Р Е Ш Е Н И Е

18.07.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 17 (седемнадесети) юни Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АНД дело номер 96 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, от „Инвестбанк“АД ЕИК ***, със седалище ***, представлявано по закон от изпълнителните директори П.Й.М. и Р.Б.Н., представлявано по пълномощие от адв.Й.Д. от САК срещу НП №16/27.01.2016 г. издадено от Директора на РИОСВ гр.Шумен.

В жалбата се излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалноправните и процесуални норми и следва да бъде отменено. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложената имуществена санкция.

В съдебно заседание се явява процесуален представител на жалбоподателя адв.Й.Д. от САК , поддържа жалбата и сочи писмени доказателства.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – РИОСВ гр.Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложените административнонаказателната преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 28.05.2015 г. от служители на РИОСВ-Шумен в поземлен имот с идентификатор 67708.282.515, находящ се в гр.Смядово, обл.Шумен, с предназначение резервоарен парк, собственост на „Инвестбанк“АД, гр.София, установили „минимален теч“ на сярна киселина от намиращ се в имота резероар, в който се съхранява киселината. За установеното при проверката бил съставен Констативен протокол №РБ-18 от 28.05.2015 г. Освен констатациите от проверката в посоченият протокол на жалбоподателя било дадено предписание да предприеме мерки за прекратяване на теча от резервоара за съхранение на сярна киселина и да не допуска замърсяване на околната среда. Срокът за изпълнение на предписанието бил до 15.06.2015 г. Констативният протокол бил връчен след изготвянето му на представител на жалбоподателя. Бил изпратен и препис от същия на банката по пощата- получен на 03.06.2015 г. На 24.09.2015 г. в РИОСВ – Шумен постъпил сигнал от еколога при Община Смядово – св.Д.М., за замърсяване на р.Смядовска, като водата в руслото била със жълтеникав цвят. След получаване на сигнала екип от РИОСВ-Шумен и Регионална лаборатория Шумен извършили проверка на място. При проверката било установено, че водата на р.Смядовска е с жълтеникаво-оранжев цвят и по продължението на реката до яз.Качица от външната подпорна стена на язовира се просмуква жълтеникава течност. Било установено и че жълтеникавата течност излиза от поземлен имот с идентификатор 67708.282.515, собственост на жалбоподателя. Течността била със силна задушлива миризма на химикал и на серниста киселина. От служители на регионалната лаборатория били взети проби от течността по цялото продължение на теча, които проби показали силна киселинна реакция. Служителите на РИОСВ и Регионална лаборатория Шумен отишли до имота на жалбоподателя, но охраната на обекта не ги допуснала да извършат проверка. През това време въз основа на подадения сигнал на мястото пристигнали и представители на „Гражданска защита на населението“ гр.Смядово и Областна управа гр.Шумен. След неустановен период от време охранителите на имота разрешили на служителите на РИОСВ да извършат проверка в същия. В хода на проверката било установено, че от резероар, находящ се в имота, поради нарушения в структурата му и предпазното съоръжение „котлован“, изтичала съхраняваната в него сярна киселина. При проверката било установено още че това бил същият резервоар, за който било дадено предписанието с Констативен протокол №РБ-18 от 28.05.2015 г. Резултатите от направените лабораторни изследвания на взетите от р.Смядовска водни проби, показвали изключително силно замърсяване със сярна киселина. Установеното замърсяване било с висока степен на риск, както за околната среда, така и за живота и здравето на хора и животни. След установяването на замърсяването на жалбоподателя били дадени множество предписания за максимално ограничаване на вредните последствия за околната среда вследствие на допуснатото замърсяване. Които преписания жалбоподателят отново не изпълнил, а установеният теч на сярна киселина от резервоара, негова собственост, бил преустановен, поради безпрепятственото изтичане на киселината от резервоара в околната среда. За ограничаване на вредното въздействие върху околната среда, мерки били взети от Община Смядово, чрез неутрализиране на изтичащата сярна киселина с натриева основа. За извършената проверка бил съставен констативен протокол №ВВ-069/24.09.2015 г. Предвид установеното нарушение на жалбоподателя в присъствие на упълномощен негов представител бил съставен АУАН №ВВ-07/09.10.2015 г. за извършено нарушение по чл.166, т.3 вр. с чл.155, ал.2 и чл.156, т.2 от ЗООС. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление с което на жалбоподателя за нарушение по чл.166, т.3 вр. с чл.165 вр. с чл.155, ал.2 вр. с чл.156, т.2 от ЗООС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000.00 лв.

Горната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите В.В., Р.Б., Н.Г. и Д.М., които съдът кредитира изцяло, като последователни, непротиворечиви и логични и няма индиция за тяхната заинтересованост. Свидетелските показания кореспондират изцяло с писмените доказателства. Приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя и от писмените доказателства, част от административнонаказатената преписка и от представените в съдебно заседание молба изх.№9140-2201/12.01.15г. вх. на РИОСВ 5635/13.10.2015г.; писмо от РИОСВ изх. № 5635/19.10.15г.; писмо от РИОСВ изх.№ 6163/18.11.15г. и уведомление от „Инвестбанк“ изх. № 9140-2190/04.12.15г., както й: Констативен протокол № НГ-69 от 06.10.15г. и Заповед № 302/02.10.15г. с писмо изх. № 5467/02.10.15 година, снимка, Заповед № 257/06.06.2016г. и схема от „Омега груп“ ЕАД, както и справка от търговския регистър за „Инвестбанк“ АД, констативен протокол № НГ-64/28.09.2015 г.; писмо с вх. №5517/08.10.2015г. на РИОСВ-Шумен, писмо с вх. №5492/06.10.2015г. на РИОСВ-Шумен; писмо с вх. №5517/06.10.2015г. на РИОСВ-Шумен; писмо с изх. №5492/13.10.2015г. на РИОСВ-Шумен; писмо с вх. №5635/13.10.2015г. на РИОСВ-Шумен; писмо с изх. №5635/19.10.2015г. на РИОСВ-Шумен; писмо с вх. №6055/05.11.2015г. на РИОСВ-Шумен; констативен протокол № НГ-70/04.11.2015 г. за извършена проверка; писмо с вх. №6163/11.11.2015г. на РИОСВ-Шумен; писмо с изх. №6163/18.11.2015г. на РИОСВ-Шумен; писмо с вх. №6437/26.11.2015г. на РИОСВ-Шумен; писмо с изх. №6437/01.12.2015г. на РИОСВ-Шумен; писмо с вх. №6706/08.12.2015г. на РИОСВ-Шумен и констативен протокол № НГ-80/10.12.2015 г. за извършена проверка.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

Ето защо, същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.167 и чл.168 от ЗООС. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства. Както в АУАН, така и в обжалваното НП, административнонаказващият орган е описал подробно обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават.

Обжалваното НП е връчено по пощата на 01.02.2016 г. видно от известие за доставяне ИД PS9701006АSN. АУАН е съставен в присъствието и е връчен на упълномощен представител на жалбоподателя, видно от пълномощно рег.№15830 от 06.10.2015 г. на нотариус рег.№271 на НК с район на действие РС София.

Получаването на предписанието направено с Констативен протокол №РБ-18 от 28.05.2015 г.не се оспорва от жалбоподателя.

Изпълнителното деяние на нарушението е неизпълнение на предписание дадено на жалбоподателя – юридическо лице с констативен протокол по чл.155, ал.2 от ЗООС, да предприеме мерки за прекратяване на теча от резервоара за съхранение на сярна киселина и да не допуска замърсяване на околната среда. Административното нарушение по чл. 166 т.3 от ЗООС, за което е ангажирана отговорността на ЮЛ, е обективна и безвиновна и предполага бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, дадено по надлежния ред. Субектът е осъществявал състава на нарушението в един определен период от време, който започва с възникване на задължението на нарушителя да извърши определено действие и продължава докато не бъде изпълнено. Видно от НП е че „Инвестбанк“АД е санкционирана за това, че не е предприела мерки и действия за прекратяване на теча от резервоара за съхранение на сярна киселина и да не допуска замърсяване на околната среда. Предписанието е дадено от компетентни длъжностни лица при РИОСВ-Шумен с Констативен протокол №РБ-18 от 28.05.2015 г., който бил връчен на жалбоподателя. Срокът за изпълнение на предписанието бил до 15.06.2015 г., в който срок жалбоподателят, освен че бездействал, като не предприел мерки за прекратяване на теча на сярна кисела от резервоара, но и допуснал изключително високо ниво на замърсяване на околната среда, вследствие на бездействието си. Което било установено при проверка на 24.09.2015 г. и отразено в Констативен протокол №ВВ-069/24.09.2015 г. Не се събраха доказателства, срокът за изпълнение на посоченото предписание да е бил удължаван. В случай, че жалбоподателят не е бил съгласен с даденото му предписание, за него е била налице възможност да го оспори по административен или съдебен ред, каквито данни по делото не са събрани. Представената кореспонденция от защитата е последваща деянието и има за предмет предписания, дадени от РИОСВ за ограничаване на вредното въздействие върху околната среда, вследствие на допуснатото замърсяване, поради неизпълнение на предписанието, направено с Констативен протокол №РБ-18 от 28.05.2015 г.

Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат.

Правилно административнонаказващият орган е определил адресата на предписанието, съответно субекта на административното нарушение. От постановление за възлагане на недвижими имоти от 14.03.2014 г. на ЧСИ рег.№876 КЧСИ с район на действие ШОС, вх.рег.1072, акт 185, том 3, дело №525/2014 г. на Служба по вписванията гр.В.Преслав е видно, че имотът е собственост на жалбоподателя. Ирелевантно е обстоятелството сочено от защитата, че не бил извършен въвод във владение от частния съдебен изпълнител. По делото се установи по безспорен начин от показанията на свидетелите, че жалбоподателят владее имота, като е поставил охрана, която дори първоначално е възпрепятствала извършването на проверката. Процесният резервоар, за който се отнася предписанието, също е собственост на жалбоподателя, т.к е трайно прикрепен и неразделна част от придобития чрез възлагане от ЧСИ на жалбоподателя недвижим имот, видно от приложените документи от Община Смядово-застроително-регулационен план, заповед №102/20.05.1999 г. на кмета на Община Смядово. Изложеното се подкрепя и от действията на банката – първо чрез изпращане на писмо до Министъра на околната среда и водите изх.№9142-981/16.04.2015 г., в което изрично се заявява, че „Инвестбанк“АД е придобила обект „Завод за екологична чиста преработка на отпадъци“ в гр.Смядово, от който е част процесния резервоар, наречен цистерна и в който се съхранява около 1100 тона 50-69% сярна киселина, второ чрез упражняване на търговска дейност- сключване на договор за продажба на сярната киселина съхранявана в процесния резервоар, чрез които жалбоподателя демонстрира владение и разпореждане с веща, като своя. Противоречи, както на ЗС, така и на установеното по делото, твърдението на жалбоподателя, в посоченото писмо и поддържано в съдебно заседание, че резервоара не се числи към активите на банката и не е нейна собственост, а е безстопанствен. След като процесният недвижим имот-резервоарен парк, като от наименованието му се прави извод и за неговото предназначение, ведно с множество други имоти, включващи сгради, инсталации, цистерни за съхранение на петролни продукти, резервоари, са неразделна част от имотите и са възложени от ЧСИ на банката, същата е придобила собствеността върху тях и не може избирателно да заявява кои се числят към активите й и кои не. От посоченото писмо и от действията на жалбоподателя може да се направи извод, че същият цели единствено да се освободи от отговорност за собственият си резервоар, в който се съхранява сярна киселина.

С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

Наложеното наказание на жалбоподателя е в границите на предвиденото за съответното нарушение в чл.165 ал.2 от ЗООС. Правилно е определен вида и размера на наказанието. Размерът на наказанието е съобразен с отегчаващите отговорността обстоятелства – обществената опасност на деянието, която е изключително висока, предвид важността на даденото предписание за опазване на околната среда, допуснатото високо замърсяване на околната среда, възникналата въз основа на бездействието на жалбоподателя изключително висока опасност за здравето и живота на хората, високата обществена опасност на дееца, обоснована от препятстване извършване на проверка от контролните органи и липсата на активност при предприемане на действия по ограничаване на вредното въздействие на замърсяването върху околната среда. Не се установиха смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства. Предвид приоритета на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства, правилно административнонаказващия орган е определил размера на наказанието.

По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното НП №16/27.01.2016 г. издадено от Директора на РИОСВ гр.Шумен следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление НП №16/27.01.2016 г. издадено от Директора на РИОСВ гр.Шумен, с което на „Инвестбанк“АД ЕИК ***, със седалище ***, представлявано по закон от изпълнителните директори П.Й.М. и Р.Б.Н., за нарушение по чл.166, т.3 вр. с чл.165 вр. с чл.155, ал.2 вр. с чл.156, т.2 от ЗООС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 10 000.00 лв. /десет хиляди лева/.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: