Р Е Ш Е Н И Е

 

08.07.2016 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                 Година 2016                   Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                            трети  състав

На 09 (девети) юни                                                                        Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                 Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административно-наказателно дело номер 155 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от В.Х.А. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 1/2016 от 17.03.2016 г., издадено от Началника на Районно управление гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен.

            Жалбоподателят счита, че при издаване на наказателното постановление са допуснати процесуални нарушения, тъй като е неразбираемо за коя от предвидените в чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗакрД е наказана. Освен това, твърди, че за детето й бил осигурен пълнолетен придружител при посещението му в питейно заведение, поради което не е осъществила административното нарушение. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

            В съдебно заседание, защитникът на жалбоподателя поддържа доводите в жалбата.

            В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

            Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 06.03.2016 г. полицай М.М.В. – младши полицейски инспектор в РУ на МВР гр. В. Преслав съставил акт за установяване на административно нарушение № 1/07.03.2016 г. срещу В.Х.А. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 06.03.2016 г. около 01,00 ч, в гр. Велики Преслав, в дискотека „Силвър клуб“ гр. В. Преслав, в качеството си на родител не е придружил детето си **** с ЕГН ********** – 15-годишен и не е изпълнила задължението си да му осигури пълнолетно дееспособно лице за негов придружител, с което нарушил чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗакрД.”

            На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 1/2016 г. от 17.03.2016 г., с което на В.А. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., на осн. чл. 45, ал. 3 от ЗЗакрД, за това, че на 06.03.2016 г. около 01,00 ч, в гр. Велики Преслав, в дискотека „Силвър клуб“ гр. В. Преслав, в качеството си на родител не е придружила детето си **** с ЕГН ********** – 15-годишен и не е изпълнила задължението си да му осигури пълнолетно дееспособно лице за негов придружител, с което виновно нарушила чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗакрД.

            Жалбоподателят оспорва фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на М.В. (актосъставител), К.К. и М.Г. (свидетели по акта), А.Г. и ****, протокол за предаване на малолетни и непълнолетни лица от органите на МВР от 06.03.2016 г., 02,20 ч, докладни записки №№ УРИ 323-3312 и УРИ 323-3310/11.03.2016 г. и 323-3151/09.03.2016 г., установи от фактическа страна следното:

            На 05.03.2016 г. детето на жалбоподателя В.А. – ****, по това време 15-годиншев се уговорил с приятели вечерта да посетят дискотека „Силвър клуб“ в гр. Велики Преслав. Тъй като същата вечер родителите му имали намерение да посетят ресторант, находящ се на 13-14 км от града (край стената на яз. „Тича”), бащата на детето – **** провел разговор със свидетелят А.Г. и устно упълномощил същия да придружава непълнолетния в питейното заведение след 22,00 ч – докато лично пристигне в заведението при сина си. Вечерта А. Г. се срещнал **** и двамата действително отишли в дискотеката, където се намирала и компания от приятели на детето. Около 01,00 часа на 06.03.2016 г. в заведението, заедно с други полицаи, влезли служителите на РУ на МВР гр. В. Преслав – свидетелите М.В., М.Г. и К.К. с цел извършване на проверка по спазване разпоредбите на Закона за закрила на детето. Последният останал на входа с цел недопускане на излизане от помещението, а останалите полицаи изискали от присъстващите вътре документи за самоличност. Констатирали присъствието в дискотеката на ****, като след зададен му въпрос същият заявил, че има придружител – свид. А.Г.. Полицай М. Г. разговарял с последния и той потвърдил това обстоятелство. След като обаче полицейският служител му разяснил, че ще носи отговорност за това, че непълнолетният употребява алкохол, А. Г. преустановил диалога си с полицая, а детето било отведено в сградата на РУ на МВР гр. В. Преслав за продължаване на проверката, заедно с други присъствали там деца.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. В тази насока, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че поради наказването й за нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗакрД не била наясно за какво я наказват. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от закона е приложима във връзка с ал. 4 от същия текст, тъй като последният дава възможност на родител, който не може да придружи над 14-годишното си дете след 22,00 часа, да осигури негов пълнолетен придружител. Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят нито е придружила детето си, нито е осигурила негов придружител.

            Не се спори по делото, че към 06.03.2016 г. **** е бил непълнолетен – 15-годишен, както и че в 01,00 часа същият се намирал в дискотека „Силвър клуб“ гр. Велик Преслав.

            Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗакрД. Съгласно цитираните разпоредби, родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 часа, ако детето не е навършило 14 годишна възраст, съответно след 22,00 часа, ако детето е навършило 14-годишна възраст, но не е навършило 18-годишна възраст. Ако родителите не могат да придружат детето, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места в посочените времеви отрязъци. Безспорно, в случая родителите на непълнолетния **** не са го придружавали на обществено място – дискотека „Силвър клуб“ в гр. В. Преслав след 22,00 часа. Още пред административно-наказващият орган, бащата на детето е възразил, че същото е било с пълнолетен придружител. Според нормата на чл. 8, ал. 7 от ЗЗакрД, родителят удостоверява качеството на придружителя на детето по ал. 4 по ред, определен с наредбата по чл. 5б, ал. 2 от закона. Такава наредба, издадена на това основание, обаче, не съществува. Съществува друга такава, издадена на основание чл. 5, ал. 4 от закона, в която не се предвижда специална форма на упълномощаване на придружител. Тоест, достатъчно е и устно възлагане на такива функции от родител, какъвто може да бъде и само единият родител – в случая бащата на детето и за което упълномощаване не е задължително да е известен другият родител. Съдът намира за установено по делото, че на 06.03.2016 г. детето **** е било на посоченото по-горе обществено място с придружител – пълнолетният дееспособен А.Г.. В тази насока са събраните гласни доказателства, вкл. и на свид. М.Г. (актосъставител). Тоест, родителите на детето, вкл. и В.А., са изпълнили родителските си задължения, вменени им в нормите на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗакрД.

            Предвид гореизложеното, съдът счита, че административнонаказващият орган неправилно е ангажирал отговорността на В.А., тъй като последната не е извършила административно нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗакрД при посочените в наказателното постановление обстоятелства.

            По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като неправилно.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                         Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО наказателно постановление № 1/2016 г. от 17.03.2016 г., издадено от **** – Началник на Районно управление гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 1/07.03.2016 г. (Серия Т, бл. № 970584) от 06.03.2016 г., съставен от полицай М.М.В. – младши полицейски инспектор в РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, с което на В.Х.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето и на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗакрД, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. (триста лева).

            На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

 

                                                                                              Районен съдия: