Р Е Ш Е Н И Е

08.07.2016 г.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 09 (девети) юни Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател ****

Секретар И.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия П.

АН дело номер 159 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от **** *** с ЕГН ********** и адрес *** срещу Наказателно постановление №13/12.04.2016 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав.

В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление като издадено при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършването на нарушението, поради предприемане на действия и мерки, съобразени с нормативните изисквания и реалните възможности, съответно издаване на заповеди с правила от жалбоподателката, като директор на ДДЛРГ-В.Преслав за предотвратяване на излизането на възпитаници от дома след 22 часа без пълнолетен придружител.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. В депозираното писмено становище, поддържа жалбата, като доразвива защитната си теза и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 06.03.2016 г., служители на РУ гр.В.Преслав, сред които св.М.Г.,*** за спазване законовите норми закрилящи децата. При същата установили, че около 01.15 часа в дискотека „Силвър клуб“ се намират децата *** **** на 16 години и *** **** на 17 години без да са придружени от лицето, което се грижи за тях, нито от пълнолетно дееспособно лице. В хода на проверката служителите на реда установили, че децата *** **** на 16 години и *** **** на 17 години са настанени със съдебни решения в ДДЛРГ-В.Преслав. За установеното бил съставен АУАН на жалбоподателката, за административно нарушение по чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето, за това че на 06.03.2016 г. в гр.В.Преслав, като директор на ДДЛРГ-В.Преслав-лице което полага грижи за децата *** **** на 16 години и *** **** на 17 години, настанени в дома, след 22.00 часа, в 01.15 часа, не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за придружител на децата на обществено място – дискотека „Силвър клуб“ в гр.В.Преслав. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателката за нарушение по чл.8, ал.4 от ЗЗДетето и на основание чл.45, ал.3 от същия закон е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00 лв.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, но въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на материалния закон.

Видно от събраните в хода административнонаказателното производство /показанията на свидетелите Г., С. и ****, докладна записка УРИ 323р-3115/09.03.16 г. нарушението е установено по несъмнен начин, а административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна норма. Съдът кредитира показанията на свидетеля изцяло, същите са последователни, логични, кореспондират с писмените доказателства и няма индиция за тяхната заинтересованост.

Отговорността на жалбоподателката е ангажирана за това, че в качеството й на като директор на ДДЛРГ-В.Преслав-лице което полага грижи за децата *** **** на 16 години и *** **** на 17 години, настанени в дома, след 22.00 часа, в 01.15 часа, не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за придружител на децата на обществено място – дискотека „Силвър клуб“ в гр.В.Преслав. От приложените към въззивната жалба и част от административнонаказателната преписка писмени доказателства – заповед №15/02.03.2016 г.;на директора на ДДЛРГ-В.Преслав, обяснения вх.№41/23.03.2016 г. от дежурен възпитател и обяснения от 14.03.2016 г. до Началника на РУ-В.Преслав от *** се установи, че жалбоподателката е взела необходимите мерки за предотвратяване на излизането на деца от дома след 22.00 часа без пълнолетен придружител. Децата са запознати с правилника за вътрешния ред на дома и са осъзнали грешката си. Не са констатирани нарушения на обществения ред. Предвид изложеното и като съобрази възрастта на децата, ниската обществена опасност на жалбоподателката, съдът намира, че извършеното от жалбоподателката деяние с оглед незначителността на вредните последици и с оглед на установените смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Следва да се отбележи, че закрилата на децата е основен приоритет както на национално, така и на международно равнище. В този смисъл императивните норми на ЗЗД предписват задължителни правила за поведение, като сред тях особено място заема правната повеля на чл. 8, ал. 3 и 4 от ЗЗДетето.

Настоящият състав счита, че наказващият орган, е следвало да прецени дали конкретнотото нарушение не представлява маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН. Деянието, макар и формално да осъществява признаците на административно нарушение, не следва да бъде санкционирано и следва да бъде отменено процесното наказателно постановление. Деянието на жалбоподателката действително е съставомерно, като е нарушена горепосочената норма на ЗЗД. Тъй като обаче не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да изведе общите правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е създадена нормата на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Понятието „маловажен случай” не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му следва да се изведе от легалната дефиниция на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс като се вземат предвид особеностите на административно-наказателното производство. По смисъла на този нормативен акт маловажен е този случай, при който извършеното административно нарушение „с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи” на административни нарушения от съответния вид. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че посочените в чл. 12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, като бъде приложен институтът на малозначителността и постановеното решение по делото ще окаже предупредително въздействие върху дееца.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №13/12.04.2016 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав, с което на **** *** с ЕГН ********** и адрес *** за нарушение по чл.8, ал.4 от ЗЗДетето и на основание чл.45, ал.3 от същия закон е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00 лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: