1 от ЗАДС). С оглед отмяната на наказанието по п.I, съдът намира, че следва да бъде и отменено наказанието по п.III, а именно „лишаване от право да упражнява търговска дейност“.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №278/15.12.2015г. издадено от  Началника на М.В. в частта му, с която на основание чл. 123, ал.2 от ЗАДС е наложено наказание „имуществена санкция” на „***“ ЕООД, ЕИК 127626378, представлявано от **** в размер на 2000 /две хиляди/ лева и търговецът е лишен от право да упражнява търговска дейност за срок от един месец.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, с която са отнети в полза на държавата – 9 бр. бутилирани алкохолни напитки, описани подробно в п.II от заключителната му част.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс  в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е  изготвено

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: