МОТИВИ на присъда № 18/12.07.2016 г. по НОХД № 434/2015 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав

 

 

Срещу подсъдимия И.С.Й. са повдигнати обвинения за това, че:

1. на 08.01.2015 г. по път SHU 1190, км 7+800, край село Златар, област Шумен при управление на товарен автомобил марка „Чавдар ЛС51" с рама № 002431 си служил с контролни знаци – регистрационна табела с номер У8150ВВ, издадена за друго моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес 190Е" с рама номер: WDB20102210006145 престъпление по чл.345 от НК.

2. и за това, че „на 08.01.2015 г. по път от републиканската пътна мрежа – SHU 1190, км 7+800, край село Златар, област Шумен без редовно писмено позволително извозил от горския фонд дървета средна строителна дървесина от дървесен вид „бял бор" с общо количество 4.00 пр. куб.м. (равняваща се на 2,3 пл.куб.м.) на стойност 118.68 лева, като случая е маловажен – престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с чл. 235, ал. 1 от НК.

            В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на ВПРП поддържа обвиненията против подсъдимия и пледира същият да бъде признат за виновен и осъден, като му се наложат следните наказания: за престъплението по чл. 345 от НК – „Глоба“ в размер на 200,00 лв., а за престъплението по чл. 235, ал. 6 от НК – „Глоба“ в размер на 150,00 лева. Счита, че иззетата като веществено доказателство дървесина следва да бъде отнета в полза на държавата.

            Защитникът на подсъдимия излага, че не оспорва осъществяването от страна на Й. на престъплението по чл. 345 от НК, като се присъединява към прокурора досежно вида и размера на наказанието. По отношение на вмененото на подсъдимия престъпление по чл. 235 от НК, пледира за постановяване на оправдателна присъда поради липса на умисъл за извършването му.

            Подсъдимият И.Й., в хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по делото. Същият не се признава за виновен в извършването на престъплението по чл. 235 от НК, като се присъединява към изложеното от защитника му.

Съдът, като обсъди всички доказателства по делото: обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, депозирани в хода на съдебното следствие от В.Н., вкл. дадените от него в хода на досъдебното производство, прочетени на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, на М.М., А.П., В.А., Р.Р., О.О., И.И., В.Д., С.А. и К.М., от заключенията по изготвени експертизи: заключението по изготвената съдебно-лесотехническа експертиза от 12.08.2015 г., от огласения на осн. чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал – протокол за оглед от 08.01.2015 г., ведно с фотоалбум, протокол за доброволно предаване от 17.08.2015 г., протокол за отговорно пазене от 17.08.2015 г., свидетелство за регистрация на МПС серия Т № 247542, технологичен план, трудови договори №№ 296/05.08.2014 г., 252/09.04.2014 г., разпечатка от АИС-КАТ от 20.01.2015 г., справки от централна база – КАТ от 09.01.2015 г., от 20.01.2015 г., договор № 44/15.05.2014 г., позволителни за сеч №№ 0174129, 0211817, протоколи за въвеждане на фирмата извършител на сечта в обекта,карнет-опис, схема на насажденията, фактура, приемо-предавателен протокол, разписка за отговорно пазене от 08.01.2015 г., констативен протокол от 08.01.2015 г., регистър на проведената сеч, справка за съдимост рег. № 32/02.02.2016 г. изд. от БС при ВПРС и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия и от веществените доказателства – регистрационна табела с регистрационен ****, моторно превозно средство „Авиа“, без регистрация, с номер на рама 002431, ведно с 5 броя контактни ключа за същото МПС, както и 4 пр.куб м техническа дървесина от вида „бял бор“, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

В края на 2014 г. и началото на 2015 г. подсъдимият И.С.Й. *** и се намирал в трудовоправни отношения с „Лес комерс – 94“ ЕООД гр. Шумен. Последното дружество извършвало, въз основа на сключен с ТП „ДГС Преслав“ гр. В. Преслав, дейности по сеч и транспорт на дървесина. Именно, в изпълнение на трудовите си задължения, на 08.01.2015 г., подсъдимият, заедно със синовете си се намирал в отдел 151, подотдел Г на ДГФ (между селата Суха река и Златар), като натоварили добитата от тях дървесина – 4 пр. куб.м (равняващи се на 2,30 пл. куб.м) средна технологична дървесина – бял бор на управляваното по това време от Й. моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „Чавдар ЛС51” („АВИА”), с рама № 002431. Тъй като същото било без регистрация, бил без поставена задна регистрационна табела. На неустановена дата, предхождаща процесната, подсъдимият открил регистрационна табела с номер У8150ВВ, която монтирал на мястото за предна табела на управлявания от него автомобил. След като приключили с товаренето, Й. привел в движение и управлявал описаното моторно превозно средство по указания му предварително маршрут от сечището до временния склад, находящ се край с. Златар. Тъй като в участък от горския път била образувана огромна локва и съществувала опасност от засядане на натоварения с дървесина автомобил, подсъдимият отклонил камиона и го управлявал по пътя от републиканската пътна мрежа – SHU 1190 км 7+800 (между селата Суха река и Златар). Именно по този път, около 12,50 часа минавал служебен полицейски автомобил, с който се придвижвали свидетелите В. Н., М. М. и К. М. – полицейски служители в РУ гр. В. Преслав, изпълнявайки служебните се задължения. Тъй като последните забелязали, че товарният автомобил нямал задна регистрационна табела и превозваната дървесина е без поставена контролна горска марка, спрели за проверка същия.

Извършена била проверка в ИИС-КАТ при РУ МВР гр. В. Преслав, при която се установило, че монтираната на товарния автомобил регистрационна табела с номер У8150ВВ била предназначена за друго МПС – лек автомобил марка „Мерцедес" № на рама WDB20102210006145, собственост на ****

Тъй като подсъдимият не представил надлежни документи за превозваната дървесина – разрешителни за извоз или транспортиране, полицаите подали сигнал до РДГ гр. Шумен. По сигнала, на местопроизшествието пристигнали свидетелите О. О. и Р. Р. ***, които констатирали чрез измерване, че в описаното по-горе МПС били натоварени 4 пр. куб.м (равняващи се на 2,30 пл. куб.м) средна технологична дървесина – бял бор.

Изложените фактически положения се установяват от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: от обясненията на подсъдимия и показания на свидетелите В.Н., М.М., А.П., В.А., Р.Р., О.О., И.И., В.Д., С.А. и К.М., както и от относимия към предмета на доказване горепосочен писмен доказателствен материал, прочетен на основание чл. 283 от НПК.

В подкрепа на приетата за установена от съда фактическа обстановка са гореизброените кредитирани от съда свидетелски показания, събрани по делото. Те допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията, предшестващи, по време и следващи обсъжданата деятелност на подсъдимия, пряко и косвено възпроизвеждат отделни елементи от развитието й – времето на осъществяването, мястото, конкретните действия на подсъдимите. Същите са логични, непротиворечиви и кореспондират помежду си и взаимно се допълват. Обстоятелството, че при депозирането им в съдебно заседание същите не си спомнят подробности и детайли и констатирането на несъществени противоречия, не внася съмнение в тяхната правдивост и достоверност и не намалява тяхната доказателствена стойност. Обяснение за тези констатации е изминалият период от време от датата на възпроизвежданите обстоятелства до депозиране на показанията им пред съда.

В подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка са и приложените и приети по делото писмени доказателства, изброени по-горе, които съдът оцени като относими към предмета на доказване в настоящото производство.

За изясняване на фактическата обстановка допринася и изготвеното заключение по съдебно-лесотехническата експертиза, назначена в хода на съдебното следствие. От същата се установява обстоятелство от съществено значение за предмета на престъплението по чл. 235 от НК.

            1. При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимият И.С.Й. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 345 от НК.

            При осъществяване на същото, подсъдимият на 08.01.2015 г., по път SHU 1190 км 7+800, край с. Златар, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, при управляване на моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „Чавдар ЛС51” с рама № 002431, си служил с контролен знак – регистрационна табела с регистрационен ****, издадена за друго моторно превозно средство – за лек автомобил, марка „Мерцедес 190Е” с рама № WDB20102210006145.

            По този начин подсъдимият, поставяйки върху управлявания от него товарен автомобил регистрационна табела, издадена за друго превозно средство, извършвал управление на моторното превозно средство в нарушение на разпоредбите на ЗДвП.

            Престъпното деяние е извършено при форма на вина предварително формиран и пряко насочен умисъл. Й. съзнавал общественоопасния характер на деянието. У същия била налице представа, че управлява МПС с регистрационна табела, издадена за друго МПС.

Ето защо, съдът счита, че И.С.Й. следва да носи наказателна отговорност по цитирания текст на НК.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до несъобразяването и незачитането от страна на подсъдимия на нормите, гарантиращи сигурността и безопасността на транспортната дейност и регистрацията на моторни превозни средства, а като условия – цялостната социално-икономическа обстановка и микросредата на подсъдимия.

            2. При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимият И.С.Й. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 6 вр. ал. 1 от НК.

            При осъществяване на същото, подсъдимият на 08.01.2015 г., по път от републиканската пътна мрежа – SHU 1190 км 7+800, край с. Златар, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, в маловажен случай, без редовно писмено позволително извозил от горския фонд 4,00 пр. куб. м дървета, представляващи 2,3 пл. куб.м средна строителна дървесина от дървесен вид „бял бор”, на стойност 118,68 лева.

            По този начин Й. осъществил извоз на дървесина без редовно позволително. Установи се, че такова позволително не е издавано, тъй като подсъдимият следвало да извозва добитата дървесина единствено от сечището до определения временен склад. Същият, обаче, поради невъзможността да премине по горския път, напуснал пределите на горския фонд и преминал през път от републиканската пътна мрежа.

            Извършеното от Й. деяние следва да бъде квалифицирано по чл. 235, ал. 6 от НК, тъй като извършеното престъпление, с оглед незначителността на вредните си последици представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на този вид престъпления. Тоест, случаят е маловажен.

            Престъпното деяние е извършено при форма на вина пряк умисъл. В тази насока, възражението на защитата се явява неоснователно. Й. съзнавал общественоопасния характер на деянието. У същия била налице представа, че превозва немаркирана дървесина, не притежава позволително за извоз и не следва да напуска пределите на горския фонд. В този смисъл са и обясненията му, дадени пред полицейските служители, непосредствено установили престъпната му деятелност.

Ето защо, съдът счита, че И.С.Й. следва да носи наказателна отговорност по цитирания текст на НК.

            Причините за извършване на престъплението се свеждат до несъобразяването и незачитането от страна на подсъдимия на нормите, гарантиращи обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии.

            При определяне вида и размера на наказанията, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващото и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона.

            Подсъдимият И.С.Й., с ЕГН **********, е роден на *** ***. Същият е български гражданин, с постоянен адрес ***, с основно образование, женен, неосъждан.

            Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на И.Й. от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание, тъй като се касае за множество престъпления и е приложима разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.

            1. Досежно престъплението по чл. 345 от НК:

            За престъплението по чл. 345 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до една година или „Глоба” от 100 до 300 лева.

            При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства подбудите за извършване на престъплението, ниската степен на обществена опасност на осъщественото престъпление и на дееца. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът съобрази сравнително дългия период, през който Й. ползвал регистрационната табела. С оглед гореизложеното, съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание от втория алтернативно предвиден вид в закона и в размер на средния, предвиден в закона, а именно „Глоба” в размер на 200,00 лева.

            Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще го възпре да върши друго престъпление.

            2. Относно престъплението по чл. 235, ал. 6 вр. ал. 1  от НК:

            За същото, което е умишлено, са предвидени следните наказания: лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

            С оглед така установената обществена опасност на деянието и на дееца, съдът приема, че по отношение на подсъдимия Й. е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Поради това, като намира, че целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция могат да се постигнат в най-пълна степен с налагане на наказание от вида „Глоба“, като определи размера й в размер, по-близък до минимума – „Глоба“ в размер на 150,00 лева.

            Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще го възпре да върши друго престъпление.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът наложи на подсъдимия общо наказание за престъпленията по настоящата присъда в размер на най-тежкото от отделно определените наказания, а именно – „Глоба” в размер на 200,00 лева.

            Съдът счита, че така определеното по вид и размер общо наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши друго престъпление.

            На основание чл. 112, ал. 4 от НПК вр. чл. 11, ал. 2, вр. чл. 30, ал. 18 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, съдът постанови 1 бр. регистрационна табела с регистрационен **** да се предаде на отдел/сектор „Пътна полиция” при СДВР, съотв. на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. Шумен.

            На основание чл. 235, ал. 7 от НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата предмета на престъплението по чл. 235, ал. 6 вр. ал. 1 от НК – 4,00 пр. куб. м дървета, представляващи 2,3 пл. куб.м средна строителна дървесина от дървесен вид „бял бор”, на стойност 118,68 лв., находящ се на съхранение в ТП „ДГС „Преслав”” гр. Велики Преслав на „СДП” ДП гр. Шумен.

            Поради неустановяване на собствеността им, съдът, на осн. чл. 111, ал. 1 от НПК, иззетите като веществени доказателства по делото МПС – товарен автомобил, марка „Чавдар ЛС51” („АВИА”), без регистрация, с рама № 002431, ведно с 5 бр. контактни ключове за същото МПС, постанови да останат за пазене в ТП „ДГС „Преслав”” гр. Велики Преслав, до изтичане на срока по чл. 112, ал. 3 от НПК, в който може да бъдат потърсени.

            Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, ВПРС осъди подсъдимия И.Й. да заплати сума в размер на 130,00 лв., в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Шумен, а  по сметка на ВПРС – сума в размер на 15,94 лв., представляваща направените по делото разноски, както и по 5,00 лв. – държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листи за присъдените в полза на държавата разноски.

            В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

            Дата на изготвяне и обявяване на мотивите:

            15.07.2016 г.

                                                                                 Районен съдия: